Басня за брадата на Абдул-Ходжа

Басня за брадата на Абдул-Ходжа
Автор: Димитър Подвързачов


Абдул-Юмер-аа-ходжа цял подскочи
сред двора със порутените плочи,
удари феса във земята
и като луд се запремята:
– Вай ярабим! Айше! Ела! Ела!
Да видиш таз газета що хортува!
– Какво, Абдул? Пак някоя бела? –
затича се добрата му ханъма
и почна да изува,
за бързина, налъма.


Абдул-Юмер-аа-ходжа – правоверен
над всички правоверни; кротък благ,
безкрайно честен, беден и умерен,
познат надлъж и шир приятел драг,
наречен с право „брат на Мохамеда” –
днес викаше сред двора:
– Айше! Победа!
Най-сетне падишахът сам разбрал,
че трябват само честни хора,
и ето на: за тях ферман издал –
ще ги сбере отблизо и далече,
от тях акъл ще иска вече!
Айше! Ти знаеш ме, че открай време
все туй приказвам! Ето най-подир
и честните потърси нашто племе,
и не да гледат само тъй, сеир,
а всеки грижа тежка да поеме
и в царщипата да разцъфне семе
на правда, чест и мир!


Изгледа го добрата му ханъма
и чукна го в главата със налъма!
– Вай заваллъ! Все нещо му не стига!
Ти остави таз глупавата книга,
а образа си погледни:
брадясал си като коза –
иди там, при комшията Хамза,
та най-напред се обръсни!
– Айше! И то ще бъде, ама там:
във славния Стамбул, със салтанат –
и не да гледат само тъй, сеир.
ти колкото за туй бъди рахат:
днес-утре ще получа, сигур знам,
хабер от падишаха: сам Абдул
да тръгне незабавно за Стамбул,
зер мен ако не викнат, та кого ли?
И ходжата повлече скъсан чул,
и в одаята влезна да се моли…


Така зачака дни и нощи
Абдул-Юмер-аа, брат на Мохамеда,
и шепнейки унесено: победа! –
престана да се бръсне, да се пощи:
той знаеше, че много скоро там,
в Стамбул, ще иде даже на хамам…


Летяха дни и месеци, години,
Абдул се попрегърби, сиромах,
не стига туй, но стана май за смях:
закачаха го кой отгде помине,
и от Абдул-Юмер-аа – име славно, честно,
Абдал-Кашмер-аа стана много лесно.
А пък в туй време и Резил-Ахмед,
и Пис-Осман, та и Ахмак-Мехмед,
все отбор прекоросани момчета,
познати хаймани във мемлекета,
повикаха ги във Стамбул отдавна
за някаква потреба вседържавна…
Така Абдул, година след година
по-зле, най-сетне тихичко премина
във царството на вечния пилаф.
Но тамо бе посрещнат горд и прав,
с особни гала-тържества
и цял рояк небесни същества
му носеха брадата,
на дължина до двайсетина метра,
която завист будеше в душата
на Мохамеда и на свети Петра…


Източник


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.