Договор за предаване (екстрадиция) между Царство България и Съединените американски щати от 1924 година
България и Съединените Щати на Америка, в желанието си да улеснят каузата на правосъдието, решиха да сключат договор за предаване (екстрадиция) между двете страни на лица, бягащи от правосъдието и назначиха за тази цел следните пълномощници:
Негово Величество Царят на Българите:
Христо Калфов, Министър на външните работи и на изповеданията, и
Председателят на Съединените Щати на Америка,
Чарлс С. Уйлсон, Извънреден пратеник и пълномощен министър на Съединените Щати на Америка в България,
Които, след като си представиха взаимно пълномощията, намерени в изправност, се съгласиха и сключиха следните членове:
Член 1 редактиране
Правителството на България и Правителството на Съединените Щати при надлежно направено поискване, както е предвидено в настоящия договор, ще предават на правосъдието всяко лице, което е обвинено или е било осъдено за някое от престъпленията, изброени в член 2 на настоящия договор, извършено на територията на една Високо Договарящите страни и което търси убежище или е намерено в територията на другата; с условие, че предаването ще става само при такива доказателства за престъпност, каквито според законите на мястото, където беглецът или обвиненото лице бъде намерено, би оправдало неговото залавяне и предаване на съд, ако престъплението е извършено там.
Член 2 редактиране
Онези лица ще бъдат предавани според постановленията на настоящия договор, които са обвинени или осъдени за някое от следните престъпления:
1. Убийство, включващо престъпленията определени с термините: отцеубийство, предумишлено убийство, умишлено убийство, отравяне и детеубийство.
2. Опит за извършване на убийство.
3. Изнасилване, убийство на заченато, но още не родено дете, блудство с деца ненавършили дванадесет годишна възраст.
4. Отвличане или задържане на жени или момичета за неморални цели.
5. Бигамия (двуженство).
6. Палеж.
7. Умишлено и незаконно разрушаване или препречване на железни пътища, което излага на опасност човешки живот.
8. Престъпления, извършени по море:
а) пиратство, състава на което е определен от международното право или от законите на страните;
б) злоумишлено потопяване или разрушаване на кораб в морето, или опит да се направи това;
в) бунт или заговор от двама или повече членове на екипажа или други лица на борда на кораб в открито море, с цел да се въстане срещу властта на капитана или коменданта на такъв кораб, или завладяване на такъв кораб чрез измама или насилие;
г) нападение върху борда на кораб в открито море с намерение да се нанесе телесна повреда.
9. Взлом, определен като акт на разбиване и влизане в къщата на другиго нощно време, с намерение да се извърши престъпление вътре.
10. Разбиване и влизане в канцелариите на правителствените и обществени власти, или в канцелариите на банки, банкерски къщи, спестовни банки, кредитни дружества, застрахователни и други дружества, или в други здания не жилища, с намерение да се извърши престъпление.
11. Грабеж, определено като акт на престъпно и насилствено отнемане от личността на другиго предмети или пари чрез насилие или чрез заплашване.
12. Подправка или разпространение на подправени документи.
13. Подправка или фалшифициране на правителствени или други официални документи и актове на правителствената или обществената власт, включително и тези на съдилищата, или разпространение или умишлено ползване на такива.
14. Фабрикуване на фалшиви пари, било от метал или книжни, на фалшиви ценни книги (титри или купони) от публичен дълг, издадени от федерални, държавни, щатски, областни, териториални, локални или общински власти, на банкноти или други инструменти за обществен кредит, на фалшиви печати, марки, печати за монети и белези на щатските или държавни администрации, както и издаването, разпространението или умишленото ползване на гореспоменатите предмети.
15. Присвояване чрез злоупотреба с доверие или обсебване, извършено в територията на едната или другата страна от обществени служители или пазители, когато злоупотребата надвишава сто долара или българската равноценност.
16. Присвояване чрез злоупотреба с доверие от наети за работа лица, от такива, работещи на заплата или заети лица, в ущърб на техните работодатели или началници, когато престъплението е наказуемо със затвор или друго тежко наказание по законите на двете страни и когато сумата, с която е злоупотребена надхвърля сто долара или българската равноценност (еквивалент).
