Писмо от Христо Ботев до Данаил Попов, 28.06.1875

Писмо до Данаил Попов, Букурещ, 28.06.1875 Автор: Христо Ботев

Данаил Попов (1840–1909) е български оръжеен търговец и национал–революционер, един от най-верните сподвижници на Левски.

Бай Данаиле,

Недейте се сърди, че ви не отговорих досега на писмото. Причините бяха тие, че от два месеца насам аз бях твърде много залисан както с нареждането на печатницата, така и с други някои работи, които бяха облегнали само на мене. Днес съм вече по-свободен. Вие ми пишете, че някой си поп, от заточените, е написал брошура, която искате да [се] напечата. Ако е за "Знаме" и ако не е твърде дълга, то аз я би обнародвал; а ако не, то може да я напечатам и отделно, само, разбира се, коато й поупрявя слогът. Ако е у вас това произведение на страдалецът, то изпроводете го да го видя. Едно условия само ще да ви предложа. Аз съм в началото на своята печатарска деятелност, следователно съм къс в средствата. Добре ще да бъде, ако се съгласите да купте вие хартията за печата, а после от продажбата на книгата да ви се върнат парите. Така също и аз: като си извадя разноските за печатът – остатъкът можеме да употребиме за каквото общеполезно дело желаете. Можем например да го изпроводим на заточените. Много ви съм благодарен за сведенията из Диарбекир. Пѝшете ми, че имате някакъв си списък за измрелите досега страдалци. Изпроводете ми го да го обнародвам. Не зная добре ли постъпвам с дописките ви. Пишете ми откровено за това.

Онова теле от Браила е безумно. Аз му натърках носът в едно писмо и вярвам, че ще да си налегне дрипите, т.е. ще да остави настран пачаврата си. Той е сляп поклонник, но именно затова го презирам. Не обърщайте внимание на бълвочите му. – Откровено да ви кажа, вие минувате за привърженец на Каравелова, затова и мнозина от новите ви считат за съучастник в сичките негови подвиги. Ако не бях се отделил от него, то и аз щях да си пострадам. Знаете ли, че той – дордето бях у него и без да зная аз – е искал 150 жълтици от сръбското правителство за редакцията на "Знаме"? Той предвиждал, че аз ще да зачеша неговите патрони и искал да налее злато в устата ми, като глътне и той, разбира се, половината за миситлик [посредничество]. Това ми пише Панайот. Какво искате от подобен човек? Но той е потребен, защото служи за добър оригинал на моите повести. Характерът на Нено чорбаджи има много общо с неговия характер. Впрочем, извинете ме, че аз захванах за това, което може и да не ви интересува. Аз ще да чакам още няколко време, дордето се срещна с някои и други лица, пък ще да си премеря и името, и характерът, и честността си с неговата. За великите хора тряба и материалът за биографията им, а в продължението на две години аз съм го изучавал твърде добре. Не е останало кьоше в душата му, за да не проникне моята двугодишна иизпитливост. Студизмът [проучването] е верен, а метериалът грамаден.

Жално ми е, че при дохождането ви в Букурещ, не можахме да се срещнем, за да засвидетелствувам благодарността си и искрените почитания към вас. Приемете ги сега писмено и извинете доброжелателят си.

Хр. Ботйов

Източник

• Христо Ботев, "Събрани съчинения в три тома", под. ред. на Николай Жечев, изд. "Български писател", София, 1976, код 15 9536172711 / 5506-23-77, т.3, с.221–223

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.