Мирен договор между Румъния и Централните сили, подписан в Букурещ на 7 май 1918 година

Мирен договор между Румъния и Централните сили, подписан в Букурещ на 7 май 1918 година

(превод)^[1]

Преамбюл

Германия, Австро-Унгария, България и Турция от една страна и Румъния от друга страна, въодушевени от желанието до прекратят състоянието на война между тях и да възстановят приятелските отношения между техните народи в областите на политиката, правото и икономиката, решиха да преобразуват предварителния мирен договор, подписан в Бюфтеа на 5 март 1918 година, в окончателен мирен договор.

В тази връзка пълномощниците на правителствата на посочените сили, а именно:

За Имперското немско правителство:

Държавният секретар за външните работи, имперски действителен частен съветник хер фон Кюлман;

Имперският действителен частен съветник хер фон Корнер;

Директорът на чуждестранната служба, имперски действителен частен съветник д-р Криге;

Кралският пруски генерал майор хер Хел,

Началникът на Генералния щаб на Върховното командване на група армии Маккензен, имперският военноморски капитан хер Бене;

За Имперското и кралско Австро-Унгарско правителство:

Министърът на Имперския и кралски дом и на външните работи, частен съветник на Негово имперско и кралско апостолическо величество, барон Буриан фон Райеч

за Царското българско правителство:

Царският министър председател Д-р Радославов,

Царският министър на финансите г-н Тончев,

Царският генерал майор г-н Цантлов,

Заместник председателят на Народното събрание г-н Костов,

Д-р Милетич, професор в Софийския университет;

За Имперското отоманско правителство:

Имперският министър на външните работи Ахмед Нисим бей,

Имперският генерал на кавалерията Ахмед Изет паша,

Под-секретаря на Имперския министър на външните работи Речад Хикмет бей;

Негово превъзходителство, генерал от кавалерията, генерал адютант на Негово Величество Султана и военен пълномощник на Негово Величество Султана при Негово Величество Германския Император, Зеки паша,

За Кралското румънско правителство:

Кралският министър председател, М. Маргиломан,

Кралският министър на външните работи, М. Арион,

Кралският пълномощен министър, М. Папиниу,

Кралският министър в оставка М. Булгеле,

Упълномощените се срещнаха в Букурещ, за да продължат мирните преговори и след представяне на пълните им пълномощия, които бяха признати, че са съставени в правилна и надлежна форма, достигнаха до споразумения относно следните разпоредби.

Глава 1 Възстановяване на мира и приятелството

Член 1

Германия, Австро-Унгария, България и Турция от една страна и Румъния от друга, обявяват, че състоянието на война между тях се прекратява. Договарящите страни са решени да живеят от сега нататък един с друг в мир и приятелство.

Член 2

Веднага след ратификацията на мирния договор между договарящите страни ще бъдат възстановени дипломатическите и консулските отношения. По отношение на приемането на консули от двете страни ще бъдат сключени допълнителни споразумения.

Глава 2 Демобилизация на румънските бойни сили

Член 3

След подписването на мирния договор и на основата на разпоредбите, които се съдържат в членове 4 и 7, демобилизацията на румънската армия, която тече в момента, ще бъде довършена незабавно.

Член 4

Общите военни бюра на армията, върховните командвания и военните институции ще бъдат поддържани, както е предвидено в последния мирен бюджет. Дивизии от 11 до 15 ще продължат с тяхната демобилизация, както е предвидено в договора от Фоксани от март 1918 година. Румънските дивизии от 1 до 10, 2-рата дивизия, която служи в Бесарабия ще останат в бойна готовност, заедно с изтребителните батальони, които са останали от разпуснатите изтребителни батальони, както и 2 кавалерийска дивизия на румънската армия, докато в резултат на военни операции, извършени в Украйна от съюзническите войски, няма да съществува повече опасност за границите на Румъния. Останалите 8 дивизии, ще останат в Молдова, като поддържат техния личен състав и командване с намалена численост за мирно време. Те ще бъдат съставени от 4 пехотни подразделения и 3 батальона, 2 кавалерийски подразделения от 4 ескадрона, 2 полеви артилерийски подразделения от 7 батареи, 1 батальон от разузнавачи и необходимите технически сили и конвои, чиито брои ще бъде определена със споразумение. Общата численост на тези 8 пехотни дивизии няма да надвишава 20 000 души, на кавалерията – 3 200 души и на общата численост на артилерията, с изключение на дивизиите, които ще останат мобилизирани, няма да надхвърля 9 000 души. Дивизиите, които ще останат мобилизирани в Бесарабия ще бъдат намалени в случай на демобилизация до тяхната численост в мирно време на основата на 8 дивизии, споменати в изречение 4. Активният период за службата остава същия, както е в мирно време и резервите, включително силите на поделенията Калараш, няма да бъдат призовавани дотогава, докато не бъде сключен общия мир.