17. Отвличане или задържане на малолетни или възрастни лица, за да се изтръгнат пари от тях, от техните семейства, или от някое друго лице или за каквито и да е било друга незаконна дейност.
18. Кражба на вещи, лична собственост, или пари на стойност от двадесет и пет долара или повече или българската равноценност.
19. Придобиване пари, ценни книги или други ценности под фалшив предлог, или получаване на пари, ценни книги или други ценности със знание, че същите са били незаконно придобити, когато сумата на парите или стойността на ценностите надвишава сто долара или българската равноценност.
20. Лъжовна клетва или принуждаване някого да даде лъжовна клетва.
21. Измама или злоупотреба с доверие от страна на търговски довереник, банкер, агент, комисионер, пълномощник, изпълнител, администратор, настойник, директор или служител на някое дружество или корпорация или от какъвто и да е било довереник, когато сумата на парите или стойността на ценностите, които са присвоени, надминава сто долара или българската равноценност.
22. Престъпления против законите на двете страни за унищожаване робството и търговията с роби.
23. Умишлено изоставяне или умишлено неплащане на издръжка на малолетни или зависими деца.
24. Предаване ще се извършва също така и за участие в което и да е от гореспоменатите престъпления, като подпомагане преди или след факта; с условие, че такова участие се наказва със затвор по законите на двете Високи Договарящи Страни.
Член 3 редактиране
Постановленията на настоящия договор не допускат искане за предаване за престъпление от политически характер, нито за деяния, свързани с такива престъпления и никое лице, което е предадено от или на едната от Високо Договарящи Страни по силата на този договор , не ще бъде съдено или наказвано за политическо престъпление. Когато, обаче, такова престъпление е свързано с убийство, умишлено или предумишлено, или с отравяне, или с опит за извършване на такива, обстоятелството че престъплението или опита за такова, е било насочено срещу живота на суверен или държавен глава или срещу живота на някой член от неговата фамилия, не ще се смята достатъчно доказателство, че такова престъпление е от политически характер; или че е деяние, свързано с престъпление от политически характер.
Член 4 редактиране
Никое лице не ще бъде съдено за престъпление различно от онова, за което то е предадено.
Член 5 редактиране
Един избягал престъпник не ще бъде предаван по настоящите постановления, когато поради давност или друга законна причина според законите на страната, където престъплението е извършено, престъпникът е освободен от преследване или наказание за престъплението, за което се иска предаването.
Член 5 редактиране
Един избягал престъпник не ще бъде предаван по настоящите постановления, когато поради давност или друга законна причина според законите на страната, където престъплението е извършено, престъпникът е освободен от преследване или наказание за престъплението, за което се иска предаването.
Член 6 редактиране
Ако един избягал престъпник, чието предаване може да бъде искано съгласно настоящите постановления, е под следствие, освободен под гаранция или в арест, за престъпление, извършено в страната, където той е потърсил убежище, или е бил осъден за такова престъпление, неговото предаване може да бъде отложено, докато делото му там не бъде решено и докато той не бъде пуснат на свобода по надлежен ред.
Член 7 редактиране
Ако един престъпник, искан от една от страните по настоящия договор, бъде искан също от една или повече други държави съгласно договорните постановления, поради престъпление, които са извършени под тяхната юрисдикция, такъв престъпник ще бъде предаден на онази държава, чието искане е получено първо.
Член 8 редактиране
По постановленията на този договор никоя от Високо Договарящите Страни не е длъжна да предава своите собствени граждани.
Член 9 редактиране
Разходите за ареста, задържането, разследването и транспорта на обвиняемия ще бъдат заплащани от правителството, което е предявило искането за предаване.
Член 10 редактиране
Всички вещи, които са намерени във владение на избягалия престъпник по времето на неговия арест, добити чрез престъплението, или които може да са съществени като доказателство за извършване на престъплението, ще бъдат, ако това е възможно съгласно законите на Високите Договарящи страни, предавани едновременно с него. При все това, правата на трети лица върху посочените предмети ще бъдат надлежно зачитани.
