„Локвата“ и „Виняри“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Iliev (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 6:
[[Файл:Lokvata i Vinyari.jpg|дясно|мини|250п|Корица на „Локвата и Виняри“.]]
<poem>
ПакПакъ при васвасъ ида върхове стръмни,
върхове на планини безводни,
да видя вашитевашитѣ камънекъмъне кръвни,
багрени ссъ кръвтакръвьта на момци народни.
 
Нека останатостанатъ спомени тежки,
дето загина храбриятхрабриятъ войвода,
де целацѣла чета крепешекрепѣше мъжки вмѫжки
боя ужасенужасенъ зарадзарадъ свобода.
 
Блазе на васвасъ присои прохладни,
че следследъ години петпеть стотинстотинъ страдни
чухте гласа на пушки гръмовни,
вика юнашки, песнипѣсни бунтовни.
 
Вие сте честити, че васвасъ пробуди
на щиковетещиковетѣ дрънкане остро
и гръмко ура, а турчинтурчинъ зачуди
на младмладъ войвода команда проста.
 
ТукТукъ не отдавна турска потера
чакахме ссъ радострадость да я пребиемпребиемъ,
че можемможемъ, кога щемщемъ, да я издебнемиздебнемъ,
и не да се криемкриемъ, а да се биембиемъ.
 
Не бешебѣше още ототъ сънсънъ станала
младата чета, низнизъ долинитедолинитѣ
не бешебѣше още слънце пекнало,
залпове стрѣскагъ височинитѣ.<ref name="stih-sic">Отпечатано по тоя начин в „{{Цитат периодика| last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1929 | month = май | title = Предъ лика на отрѣзаната глава на Лазаръ попъ Трайковъ | journal = Илюстрация Илинденъ | volume = Книга 6 | issue = 16 | pages = 8 | doi = | id = | url = http://www.dlib.mk/bitstream/handle/68275/365/RS-III-8-1928-1929.pdf?sequence=14&isAllowed=y | format = | accessdate = }}“</ref>
залпове стрескат височините.
 
НашитеНашитѣ предни стражи гръмнаха,
купове турци предпредъ техтѣхъ паднаха;
залпзалпъ и ура на чета весела
пусна ввъ уплаха ордата целацѣла.
 
Скоро се огъногънь силенсиленъ отвори
между комити, чада достойни,
що ги животаживотътъ безстрашни стори,
и между проклети турци безбройни.
 
„Удряйте право, храбри момчета,
келяви турци и арнаути!" “ 
викаше вкупомвкупомъ целатацѣлата чета,
ототъ тежка сила безбезъ да се смути.
 
Жадна за мъстмъсть четата сгъстенасгѫстена,
хвърля куршуми и думи злокобни:
„долу тиранство! живейживѣй свободна,
Македонио мила, земя свещена!" ...
 
Четири часа летнилѣтни горещи,
реватревътъ планински, тръбитетрѫбитѣ бойни,
залпове грозни, силни и чести,
слехаслѣха се ввъ едно ссъ ека усойни.
 
14 ВВъ турско мнозинство не се бележи
падане често на мъртви аскери.
Тълпи нападатнападатъ на тезтѣзъ младежи,
що ке отидатотидатъ безъ време жертви.
 
ЯвнаЯвно угроза виждатвиждатъ наблизко,
че турски сили техтѣхъ ги завъртватзавъртватъ,
но горди момци не падатпадатъ низко
и крачка назадназадъ не се помръдватпомръдватъ.
 
Ей кръвкръвь юнашка, луда, червена,
ти не се ли жаляшжаляшъ, като се сипешсипешъ
низнизъ тази росна трева зелена!?
Що те накарва силно да кипешкипешъ?
 
ОтОтъ единединъ само куршумкуршумъ бездушенбездушенъ,
който смъртсмърть носи тявъ бездушенпѫтя бездушенъ,
кръвкръвь буйна, ти, що ввъ жили клокотишклокотишъ,
ввъ мразна пихтия ти ще се сплотишсплотишъ.
 
И колко надежди, бленовеблѣнове сладки,
колко мечтания, чувства благатки
ввъ тази пихтия ще да се вковатвковатъ
и неманѣма нивга да се подновятподновятъ!...
 
