Писмо от Христо Ботев до Иван Драсов, 20.01.1875

Из писмо до Иван Драсов, Букурещ, 20.01.1875 Автор: Христо Ботев

Иван Драсов (1848–1901) е български национал–революционер, общественик, парламентарист и кмет на Ловеч.

Брате Драсов!

Ако да би ти знаял в какво положение съм се намирал досега, то никак не би ми се сърдил, че не съм ти писал досега. Едвам сега съм се поуправил малко нещо. Учителството съм оставил от ноемврия и на мое място е брат ми Стефан; това е добро, от една страна, защото ние сме тука три гърла, които трябва да ядат. Брат ми дойде с намерение да отиде в Прага и си свърши науките, но принуди се да остане учител! Аз криво-ляво следвам вестникът, и, както виждам, приема се добре от нашата емиграция. Не зная само аз отговарям ли на нейните надежди. Ако аз да би бил малко по-свободен и по-спокоен, то барем първите членове щяха някак си да бъдат по-обмислени. Освен вестникът, аз имам и други главоболия. А не мога да бъда машина. Отсреща ми се обещаха да ми намерят един или двама дописници, но – нищо! Мълчат си хората. За "Мацини" у нас има 370 абонати. Вчера съм ги привел в ред. Трябва сега да се види колко има у Д.Попова и у тебе, пък да се турне книгата под печат. Само едно ще да ти каже на ухото: ти тряба да подканяш Каравелова, защото той сега има много работа в печатницата, та не зная как ще да я печати. А тая книга би трябвало скоро да излезе. Моят Липранди замръзна. – Редакторът на "Знание" е Каравелов. Тая работа ще да отнеме много сили, много надежди и ще да отвлече донейде вниманието на емиграцията. Но пак нищо. Няма какво да прави.

Сиромашията е престъпление. Да ти разкажа сега за събранието. Отсреща и оттука дойдоха доста лица, но без никакъв резултат на работите си. Лицето, което обхожда България – нямаше го. Мнението на Каравелова и на Адженова беше да се избере едно пълновластно лице из България, [което] самò да се споразумява с тях, самò да основава комитети, самò да влиза в споразумение с държави и правителства и самò да управлява и администрация, и финанциалната част на Централния комитет. Това възбуди ропот и недоверие у отсрещните и отчасти у отсамните, което се изяви след малко време. Когато дойде Стамболов, то той ни разказа сичко за отсреща (работите там вървели добре), но отиде си някак недоволен. Той искаше разпространението на "Знание", за да може да обикаля България, но то му се не даде. Той имаше малка нужда от пари или нужда за малко пари, но не намери. На събранието се избра една комисия, която ще да приведе в ред отсамните работи до 1-ий марта, която ще да свика пак събрание и която се състои от Л.Каравелова, Цанкова, Адженова, Тома Пантелеева и от едно отсрещно лице. Пантелеев е оставил мене на своето си място. Из Браила не дойде никой – види се, че има някаква сръдня. Това ти пиша, но не зная да не съм излъган в своят песимистически възгляд.

Стамболов дава добра надежда, та не зная – може на 1-ий марта да се яви нещо по-сериозно. Тогава непременно трябва да дойде и Панайот. Ако можеш, ела и ти. Без тебе и без г. Панайота няма нищо пак да стане. Твойте бележки за уставът и др. се не разгледаха даже. Мен не идеше да ги предлагам, а други не се намери за нужно.

Прощавай, че ти пиша така неразбрано, и невежливо. Аз те благодаря, че ти барем ме насърчаваш и че Стамболов ме само обича. Той ми обеща да може барем 30–40 листа да разпространи в България от весниткът. Сега пращам само 20. Пейков не пише, а в България работите вървят добре. На събранието! На събранието! Тогава трябва да се говори. Брате Драсов, потърпи и ти дотогава, пък ела, ако можеш. Пожертвувай времето си, ако то и да е твърде скъпо.

И как се пък случи! Когато имам ннай-много работа, тогава да ти пиша. Ей сега приех писмото ти от 16 януарий.

Бъди здрав, весел и сè с тие чувства.

Твой Ботйов

Източник

• Христо Ботев, "Събрани съчинения в три тома", под. ред. на Николай Жечев, изд. "Български писател", София, 1976, код 15 9536172711 / 5506-23-77, т.3, с.206–208

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.