Извори относно българските земи под османско владичество

Фермани

• Султански указ (ферман) от 1536 г.
• Ферман за учредяването на Българската екзархия
• Оригинален текст на Фермана за учредяването на Българската екзархия

Международни договори

• Парижки мирен договор от 30 март 1856 година

Пътеписи и пътни бележки

Бенедикт Курипешич (пътувал в 1530-1531 г.)

„От планината Чемерник до дългия каменен мост или до град Одрин цялата тази страна е България. Това е една хубава, равна и добре обработена страна, в която има много повече хора и добитък, отколкото в другите [страни, подчинени на султана]. Причината е, че тези краища не се намират близо до границата и по-малко се боят от неприятели. Тук има в изобилие всякакви потребни за човека неща. Жителите изповядват също вярата на св. Павел, както и сърбите. Имат свои свещеници и църкви, боят се твърде много от бога, пазят се, доколкото могат, от злото, срамни дела, пороци и грехове. На нас оказваха голяма чест и почитание и ни посрещнаха радушно в къщите си. И те говорят на един славянски език, който за нас беше малко по-неразбираем от сръбския.

Че страната България в християнско време е имала големи свободи, богатства и всякакво изобилие, може да се види и да се разбере по това, че мъже, жени и деца, всички носят дрехи и ризи, извезани с копринени конци, макар и груби. [Жените] окачват на шиите и ушите си сребърни пръстени, а там, където нямат сребро — месингови, оловни и пиринчени. Жените и момите носят плитки, стигащи от главата до петите, също с много украшения по тях.“^[1]

Писма

• Писма на Петко Рачев Славейков по унията в Македония през 1874 г. - № 2 ( януари 1874, Солун)

Източници

1. Георгиева, Цв. и Д. Цанев. Христоматия по история на България. Т. 3. „Наука и изкуство“, София, 1982.