А бе аз нему ще му кажа,[1] ама хайде рекох от мен да н'намира. — Отказване от мщене.
А бе то ше[2] са мре, ами току здраве да е. — Наивно желание.
А бре луди попе, видя[3] ли ма конках ли са? — Той не помни и умен, а попът луд.
А какъв е арцоин! — Нечистоплътен.
Аврам, Исак, пълен дисак. — Върху лесния поминък на поповете.
Агите с кола ловят зайците. — От колай лесно станало кола и означава: с избикаляне, отдалеко, с хитрости.
Ага, водата е там дълбока! — Е гериси даа бок а! — Приказва се за един турчин, който бягал от неприятелите, които го гонели, и нагазил с коня си да преплава реката. Българин някой, който орял татък, искал да му каже да бъде предпазлив, но турчинът разбрал, че му казва: „Лоше е“, и рекъл: „Па назад е много по-лоше.“
Агне са в чувал не купува.
Агнето го гледай по опашката, а ерето по гърдите. — Ако искаш да узнаеш тлъсти ли са.
Агнешките кожи са по-много на пазар от овчите. — В довод, че младите по-лесно и по-много мрат от старите.
Адет не е закон, ама закон става.
А защо ми не казахте, че треба`ло и на па`тиците да ски`нем капу! — От София на запад се употребява капу.
Аз баща си не вярвам, че тебе ли?
Аз Бога мъчно вярвам, та че дявола ли ше ти вярвам?
Аз го карам на чаиря, а то бяга по баиря.
Аз го кръщавам, то пърди.
Аз го тегля към овата, то са тегли към гората.
Аз го уча на ум, а то си трън вади. — Не внимава, що го поучавам.
Аз да си плача, ви си ма водете. — Рекла една булка, която по стар обичай плакала, като я водели към къщата на зетя, и сватбарите искали да я върнат, защото плачела.
Аз го сякам, че е заец, а то било дзюмбюл. — От една смешна приказка по дряновското омекотливо изговаряне; тука дзюмбюл е вместо мензил — поща, зурат.
Аз да та питам, ти да не знаеш — т.е. да казваш „Не знам.“
Аз казувам на котката, а тя на опашката си. — Аз казвам на тогова, който да свърши работа, а той заръчва другиму, комуто не приляга.
Аз кога ходя, земята трепере (са хвалило магарето).
Аз не знам как ходя, рекъл петелът, ама който е отдолу, той знае.
Аз ланска, ага, ланска съм. — Циганският харачер отишел в едно село да събира от циганите харачите. Един от циганите нямал пари да си плати харача и побягнал извън селото, та се скрил под един мост. Харачерът, като запитал за него, другите цигани му подказали и той отишел да се разхожда уж и да го търси. Като дошел на моста, циганинът взел да се навира из буренака. Харачеринът го съгледал и повикал: „Ей, излез оттам бре!“ Циганинът взел да се преструва на жаба и да квака, а харачерът й рекъл: „Хич такава голяма жаба бива ли бе?“ А циганинът не стърпял и отвърнал: „Аз ланска, ага…“
Аз ли съм туй, или не съм аз. — При вчудване върху известни и познати неща.
Аз ми се космите свиват на главата, а той му кефът иде.
Аз му казвам: добр'утро, а той — що ма попържаш? — Казва се за опаки и неразбрани хора.
Аз му казвам: „скопен съм“, а той пита колко деца имам. — Кога някой не разбира или не рачи да вникне в положението на другиго.
Аз на хайваните хака не вземам — т.е. вода не пия, а все вино.
Аз не ща попа, че тропа. — Безпричинно оговаряне, от песента: „Аз не ща попа, че тропа, не ща си гърка, че хърка, и не ща влаха, че маха.“
Аз от зеле бягам, те ми зелник подлагат.
Аз пия, тебе хваща (виното).
Аз си отрязвам ушити и двети[10](ако ти направиш туй чудо).
Аз са отмичам, то са намича.
Аз съм, кой съм. — Казва се за самомнителните.
Аз стигам оттука чак до булката (рекъл някой гост); и аз стигам до ръжена (рекъл домакинът).
