Хагска (XII) конвенция за учредяване на международен съд за морските залавяния от 1907 година

Хагска (XII) конвенция за учредяване на международен съд за морските залавяния от 1907 година
(превод)[1][2][3]


Дял I Общи разпоредби редактиране

Член 1 редактиране

Валидността на залавянето на търговски кораб или на товара му се установява, безразлично дали се отнася за неутрална или неприятелска собственост, пред една юрисдикция за морските залавяния съобразно настоящата конвенция.

Член 2 редактиране

Правораздаването във връзка със залавянията се упражнява най-напред от съдилищата за морски залавяния на воюващия заловител.

Решенията на тези съдилища се произнасят в открито заседания или се съобщават служебно на неутралните или неприятелските страни.

Член 3 редактиране

Решенията на националните съдилища за залавянията могат да бъдат обжалвани пред Международния съд за морските залавяния:

1) когато решението на националните съдилища засяга собственост на неутрална държава или на неутрално частно лице;

2) когато споменатото решение засяга неприятелска собственост и се отнася:

а) за стоки, натоварени на неутрален кораб;

б) за неприятелски кораб, който е бил заловен в крайбрежните води на неутрална държава в случай, когато последната държава не е направила от това залавяне предмет на дипломатическа рекламация;

в) за рекламация, основана на твърдението, че залавянето е било извършено при нарушение било на договорна разпоредба, която е било в сила между воюващите държави, било на законна разпоредба, издадена от воюващата страна-заловителка.

Обжалването на решението на националните съдилища може да бъде основано на обстоятелството, че на казаното решение липсва било фактическо, било правно основание.

Член 4 редактиране

Обжалването може да бъде направено:

1) от неутрална държава, ако решението на националните съдилища е засегнало нейна собственост или такава на поданиците ѝ (член 3 т. 1) или ако се твърди, че залавянето на един неприятелски кораб е извършено в крайбрежните води на тази държава (член 3 т. 2);

2) от неутрално частно лице, ако решението на националните съдилища е засегнало негова собственост (член 3 т. 1) под резерва обаче на правото на онази държава, чийто поданик е споменатото лице, да му забрани достъпа до съда и самата тя да действа на неговото място пред последния;

3) от частно лице, поданик на неприятелската държава, ако решението на националните съдилища е засегнало негова собственост съобразно посочените в член 3 точка 2 условия с изключение на предвидения в алинея б случай.

Член 5 редактиране

Обжалването може да бъде направено при същите условия както в предходния член и от правоимащите, неутрални или неприятелски поданици, на частното лице, на което е дадено право на обжалване, и които са встъпили в делото пред националната юрисдикция. Тези правоимащи могат индивидуално да направят обжалване до размера на своя интерес.

Същото важи и за правоимащите, неутрални или неприятелски поданици, които са придобили права от онези неутрални държави, чиято собственост е ангажирана в спора.

Член 6 редактиране

Когато Международният съд е компетентен съгласно по-горния член 3, правото на юрисдикция на националните съдилища може да бъде упражнено само в две инстанции. Законодателството на воюващата страна-завоевател определя дали обжалването може да бъде направено след решението, издадено от първата инстанция, или само след решението, издадено от въззивната или касационната инстанция.

Ако националните съдилища не издадат окончателно решение в срок от две години от деня на залавянето, спорът може да бъде отнесен направо до съда.

Член 7 редактиране

Ако правният въпрос, който трябва да бъде решен, е предвиден в конвенция, която е в сила между воюващата страна-заловител и държавата, която сама е страна в спора или поданик на която е страна в спора, то съдът се съобразява с разпоредбите на спомената конвенция.

При липса на такива разпоредби съдът прилага нормите на международното право. Ако не съществуват общопризнати норми, съдът решава съобразно общите начала на правото и справедливостта.

Горните разпоредби се прилагат и относно реда на доказателствата, както и относно доказателствените средства, които могат да бъдат употребени:

Ако съобразно член 3, точка 2 „в”, обжалването е основано на нарушение на законна разпоредба, издадена от воюващата страна-заловител, съдът прилага тази наредба.