Член 5

Артилерийските оръдия, картечниците, пушките, конете, вагоните и мунициите, които са станали налични в резултат на намалението или разпускането на румънските войски, ще бъдат прехвърлени до сключването на общия мир под върховното командване на съюзните бойни сили в рамките на окупираните румънски територии, което ще се грижи за тях и под върховния надзор на върховното командване те ще бъдат наблюдавани и администрирани от румънските запасни войски. Амунициите, които ще останат в румънската армия в Молдова ще бъдат ограничени до 250 патрона за всяка карабина, до 2500 патрона за всяка картечница и до 150 снаряда – за всяко оръдие. Румънската армия има правото, в съгласие с върховното командване на съюзническите бойни сили, да замени безполезния материал в складовете на окупираните територии и да изиска от складовете за муниции замяна на използваните муниции. Дивизиите, които ще останат мобилизирани в Бесарабия ще запазят количеството от амуниции, които редовно са разрешени в състояние на война.

Член 6

До времето на евакуацията на окупираните румънски територии демобилизираните румънски въоръжени сили ще останат в Молдова. Изключение се прави по отношение на силите, споменати в член 5, първо изречение, необходими за запазването на въоръженията и другите материали, депозирани в тези територии. Демобилизираните въоръжени сили и офицери от резерва могат да се върнат в окупираните територии. Офицерите от действащата армия и другите, които преди това са били на активна служба трябва, за да се върнат в тези територии, да получат разрешение на върховното командване на съюзническите бойни сили.

Член 7

Назначава се офицер от генералния щаб на съюзническите сили, заедно с персонал, като връзка с румънския главнокомандващ в Молдова, и в окупираните румънски територии, както и румънски офицер от генералния щаб с персонал – като връзка с върховното командване на съюзническите бойни сили.

Член 8

Румънските речни и морски сили ще бъдат запазени по отношение на силите и снаряжението, доколкото такива сили не са ограничени в съответствие с член 9, докато се изяснят условията в Бесарабия. Впоследствие тези бойни сили ще бъдат възстановени на тяхната обичайна численост от мирно време. Изключени ще бъдат речните сили, които се необходими да пазят реката и военноморските сили, които могат да бъдат използвани в Черното море за защитата на търговското мореплаване и възстановяването на плавателни коридори, които са свободни от мини. Веднага след подписването на мирния договор, тези речни сили, въз основата на специално споразумение, ще бъдат предоставени на разположение на агенциите, които са натоварени с речната полиция. На Морската техническа комисия за Черно море се предоставя правото да разпореди с морските сили. Ще бъде назначен към тази комисия румънски морски офицер за установяване на връзки.

Член 9

Целият военен и военноморски състав, който във военно време е бил използван в пристанищата и в корабоплаването, ще бъдат освободени, за да могат лицата да намерят заетост в тяхната предишна дейност.

Глава 3 Прехвърляне на територия

Член 10

По отношение на Добруджа, която според протокол № 1 от предварителния мирен договор ще бъде преотстъпена от Румъния, ще се приемат следните разпоредби.

