Заключителен акт на Първата международна конференция на мира в Хага, 29 юли 1899 година
Международната конференция на мира, свикана … от негово величество всеруския император, се събра по покана на нейно величество кралицата на Холандия … в Хага на 18 май 1899 година.
Изброените по-долу държави взеха участие в конференцията, за която бяха определили делегати: Германия …, Американските Съединени Щати…, Австро-Унгария …, Белгия …, България … , Китай …., Дания …, Испания …, Франция …, Великобритания …, Ирландия …, Гърция …, Италия …, Япония …, Люксембург …, Мексиканските Съединени Щати …, Черна Гора …, Холандия …, Персия …, Португалия …, Румъния …, Русия …, Сърбия …, Сиам …, Швеция и Норвегия…, Швейцария …, Турция…
В редица заседания от 18 май до 29 юли 1899 година конференцията изработи, за да бъде приподписан от пълномощниците, текста на конвенциите и декларациите, изброени по-долу и приложени към настоящия акт:
1. Конвенция за мирно уреждане на международни конфликти.
2. Конвенция относно законите и обичаите на сухоземната война.
3. Конвенция за приспособяване към морската война началата на Женевската конвенция от 22 август 1864 година.
4. Три декларации, отнасящи се до:
- Забрана да се хвърлят снаряди и избухливи вещества от балони и подобни нови средства.
- Забрана да се употребяват снаряди, които са предназначени единствено за разпръскване задушливи или отровни газове.
- Забрана да се употребяват куршуми, които лесно се пръскат или сплескват в човешкото тяло, като куршуми с твърда обвивка, която не се покрива изцяло от ядката или е снабдена с нарези.
Всяка от тези конвенции или декларации ще представляват отделен акт. Тези актове ще носят днешна дата и ще могат да бъдат подписани до 31 декември 1899 година от пълномощниците на държавите, представени на Международната конференция на мира в Хага.
Въодушевена от същите намерения, конференцията единодушно прие следната резолюция:
Конференцията смята, че е особено желателно ограничението на военните тежести, които понастоящем тегнат над света, за увеличаване на материалното и моралното добруване на човечеството.
Освен това тя изказва следните пожелания:
1. Вземайки предвид предварителните постъпки на швейцарското федерално правителство за ревизия на Женевската конвенция, конференцията изказва пожелание да се пристъпи в кратък срок към свикване на нарочна конференция за ревизиране на тази конвенция.
Това пожелание бе единодушно гласувано.
2. Конференцията изказва пожелание въпросът за правата и задълженията на неутралните да бъде вписан в програмата на една бъдеща конференция.
3. Конференцията изказва пожелание въпросите относно пушките и морските оръдия, разгледани от нея, да бъдат предложени на проучване от правителствата, за да се постигне съгласие относно използването на новите видове калибри.
4. Конференцията изказва пожелание правителствата да държат сметка за направените на конференцията предложения, да проучат възможността за споразумение относно ограничаване на сухопътните и морските въоръжени сили и на военните бюджети.
5. Конференцията изказва пожелание предложението за обявяване неприкосновеност на частната собственост и в морската война да бъде отнесено за разглеждане от следваща конференция.
6. Конференцията изказва пожелание предложението за уреждане въпроса за бомбардирането на пристанища, градове и села от морски сили да бъде отнесено за разглеждане от една бъдеща конференция.
Последните пет пожелания бяха единодушно гласувани, като се изключат няколко възражения.
Пълномощниците подписаха настоящия акт и го скрепиха с печатите си.
Съставено в Хага, двадесет и девети юли хиляда осемстотин деветдесет и девета година, в един единствен екземпляр, който ще бъде депозиран в Министерството на външните работи, а еднообразни с оригинала и заверени преписи от него ще бъдат предадени на всички представени на конференцията държави.
Договарящите държави са съгласни със забраната да се хвърлят снаряди и избухливи вещества от балони или по други нови начини за срок от пет години.
Настоящата декларация е задължителна за договарящите държави в случай на война между две или повече от тях.
Тя ще престане да бъде задължителна от момента, когато в една война между договарящите държави се присъедини някоя недоговаряща държава към една от воюващите страни.
Настоящата декларация ще бъде ратифицирана във възможния най-кратък срок.
Ратификациите ще бъдат депозирани в Хага.
Настоящата декларация е задължителна само за договарящи държави в случай на война между две или повече от тях.
За депозирането на всяка ратификация ще се съставя протокол, които по един еднообразен с оригинала и заверен препис от него ще бъде връчен по дипломатически път на всяка от договарящите държави.
Неподписали държави ще могат да се присъединят към настоящата декларация. За тази цел те ще трябва да съобщят за присъединяването си на договарящите държави с писмена нотификация, отправена до правителството на Холандия, което ще я съобщи на всички други договарящи държави.
Ако някоя от високодоговарящите страни денонсира настоящата декларация, денонсирането ще произведе действие една година след нотификацията, отправена писмено до правителството на Холандия и незабавно съобщена от последното на всички други договарящи държави.
Денонсирането ще произведе действие само по отношение онази държава, която го е нотифицирала.
Договарящите държави приемат забраната за употреба на снаряди, които са единствено предназначени да разпръскват задушливи или отровни газове.
Настоящата декларация е задължителна за договарящите държави в случай на война между две или повече от тях.
Тя ще престане да бъде задължителна от момента, когато в една война между договарящите държави някои недоговаряща държана се присъедини към една от воюващите страни.
Настоящата декларация ще бъде ратифицирана във възможния най-кратък срок.
Ратификациите ще бъдат депозирани в Хага (Следват правила за присъединяване и денонсиране както в 1-вата декларация.)
Договарящите държави приемат забраната за употреба на куршуми, които лесно се пръскат или сплескват в човешкото тяло, като куршумите с твърда обвивка, която не покрива изцяло ядката или е снабдена с нарези. (Правилата за задължителност на декларацията са еднакви с изложените в предшестващите декларации.)
Бележки редактиране
- ↑ Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648-1918), София: Държавно издателство "Наука и изкуство", стр. 398-401.Acte final de la Conférence internationale de la Paix. La Haye, 29 juillet 1899. на интернет страницата на Международния комитет на Червения кръст.
- ↑ Documents Diplomatique, Conférence internationale de la Paix, 1899, Paris, Imprimerie Nationale, p. 51 via Gallica
- ↑ Carnegie Endowment for International Peace, Les conventions et déclarations de La Haye de 1899 et de 1907, New York: Oxford University Press, 1919, 1-31 via Internet Archive
- ↑ България ратифицира конвенциите и декларациите на 4 септември 1900 година. Виж Carnegie Endowment for International Peace, Les conventions et déclarations de La Haye de 1899 et de 1907, New York: Oxford University Press, 1919, 230 via Internet Archive