Съдът може да не държи сметка за загубванията на процесуални права съгласно законодателството на воюващата страна-заловител, когато смята, че последиците от това биха били противни на правото и справедливостта.

Член 8 редактиране

Ако съдът обяви залавянето на кораба или на товара за законно, с тях се разполага съобразно законите на воюващата страна-заловител.

Ако залавянето бъде обявено за нищожно, съдът нарежда връщането на кораба или на товара и определя, ако е нужно, размера на вредите и загубите. Ако корабът или товарът са продаден или унищожени, съдът определя какво обезщетение трябва да се даде на собственика.

Ако залавянето е било обявено за нищожно от една национална юрисдикция, съдът се произнася само за вредите и загубите.

Член 9 редактиране

Договарящите държави се задължават да се подчиняват добросъвестно на решенията на Международния съд за морските залавяния и да ги изпълняват във възможния най-кратък срок.


Дял II Устройство на международния съд за морските залавяния

Член 10 редактиране

Международният съд за морските залавяния се състои от съдии и заместник съдии, назначени от договарящите държави, които трябва да бъдат юристи с призната компетентност по въпросите на международното морско право и да се ползват с най-висок морален престиж.

Назначаването на тези съдии и заместник съдии ще се извърши в срок от шест месеца след ратификациите на настоящата конвенция.

Член 11 редактиране

Съдиите и заместник съдиите се назначават за срок от шест месеца от датата, на която съобщението за назначаването им е получено от Административния съвет, създаден с Конвенцията за мирно уреждане на международните конфликти от 29 юли 1899 година. Мандадът им може да бъде подновяван.

В случай на смърт или на оставка на съдия или заместник съдия неговото заместване се извършва съобразно определения за назначаването му ред. В този случай назначаването се извършва за нов срок от шест години.

Член 12 редактиране

Съдиите от Международния съд за морските залавяния са равни помежду си и рангът им се определя според датата, на която е получено съобщението за назначаването им (член 11, алинея 1), а ако заседават последователно (член 15, алинея 2) – според датата на встъпването им в длъжност. Когато датата е една и съща, старшинството принадлежи на по-възрастния.

При изпълнение на длъжността си заместник съдиите се приравняват с титулярните съдии. По ранг обаче те идват след тях.

Член 13 редактиране

Съдиите се ползват с дипломатически привилегии и имунитет при изпълнение на длъжността си извън своята страна.

Преди да встъпят в длъжност съдиите трябва да положат клетва или да направят тържествена декларация пред Административния съвет, че ще изпълняват безпристрастно и добросъвестно длъжността си.

Член 14 редактиране

Съдът функционира с петнадесет съдии; девет съдии образуват необходимия кворум.

Отсъстващият или възпрепятстваният съдия се заменя от заместника.

Член 15 редактиране

Съдиите, назначени от договарящите държави, чиито имена следват: Германия, Американските съединени щати, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Япония и Русия – биват винаги призовавани да заседават.

Съдиите и заместник съдиите, назначени от други договарящи държави, заседават последователно съгласно приложението към настоящата конвенция разпределение; техните функции могат да бъдат изпълнявани последователно от едно и също лице. Един и същ съдия може да бъде назначен от няколко от споменатите държави.

Член 16 редактиране

Ако една воюваща страна няма съдия, съгласно реда на последователното сменяване, който съдия да заседава в съда, тя може да поиска назначеният от нея съдия да вземе участие в решаването на всички дела във връзка с войната. В този случай въпросът кой от съдиите, които заседават въз основа на последователното сменяване, трябва да се оттегли, се решава по жребий. Това отстраняване не може да се приложи спрямо съдията, назначен от другата воюваща страна.

Член 17 редактиране

Не може да заседава онзи съдия, който е участвал в каквото и да е качество в решаването на националните съдилища или който фигурира в делото като съветник или като адвокат на едната страна.

Никой съдия, титуляр или заместник не може да се яви като представител или адвокат пред Международния съд за морските залавяния, нито да действа пред него за някоя страна в каквото и да е качество през цялото време на длъжността си.

