Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.

Рапорт на иконом Търпо Поповски и Павел Христов до генералния консул във Валона Тодор Павлов за необходимостта от назначаване на учители в българските села в Голо Бърдо и Поле

Дурацо, 28 януари 1914 г.

Господин Ген[ерален] Консуле,

С последния рапорт Ви съобщихме, че Ик[оном] Т. Поповски с г. К. Мирчев на 26 мин. м. заминаха за гр. Шкодра, който Ви е рапортирал своевременно, а П. Христов за Дебърско заедно с г. Гр. Ошавков и се завърнахме в Дурацо на 24 того. Обиколихме селата: Макеларе - 25 къщи. Горно Кърчища - 45, Обоки - 22, Ърбеле - 34 и Деоляни - 13 къщи. Горните села се намират в местността Полето. В Голо-Бърдо посетихме селата Пасинки - 20, Връбница - 37, Джепища - 30, Отишани - Тучепи - 5, Малострени - 17, Дренок - 60, Модрич -60 и Требища - 12 къщи.

От следните села в Полето бяха избягали в сърбска територия: Кръчища - 3, Макеларе - 4, Ърбеле - 3. С нашето отиване наредихме въпроса и се върнаха обратно в селата си всички избягали. За възвръщането на забегналите ни спомогнаха Садък бей, каймакаминът в гр. Д. Дебър и мюдюрът в с. Макеларе, Дине бей. От Голо-Бърдо селата Кленье - 50, Себища - 40, Гиновец - 18 и Стеблево - 30 къщи са избягали в сърбска територия и са настанени в турските села: Бомово, Коняри и Куки. Причината за тяхното забягване, както и за избягалите от Полето, е албанското движение през м. септемврий мин. г. През това време в с. Кленье сърбските войски изгорили 20 български къщи, всичките турски и убили двама българи; в с. Себища изгорени са 13 къщи и 12 души убити от себишките качаци братята Юсуф и Али, понастоящем мюдюри в с. Кленье. По въпроса за завръщането на забягналите от Голо-Бърдо не можахме да направим нищо, защото пътувахме в разгара на партизанските борби между Есад паша и Исмаил Кемал. От една страна. Дан Цан със 150 души милиция, а от другата, Мерсим Демо, привърженик на Есад паша, с 200 души и готови всеки момент да пукне пушка. Ние можахме да разубедим Дан Цан да разпустне милицията още същата вечер, когато се срещнахме. В това време мюдюрът на с. Требище избяга, следователно нямаше с кого да говорим. По тоя въпрос ще поговорим устно, когато се видим.

Друг един трънлив въпрос има в с. Обоки - 45 къщи, половината българи, другата половина турци. От 5-6 години насам се съдят с Шукри бей, който иска да присвои селото като негов чифлик. През 1910 година е сполучил да изпъди всички селяни, а през 1912 с идването на сръбските войски връщат се и турци, и българи по къщите си. На нова сметка поменатий бей подигна въпроса за изпъжданието им. Ние говорихме на каймакамина Садък бей от Д. Дебър и на мюдюра в Макеларе Дине бей да ги оставят селяните спокойни до създаването на стабилна администрация в Албания. Последните ни дадоха дума, че ще ги закрилят.

Български училища е имало до 1912 г. в следните села: Макеларе, Гор. Кърчища, Обоки и Ърбеле. В последното село са отивали и децата от с. Деоляни - на половина час разстояние от Ърбеле. В Голо-Бърдо в с. с. Дренок, Модрич, Връбница, Джепища и Пасинки. Във всички горепоменати села посетих училищните помещения, запазени са чиновете, черн. дъски, а в някои и архивите. Изключение прави с. Пасинки, където няма училищно помещение, а за училище служи частна къща. В с. с. Дренок и Обоки назначихме местни учители: Арсо Кръчишки за с. Обоки и Иван Поп Станков в с. Дренок, бивши учители, единия, Арсо, с II кл[асно] образование, другия Иван, с III класно.

Според нас, макар времето да е напреднало за училищна дейност, не трябва да се изпуска сегашният благоприятен момент да се изпратят учители за следните села: Макеларе -гл[авен] учител, който да бъде по-свободен и обикаля другите села и помощник-учител или учителка и по една учителска сила за с. с. Гор. Кърчища и Ърбеле. В Голо-Бърдо учител по-свестен, както и за Макеларе, които да владеят най-малко турски език, ако не албански; за с. Требища, където е мюдюрлука, макар да има 12 къщи български, но има 1000 къщи турско-албански, същият учител да ревизира останалите училища в Голо-Бърдо. По един учител за с. с. Модрич, Връбница, Джепища и Пасинки.

Заедно с учителите да се изпратят до Вас учебници за 1-1У отделение, тетрадки и моливи с писалки, защото няма откъде да купуват. Моля, изискайте и за г. П. Христов програми за първоначални училища, правилници, окръжни и прочее инструкции, потребни за един инспектор, същевременно да ни се изпратят два печата - единия с надпис "Българска Митрополия в Албания", а другия "Инспекция на българските училища в Албания".

Учителите да идват с турски паспорти като хора от Кичево, Дебър, Охрид, Струга, Лерин, Костур и другаде по три четири души наведнъж, подир 4-5 дни. други 4-5 души по същий начин.

С почит: Охридско-Дебърски Арх[иерейски] Наместник подп[ис] Ик[оконм] Т. Поповски Училищен Испектор подп[ис] П. Христов

Вярно, за Секретар: Р. Петров


ЦДА, ф. 176 к, оп. З, а. е. 31, л. 14-15. Препис. Машинопис.