Атаката на Леката бригада
Атаката на Леката бригада Автор: Алфред Тенисън |
Основано на вестникарска статия със същото заглавие, написана от Уилям Ръсел, стихотворението на Тенисън обезсмъртява неуспешното военно действие на 25 октомври 1854 г. |
Половин левга, половин левга,
половин левга напред,
всички в долината на Смъртта,
яздеха шестстотинте.
„Напред, Леката бригада!
Напред към оръдията“, издума той:
В долината на Смъртта
яздеха шестстотинте.
„Напред, Леката бригада!“
Някой бе ли смутен?
Не, въпреки че войниците знаеха
някой беше сгрешил:
тяхното не е до отвърнат,
тяхното не е да мислят защо,
тяхното е само да сторят и да умрат:
В долината на Смъртта
яздеха шестстотинте.
Оръдия вдясно от тях,
оръдия вляво от тях,
оръдия пред тях
стреляха и гърмяха;
В буря от сачми и снаряди,
дръзко яздеха те и добре,
в челюстите на Смъртта,
в устата на Ада
яздеха шестстотинте.
Пробляснаха всички саби извадени,
пробляснаха, въртени във въздуха
посичайки артилеристите,
атакувайки армия докато
целият свят се чудеше:
Потопени в батарейния пушек
право през линията пробиха те;
казаци и руснаци
залитнаха от сабления удар
разбити и разединени.
Тогава поеха обратно, но не
не шестстотинте.
Оръдия вдясно от тях,
оръдия вляво от тях,
оръдия зад тях
стреляха и гърмяха;
В буря от сачми и снаряди
докато падаха коне и герои,
те, били се толкова добре
дойдоха през челюстите на Смъртта
обратно от устата на Ада
всичко, което остана от тях,
остана от шестстотинте.
Кога може да избледнее тяхната слава?
О дивата атака, която направиха!
Целият свят се чудеше.
Почитайте атаката, която направиха!
Почитайте Леката бригада,
Благородни шестстотин!