Ето единединъ следследъ други пронизани
падатпадатъ каткатъ круши телатѣла младежки.
Дивно! БезБезъ трепеттрепетъ, безбезъ отчаяние
зиматзиматъ юнашки пози мъртвешки.
 
ВсредВсрѣдъ тезитѣзъ гърмежи страшни, нечетни,
гласна команда смисълсмисъль си неманѣма:
„стига момчета, вий отстъпетеотстѫпете
предпредъ несравнено сила голема"голѣма“.
 
ГинатГинатъ юнаци тамтамъ по местата мѣстата 
по дългдългъ другари, сгядбасѫдба игрива;
мратмратъ ссъ усмивки сладки ввъ устата,
на пукпукъ на врага, що ги пребива.
 
Паднаха ссъ доблестдоблесть всички четници
на храбрия Дичо ввъ своитесвоитѣ позиции;
мъртвитемъртвитѣ и раненитераненитѣ люто
търпяттърпятъ мъчениемѫчение турско нечуто.
 
А пъкпакъ мнозина леко ранени,
жадни за вода, ввъ потпоть изпотени,
ссъ песнипѣсни и псувни скоро отстъпватотстѫпватъ,
„Виняри“ хващатъ да се закрепватъ.
„Виняри" хващат да се закрепват.
 
РаненРаненъ единединъ ввъ ранарѫка треперяща,
и самсамъ се ототъ боя бавно завръща.
ГрадГрадъ ототъ куршуми, люти, игриви,
не му смущаватсмущаватъ ходходъ горделиви.
 
Кой е тозтозъ веселвеселъ юнакюнакъ, що става
и предъ смъртьта си толкозъ забравенъ?
и пред смъртта си толкоз забравен!
Защо не тича да се спасява,
като бегледабѣглеца ввъ потпоть задавен!задавенъ?
 
Лаки Поповски ссъ маузермаузеръ ввъ десницадѣсница
стъпвастѫпва той гордо  същосѫщъ яребица,
за да покаже, че той не бегабѣга,
ототъ турски аскераскеръ той се не стяга.
 
Още не бърза, за да не речатречатъ:
бегашебѣгаше бомбаджията страшенстрашенъ.
МладостМладость, надежди нему не пречатпрѣчатъ
мъртъвмъртавъ да падне гордгордъ, неуппашеннеуплашенъ.
 
Но ... и той легна ввъ тази падина,
ототъ три куршуми смъртно пронизанпронизанъ.
Падна, уви! тозтозъ майстормайсторъ, загина,
Ссъ бомби що смаза врага залисанзалисанъ.
 
ПукатПукатъ гърмежи, тътнаттътнатъ усои,
кръвкръвь ройна тече ввъ пуститепуститѣ доли,
пладнешко слънце вковано стои
донадъ гологлави момци соколи.
 
ЗравоЗдраво се крепи четата млада,
ввъ кръвкръвь тя намира своя услада.
ПесниПѣсни бунтовни всички запеватзапѣватъ,
будядятбудятъ народа, вразитвразитѣ гневагнѣватъ.
 
ДаТѣ не дочуватдочуватъ гласа, що иде:
"Момци„Момци Дъмбенци! дръжте се здраво,
Денятденьтъ проваля, а турчинъттурчинътъ видевидѣ,
че нашитенашитѣ пушки биятбиятъ по-здраво"здраво“.
 
Клети, ранени, четници страдни
охкатохкатъ, се мъчатмѫчатъ гладни и жедни.
ВлечатВлечатъ се тайно между скалитескалитѣ,
плъзгатплъзгатъ се мазно низнизъ долинитедолинитѣ.
<div style="width: 12em; text-align: center; font-size: large; margin-top: 1em; margin-bottom: -1em;">⁎  ⃰  ⁎</div>
 
---
Колко нещастни сме ние, македонци,
ввъ тази борба ссъ душманинъ народеннароденъ!
Но и какви герои, о! момци,
стоимъ предъ свѣта ка̀ленъ, изроденъ!
стоим пред света кален, изроден!
 
