Баснописец и басня
Автор: Димитър Подвързачов


Измъчван от безкрайна скука,
един ден баснописецът-ипохондрик
свил в чантата един сварен език
и рекъл: – Днеска не оставам тука!
Ще ида да се поразведря из гората,
да ми олекне на душата,
далеч от всякаква тревога
и от контрола строга,
далеч от мрачни мисли за съдбата
на туй ужасно нескопосно племе! –
Зер, чувствувам, че… дявол ще ме вземе.
Отишел баснописецът в гората
зазяпал се във туй, в онуй дърво,
докат наскочил – мислите, какво?
Наскочил Баснята самата!
Там, скрита във една хралупа,
тя, Баснята, безпомощно се свила.


И почнало сърцето му да тупа…


– Що търсиш тука, моя мила? –
извикал баснописецът тогава –
затуй ли толкоз време става
при мене не дохождаш във града?
Или ти се е случила беда?
Ти нямаш право ни на йота
да бягаш от живота!
По-скоро тръгвай пак със мен назад
към столичния град –
за теб там има работа премного,
макар че днес е доста строго…


Усмихнала се Баснята печално
и рекла: – Много жално,
но няма смисъл да дохождам там!
Какво ме чака – отсега си знам.
Бе време, аз бях рядкост видна
и между вас се мярках безобидна,
но днеска няма кой да ме пожали,
или да ме похвали
за образите мои
полупрозрачни или ясни,
че виждам – всички сте станали
герои
на басни…


Източник


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.