Писмо от Христо Ботев до Тодор Пеев, 12.02.1876

Писмо до Тодор Пеев, Букурещ, 12.02.1876
Автор: Христо Ботев
Тодор Пеев (1842–1904) е български национал–революционер, журналист и драматург, член на Българското книжовно дружество.


Драгинко Пейов


Не обичам да пиша безсъдържателни писма, затова ти не отговорих, ако и да бях длъжен да направя това. – Види се, че самият наш живот е безсъдържателен, ако секи път, щом зема перото, неволно ми се изпречва вопрос: що да пиша? Вопросите решени, целта обозначена, времето и разстонието определени, следователно тука се не иска молитва, а мотика. А ние какво правиме? Носиме с решето вода и мислиме, че оплодотворяваме с това бащината си нива. Каква ирония за хора, които при средства би могли да напрвят чудеса! Не зная как мислите вие (ти и други) за себе си, но аз се признавам вече в тоя общ наш порок и бързам да прознеса над себе си праведния приговор. Пейов! Ние не сме направили и стотна част от онова, което би могли да направиме. Слава Богу и дяволу, природата не ни е обидела нито умствено, нито физически – защо следователно седиме на припек и плачеме, че петлите ни кълват носовете? Признанието смалява вината и нравствено, и юридически, затова аз се и покаях. В продължението на 8 години аз видях сичките наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора. Гиганти трънгали по купищата и събират министа, за да нанижат наниз от слава на майка си, а пигмеи се покачили на необозрими конкили и посягат със своите къси умове да уловят месецът за рогата! Наистина, ние сички сме непразни с велики идеи, но ти, Ботйов, ако си пигмей, то слез от тие конкили и потъни в калта на ничтожеството, а ако си гигант, то взъседни своята идея тъй, както Александър е възседнал своят Буцефал… Пейов, не се смей! Аз не съм способен да тропам по портите и да пея балдевските песни на патриотически маниер. Нека правят това други. Аз ще напрвя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите; ако падна, то нека съдиите ми кажат, че настоящето ми писмо е било последньото безсъдържателно писмо, а ако стана аз сам съдия, то ще да дам съдържание и на своите глупости. И так, сбогом. Аз утре заминувам за Триест и на прощаване ти казвам, че ако ти искаш да ми напрвиш едно добро, т.е. да печаташ "П.списание" у мене, то споразумей се с брата ми и захвани. Яви му само колко ви печатат кòлата в Браила, на какъв формат и на каква хартия, и бъди уверен, че тука ще да ви стане с 25%, а може и с 30% по-евтино. Това би било наистина добро за мене, защото с това ще да се поддържи брат ми, който не може да ме последва, и моят наследник, който скоро ще да се яви на света… (Видиш ли, че в редовете на човечеството аз няма да оставя празно място?) Изивни ме, че ще да ти кажа искрено, защо по-преди ти не отговорих на предложението, което ми правеше в писмото си до Драсова. В това също писмо, в което ме питаше за условията на печатанието, ми явяваше, че книжката е дадена във Виена под печат, след. да се споразумяваме за следующата, която не знаях кога ще да излезе, за мене беше нещо като ирония.


После сичко това приеми братските ми поздравления и не забравяй


Ботйов


P.S. Поздрави Драсова и му кажи, че аз съм заминал вече от Букурещи съм оставил брата си, жена си и работниците смо с 50 фр. Ако Г-му разполага с пари, то нека бъде добър да им изпроводи 40 фр. по следующият адрес Veneta Botiof, str. Rumeora No15, Bukuresti. С това Г-му като човек ще да заплати дългът, а като приятел ще да ми направи и той едно добро. Добро видение.


Източник
  • Христо Ботев, "Събрани съчинения в три тома", под. ред. на Николай Жечев, изд. "Български писател", София, 1976, код 15 9536172711 / 5506-23-77, т.3, с.235–237


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.