а. Румъния отстъпва на България българската територия, която и е била предоставена в резултат на Мирния договор от Букурещ от 1913 година с измененията на границата в полза на България така че новата българска граница в Добруджа, посочена с червено върху картата, анексирана към този договор, ще следва следния курс: новата българска граница в Добруджа започва в точка, която се намира на запад от селището Кочирлени (Cochirleni) на Дунав, при което езерото, което се намира на юг от Кочирлени и потокът, който съединява същото езеро с Дунав се предоставят на България. Тя продължава през средата на езерото, което се намира на юг от Кочирлени и през средата на езерото, което се намира на север от Ивринец Мич (Ivrinec Mic), следва граничния знак на долината Пештера (Pestera), продължава на север по северния край на селището Даидия (Daidia), коeто се предоставя на България, пресича височината между селищата Саидия (Saidia) и Мирчеа вода (Mircea Voda), след това следва зъбера на височината, която се издига на изток от селището Мирчеа вода, пресича хълма 127 (Идрис Кируос) (Idris Kiruos), продължава в източна посока до Траяновата стена, която тя достига на около 2 ½ километра на север от точка 129, след това следва Траяновата стена до точката, която се намира на юг от селището Османцеа (Osmancea), и след това граничният знак на долината, която свързва селищата на Османцеа и Омурчеа, върви на север по северния край на селището Омурчеа, което се предоставя към България, след това в източна посока към хълм 6 (Пипилига Юк) (Pipiliga Juk), пресича хълма и продължава в източна посока, пресичайки Орта табия и след това 1 километър на север на северния край на селището Агигея (Agigea), което отива към България, пресича магистралата Констанца-Техиргьол, следва в югоизточна посока до езерото, което се намира на изток от Агигея, която пресича по такъв начин, че излиза в средата на източния бряг, от където влиза в Черно море. Картата, посочена в началото съставлява съществена част от мирния договор. Комисията, която е съставена от представители на съюзническите сили веднага след подписването на мирния договор ще определят и демаркират на място новата граница на Добруджа. Дунавската граница между териториите, преотстъпени на България, и Румъния следва граничния знак на реката. Веднага след подписването на мирния договор, ще бъдат приети по-подробни разпоредби между двете сили по отношение на определянето на граничната линия. Определянето на границата, описана в параграф б, ще бъде извършено в есента на 1918 година при ниски води.

б. Румъния преотстъпва на съюзническите сили частта от Добруджа, която се намира на север от новата граница, описана в параграф а, до Дунав и точно между разклонението на реката и Черно море дори до ръкава на Свети Георги. Дунавската граница между териториите, преотстъпени на съюзническите сили и Румъния ще следва граничния знак на течението. Подробностите относно определянето на граничния знак трябва да бъде договорен между заинтересованите сили веднага след подписването на мирния договор. Определянето на границата ще стане през есента на 1918 година при ниски води. Съюзническите сили ще предвидят Румъния да получи гарантиран търговски излаз до Черно море през Чернавода и Констанца.