Аз съм таквоз цвете, който ма помирише, откапва му носът.
Аз си обръсвам мустаките и ходвам без мустаки за чудо (ако ти го направиш туй).
Аз тебе ша та изпонаваксам. — Закана.
Аз ти повивам като влък (ако излезе това така).
Аз турски не зная, ама овните знаят. — Някой овчар закарал овни в Цариград да ги продава на курбан байрям; излезли някои гърци и искали да ги прекупят и препродадат, та заплашвали овчаря, че като не знае турски, не ще може да ги продаде, а той им дал горния отговор.
Аз ще ти пошетам на сватбата, пошетай ми ти сега. — (Аз на сватбата ти с решето вода ще нося, с вила орехи ще ти събирам).
Аз там кравай не съм ти подложил. — Казват за тия, които, като вървят, паднат и седнат.
Аз ше[11] умра, ама тъй лесно душа на дявола не ше дам.
Аз ша умра, та ти на кол ли ша побиеш света. — Т.е. и ти ще умреш.
Аз ще му го извадя из носът. — Ще му направя нещо неприятно за това, що ми е направил той.
Аз що зная, ти да знаеш, на баща ти гугла не му трябаше. Или: Я що знаем, ти да знаеш, на тато ти капа не би му требало.
Аз колкото можах, направих, или: Я що можи`х, и стори`х.
Аз ша постя понеделник, да не пости петък за мене. — Духовниците имат обичай да задават на грешните при изповед да постят понеделници за опрощение на греховете им, но този грешник направил друга сметка и казал, че той ще пости в понеделник, за да има що да яде в петък.
Ай било да било ви[13]. — Като клетва, с въздържане да изрече по-груби и по-тежки думи.
Аз що извлача, булката го изприда. — Кога някой реже нещо за ядене, като любеница или диня, а додето той реже, другите отстрана го изядат и не оставят за него.
Ай да са не пръкне — да би са не пръкнало.
Ай да са ощурее макар.
Ай, какъв е арватин! — нестегнат, развлеканест.
Айран няма за пиене, а с кон ходи за пикане. — Тур. посл. Вж. „Цървули няма…“
Ако аз съм крива, да потегли мъж ми за мене; ако той е крив, нека тегли за себе си.
Ако би, би; ако не би — здраве.
Ако белата не наскочиш, белата ще та наскочи.
Ако би имала баба мустаци, не би прела шестаци.
Ако би се яло, то не би висяло.
Ако би слушал Господ (какво вият) псетата, от небето сомуни биха завалели.
Ако биха сите магарета носили самари, самарджиите биха са позлатили, или — щяха в златни паници да ядат.
Ако би всяка муха мед брала, бръмбала би набрал най-много.
Ако би търговецо се` печелил, печелко би го нарекли, а не търговец.
Ако би ще и н'ам кой си.
Ако би щат хиляда, без попа са не сяда. — В случай при някои обреди, като на кръщене.
Ако бе я срам, не би ошла там. Копр.
Ако бъде, да бъде. — Добро и хубаво, както тряба и прилича.
Ако бъде Бог на помощ, се` ще бъде.
Ако бъде Богу на път (и то ще бъде). — Старите верували, че Господ ходи по земята и обхожда човеците, та кога разузнае за някои неправди, поправя ги и ако узнае за някои нужди и праведни желания, изпълня ги.
Ако бъде, да бъде, ако не по`врага.
Ако бъде истина, голяма лъжа. Тур.
Ако бъде рекъл Господ (би-ще).
Ако беше работен, щеше да е имотен.
Ако бъда жив, видя щем кой е крив. — Един вид закана.
Ако ви казувам грехо, не ви казувам грешнико.
Ако видиш мечката на комшия си в лозето, чакай я и в твоето.
Ако влезе крив, не излиза жив.
Ако влезе прав, не излиза здрав. — Върху тъмниците и затворите в Турско и общо върху правосъдието им.
Ако влизаш с празни ръце вкъщи, не та познава жената; или:
Ако влазваш с празни ръце вкъщи, не са имай мъж същи.
Ако в гора — вълци, ако в черква — гърци.