Заради нази „кръстътъ-червени"червени“
не ще положи грижа свещена.
ЛекариЛѣкари млади, връзки ленени
неманѣма за наштанашата снага ранена.
 
И милосердна сестра засменазасмѣна
раната ссъ билки не ще попръска.
ССъ милия погледпогледъ, ссъ уста румена
не ще поднесе и намнамъ превръзка.
 
ВъвВъ болници модни, ввъ кревати меки
не ще отдъхнатотдъхнатъ болни юнаци.
Както въввъ войнитевойнитѣ, що води всекивсѣки,
при наснасъ ще неманѣма белибѣли байраци.
 
Тежко и горко на тозтозъ, който падне
раненраненъ дълбоко ввъ тезитѣзь сражения!
ВместоВмѣсто човешкачовѣшка милостмилость да найде,
ще го последватпоследватъ зверскизвѣрски мъчениямѫчения.
 
Ето защо и бунтовникътбунтовникътъ пада
ототъ свой куршумкуршумъ безбезъ ни да трепнетръпне,
вместовмѣсто да моли той за пощада,
вместовмѣсто свещена клетва да стипнестѫпне.
<div style="width: 12em; text-align: center; font-size: large; margin-top: 1em; margin-bottom: -1em;">⁎  ⃰  ⁎</div>
 
ВеренВѣренъ на свойта честчесть, задължение,
младиятмладиятъ Дичо ощощ’ несъкрушеннесъкрушенъ,
само направи едно движение
и той ототъ свой куршумкуршумъ падна бездушенбездушенъ.
<div style="width: 12em; text-align: center; font-size: large; margin-top: 1em; margin-bottom: -1em;">⁎  ⃰  ⁎</div>
 
Сестри сплашени, майкитемайкитѣ клети,
турско насилие да н'гин’ги сполети,
крияткриятъ се тайно ототъ нази всички
ввъ ями задушни, ввъ тъмни горички.
 
И като чуятчуятъ ека куршуменкуршуменъ
ототъ планината, стрескатстрѣскатъ се много.
Съ плачъ и въздишки и съ гласъ шуменъ
С плач и въздишка и със глас шумен
кълняткълнятъ времето, молятмолятъ се Богу:
 
„Боже, изкриви рящерѫце тирански  
по тъхнитътѣхнитѣ глави пушки да хванатъ;
Боже, ослъпиослѣпи очи душмански  
та нашитънашитѣ момци здрави останатъ."
 
Често въ скръбьта си кълнатъкълнятъ войвода  
и него, що дълодѣло свещено води.
Кълнятъ, че майка безъ синъ остава,
и съ невестаневѣста момче прощава.
 
ТъженъТѫженъ е, братя, животаживотътъ планински,
мтячномѫчно борбата водимъ ссъ тирана.
БпазеБлазе, кой четникчетникъ бодърбодъръ истински
ввъ редоветередоветѣ до край остана.
 
Но, дръждръжъ се, крепи, напрягайнапрѣгай жили,
ео! ти нереднанародна чета отбрана,.
КръвтаКръвьта отревнаотровна, що ввъ тебтебъ остана,
за свободата днесднесъ я отмили.
 
ВВъ живота ребскиробски, пъкъла е страшенстрашенъ
неманѣма да екпанимсклонимъ да се възвърнемвъзвърнемъ;
ввъ работа частна, ввъ мира домашендомашенъ
имена славни не ще почернимпочернимъ.
 
При всички мъжимѫки, хули безбожни
и при комитски животживотъ тревожни,
до край ссъ оръжиеорѫжие ний ще се боримборимъ,
дердоръ Македония свободна сторимсторимъ.
 
Нека се пълнятпълнятъ затвори мрачни,
нека загинватзагинватъ другари горски,
нека наднадъ наштенашитѣ битки юначни
жлъчно се смеятсмѣятъ владици-гьрцигърци.
 
Нека да тичаттичатъ по каснасъ потери,
нека врагаврагътъ предпредъ наснасъ да трепери;
само да грейгрѣй надежда ввъ сърдцето
и да светлейсвѣтлѣй като слънцето.
 