Член 11

Румъния се съгласява на изменение на нейната граница в полза на Австро-Унгария по такъв начин, че новата граница, подчертана с червено мастило върху прикрепената към договора карта, ще следва следния курс: Новата граница започва от железницата, която пресича на запад от Турно-Северин, на юг от Дудасу (Dudasu). След това тя преминава на разстояние от 400 метра на запад от последните къщи, които се намират на западния край на Дудасу, и до западния край на местността Серету през точка J на картата на потока Идоскита (Jidoscita), през точка J на местността Идоскита, през хълм 682 D Маторе (Matoret) (върхът се предоставя на Унгария), после по магистралата на посочения хълм в посока на Чиресиу (Ciresiu), магистралата се дава на Унгария, след това до западния край на Чиресиу, по селския път през N на местността Юпанесци, достига Е на Горненти, преминава през F на местността Костец (Costesc), до връх 1333 на планина Сек (Sec) (върхът се предоставя на Унгария) и от там в права северна посока до сегашната граница между Румъния и Унгария, която остава непроменена до точката, където потокът Крайова (Craiova) се влива в Черна (Cserna). От спомената точка, където потокът Крайова се влива в Черна, като Черна самa формира новата граница до точка А на Ринсеунишора (Rincenisora), след това границата свива на изток и пресича D. Милано (Milano), преминава D. Негоя (Negoea) на юг, пресича D. Сенюлеулуи (Seniuleului) в права източна посока по пътя, който води през дефилето Вулкан на юг, кaто пресича 600 метра на юг от Булига (Buliga), след това до точката на пресичането на реката Жтилв (Ztilv) и пътя на юг от Лаиничи (Lainici). След това продължава направо на изток до потока Саду (Sadu), след това по течението на потока на североизток до неговия извор (1 километър на изток от U Стана Прислопу (Stana Prislopu)), след това направо на север до сегашната граница в точка 2529 Врф Мандрей (Mandrei), и по продължението на старата граница до 400 метра на югозапад от Врф Чобавул (Ciobavul). От тази точка границата минава в права източна линия покрай южния край на Буколие (Bucolie), на юг от Репеде (Repede), на юг от Чюгету и на надписа Пар. Латорита (Latorita). След това следва 400 метра на юг от хълма 1632 Писку Молдовизулай (Piscu Moldovisulai) в източна посока на сливането на потока 1 километър югозапад от Р на Рачовита (Racovita), 2 километра на юг от Болиора (Boliora), преминава северния край на Титешти (Titesti) до хълм 1248 Заноага (Zanoaga)(върхът се предоставя на Унгария), през теснолинейната железница на 3 километра югозапад от хълма 2000 Липитоареа (Lipitoarea), след това в източна посока през хълмовете 1961, 1932, 1576, 1772, 1607, 2338 М. Батрана (Batrana), 2237, тригонометрична точка 2379, М. Папуша (Papusa), 1785, 1411, 1264, 1265, 1074 (всички тези върхове преминават към Унгария), пресича магистралата Камполунг-Брасо (Campolung-Braso) на моста 1 километър на югоизток от точка 1074, след това продължава през точка 1265 (мостът и върхът се предоставят на Унгария) и достига сегашната граница в почти източна посока посред Врф Санту Илие (Santu Ilie) и Врф Сиглуия (Sigluia) на хълма 1880.

Сегашната граница до хълма 1909 остава непроменена; новата граница след това ще следва от този хълм през втора C Шиту Пештера Децебал (Schitu Pestera Decebal), през U на Караиману (Caraimanu), през Б на V. Чербулни (Cerbulni), по северния край на Азуга (Azuga) пред втора А на Азуга, през хълма 1505, който остава за Румъния, през Врф. Каяку (Cajacu), след това ще завие на югоизток 1 километър на юг от планината Прислоп (Prislop) през хълма 1531 (която се предоставя на Унгария), през хълма 1128, 873, 1235, 1540 (всички точки се предоставят на Унгария), 1 километър на юг от точка 1771 планината Грохитис (Grohitis) 1450 (всички точки се предоставят на Унгария), 1 километър на юг от точка 1340 (през V. на Тартар Хавас П. (Tartar Havas P.)), през точки 975, 1486, 1115 (всички тези три точки се предоставят на Унгария), след това в североизточна посока, пресичайки магистралата в долината Подза (Podza), на 2 километра северозапад от G на Гура Сиртулни (Gura Sirtulni), след това през точки 1183, 1363, на 600 метра на юг от точка 1338, след това на североизток навътре на 1 километър на север от точка 789, където се съединява със сегашната граница между Унгария и Румъния. Древната граница остава в сила до точката 2 ½ километра на югозапад от Попии (Popii), след това прави рязък завой на североизток до точка на 1 километър югоизток от точка 1530, на изток до точки 1521, 1587 и завивайки на североизток около точка 1490 на планината Кондрату (Condratu), на изток от точка 950, пресичайки теснолинейката на 4 километра на запад от Лепса (Lepsa), на изток от точка 1374 на планината Сбоина Неагра (Sboina Neagra), на изток от точка 1014 на планината Ресбоиулуи (Resboiului) и преминавайки малката железница на 2 километра на изток от точка 508, 1 километър на изток от тригонометричната точка 1167 на планината Магиус Касинулуи (Maguis Casinului), след това точка 843, 1 километър на изток от точка 737, през точка 704, 716, С на Хирса (Hirsa), югозападния бряг та Харя (Harja), военен пост 962, военен пост на 3 километра на северозапад (всички по-горе споменати точки се предоставят на Унгария), след това завива на север пред точка 1050 Врф.

