Афоризмът

Афоризмът Автор: Димитър Подвързачов

Текстът на есето е възпроизведен по изданието Димитър Подвързачов. Под чинара. Издателство Люк, 1993. Съставител Борис Христов

       Никой литературен вид не ме е тъй неотразимо пленявал, както афоризмът.

       Дали той никога не е бил на мода, та на пръсти се броят авторите, които са му се отдавали?

       По-скоро, изглежда, че той е едно от най-трудните видове творчество — затуй не става мода.

       Афоризмът в най-широкия смисъл на думата не е собствено такова творчество, каквото е обикновеното съчинение в другите видове.

       Афоризмът е светкавица на мисълта.

       Във всяко съчинение има онова, което се нарича съчинителство.

       Афоризмът е неочакван изблик, изненадващ гръм.

       Всяко четене е една война между автора и читателя.

       Напълно спокойно и грижливо читателят от начало до край може да следи всички операции на противника, всичките му стратегически движения, всички военни хитрости, които всеки автор неизбежно туря в действие, за да изнесе победата над своя читател…

       Афоризмът е неудържим хвърчащ ескадрон, който изкача изневиделица и мигом обезоръжава и завладява.

       Хубавото, точно подбрано слово, упоителния лъх на парадокса, с който афоризмът винаги върви ръка за ръка, строгата, стегната форма на цялото — всичко това зашеметява и хипнотизира.

       При другите литературни видове авторът работи в своята интимна лаборатория в присъствието на самия читател. Авторът води читателя и сякаш му разказва тайните си:

       — Ето, сега ще взема от това стъкло, ще смеся с онова, ще нагрея на оная лампа, сега ще се поизмъча с тая машина…

       Афоризмът разумно притуля това зрелище. Силен и горд, той скрива от читателя родилните мъки на творчеството.

       С привидното нехайство на самоувереността той хвърля във вашата издебната мисъл само най-последния резултат.

       Едва след първия шемет на изненадата ще ви остане време да отгатнете онова горнило, през което е минал, за да ви порази най-сетне, излеян, изкован, с ослепителния си блясък.

       Тогава, взирайки се в него, вие ще почувствате може би неговата тайна: че той не е едно просто лаконично изречение, както изглежда на пръв поглед, а зад него се крият цели томове и библиотеки, в сянката му се тулят често страшни преживелици, дълбоки страдания.

       Афоризмът е елегантен тиранин.

       Афоризмът не е повърхността на мисълта; той е сгъстена до крайни предели мисъл — пречистеното злато на мисълта, без лишните примеси.

       Кристализирано чувство.

       Една ослепителна комета, която неочаквано блясва — но вече не угасва: намери ли отражение във вашата душа, нейното сияние остава там завинаги.

Източник

• Димитър Подвързачов: Афоризмът

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.