Кражбата в рая
| Кражбата в рая Автор: Димитър Подвързачов |
| Фейлетон |
- Първата седмица Създателят употреби в непрестанна и неуморна работа.
- Върховният баща на всичко живо и мъртво, на небесните и адските сили, на духа и на материята, през тия дни на вдъхновено творчество отдели тъмнината от виделината, земята от водата, извая твърдта небесна, благослови водата и земята да раждат безброй риби, птици и всякакви животни…
- И видя тогава, че всичко туй ще бъде добро само ако има кой да му се радва и да славослови Твореца.
- На шестия ден той създаде човека – и прекъсна работата.
- Ала през време на тая малка почивка добрият Отец видя, че има нужда да се създадат не един, а много, много човеци, различни видове човеци, за да има разнообразие и забавления и да бъде весело на земята.
- Той видя, че трябва да има човеци, които да работят, и човеци, които да се веселят.
- Едни да плачат, други да се смеят.
- Едни да орат земята, други да пекат хляб, трети да строят жилища, четвърти да свирят на цимбали, пети да съчиняват разни небивалици за смях и забава на събратята си, шести да управляват…
- И потънал в дълбочините на неизповедимия Разум, Творецът посвети втората седмица само на човека.
- Той се уедини в небесната грънчарница като в тъмна лаборатория и час по час неговите помагачи, нежно бели ангели, вадеха навън нови и нови тумби човечета, положени върху дълги дъски, и ги нареждаха далеко по тревата и алеите на райската градина да съхнат.
- Така бидоха създадени от него – да се слави името му от нине и до века! – неизброимите малки и големи човешки народности, които трябваше да изпълнят земята, и принадлежащите към всяка от тях съответни броеве от най-разнообразни занаяти, майстории и изкуства.
- * * *
- По азбучен ред българинът беше едно от първите създания, излезли от ръката на природата.
- Суров и намръщен, със сърдити вежди, мълчалив, приведен към земята, българинът се разхождаше сам-самин из райската градина, сляп за нейните дивни хубости и неотзивчив за немлъчните хорове на райските птици.
- Една-едничка мисъл вълнуваше новата му и бодра душа: как да извърши час по-скоро някоя шмекерия, как да закачи нещо плячка, келепир.
- Той смътно и бързо бе доловил, че тука ще има работа с нещо съвсем общо, обществено, държавно, на което мъчно се хваща сметката. И тоя стихиен нагон да удари скрито нещо само за себе си изгаряше младата му мисъл.
- Той беше вече разбрал, че тук няма да се свърши всичко; че отсега нататък ще започне животът и че всички тия трескави приготовления на райската управа имат пряка връзка с бъдещия живот на сътворените вече създания като него.
- Ала красивите птици никак не привличаха вниманието му, пък бяха и неуловими. Овощните дръвчета не бяха дали още плод. А буйната трева из ливадите… нямаше кому да се продаде на зелено.
- Само на един завой сред самотните алеи българинът съзря цели дъски малки човечета, турени на слънце – и мигом реши, че ще бъде отлично, ако за всеки случай побърза да си усвои поне само от тях засега.
- И той завчас намери отнякъде едно старо вретище, доближи тихо с него до меките фигурки и бързо и крадешком го напълни с тях.
- И изчезна в близкия гъсталак – ни лук ял, ни лук мирисал.
- * * *
- Когато на другия ден стана дума за липсата и небесната Безопасност поиска да предприеме тайно следствие, за да издирят крадеца между малцината още обитатели на рая, вечният Творец махна с ръка и им рече:
- – Не се вълнувайте, деца! Това бяха моите първи несполучливи опити. И който ги е откраднал – няма да види облага от тях. Това бяха първите пробни партиди от управници и книгодраскачи, отредени за разпределяне между десетина народности, за опит. Както от многобройността им, така и от несъвършенството им, който ги е откраднал, ще има само да си скубе косата! Нека му са честити!
- Източник
- Димитър Подвързачов: Фейлетони на сайта на Znam.bg
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко. |