Чештулуи (Cheschtului)(точка се предоставя на Унгария), след това рязко на северозапад, на север от точка 1071 на планина Клея (Cleja) по склона на север от точка 1108 на изток от тригонометрична точка 1653 на планина Немира (Nemira), която преминава на изток от точка 1370, преминава през малката железница на 3 километра на запад от точка 479 Пояна Узулуи (Poiana Uzului), през тригонометричната точка 1342 (върхът се предоставя на Унгария), преминава на 1 800 метра на изток от точка 682, преминава железницата на долината Тротус (Trotus) в P на Прелуци (Preluci), следва пряко на изток до У на Агашу (Agasu), през точка 1275, 1613 (които точки се предоставят на Унгария), на изток от трегонометрична точка Чюлемер (Csulemer) 1651, на изток от тригонометричната точка Тархавас (Tarhavas) 1662, през М на Шимба Гарда (Schimba Garda), на изток от точка 1573, преминава на изток от точка 1463 на планината Маирус (Mairus), 762 пряко на запад от точка 1211, преминава малката железница на долината Биказулуи (Bicazului) на източния край на Таска (Tasca), на изток от точка 1245, на запад от точка 932, заобикаляйки тригонометричната точка 1904 Тека (Teca) (на 2 километра на северозапад от най-високата точка) през С та Шитул Дукау (Schitul Ducau), на запад от точка 10801 и пресича магистралата в долината Бистрициоaра (Bistricioara), през Г на Фаркаса (Farcasa), на изток от тригонометричната точка 1086, точка 1150, тригонометрична точка 1534, планината Бивол (Bivol), точка 1276, точки 1208, 975, 1010, 882, от там завива на североизток на 2 километра на юг от Паисени (Piseni) през N на Паисени (Paiseni), О на Молдава (Moldava), L на Корнолунче (Kornoluncze), през източния край на Ротопанешти (Rotopanesti) и южния край на Михаешти (Mihaesti), след тома хълма 393 до А на Михаешти, след това старата граница на Австрия в посока на Румъния до 2 километъра на югоизток от тригонометричната точка 503 Ла Зара (La Zara), след това завива на североизток през точка 305, 281 на Серет (Sereth), източния край на Талпа (Talpa), източния край на Колинести (Colinesti), точка 396, 402, ½ километър на изток от Дерска (Dersca), през точки 189, 198, 332, 304, Зибрюнен (Ziehbrunnen) 1 километър на югозапад от точка 311, източния край на Баранка (Baranca), източния край на Пилипаути (Pilipauti), точка 251, до Прут (Pruth), 1 километър на изток от Лунка (Lunca).

Спомената в началото карта е съществена част на мирния договор. Две смесени комисии, които са съставени от равен брой представители на заинтересованите сили веднага след ратификацията на мирния договор ще определят и демаркират на място новата гранична линия.

Член 12

Държавната собственост в рамките на румънската територия ще премине, без каквото и да е обезщетение и без каквито и да е тежести, но като се запазват частните права в тези райони, към държавата, която ги придобива. Поради факта, че тези територии преди са принадлежали на Румъния, няма да се породи каквото и да е задължение от каквото и да е естество както за Румъния, така и за държавите, които ще станат собственици.

Държавите, които придобиват територии, ще сключат с Румъния споразумения, които се отнасят до:

1. националността на румънските жители на тези територии, при което на последните трябва да бъде предоставено във всеки случай възможно право и емиграция;

2. разпределението на собствеността на общините, които са разделени от новите граници;

3. предоставянето на архивите, актовете на съдебните и административни власти, архивите на съдилищата и на администрацията, както и гражданския регистър;

4. управлението на новата граница;

5. резултатите от териториалната промяна върху църковните епархии;

6. резултатите от териториалната промяна върху политическите договори.

След подписването на мирния договор Румъния ще освободи по тяхно искане офицерите и военните сили, които са с произход от предадените територии и ще им позволи да се завърнат в техните домове.

Глава 4 Военни обезщетения

Член 13

Договарящите страни взаимно се отказват от обезщетения за техните военни разноски, а именно, разноските на държавата за водене на войната. Изключение са специалните споразумения относно регулирането на военните вреди.

