Брашовска грамота на цар Иван Срацимир

Брашовска грамота на цар Иван Срацимир
Автор: цар Иван Срацимир
Издадена между 1369 г. и 1380 г. от цар Иван Срацимир.

Оригинал

редактиране
 
† Ѿ гнⷣа • цр҃ѣ • Ср҃ацимира • жꙋпанꙋ Ꙗковꙋ • Херъманꙋ фолногю • и Петрꙋ фаинⷢ҇ълю • и вⷭ҇емъ пꙋргаромъ • що ми сте писали и порꙋчали да ви люⷣ • хоⷣ свободно • тако ми бг҃а волно и свободно да идѫ гнⷣа крала люⷣ ꙋ гнⷣа крала граⷣ • и да тръгꙋѫ • що имъ е драго • а ѣ давамъ мою верꙋ • цр҃вꙋ и ꙗ ихъ ꙋꙁимамъ • на мою дш҃ю • како да сꙋ ѿ црⷭ҇ва ми съблюдени • да имъ • не бꙋде пакоста некоꙗ • ни до еднога влаⷭ҇ како сами да видите • и ѡще да сꙋ почтани (и) полюбени • ѿ црⷭ҇ва ми • кои донесе листъ • ѿ ваⷭ҇ •
† ІѠА҃НЬ СРАЦИМ҃РЬ ЦА҃РЬ БЛГАРО҃МЪ †

На съвременен български език

редактиране
От господин царя Срацимир до жупана Яков, фолног Херман и фенюгел Петър. Онова, що сте ми писали и поръчали, хората ви да ходят свободно, така бога ми волно и свободно да идат хората на господин краля в града на господин краля и да търгуват, що им е драго. А аз давам моята царска клетва и на душата си ги взимам, като да са от царство ми закриляни, да им не бъде пакост някоя дори на косъм, както сами ще видите. А също да бъдат почитани и възлюбени от царство ми [онези], които донесат писмо от вас.
† Иван Срацимир, цар на българите †

Източници

редактиране
  • Ильинский, Григорий Андреевич. Грамоты болгарских царей. Москва, 1911. с. 30.
  • Bogdan, J. Eine bulgarische Urkunde des Zaren Ivan Stracimir. – In: Archiv für slavische Philologie, 17, 1895, 544-547
  • Дуйчев, Иван. Изъ старата българска книжнина. Т. II. София, 1944. с. 197 – 198, 395.