Член 18 редактиране

Воюващата страна-заловител има право да определи един висш флотски офицер, който ще заседава в качеството на допълнителен член със съвещателен глас. Същото право има и онази неутрална държава, която сама е страна в спора, или онази държава, поданик на която е страна по спора; ако във връзка с приложението на тази последна разпоредба се явяват няколко заинтересовани държави, те трябва да се споразумеят, при нужда чрез жребий, върху избора на посочения офицер.

Член 19 редактиране

Съдът избира председателя и подпредседателя си с обикновено мнозинство от подадените гласове. След две гласувания изборът се извършва с относително мнозинство, а при равногласие се решава по жребий.

Член 20 редактиране

На съдиите в Международния съд за морските залавяния се плащат пътни пари, които се определят според правилниците в тяхната страна, и освен това по време на сесия или при извършване на възложената им от съда работа получават по сто холандски флорини на ден.

Тези възнаграждения, които са включени в общите разходи на съда, предвидени в член 47, се изплащат чрез международното бюро, създадено с конвенцията от 29 юли 1899 година.

Съдиите не могат да получават от собственото си правителство или от това на някоя друга държава никакво възнаграждение като членове на съда.

Член 21 редактиране

Седалището на Международния съд за морските залавяния се намира в Хага и не може, с изключение на непреодолима сила, да бъде преместено на друго място, освен със съгласието на воюващите страни.

Член 22 редактиране

Административният съвет, в който участват само представителите на договарящите държави, изпълнява по отношение на Международния съд за морските залавяния онези функции, които изпълнява и по отношение на Постоянния арбитражен съд.

Член 23 редактиране

Международното бюро служи за секретариат на Международния съд за морските залавяния и трябва да постави помещенията и организацията си в разположение на съда. То пази архивата и ръководи административните работи.

Главният секретар на международното бюро изпълнява длъжността на секретар на съда.

Необходимите помощник-секретари, преводачи и стенографи се назначават от съда и полагат клетва пред него.

Член 24 редактиране

Съдът решава с кой език ще си служи и кои езици ще могат да бъдат употребявани пред него.

Официалният език на националните съдилища, които са разгледали делото, може да бъде употребяван пред съда във всеки случаи.

Член 25 редактиране

Заинтересованите държави имат право да назначат нарочни представители, които имат за задача да служат за връзка между тях и съда. Освен това те могат да натоварят съветници или адвокати със защитата на своите права и интереси.

Член 26 редактиране

Заинтересованото частно лице се представлява пред съда от един пълномощник, който трябва да бъде или адвокат, имащ право да се явява пред някой апелативен или върховен съд на една от договарящите страни, или повереник, който упражнява професията пред такъв съд, или най-сетне професор по право при някое висше училище в една от тези страни.

Член 27 редактиране

Съдът може във връзка с други съобщения, които трябва да се направят до страните, свидетелите и вещите лица да се обърне направо до правителството на онази държава, на чиято територия трябва да се връчи съобщението. Същото важи и когато трябва да се пристъпи към установяване на каквото и да е доказателствено средство.

Отправените за тази цел молби се изпълняват съобразно средствата, с които замолената държава разполага съгласно вътрешното си законодателство. Изпълнението им не може да бъде отказано, освен ако тази държава намира, че са от естество да засегнат суверенитета или сигурността ѝ. Ако на молбата бъде даден ход, то в разходите се включват само действително направените разноски.

Съдът има право да прибегне също така и до посредничеството на онази държава, на чиято територия се намира седалището му.

Съобщенията, които трябва да бъдат направени до страните в мястото, където заседава съдът, могат да бъдат извършени от международното бюро.

Дял III Производство в международния съд за морските залавяния редактиране

Член 28 редактиране

Обжалването пред Международния съд за морските залавяния се извършва посредством писмена декларация, която се подава в националния съд, който се е произнесъл, или се отправя до международното бюро; последното може да бъде сезирано дори с телеграма.

Срокът за обжалването е сто и двадесет дни от датата, на която решението е било произнесено или съобщено (член 2 алинея 2).

Член 29 редактиране

Ако декларацията за обжалване е подадена в националния съд, последният, без да проверява дали срокът е спазен, препраща в срок от седем дни досието по делото в международното бюро.

