Атанас Буров: Капиталът има нужда да бъде покровителстван

Капиталът има нужда да бъде покровителстван Автор: Атанас Буров

Из реч, произнесена пред XV Обикновено народно събрание на 25 февруари 1912 г. при разискванита по законопроекта за данък върху приходите

Тук се повдига един въпрос от някои от г. г. ораторите, че капиталът не трябвало да се менажира – една теза, която блазни някои левичарски кръгове у нас и на която се гледа като на нещо напредничаво и доста модно. Аз ще си позволя да въстана с всичката си енергия против тая теза. Аз намирам, че в периода, който преживява България, в тоя период на устройство икономическо на страната, туй, което е най-нужно на страната, туй, което е най-необходимо за нея и което трябва с всички усилия да привлечем тук, то е капиталът. Да утилираш една държава, да развиеш в нея производителните сили, да създадеш в нея богатства за всички, да повдигнеш нейната производителност и нейното благоденствие – това винаги е било и винаги ще бъде резултат на съвкупното действие на капитала и на човешкия труд. Колкото е наивно и глупаво да се мисли, че само с капитал в една държава може да се развие производство, да се създаде благоденствие, още повече е може би наивно и глупаво да се мисли, че само трудът без мощната необходима подпора на капитала е в положение да направи нещо. Ние имаме да развиваме ред индустрии; ние имаме да индустриализираме цяло едно производство – 150 милиона лева земеделско производ¬ство, което изнасяме така сурово, както си е, и което в интереса на всички български класи трябва да се преобрази в индустриал¬ни продукти; това нещо изисква фабрики, това нещо изисква банки, това нещо изисква силни търговски организации, които да могат да посредничат и да внесат равновесие между покупката и продажбата. Но за да стане това нещо, трябва капитал, защото индустрията има нужда от машини, машините се купуват с капитал; банката има нужда да се подпомага от акционерния капитал – трябва да го намерите; солидни търговски фирми трябва да разполагат с кредит – тоя кредит почива върху капитала. Да мислим ние, че правим нещо напредничаво, нещо полезно, като излезем да роптаем против капитала и да му правим спънки, то показва да не разбираме най-основните руажи на модерния икономически живот на държавите и специално на България. И следователно аз, бидейки убеден партизанин, че ние трябва да улесняваме свободното настаняване и използуване на капитала в България, ще гледам с лошо око и ще критикувам всички постановления на законопроекта, които в моите очи представляват оръжие, изковано и насочено, за да пречи на свободната циркулация, на свободното използуване на капитала в България. По-нататък в някои отделни бележки, на които ще се спра, аз ще посоча, че в този законопроект има едно-две такива опущения и че е желателно те да се поправят. Но засега минавам на следующата точка.

Един голям въпрос, г-да, във всяка данъчна система, основана върху облагането на приходите или на прихода, е начинът, по който става облагането, органите, които облагат и които контролират облагането, и правата на данъкоплатеца по отношение действията на разните облагателни емисии. Аз намирам, че най-голямото несъвършенство и най-големият недостатък на законопроекта е тъкмо в тази материя. И в моите очи в един законопроект за данъчното облагане не е толкова важно колко ще бъде процентът; законопроектът не ще стане добър с туй, че се спира например на 6% и не отива 7%, нито ще стане лош от това, че не се е спрял на 6%, а се е покачил на 8%. То е въпрос на степени и в свръзка с предшествующето положение, какво е плащал данъкоплатецът и дали сега ще плаща повече, или по-малко: Но когато в една полукултурна страна като България, в една страна на остро развито партизанство, в една страна на слабо обществено мнение, следователно и на слаб обществен контрол вие създадете една данъчна система, която усилва арбитрера на властта и на органите й, която поставя българските данъкоплатци, и то най-бедната част от тях, в една още по-голяма зависимост към органите на фиска, респективно на държавата, когато, значи, чрез тази данъчна система вие влизате в една политическа, социална област, тогава вече, г-да, въпросът не е да разрешим една аритметическа задача и да видим дали аритметически прогресия¬та е по-добра, като отива до 5 или до 6%, или да спрем на 4%, а се обръща в една социално-икономическа проблема и трябва да се третира, разсъждава и изучава като една социална проблема. Е добре, г-да, аз намирам, че положението, в което законопроектът поставя българския данъкоплатец, като го дава в ръцете на органите на фиска, е положение, нетърпимо за всякъде, но особено нетърпимо и опасно е за нас, в България. Фискът има законни интереси – против тях никой от нас няма да въстане; фискът има право да бъде гарантиран, че ще си получи прихода, който очаква, да се гарантира от злоупотребления, от укривания и пр. – там сме съгласни; но когато средствата, които фискът употребява, за да осигури своите права, отидат дотам, че нарушат съществени права на българския гражданин, отидат дотам, че внесат политическа деморализация и политическа корупция в средата на най-независимата част на българския народ, е добре, г-да, аз протестирам и поканвам всички вас от тая точка да протестирате и да кажете: не, ние знаем какво е положението на българския кръчмар днес за днес; ние знаем, че той е жертва на всички режими и на всички правителствени промени; ние знаем, че днес той е от I разряд, защото партията му е в опозиция, но че утре, като дойде партията му на власт, той става веднага от III разряд; ние не можем да изложим всичките български търговци и занаятчии да бъдат в положението на българския кръчмар; ние искаме да им дадем свободата да си останат верни на себе си, верни на съвестта си, свободни да не капитулират пред един фискален агент за туй, защото се опасяват да не бъдат смазани от фиска, да имат те свободата като български граждани със средствата, дадени им от закона, да се запазят против партизанските гонитби, които могат да бъдат упражнявани против тях от органите на фиска. Това е един голям въпрос, г-да, един въпрос на правилно политическо развитие на страната, един въпрос за намаление партизанщината, ако щете, в страната, един въпрос на човешко и политическо достойнство за нашите партии, за нашите граждани.

Бележки

*    Запазен е правописът според тогавашното произношение на думите.

Източници

• Из "Атанас Буров. Живот за България", Жоро Цветков, изд. на БАН, София, 1992, ISBN 954–430–164–Х, с.222–225

• Стенографски дневници на XV ОНС, I р. с, 74 зае, 2900 – 2901.

Това произведение е достъпно при условията на Лиценза за свободна документация на ГНУ, версия 1.2 или коя да е следваща, издадена от Фондацията за свободен софтуер.