Ако в гора — вуци, ако в село — турци. Радомир.
Ако врачка познаваше, за себе си би познала (да намери имане).
Ако върви в колника, може да си дойде по-скоро; ако пряком пречне, не му се надявайте за скоро. — Защото без път може по-лесно да му се счупят или прекатурят колата и ще се обави.
Ако връкнат камилите по керамидите, какво ще правим ние под керамидите? — Залудо безпокояне и грижане.
Ако върлиш зад себе си, ще намериш пред себе си. — За подаване милостиня.
Ако ги поисках, не ги взех, я. — Казуват при пазарене на нещо, кога е поискал продавачът много и е готов да отстъпи.
Ако главата не управя краката, тежко на главата. — Кога големците се не грижат за сиромашта, за тях е пак зле.
Ако гледаш голите цигани, власите са пак хора. Тур.: „Ченгенее бакарсен кюрд мюслюмандър.“
Ако го видиш йоще веднаж, кажи, че е дваж.
Ако го видиш, изпиши го.
Ако го е Господ дал, та не му е запис дал. — Не ще бъде вечно негово.
Ако го е взел, не го е краднал.
Ако го знае и Господ колкото го аз зная, голям хаир ше види и той.
Ако го не удържиш за гривата, за опашката не можеш. — Говори се за кон, а преносно и за други неща, кога се пропусти по-възможното, по-лесното и по-естественото.
Ако го имам (не съм го крадил), печелил съм го. — За имот.
Ако го имам, Господ ми го е помогнал. Ако го подсладиш, ше залепне у тебе.
Ако го разпъдиш от вратата, то се навира през прозорците. — За човек безочлив и който приима всяко унижение; особено това го казват за някои от арменците.
Ако гори на комшия ти къщата, тичай да гасиш твоята.
Ако го свърша, ще му кажа аз нему. — Закана.
Ако съм го зел, не съм го па изел. — Извинение.
Ако го тачиш, ще му повлачиш. — Ако го почиташ, ще му потърпиш.
Ако го честта му не срешне, той не може я стигна никога.
Ако гледаме на бобът, ни таз година, ни догодина Великден — рекъл един поп, който бил неученичък, сиромах и не знаял как да си пресметне кога ще се падне Великден, а тогава нямало и календари. Затова питал духовниците и като му разправили те кога ще се падне, той прехесапил колко дни са и за да не забрави или да не сбърка, изброил колко дни остават до Великден и преброил толкоз зърна боб, та ги турил в една картунка и я закачил на мийника, па всяка сутрина кога си миял очите, изваждал по едно зърно от боба, като смятал, че като се свърши бобът, и ще настане Великден. Попадията му съгледала, че попът всяка сутрина като си миял очите, изваждал по едно зърно от картунката и го хвърлял; погледнала в картунката, останали само няколко зърна боб и за да услужи на попа, взела, та напълнила речената картунка с боб. Случайно попитват попа колко дни остават до Великден; той отишел да види колко зърна са останили в картунката, но за чудо намярва я пълна; отчаян, той се върнал, казва им сърдито горните думи.
Ако д'ако не еде мляко. — Разчиташ ли на ако, казваш ли д'ако, няма да видиш мляко.
Ако даде (дядо) Господ (ще има).
Ако да би всяка муха мед брала, бръмбала би най-много.
Ако дадеш девет, ще вземеш десет.
Ако дадеш тука, ще намериш тамо. — На онзи свят; за милостинята.
Ако дадеш кокошка, мож' да вземеш патка.
Ако да имаше сирене, направяхме попара, ама хляб няма.
Ако да имаше (чисто) брашно и (хубаво) масло и моя баба знае да меси тутманик.
Ако да не аресваше секи себе си, сички би са издавили.
Ако да носеха сите луди хлопки (звънци), желязото би станало 100 гроша оката.
Ако да паднеше небето, колко врабци щеше да затисне.
Ако да слушаше Господ на гарваните молбата, всички магарета биха изпукали.
Ако да слушаше Господ на магаретата молбата, ни един самар не щеше да има на света.
