Автор:Анастас Иширков
 (1868–1937) |
Вижте също:  биография мултимедия цитати
Български учен, географ и етнограф, университетски преподавател, общественик и дарител, професор в Софийския университет и академик в Българска академия на науките. Основоположник на географската наука в България. Основател и председател на Българското географско дружество. |
.jpg)
Книги
редактиране- Принос към етнографията на македонските славяни
- България. Географически бележки
- Град Солун. Политикогеографски и народостопански бележки
- Град София през XVII в.
- България и Бяло море. Политикогеографски чертици
- Западните краища на българската земя. Бележки и материали
- Охридското езеро и град Охрид. Реч, държана на тържественото събрание на Българската академия на науките през 1915 г.
- Къси напътни бележки върху Добруджа и Моравско. Писани за нашите делегати на бъдещата мирна конференция
- Град Враня и Вранско. Културногеографски и исторически бележки
- Западна Тракия и договорът за мир в Ньой
Статии
редактиране- Момчил юнак
- Крум. Исторически очерк
- Грамотността на населението в Княжество България
- География в програмата на педагогическите училища
- Географията на държавния изпит за учители в средните ни училища
- Потик за реформа в учебния план по география
- Крали Марко у старите западни историци
- Долината на река Осъм
- Географията в програмата за педагогическите училища
- Някои подробности за заробването и смъртта на император Балдуин
- Антропогеографски бележки върху Балканския полуостров
- Няколко думи върху обучението по физическа и политическа география в първи клас
- Географическо речение от Ив. Друмев
- Шпревалд
- Задача и съдържание на днешната географска наука. Встъпителна лекция
- Румънска Добруджа. Географски очерк
- Глава Панега. Принос към изучаването на карста в България
- Няколко бележки върху температурата на въздуха в София
- Няколко бележки върху валежа в София
- Нашата черноморска граница
- Дневният вървеж на температурата в София
- В Западна Стара планина
- Земетръс. Физикогеографски бележки
- Гебедженското езеро. Предварителни морфометрични бележки
- Град Варна. Културногеографски бележки
- Хипсометрични отношения на Княжество България
- Накитите у природните народи
- Тектониката на България
- Статистически бележки върху населението в София
- Девненските извори и тяхното поселищно и стопанско значение
- Вятърът и град София
- Из средновековната история на град Варна
- Нашите селища в свръзка с тяхната надморска височина
- Упътване за изучаване на селищата в Българските земи
- Цвиичовите възгледи върху етнографията на Македония
- Дребни бележки. 1. Нашите гробища. 2. Изкуствените цветя
- Бележки за пътя Русе – Варна в XVIII век и за главните селища край него
- Малко турска светлина върху македонския въпрос (годините 1898 – 1899)
- Силата на множеството
- Навременен ли е университетът у нас?
- Правителството и университетския въпрос
- Принос към географията на Княжество България
- По повод на Чаракчиевата рецензия на книгата „Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните“ от Ганчо Цанов
- Западната граница на Македония и албанците
- Човекът и земята. Антропогеографски бележки
- Хидрография на България
- България в средновековните карти
- Откриването на севррния полюс
- Черно море
- Впечатления от Македония
- Числен израз на разпокъсана България
- Чалъкавакски проход в Стара планина
- Корупцията у нас
- Културни растения в България
- Предговор и бележки
- Норвегия
- Македонският въпрос остава открит
- Сърбия и пътят за Солун
- Княз Черкаски и границите на България
- Шар планина
- Разширение на сръбската държава в 1833 – 1878 г.
- Скопската област останала българска и под духовното владичество на сръбската ипекска патриаршия
- Охридското езеро и град Охрид
- Черна вода
- Тулча
- Богатствата на Румъния
- Името Добруджа
- Град Призрен
- Физическа география на Добруджа
- Тракийската ни граница според парижкия договор за мир
- Географската връзка на Тракия с България
- Брой на българите. Библиографско-статичстически бележки
- Пловдив и Родопа
- Географски излети и научни пътувания
- Биволът в България. Биогеографски бележки
- Дакоромъните в Балканския полуостров
- Черно море и Цариградските протоци
- Числен израз на разпокъсана България
- Имената на нашите селища
- Културни растения в македония. Мак
- Културни растения в македония. Сусам
- Град Търново
- Де е станала Златишката битка в 1443 г.