Ако декларацията за обжалване е отправена до международното бюро, последното уведомява направо националния съд, ако е възможно телеграфически. Националният съд трябва да изпрати досието, както е посочено в предходната алинея.

Когато обжалването е направено от неутрално частно лице, международното бюро незабавно уведомява телеграфически държавата, чийто поданик е частното лице, за да даде възможност на тази държава да упражни признатото ѝ в член 4 точка 2 право.

Член 30 редактиране

В предвидения в член 6 алинея 2 случай жалбата може да бъде отправена само до международното бюро. Обжалването трябва да бъде направено в срок от тридесет дни след изтичането на двегодишния срок.

Член 31 редактиране

Ако страната не е направила обжалване в срока, предвиден в член 28 или член 30 обявява се без разглеждане, че жалбата ѝ не подлежи на приемане.

Обаче ако страна се позовава на възпрепятстване от непреодолима сила и ако обжалването е направено в срок от шестдесет дни след прекратяването на пречката, то срокът може да бъде възстановен след надлежно изслушване на противната страна.

Член 32 редактиране

Ако обжалването е своевременно направено, съдът служебно и незабавно връчва на противната страна еднообразен с оригинала и заверен препис от декларацията.

Член 33 редактиране

Ако освен страните, които са се отнесли до съда, съществуват и други заинтересовани, имащи право да обжалват, или ако уведомената държава в предвидения в член 29, алинея 3 случай не е съобщила решението си, съдът, преди да започне разглеждането на делата, изчаква предвидените в член 28 или член 30 срокове.

Член 34 редактиране

Производството в международния съд се състои от две различни фази: подготвително писмено производство и устни обяснения.

Подготвителното писмено производство се състои в представяне и размяна на изложенията и контраизложенията и при нужда ва възражения, чийто ред и срокове се определят от съда. Страните прилагат към тях всички книжа и документи, с които смятат да си послужат.

Еднообразен с оригинала и заверен препис от всеки документ, представен от едната страна, се връчва чрез съда на другата страна.

Член 35 редактиране

След приключване на подготвителното писмено производство се свиква открито заседание, чиято дата се определя от съда.

В това заседание страните излагат фактическата и правната страна на спора.

Съдът може при всяко положение на делото да прекрати пледоариите било по искане на една от страните, било служебно, за да се пристъпи към допълнително проучване.

Член 36 редактиране

Международният съд може да нареди да се направи допълнително проучване било съобразно разпоредбите на член 27, било направо пред съда или пред един или няколко от членовете му, за да бъде извършено без принуда или заплашване.

Ако мерките във връзка с получаването трябва да бъдат взети от членове на съда извън територията, където се намира седалището на последния, за това трябва да се получи съгласието на чуждото правителство.

Член 37 редактиране

Страните се призовават да присъстват на всички действия във връзка с разследването. Те получават еднообразен с оригинала и заверен препис от протоколите.

Член 38 редактиране

Устните обяснения се ръководят от председателя или от подпредседателя, а в случай на отсъствие или възпрепятстване на единия и на другия – от старшия измежду присъстващите съдии.

Съдията, който е назначен от една воюваща страна, не може да заседава като председател.

Член 39 редактиране

Устните обяснения са публични, освен ако някоя от страните в спора упражни правото си да поиска те да се състоят при закрити врати.

Те се записват в протокола, които се подписват от председателя и от секретаря и които единствени имат меродавен характер.

Член 40 редактиране

В случай че една от страните не се яви, въпреки че е редовно призована, или когато не е действала в определените от съда срокове, на делото се дава ход без нея и съдът решава съобразно елементите за преценка, които има на свое разположение.

Член 41 редактиране

Съдът служебно съобщава на страните всички постановени в тяхно отсъствие решения и определения.

Член 42 редактиране

Съдът преценява свободно актовете, доказателствата и устните изявления в тяхната съвкупност.

Член 43 редактиране

Съвещанията на съда стават при закрити врати и остават тайни.

Всяко решение се постановява с мнозинство от присъстващите съдии. Ако съдът заседава в четно число и се дойде до разногласие, гласът на последния от съдиите по установения съгласно член 12, алинея 1 ред на старшинството не се брои.