Ако да е и хрубелница, тя е моя хубелница. — Говори се за вета, разоборена, но своя къща.
Ако денят е къс, годината е дълга. — Ако не съм извършил нещо днес, направи-ща го утре, у други ден — един вид извинение.
Ако доде дълго, реже го; ако доде късо, нади го. — Върху произволите, вършени от турците, които, ползвани от властта си и закона си, правят каквото щат.
Ако до дваес' години челяк не е млад, до трийсе[16] не е умен, до четиресе не е богат, никога веке не става такъв.
Ако дума тоз дувар, и той тъй — т.е. не отговаря нищо.
Ако домо ми е далеко, гробо ми е близо.
Ако думаш нещо и не са чуваш, кажи, че си на воденица — т.е. не се ядосвай, ако не та слушат за нещо, щото това става и в други случаи.
Ако е ага, на чалмата си е. — На мене не е.
Ако е ага, цигански харачер не е, я. — Не е като цигански харачер страшен и аз не съм като циганин, че да ме е толко страх от него. Много се приказва за произволите на циганските харачери и за големия страх на циганите от тях. Докъде 1840 г. харачите на циганите ги закупуваха и ги беряха особно някои аги, които злоупотребяваха и измъчваха всякак горките цигани. До началото на издихающето столетие така е било и с българите.
Ако е Богу на път (ще бъде). — Виж: „Ако бъде Богу…“
Ако е брат ми весел, и аз съм весел, ако е на изет, и мен не ми е добре.
Ако е гнило, що ти е мило?
Ако е вълкът лош, овцата що ще на урът му?
Ако е дърта, нема да са дърпа.
Ако е дърта, нема да я варим, я.
Ако е дърта, тя ще еде пърта.
Ако е захапано, не е отхапано.
Ако е изяло кучето питата, торбата не е изяло.
Ако е изял дявола млина, тепсията стои. Тур.
Ако е и стара (кобилата), не пада под товара.
Ако е истина, голяма лъжа. Тур.
Ако е истина каквото казва поп Дойно, на онзи свят голям пръцък ще има. Еленска.
Ако е мъчно да даваш, по-мъчно е да искаш.
Ако е мъчно да се търпи, не е мъчно да се памти. — При закона. Соф.
Ако е някой луд, ти не бивай друг. Самок.
Ако е насреща ти буболечка, ти се бори като с мечка. — Не презирай противника си, че е слаб.
Ако е по длъг, не съм салт аз длъжен.
Ако е попо пиян, дяконо е залян. Самовод.
Ако е поред, до-ще и мени редът.
Ако е празна оката, не е далеч реката.
Ако е сила силовита, не е вековита. Кюст.
Ако е стара, не е отвара да прокисне.
Ако е трявата покосена, не е изкоренена. — Не е станала непоправима загуба.
Ако е трявата покосена, не е земета отнесена.
Ако е твое, ще е у тебе.
Ако е тъй, цалуваш ли този кръст? — С тези думи пословичарят прилага десния указатен пръст на левия и така прави един вид кръстовка, която подноси към устата на оногова, комуто говори, и ако той е наивен някой да посегне, за да целуне подносяната кръстовка, той напрягва десния си указатен пръст, та го изщъпва от левия и щъква на срещния по устните. Това станва повече между децата.
Ако е той магаре да рита, няма да стана и аз магаре да го ритам.
Ако е цар, с две глави не е.
Ако е цар, две глави не носи.
Ако е цар, цигански харачер не е, я.
Ако е чер, опален пън не е.
Ако е Халеп далеко, аршинът е близо. Стар. Загор. Виж: „Тука баба, тука трап.“
Ако живеем на село, трява не пасем.
Ако заляга, ще му приляга.
Ако залати, ке му влати. — Ако чалащисва, ще му влиза в къщата.
Ако замързне, по ледо че идемо. Брезник.
Ако вземаш къща, готова вземай, ако вземаш жена, готова не вземай.
Ако знаеш що е било, не можеш да знаеш що има да бъде.
Ако загина от хрема, чумата хич да я нема.
Ако зимата с уста не та ухапе, с опаш ше та шибне. — Ако зимата отначало не е люта, къде края ще те стресне. Сръб.
