Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Химни и балади
Година: 1912


Съдържание:

О, нощ на плач и радост,
о, нощ — великолепие.
Съзвучието търся
със твоя звезден мир!
Желания свещени,
блуждения нелепи
над моя сън се трупат
за гробен алчен пир!

Днес пролетната песен
заглъхна и застина,
неразгадан остана
последният обет,
а там — звезда далечна,
из млъкнала пустиня,
тъй странно ме поглежда,
в забрава, без привет!

Тук нека сълзи капят
по твойто бледно рамо,
до дъно днес изпивам
последната лъжа!
Води ме, нощ на радост,
на гибелта към храма,
прощавай! — да пришепна
на мъртвата душа!

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.