Глава 5 Евакуация на окупираните територии

Член 14

Румънските територии, които са окупирани от военни сили на съюзническите сили ще бъдат евакуирани по време, което ще бъде определено по-късно според резервата на разпоредбите на глава 3 относно прехвърлянето на територия. По време на окупацията силите на окупиращата армия няма да надхвърлят 6 дивизии, като в това не се включват подразделения, използвани за стопанска дейност.

Член 15

До момента на ратификацията на мирния договор сегашната администрация на окупацията ще продължи със същите власти. Но румънското правителство веднага след подписването на мирния договор може да назначи или да отстрани официалните лица, както сметне за уместно.

Член 16

След ратификацията на мирния договор гражданската администрация на окупираните територии ще бъде отново прехвърлена на румънските власти в съответствие с членове от 17 до 23.

Член 17

В съответствие с желанието на румънското правителство, и докато не приключи евакуацията от окупираните територии, всяко румънско министерство ще посочи гражданско длъжностно лице от окупационната администрация, за да улесни, доколкото е възможно, прехвърлянето на гражданската администрация към румънските власти. По-нататък, румънските власти ще трябва да се съобразяват с регулациите, които командирите на окупационната армия биха сметнали за необходими да бъдат приети в интерес на обществената сигурност в окупираните територии, а също и в интерес на сигурността на поддържането и разпределението на техните части. Средствата за съобщения, по-специално железниците, пощенските и телеграфни услуги, ще останат под военна администрация. Те ще бъдат поставени на разположение на румънските власти и народ, на основата на споразумения, които ще бъдат сключени по-късно. По отношение на сътрудничеството на върховното командване и регулирането на финансовите движения и монетарни операции, ще бъде сключено специално споразумения, в частност по отношение на бизнес операциите на Румънската национална банка и Централната служба на Народната банка.

Член 18

Румънските съдилища ще имат юрисдикция в окупираните райони, като се има предвид резервите на разпоредбите, които се съдържат в параграф 2 и 3. Съюзническите сили запазват пълна наказателна и гражданска юрисдикция над лицата с принадлежност към окупационната армия, както и полицейска власт над тях. Наказуеми действия, извършвани срещу окупационната армия, ще бъдат решавани от военни съдилища. Същото се отнася да нарушения на заповеди на окупационната администрация, доколкото в член 22, параграф 1, тези заповеди ще останат временно в сила. Делата, които са били предоставени за решаване от съдилищата, конституирани от окупационната администрация преди ратификацията на мирния договор, ще бъдат решени от тези съдилища.

Член 19

Върховното командване на окупационната армия, в споразумение с румънското правителство, ще предприеме необходимите мерки, за да регулира отношенията между окупираните територии и такива, които не са окупирани. Съответно и между другото ще бъде извършена репатриация в окупираните територии, която ще бъде в такава пропорция, че румънското правителство да осигури за издръжката на връщащите се лица посредством внос на жизнено необходими стоки от Молдова или Бесарабия.

Член 20

След ратификацията на мирния договор, окупационната армия няма да извършва повече реквизиции, било то в пари или в продукти, като се има предвид резервата на параграф 2. Върховното командване на окупационната армия си запазва правото да реквизира зърно, фураж, вълна, добитък и месо от реколтата на 1918 година, по-нататък, дървесен материал, нефт и нефтени продукти, както и правото да взема необходимите мерки за осигуряване, преобразуване, превоза и разпределението на тези продукти. За тази цел върховното командване ще изготви подробен план за осигуряване на тези артикули, както и да задоволи румънските домашни нужди. За тази цел ще бъдат сключени по-подробни споразумения между върховното командване и румънското правителство. Що се отнася до останалото, румънското правителство ще трябва да посрещне исканията на върховното командване по отношение на реквизициите за нуждите на окупационната армия, както по отношение на реквизициите на другите артикули, които Румъния трябва да осигури в съответствие с вече сключени други споразумения.

Член 21

От датата на ратификацията на мирния договор поддръжката на окупационната армия, включително направените за тази цел реквизиции, ще бъдат за сметка на Румъния. Реквизираните обекти за други цели, които не са за нуждите на армията ще бъдат заплатени от съюзническите сили, започвайки от деня на ратификацията на мирния договор.