Ако знаеш ти, тъй и аз — т.е. не зная, както не знаеш и ти.
Ако знаеш как си минал, не мож' да знаеш как ще минеш.
Ако знаеш нейде да дават по-много, заведи и мене. — Кога някой се сърди за нещо, че му се дава малко.
Ако знаеш да дават по-много, а ти кликай и мене. Соф.
Ако знаеш що си теглил, не можеш да знаеш има л' йоще да теглиш.
Ако играе мечката в махалата ти, тя ще дойде и пред дома ти.
Ако избесят масторите, ти на права Бога ще идеш. — Пословицата се види да е заета от турски, защото прекият смисъл е, че ако избесят майсторите, ще обесят и тебе като майстор. Турското, или по-право персийското на хак показва неправо или без правда; но как е станало, по подражание на персийското ли или по някое друго по-старо свойство на езика, българите и по турски кога употребяват тая дума „на хак ерине“, когато я превождат, на права Бога или на правдина казуват, когато би трябвало да кажат „неправо или неправедно и без правда“, разумяват все това, като си прав пред Бога, като не си крив пред него; но повече се употребява така, както рекохме. По-рядко се употребява и под друга форма.
Ако избесят масторите, ти мърцина ще идеш.
Ако избиколи, по-скоро ше иде; ако тръгне направо, или иде, или не.
Ако и Господ толкози го познава, толкоз здраве да му дава. — Кога се говори за непознато лице.
Ако излъжеш един път, не та вярват до века.
Ако има век, ще намери лек. — Ако има дни да живее, ще му се намери цяр (за болен).
Ако има в кошарата, ще има в попарата.
Ако има в паницата, ще има в лъжицата.
Ако има да доде, има и да види. Тур.
Ако има закач, има и откач.
Ако има калец, дал Господ и водица — казват духовниците при изповед на жените, за да ги насърчат към каяние, т.е. да изпират калното.
Ако има наука, има и отука.
Ако има цвят, ще да има и свят — казват жените за прането, месечините си.
Ако има чума, та няма ли шума — т.е. гора за бягане от чумата.
Ако имаш брат, имай и побратим, или:
Ако имаш брат, не оставяй се без побратими.
Ако имаш зъби, хапи, доде не са та захапали.
Ако има кому да се покланяш, ще да има кому да са осланяш.
Ако имаш луда крава, заколи я да не влуди и другите.
Ако имах сиренце, не ти исках катъчец.
Ако има у хамбаро, ке да има и у брашнаро. Рила.
Ако имаш ти вино за проливане, аз немам глава за разбиване. — Казват при насилване да пият долуджеци на угощение.
Ако имаш време (дене) за губене, шахатин ставай.
Ако имаш пари за даване, кефилин ставай. Тур.
Ако имаш горен Господ, да си хванеш и долен.
Ако имаш долен Господ, смисли-ще та горният.
Ако имаш слуга, не го прави луга`. — Противу злоупотребенето на слугите. Луга е пепеливата оная вода, с която мият блажните съдове.
Ако имат хората злат качул, ние нашио (абенио) да го фърлим ли (да го изгорим ли)? Плевенско.
Ако искаш да знаеш де има хубаво вино, питай де ходят поповете да пият или де се черпят циганите (джамбазите).
Ако искаш евтино, ти си купи ряпа и ще имаш три кяра: мезе за ракията, гозба за паралията и тамян за вкъщи. Габров.
Ако искаш да земаш, научи са да даваш.
Ако искаш да познаеш челяка какъв е, или го напий, или му дай хурсант в ръката.
Ако искаш да познаеш челяка, дай му власт в ръката.
Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй в торбата. — Не се излагай на опасност.
Ако искаш да ти се не свърши работата, предай я другиму да я върши.
Ако искаш свършна работа, свърши си я сам.
Ако искаш мир, недей ходи в мир. — Мир — свят. Калугерска.
Ако искаш мир, стой си в манастир. — Калугерска.
Ако краката не слушат главата, тежко` и на краката, и на главата.
Ако кажа болката си, ше ви изкажа срамо си.