Член 11 редактиране
Постановленията на настоящия договор са приложими в цялата територия, където и да е разположена, на Високите Договарящи Страни, както и в територията окупирана или намираща се под контрола на която и да е от тях, докато трае тая окупация или контрол.
Искания за предаване бегълци от правосъдието ще се правят от респективните дипломатически агенти на Високите Договарящи Страни. В случай на отсъствие на такъв агент от страната или нейната столица, или когато предаването ще се иска от териториите поменати в предшестващите параграфи извън България или Съединените Щати, исканията може да се правят от висшите консулски чиновници. Такива дипломатически или висши консулски чиновници ще бъдат компетентни да искат и добиват мандат или предварителна заповед за арест на лицето, чието предаване се иска и след което съдиите и магистратите на двете правителства пристъпват, при искане, което е направено под клетва, към издаване заповед за залавянето на обвиненото лице, за да може то да се доведе пред такъв съдия или магистрат, за да се представят и обсъдят доказателствата за престъплението и ако, при това обсъждане, се намерят достатъчно основания да се поддържа обвинението, разследващият съдия или магистрат ще бъде длъжен да удостовери това пред надлежната изпълнителна власт, за да може да се издаде заповед за предаване на беглеца.
В случаи, нетърпящи отлагане, заявлението за арест и задържане може да се адресира направо до компетентния магистрат в съгласие с законите в сила.
Предварително арестуването лице ще бъде освободено, ако в три месеца от датата на затварянето в Съединените Щати или от датата на ареста в България не бъде направено, както и казано по-горе, от дипломатическия агент на искащото правителство или, в негово отсъствие, негов консулски чиновник, формалното искане за предаване с документалните доказателства, описани по-долу.
Ако избягалият престъпник е бил осъден за престъплението, за което се иска неговото предаване, ще бъде представен надлежно заверен препис от присъдата на съда, в който е станало това осъждане. Ако обаче беглец и само обвиняем в престъпление, ще бъде представен един надлежно заверен препис от заповедта за ареста в страната, където е извършено престъплението и от следствените показания, на основание на които такава заповед е била издадена, заедно с всички други доказателства, каквито може да се намерят подходящи за случая.
Член 12 редактиране
При всички случаи на искане, направено от една от Високите Договарящи Страни за арест, задържане или предаване на избягали престъпници, съответните чиновници на страната, където са направени постъпки за предаване, ще подпомогнат чиновниците на правителството искащо предаването пред респективните съдии и магистрати чрез всички законни средства в тяхна власт; и на правителството, искащо предаването, не ще се предявяват никакви искания за възнаграждение освен специални възнаграждения за извършените услуги, ще имат право да получат от правителството, искащо предаването, обикновените възнаграждения за актовете или услугите, направени от тях, по начин и в размер, предвидени за такива актове или услуги при обикновената углавна процедура по законите на страната, на която те са чиновници.
Член 13 редактиране
Настоящият договор ще бъде ратифициран от Високите Договарящи Страни съгласно с техните респективни конституционни методи и ще влезе в сила от датата на размяната на ратификациите, която ще стане в София по възможност по-скоро.
Член 14 редактиране
Настоящият договор ще остане в сила за един период от десет години и в случай, че никоя от Високите Договарящите Страни не съобщи една година преди изтичането на този период за своето намерение да се прекрати договора, той ще продължава да е в сила до изтичането на една година от датата на такова съобщение за прекратяване, направено от някоя от Високите Договарящите Страни.
В удостоверение на това, гореспоменатите пълномощници подписаха настоящия договор и го скрепиха с печатите си.
Направен в два екземпляра в София днес деветнадесети март хиляда деветстотин и двадесет и четвърта година.
(М.П.) Христо Калфов с.р.
(L.S.) Charles S. Wilson
Бележки редактиране
- ↑ За оригиналния текст на договора на български и английски езици виж Договоръ за предаване между България и СъединенинитѢ Щати на Америка (Extradition Treaty between Bulgaria and the Unites States of America), Държавенъ вестникъ, № 67 от 1924 година
- ↑ Treaties and Other International Agreements of the United States 1776-1949 (compiled under the direction of Charles. I. Bevans), Washington, DC: The Department of State, Government Printing Office, volume V, (Afghanistan-Burma), 1970, page 1086