Ейбрахам Линкълн: Годишно обръщение към Конгреса, 1864

Из годишно обръщение към Конгреса, 1864 г.
Автор: Ейбрахам Линкълн

Произнесено пред Конгреса* на 6 декември 1862 г. Откъсът засяга темата за изборната подкрепа за Съюза.

Най-достоверната индикация за обществената цел в тази страна следва от нашите всенародни избори. Като съдим по данните от последното преброяване, в щатите, които са лоялни, хората никога досега не са проявявали такава твърдост и такова единство относно целта: да бъде запазена неприкосновеността на Съюза*. Необичайното спокойствие и запазването на реда, с който милиони гласоподаватели се срещнаха и се смесиха край урните, ни дава голяма увереност в това. Може със сигурност да се твърди, че не само подкрепилите каузата на Съюза, но и голяма част от опозиционерите поддържат същата цел и са движени от нея. В този смисъл необорим е доводът, че кандидатът за който и да е пост – висок или нисък – не дръзва да си осигурява гласове с признанието, че държи да се откажем от Съюза. Много от мотивите бяха поставени под съмнение, много разпалени бяха противоречията за това, кои са подходящите средства и кой е най-добрият начин за прогрес на каузата на Съюза, но специално по въпроса да има или да няма Съюз политиците показаха, че инстинктивно знаят, че между хората няма различия. С това, че честно дадоха на хората възможност да предоставят едни на други и на света своята твърдост и единството си по отношение на целта, изборите се оказаха особено ценни за националната кауза.

Бележки

* Конгресът на САЩ (United States Congress) е висшият орган на законодателната власт в Съединените американски щати. Той е двукамарен, състоящ се от Камара на представителите (Долна камара) и Сенат (Горна камара). Бел.цит.

** Съюзът е названието на федералното правителство на САЩ, подкрепяно от 23-те щата, не участвали в опита за отцепване, направен от 11-те щата, съставили Конфедерацията. Бел.прев.

Източник

Из сборника "Моята представа за демокрацията", Ейбрахам Линкълн, превод: Огняна Иванова, ИК "Стигмати", София, 2009, ISBN 978–954–336–069–7, с.134

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.