Член 44 редактиране

Решението на съда трябва да бъде мотивирано. То съдържа имената на съдиите, които са участвали в него, както и имената на допълнителните членове със съвещателен глас, ако е имало такива; то се подписва от председателя и секретаря.

Член 45 редактиране

Решението се произнася в открито заседание, на което страните присъстват или са надлежно призовани; то се съобщава служебно на страните.

След извършването на това съобщение съдът изпраща на националния съд за залавянията досието по делото, като прилага към него преписа от разните постановени решения, както и препис от протоколите за разследването.

Член 46 редактиране

Всяка страна понася разноските, свързани със собствената си защита.

Загубилата страна понася също така и съдебните разноски. Освен това тя трябва да внесе и една стотна част от стойността на спорния предмет като вноска в общите разходи на международния съд. Размерът на тези вноски се определя в решението на съда.

Ако обжалването е направено от частно лице, последното внася в международното бюро залог, чийто размер се определя от съда и който е предназначен да служи като обезпечение за евентуално изпълнение на двете задължения, споменати в предходната алинея. Внасянето на залога може да бъде постановено от съда като предварително условие за откриване на производството.

Член 47 редактиране

Общите разходи на Международния съд за морските залагания се понасят от договарящите държави в съотношение с участието им в работата на съда, както последното е предвидено в член 15 и в приложеното към него разпределение. Посочването на заместник съдии не е свързано с вноска.

Административният съвет се обръща към държавите, за да получи необходимите средства за работата на съда.

Член 48 редактиране

Когато съдът не е в сесия, функциите, които са му възложени в член 32, член 34, алинея 2 и 3, член 35, алинея 1 и член 46, алинея 3, се изпълняват от една делегация от трима съдии, определени от съда. Тази делегация решава с мнозинство от гласовете.

Член 49 редактиране

Съдът сам изработва своя правилник за вътрешния ред, който трябва да бъда съобщен на договарящите държави.

Съдът ще се събере, за да изработи този правилник през годината, в която настоящата конвенция бъде ратифицирана.

Член 50 редактиране

Съдът може да предлага изменение на производствените разпоредби по настоящата конвенция. Тези предложения се съобщават чрез правителството на Холандия на договарящите държави, които ще пристъпят към размяна на мисли относно по-нататъшния ход, който следва да им се даде.


Дял IV Заключителни разпоредби редактиране

Член 51 редактиране

Настоящата конвенция се прилага по право само ако всички воюващи държави са страни по конвенцията.

Обжалването пред Международния съд за морските залавяния може да бъде извършено само от договаряща държава или от поданик на договаряща държава.

В случай на член 5 обжалването се допуска само ако и собственикът и правоимащият са договорящи държави или поданици на договорящи държави.

Член 52 редактиране

Настоящата конвенция ще бъде ратифицирана и ратификациите ще бъдат депозирани в Хага, щом като всички държави, упоменати в член 15 и в приложението му, бъдат в състояние да направят това.

Във всеки случай депозирането на ратификациите ще се извърши на 30 юни 1909 година, ако държавите, които са готови да ратифицират, могат да дадат на съда девет съдии и девет заместник съдии, които са в състояние действително да заседават. В противен случай депозирането ще се отложи до момента, когато това условие бъде изпълнено.

За депозирането на ратификациите ще се състави протокол, като на всяка от посочените в алинея първа държави ще бъде връчен по дипломатически път еднообразен с оригинала и заверен препис от него.

Член 53 редактиране

Посочените в член 15 и в приложението му държави могат да подпишат настоящата конвенция до депозирането на ратификациите, предвидено в алинея 2 на предходния член.

След това депозиране винаги ще могат чисто и просто да се присъединят към нея. Държавата, която желае да се присъедини, писмено нотифицира намерението си на правителството на Холандия, като същевременно му изпраща акта за присъединяването, който ще бъде депозиран в архивите на посоченото правителство. Последното ще изпрати по дипломатически път еднообразен с оригинала и заверен препис от нотификацията и от акта за присъединяването на всички посочени в предходната алинея държави, като им извести и датата, на която е получило нотификацията.