- Имената на някои наши градове
- Картофите в България
- Към Дебър и Струга
- Походите на Крал Владислав III в България в 1443 и 1444 г.
- Чертици от швейцарския демократизъм
- Троянският манастир Св. Богородица
- Нашата културна степен
- Струмишко. Стопански чертици
- Пояснителни бележки към Карта на сегашна България. Македония и прилежащите земи в 4 листа. Рисувал, писал и литографирал Александър Х. Русет
- Няколко бележки за град Бургас
- Варна в миналото и сега
- Кой е Александър Х. Русет?
- Географската връзка на Македония с България
- Град Елена
- Населението на нашето черноморско крайбрежие
- Идването на чужденци през Маказа
- Характерни черти на градовете в Царство България
- Географската карта на българската земя от П. И. Шафарик
- Град Копривщица. Поселищно-географски чертици
- Историко-политическият елемент в гъстотата на населението в България
- Областното име Загоре или Загора в миналото и сега
- Името България
- Влиянието на културата върху слабокултурните народи
- Град Копривщица. Поселищно-географски чертици
- Името България
- Македония. Име и граници
- Статистически бележки за населението на град Силистра
- Град Шумен, поселищно-географски чертици
- Едно от желанията на покойния Васил Кънчов
- Земетръс. Физикогеографски бележки
- Политикогеографски преглед на Кралство Италия
- Град София преди 50 години
- Българите вън от границите на България
- Балканите за балканските народи
- Идея за обединението на южните славяни в ново време
- София по време на освобождението. Население на София
- Прилагателните „бял“ и „черен“ в нашата топонимия
- Българите в Бесарабия
- Гъстота на населението в България
- Д-р Крум Дрончилов
- Раса, племе, народ и нация
- Георги Раковски за етнографията на Източна Тракия
- Политическо-географско схващане за държавата
- Град Ловеч
- Нашата народностна политика
- Географски изучавания на България в последните три години (1927 – 1929). Библиографски бележки
- Варна и Бургас
- Мирният договор в Ньой и границите на Българското царство
- Проф. Беню Цонев
- Вместо предговор
- Град Ловеч. Географско положение
- Река Осъм
- Климатът на град Ловеч
- Имената на град Ловеч
- Стари описания на град Ловеч
- Къси бележки, писма и други
- Извадки от стари български вестници
- Фонд за написване и издаване на съчинението „Ловеч и Ловчанско“
- Географско изучаване на Царство България
- Науките в България днес. География
- Брой и разпределение на българите в Добруджа в 1918 г.
- Имена и граници на Тракия
- Българите в Румънското кралство
- Народностна структура в Югославия
- Махалите в град Ловеч
- Населението на град Ловеч
- Добавки и поправки
- Карл Каснер
- Географска библиография
- Орешакът и манастирът Успение на Пресвета Богородица
- Мирю и Д-р Коста Павлови
- Стари описания на град Ловеч
- Учители и учителки в Ловеч преди освобождението на България от турската власт
- Бъдещето на град Варна
- Как Добруджа премина под румънска власт
- Към учебното дело в селата на Ловчанско преди Освобождението на България
- Ловчанци и освободителното движение в България. Мирон, Бешков и Христо Иванов Големия
- Васил Йонков
- Анастас Ц. Хитров, Цвятко х. Павлов, Христо Йовков Пушкаров, Тома Ст. Хитров
- Биографични бележки за Колю Семов
- Село Галата
- Историко-етнографски преглед на населението в Царство България
|
Произведенията на този автор са обществено достояние съгласно чл. 27, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права. |