Член 22

Ще бъде сключено специално споразумение, което ще уреди подробностите на предвиденото в член 16 прехвърляне на гражданската администрация, както и отмяната на заповедите, издадени от окупационната администрация. По отношение на тези заповеди няма да се приемат каквито и да е претенции. Правата, които са придобити от трети лица в резултат на тези заповеди ще останат в сила. Администраторите и ликвидаторите, които са назначени със заповед на окупационната администрация могат да бъдат преследвани съгласно гражданските и наказателните закони за нарушения на техните задължения само със съгласието на върховното окупационно армейско командване. При упражняване на техните задължения, те не ще бъдат наказвани или увреждани.

Член 23

Разноските, които са били извършени от съюзническите сили в окупираните територии за обществени работи, включително на индустриалните предприятия, ще бъдат възстановени на тези сили в момента на прехвърлянето на териториите. До момента на евакуацията на окупираните територии, индустриалните предприятия, споменати в параграф 1 ще останат под военна администрация. При използването на техните продукти трябва да се имат предвид румънските домашни нужди.

Глава 6 Регулиране на корабоплаването по Дунав

Член 24

Румъния ще сключи ново споразумение за корабоплаване по Дунав с Германия, Австро-Унгария, България и Турция, което ще уреди правното положение върху Дунав от мястото, от където тя може да се използва за корабоплаване, като се вземат предвид договорките от подточки а до г и при условие, че разпоредбите на подточка б също така са приложими относно всички участници в Дунавското споразумение. Преговорите относно ново Дунавско споразумение ще започнат в Мюнхен, колкото е възможно по-скоро след ратификацията на мирния договор.

а. Относно течението на реката след Браила, включително това пристанище, ще бъде запазена Европейската Дунавска комисия като постоянна институция с нейните правомощия, привилегии и задължения под името Комисия за устието на Дунав:

1. Комисията ще се състои от пет делегати от държавите, които се намират на Дунав или на европейския бряг на Черно море.

2. От Браила надолу по течението, компетенциите на Комисията ще се разпростират относно всички разклонения и устия на Дунав и до съседните части на Черно море. Правилата, които са издадени от мисията Корн по отношение на ръкава Сулина ще се прилагат по подобен начин до всички разклонения и под-разклонения, за които не е имала компетенции или не е била изключително компетентна.

б. Румъния гарантира на корабите на другите договарящи се страни свободно плаване в румънската част на Дунав, включително и на свързаните с нея пристанища. Румъния няма да налага каквито и да е такси или данъци върху корабите, саловете на договарящите се страни, както и на техните товари за факта, че те плават по Дунав. Румъния няма да налага за в бъдеще каквито и да е такси или данъци освен онези, които са приети по силата на новата конвенция за корабоплаване по Дунав.

в. Румънският данък от ½ процент върху стойността на внесените или изнесените стоки през пристанищата на страната, ще бъде премахнат след влизането в сила на новата конвенция за корабоплаване по Дунав, и веднага след като Румъния е определила данъците според новата конвенция за използване на обществените инстутиции за развитието на корабоплавателния трафик и движението на стоки. Този данък ще бъде налаган във всички случаи и най-малкото пет години след ратификацията на този мирен договор. Стоките и саловете, които са превозени в Румъния по Дунав няма да подлежат на облагане на данък върху превозите, който се основава на факта, че те са били така превозени.

г. Разделът за катарактите и за Железните врати, който се отнася до разпоредбите на член 6 от Договора от Лондон от 13 март 1871 година, на член 57 на Берлинския договор от 13 юли 1878 година, обхваща отсечка от реката от Молдова до Турно Северин, върху цялата ширина на реката, от единия до другия бряг, включително всички нейни разклонения и острови, които се намират между двата бряга.

Съответно ще се прилага задължението относно поддържането на корабоплаването по отсечката на катарактите и Железните врати, което е поето от Австро-Унгария на основата на уговорки, споменати в параграф 1 и което Унгария е поела да изпълни, дори както и специалните права, които е получила Унгария за тази част от Дунава, изрично посочени в параграф 1. Граничните държави на тази част от реката ще предоставят на Унгария всички улеснения, които тя би поискала, в интерес на съоръженията и работите, които тя трябва да извършва там.

