Градът в морето (Едгар Алън По)

Градът в морето
Автор: Едгар Алън По
„Градът в морето“ (The City in the Sea) е публикувана за първи път в "Poems by Edgar A. Poe" през 1831 г. [1]

            О, виж: Смъртта издигна трон
            Там в странен град, под небосклон
            На запад в мрака скрит далек,
Дето зли и добри, дето твар и човек
                Упокой са приели навек! —

            Там храмове, дворци и кули,
            Разядени от векове,
            Ни дъжд, ни буря ги не брули —
            Там дремят мъртви ветрове; —
            А под небето без звезди
            Разстилат морна глад води.
 
            Звезда не милва с поглед свят
            Нощта безкрайна в тоя град —
Само лъч на червено от кърви море
Над дворците ту пламва, ту мре,
И, разискрен лети, без да спре,
            Над храм, над купол, над стени,
            Над Вавилонски твърдини,
            С беседки, мъртви в памятта,
            Що спят под каменни цветя, —
Над трон, над чертози, де гибел грози,
Де изплитат гирлянда, която пълзи,
            Теменуги, бръшлян и лози.

            Там под небето без звезди
            Разстилат морна глад води,
            И сякаш сграда, кула, храм —
            Със свойте сенки слени там, —
            Увисват вмиг в безкрайността,
            А върху тях от черна твърд
            Поглежда исполинска смърт.

            Ту гроб, ту храм от древни дни
            Откройват мъртви дълбини,
            Но ни брилянти, що безспир
            Горят в очите на кумир,
            Ни мъртавци във скъп саван
            Съня им не пробуждат там —
            Ни трепет бръчки е чертал
            Над таз пустиня от кристал —
Нито знак от вълна, че бесней или мре
Нейде буря в съседно море —
Нито — трепет, че вихър би нявга повял
Над подобно море от кристал.

            И вмиг там трепет се яви! —
            Дълга[1] обширен кръг изви! —
            И сякаш кула, сграда, храм
            Потъна — рухна — грохна там,
            А всеки техен върх в нощта
            Остави в свода празнота —
Всеки кръг от вълна стана кървав тогас,
И по-слаб и по-блед всеки час, —
А когато сред вопли от друг някой свят
От основи там грохне загадъчний град,
            Сам Адът, прав от своя трон,
            Ще го посрещне със поклон.

Превод: Г. Михайлов, 1920 г.

  1. Вълнà (тур.)


  Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.