Член 54 редактиране

Настоящата конвенция ще влезе в сила шест месеца след депозирането на ратификациите, предвидено в член 52, алинеи 1 и 2. Присъединенията ще влязат в сила шестдесет дни след получаването на нотификацията за тях от правителството на Холандия и най-рано след изтичането на предвидения в предходната алинея срок.

Обаче международният съд ще може да разгледа решените от националните съдилища спорове за залавяния от датата на депозирането на ратификациите или на получаването на нотификацията да присъединяванията. Що се отнася до тези решения, определеният в член 28, алинея 2 срок ще се брои от датата, на която настоящата конвенция е влязла в сила по отношение на ратифициралите или присъединените държави.

Член 55 редактиране

Настоящата конвенция се сключва за срок от дванадесет години от влизането ѝ в сила, като последното е предвидено в член 54 алинея 1, дори по отношение на по-късно присъединените държави.

Тя мълчаливо ще се подновява всеки шест години освен при денонсиране.

Денонсирането най-малко една година преди изтичането на всеки от предвидените в двете предходни алинеи срокове трябва да бъде писмено нотифицирано на правителството на Холандия, което ще уведоми всички договарящи държави.

Денонсирането ще произведе действие само по отношение на онази държава, която го е нотифицирала. Конвенцията ще остане в сила за другите договарящи държави при условие, че тяхното участие в определянето на съдиите е достатъчно, за да даде възможност на съда да функционира с девет съдии и девет заместник съдии.

Член 56 редактиране

В случай че настоящата конвенция не влезе в сила за всички държави, посочени в член 15 и в разпределението към него, административният съвет съставя съобразно с разпоредбите на този член и това разпределение списък на съдиите и заместник съдиите, с които договарящите държави участват във функционирането на съда. Съдиите, които ще заседават последователно, ще бъдат разпределени за определеното им от гореспоменатото разпределение време между различните години на шестгодишния период по такъв начин, че доколкото е възможно, съдът да функционира всяка година при еднакъв брой от членове. Ако броят на заместник съдиите надминава този на съдиите, броят на последните може да бъде допълнен със заместник съдии, определени по жребий между тези държави, които не назначават титулярен съдия.

Списъкът, съставен по този начин от административния съвет, ще бъде съобщен на договарящите държави. Той ще бъде ревизиран, когато броят на последните се промени в резултат на присъединяване или денонсиране.

Промяната, която трябва да се направи в резултат на присъединяване, ще се извърши след 1 януари на онази година, която идва след датата, на която присъединяването е влязло в сила, освен ако присъединилата се държава е воюваща страна, в който случай тя може да поиска да бъде незабавно представена в съда, като при нужда може да се приложи и разпоредбата на член 16.

Когато общият брой на съдиите е под единадесет, седем съдии образуват необходимия кворум.

Член 57 редактиране

Две години преди изтичането на всеки от предвидените в алинея 1 и 2 на член 55 срокове всяка договаряща държава ще може да поиска изменение на разпоредбите на член 15 и на приложеното към него разпределение относно участието ѝ в работата на съда. Молбата ще бъде отправена до административния съвет, който ще я проучи и ще представи на всички държави предложения във връзка с нея. Държавите ще съобщят решението си на административния съвет във възможния най-кратък срок. Резултатът ще бъде съобщен незабавно и най-малко една година и тридесет дни преди изтичането на споменатия двегодишен срок на онази държава, която е отправила молбата.

Приетите от държавите изменения ще влязат в сила от началото на новия срок.


Бележки редактиране

  1. Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648-1918), София: Държавно издателство "Наука и изкуство", стр. 447-457.
  2. Carnegie Endowment for International Peace, Les conventions et déclarations de La Haye de 1899 et de 1907, New York: Oxford University Press, 1919, 188-203 via Internet Archive
  3. За статуса на конвенцията виж базата данни с международни договори на Нидерландия (Overheid.nl/Treaty Database). Конвенцията не е влязла в сила. Княжество България подписва конвенцията на 18 октомври 1907 година, но до този момент (15 март 2017 година) тя все още не е ратифицирана от Народното събрание.