Член 25

До заседанието на Комисията на устието на Дунав, Румъния ще администрира редовно и ще съхранява от всякаква вреда собствеността на Европейската комисия за Дунав, която е под нейна опека. Веднага след подписването на мирния договор, комисия, която е създадена от най-малко двама представители на всяка от договарящите страни, ще прегледа условията на материала, който се намира под грижата на Румъния. Ще бъде сключено специално споразумение относно задължението на Румъния за незабавно връщане на този материал.

Член 26

Германия, Австро-Унгария, България, Турция и Румъния ще имат правото да поддържат военни кораби на Дунав. Тези военни кораби ще могат да плават по течението до самото море и нагоре по течението до крайната граница на техните собствени територии, с изключение на случай на форс мажор, те ще могат да влязат в съобщения или да бъдат закотвени на брега на друга държава само със съгласието на тази държава, което съгласие трябва да бъде предоставено по дипломатически път. Всяка от силите, която е представена в Комисията за устието на Дунав ще има право да поддържа по два лекотонажни военни кораба, като стационарни в делтата на Дунав. Тези военни кораби ще могат да се качват срещу течението на Дунав без каквото и да е специално разрешение до Браила. Военните кораби, споменати в параграф 1 и 2 ще се ползват, в рамките на пристанищата и водите на Дунав, на всички привилегии и преимущества на военните кораби.

Глава 7 Равенство на религиите в Румъния

Член 27

Римокатолическата, обединената гръцка, българската православна, протестантска, мюсюлманската, еврейската религии ще имат равна свобода, като всяка от тях ще получи еднаква правна и официална защита с румънското православно вероизповедание. В частност те ще имат право да създават религиозни енории и общества, както и училища, които ще се смятат за частни училища и няма да подлежат на каквато и да е намеса, освен в случаите на нарушения на националната сигурност или обществения ред. Във всички частни и обществени училища учениците няма да бъдат принуждавани да посещават занятия по религия, освен ако те не се преподават от оправомощен от тяхното вероизповедание учител.

Член 28

Разликата във вероизповеданията не трябва да оказва каквото и да е влияние по отношение положението на жителите от гледна точка на техните права, по-специално техните политически и граждански права. Изразеният принцип в параграф 1 по подобен начин ще се прилага, доколкото касае натурализацията на населението на Румъния без националност, включително евреите, които са смятани за чужденци. За тази цел ще бъде приет закон в Румъния, до момента на ратификацията на мирния договор, според който всички лица без националност, които са взели участие във войната, било на активна военна служба или на помощна такава, или които са били родени в страната и са се установили там и чиито родители са били родени там, ще се смятат занапред като румънски поданици с всичките произтичащи права, като ще могат да бъдат регистрирани в съдилищата за придобиването на румънска националност, която по подобен начин ще се предостави на омъжените жени, вдовиците и малолетните деца.

Глава 8 Заключителни разпоредби

Член 29

Икономическите отношения между Съюзническите сили и Румъния ще бъдат регулирани от специални договори, които ще бъдат съществена част от мирния договор и, доколкото не е уговорено друго, ще влязат в сила едновременно с последния. Същото се отнася до възстановяването на публично-правните и частно правните отношения, уреждането на военните и гражданските вреди, размяната на военнопленници и интернирани граждански лица, постановяването на амнистии, както и третирането на речни плавателни съдове и други средства за транспорт, които са попаднали във владението на врага.

Член 30

При тълкуването на договора, автентичните текстове ще бъдат за отношенията между Германия и Румъния - немски и румънски езици, за отношенията между Австро-Унгария и Румъния – немски, унгарски и румънски езици, между България и Румъния – български и румънски езици, между Турция и Румъния – турски и румънски езици.

Член 31

Мирният договор ще бъде ратифициран и ратификациите ще бъдат разменени във Виена, колкото е възможно по-скоро. Доколкото не е посочено друго, мирният договор влиза в сила от момента на неговата ратификация.

За удостоверяването на което пълномощниците подписаха мирния договор и прикрепиха своите официални печати.

Изготвено в пет екземпляра в Букурещ на 7 май 1918 година.

Следват подписи

Бележки

1. United States, Department of State (1918), Texts of the Roumanian “Peace”, Washington, DC: United States Government Printing Office, pp. 5-28.