Гърция нека затваря беснобѣсно,
граби кат, турчинкатъ турчинъ, псува и гони
нашитенашитѣ хора ввъ Кралството теснотѣсно,
крепено ототъ бегащибѣгащи евзони.
 
Нека!    Ще паднатпаднатъ тежки окови
и ще огрееогрѣе слънце засменозасмѣно;
наднадъ пепелище селско ругано
сладка свобода ще се поднови.
<div style="width: 12em; text-align: center; font-size: large; margin-top: 1em; margin-bottom: -1em;">⁎  ⃰  ⁎</div>
---
Спете спокойно тринайсеттринайсеть мина,
скжпискѫпи на черна клета родина,
подподъ тази трева гястагѫста зелена,
подподъ черна земя тежка, студена.
 
Вие станахте жертва за роба,
жертва на твърдосттвърдость, на глави бурни,
но никой сега неманѣма да турне
паметникпаметникъ, вънцивѣнци наднадъ вашитевашитѣ гроба.
 
А горски цветяцвѣтя, здравецздравецъ зелени,
ноще и дене що миришехте,
пушки и шапки гордо кичехте,
ще ви послужатпослужатъ венецвѣнецъ нетленнинетлѣнни.
 
Паднахте млади, о! вий юнаци,
честно и мъжкимѫжки ссъ пушки ввъ рекатарѫката.
При неразвънинеразвѣни още байраци,
трепеттрепетъ внушихте силенсиленъ ввъ агата.
 
При много жертви, робътробътъ, що дава,
вашетоваш’то достойнство не отличава.
Той ще забрави свещени кости,
каткатъ много прежни гробове прости.
 
Доръ надъ васъ гази кракътъ нечестенъ,
Дор над вас гази крака нечестен,
робътробътъ, ввъ скръбтаскръбьта си и ввъ мъкимѫки унесенунесенъ,
ще да забрави имена свети,
макармакаръ за него вие да мрехте.мрѣхте<ref name="stih-sic"/>
 
Но пакъ отъот вашия подвигъ достоенъ,
отъ кръвьта буйна за него льталѣта,
сила ще черпи въ пжтяпѫтя си боенъ,
доръ той свободенъ да стане въ свътасвѣта.
 
„Локвата"’,Локвата“ днесъ съ вълни непокорни,<ref name="stih-sic"/>
що завладъхтезавладѣхте съ яки си гърди,
отгде неможе никои ва скорни,
споменъ за вази скжпъскѫпъ нека бидебѫде.
 
ВВъ бъдещебѫдеще свътлосвѣтло, ввъ бъдещебѫдеще ново
за нашата мила, клета Родина,
кога зазвучи туктукъ сладко слово,
рози ще цъфтятцъвтятъ катъ ввъ градина.
 
Въ тъзитѣзи падинки, росни, зелени,
ссъ кърви червени що се поливатполиватъ,
песнипѣсни за храбростхрабрость ще се възвиватвъзвиватъ
и ще се друсатдрусатъ хора смесени.смѣсени<ref name="stih-sic"/>
 
А беполикибѣлолики селски девици
въ прольтьпролѣть ще тичаттичатъ каткатъ яребици,
зеле, киселецкиселецъ туктукъ да събиратсъбиратъ
и годеникгоденикъ свой туктукъ да избиратизбиратъ.
 
ТъТѣ ще събуждатъ отъот сънь мъртвешки
васвасъ, о! юнаци, ссъ песнипѣсни и смешкисмѣшки.
ССъ крехъккрехкъ гороцветгороцвѣтъ, ссъ жълто кокиче
вашата гробина ще да се киче.
 
Вие легнахте въ кгкщакѫща избрана
на тозъ връхъвърхъ зеленъ, хладенъ, чудесенчудесенъ.
ТамТамъ атмосфера чиста, умайна
приспива всекивсѣки въ мечти унесенъ.
 
Оттука се виждатвиждатъ езера гладки,
ветъравѣтърътъ носи миризми сладки.
Заради това драго му бива
на всекивсѣки вечновѣчно туктукъ да почива.
</poem>
 
== Бележки ==
<references />
 
{{PD-old}}