Атанас Буров: Тост на честването на Немирович-Данченко

Тост на честването на В. И. Немирович–Данченко Автор: Атанас Буров

Тостът е произнесен на 18 декември 1912 г. и публикуван във в-к "Мир" на 20 декември с.г. Посветен е на Василий Иванович Немирович–Данченко, руски писател, режисьор, театрален деец и военен кореспондент по време на Руско-турската война 1877–1878 г. и Балканската война 1912–1913 г.

Уважаеми г[осподи]н Вас[илий] Иванович! Със свойствената Вам руска скромност Вие отказахте да се прави само Вам лично честта, на която сте предмет тая вечер, но Вие имате само отчасти право. Ние тая вечер Ви отдаваме почит преди всичко като на един бележит руски писател и като на един велик приятел на българския народ, който от 35 години е работил за издигането и възвеличаването на България и на Русия. Но същевременно във Вашето лице ние действително чествуваме руската публицистика и великия руски народ. Ние, по-младото поколение, които не можехме да изпитаме страхотиите на миналата освободителна война, сега чак оценихме великите жертви, които направи великият руски народ за нашето освобождение, сега чак нашата признателност порасна до размерите, до които тя трябваше да бъде. Нашите войници,които се намираха в окопите сред дъжд, измъчвани от глад и жажда, и виждаха някои по-видимо да падат духом, казваха: русите са търпели това заради нас в продължение на цели 8 месеца! И това даваше на нашите войници нов кураж за продължаване борбата с по-голяма енергия. Имайки предвид това велико дело на руския народ, ние, когато решихме на свои плещи да изнесем докрай делото на освобождението на балканските християни – на своите братя, – ние всички, от първия гражданин до последния селянин, бяхме дълбоко убедени, че заедно с нас е винаги великият 150-милионен руски народ и че той, когато ние се намираме във велика опасност, ще простре към нас мощна десница на помощ. Вие бяхте наши негласни съюзници.

Преди да започнем войната, дипломацията говореше с формули, отживели времето си – за статукво, за интернитет и пр. Това обаче не попречи да можем да достигнем тържеството на нашето право дело. Но за да настъпи този обрат, пак причината е най-вече руското обществено мнение, ръководено от публицис¬тите. Последните със своя мощен глас заставиха да се вслуша руската дипломация. И покрай мъртвите формули там 150-милионният руски народ наложи тържеството на правдата, правотата на нашата кауза. И ето, че още веднъж руската публицистика дойде да подкрепи нашето национално дело.

За всички тези неоценими заслуги на руската публицистика, на руския народ нека вдигнем чашата за нейния представител тук, многоуважаемия В[асилий] Ив[анович] Немирович-Данченко.

Бележки

*    Запазен е правописът според тогавашното произношение на думите.

Източници

• Из "Атанас Буров. Живот за България", Жоро Цветков, изд. на БАН, София, 1992, ISBN 954–430–164–Х, с.227–228

• Мир, №1912, 20 декември 1912.

Това произведение е достъпно при условията на Лиценза за свободна документация на ГНУ, версия 1.2 или коя да е следваща, издадена от Фондацията за свободен софтуер.