Басня за брадата

Басня за брадата Автор: Димитър Подвързачов

Човешката душа е чудна и богата,

но все пак мъничко саката –

пазете се да й внушите

идея някаква и мисъл чудновата:

току виж, кръшнала, горката,

вместо из пътя – из горите,

търсавищата и блатата.

В това без друго ще се уверите,

щом чуйте тази басня за брадата.

Седял си кротко в кафенето

и пиел си кафето

стар и брадат, почтен човечец – т. е.

със буйна, руйна

и белоструйна

брада до пояс.

Внезапно, някъде откъм кюшето

на кафенето,

към него доближил се някой непознат –

и небрадат –

и рекъл: – Господине, вий ще извините,

но ние от оная маса

спор водиме два часа:

когато вечер легнете да спите,

къде си слагате брадата?

Изпратен съм от господата,

да ви поканя

да разрешите препирнята:

дали завивате брадата под юрганя,

или пък я оставяте отгоре?

Човекът се смутил: какво да отговори?

Погладил девствената си брада

и рекъл: – Право да ви кажа, господа,

освен брада аз имам и глава,

ала до днес не съм и мислил за това!

Така останал спорът нерешен…

Но още вечерта на този ден,

брадатият щом легнал във кревата,

кат никога, се сепнал: а брадата?

Къде, наистина, да я положи?

Завил я под юрганя, рекъл да заспива –

не може!

Брадата го смущава и тревожи!

Ай, дяволе! Добре, щом тъй не бива –

извадил я отвън,

пак неудобно някак – не отива!

Ту вътре, ту отвън – брадата все му пречи!

Така се мятал, бедният, без сън,

докат погледнал: съмнало се вече!

Така вървяло втора нощ и трета,

а може и десета!

Човекът хлътнал зле, измършавял,

отпаднал – ни ядял, ни спял,

хванал и болест някаква проклета –

и най-подире, казват, полудял!

Източник

• Димитър Подвързачов: Басни на сайта на Znam.bg

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.