Ако казах, не отрязах. — Казва се при пазарлък за нещо.
Ако камик удари гърнето, тежко` на гърнето; ако гърнето удари камико, тежко` па на гърнето. Соф.
Ако казваш на секиго тате, тежко` на майка ти.
Ако корим, я не морим. — Така казват гадливи някои жени в оправдание на злословието си. Корим коря, гълча, хуля. Соф.
Ако късно съминя, тизе рано ставай.
Ако лъже, лъжата е негова.
Ако лъже някой, за своя сметка лъже.
Ако лъже, няма да завърже.
Ако лъже, с лъжица ще са стърже. — Няма да има пари да се бръсне.
Ако лъже козата, рогата й не лъжат — т.е. избити са.
Ако лето не даде, оно есен нема що. Соф.
Ако ма попържаш, бар с мекам ма попържай. — Казва се на грубияните.
А кой хоче боле, широко му поле. Белоградчик.
Ако ма[17] не щат в рай, в пъкъла ма с тъпан викат.
Ако ма не аресва, да ми не дава жена си.
Ако ма не щат в рай, в пъкъла ми са молят.
Ако ма не щеш, аз тебе дваж.
Ако ме покарат, нече да ме уморат. Соф.
Ако ма сънуваш, обърни възгланцата и аз да та сънувам. Изт.
Ако ме сънуваш, превърни главницата и я да те сонвам. Запад.
Ако ми не дават да пея, да плача кой ма спира.
Ако ми не дават по-голямата, ще ма молят с по-малката (дъщеря).
Ако ме хватиш за брадата, ке те хванем за гърлото — т.е. на по-зло място.
Ако медът е сладък, се` не тряба да си преяда челяк пръстите.
Ако ми е брат, не ми е ортак на кесията.
Ако ми е враг, удари-ща му крак.
Ако ми е дал дял, не съм го изял.
Ако ми забранят да пея, не могат ми забрани да плача.
Ако ми е сватя, не ми е на коматя.
Ако ми са разсърди, ще си обърна кожухо наопъки.
Ако ми се разсърди, ще си отпоря джобът за него — т.е. нямам голяма грижа.
Ако ми си отнел песента, плачо ми не си.
Ако ми си кум, по-хесап бъди: кръстил ми си дете, изял ми си прасе.
Ако ми си годеник, та не ми си домовник.
Ако можа, ще му се сложа. — Ще му се отсрамя по свой си начин.
Ако можеш трая на гладо, да печелим наедно.
Ако му е на късметя, той ще я връхлетя.
Ако му пазиш гащите, не можеш му удари гърбът о земята.
Ако му държи — т.е. ако смее, ако се наема.
Ако му държи кръсто. — Ако се надее на себе си.
Ако му рекох, не го посекох.
Ако му съм слугиня, та не му съм робиня.
Ако му съм жена, робиня не съм му.
Ако му свети — т.е. ако смее да се яви.
Ако му съм драга, стана-ще му врага.
Ако мъж ми варди механите, мъж ти що ще при него?
Ако на криво, не смея от Бога; ако на право, от дявола не мога.
Ако на криво, не смеем от Бога; ако на право, не смеем от бега.
Ако не беше мръкнало, не можахми сколаса (ошета).
Ако не беше поревал (като теле), отишел беше. — От приказката за онзи мъж, който чул, че който много ходи, много знае, ходил, та се скитал по света десет години и като се завърнал на къщата си, случайно срещнал се с един змей, от който побягнал и се скрил под кравата, дето и поревал като теле, за да се отърве от змея, а после се хвалил, че от многото знаяне се усетил да пореве като теле и да избегне опасността от змея.
Ако не беше онодината она да ма отонодя, щеше да ме наонодя. — Съкратено от следната разправия: „Отидох у онодината она да онождам, че като излезе онодиното оно та ма заоножда, та ако не беше онодината она да ма отоножда, щеше да ма наоножда.“[18] Работата ето каква била: мома някоя отишла у стриковата си дъщеря да иска огън, та излязло стриковото й куче, та я залаяло и ако не била стриковата й дъщеря да я отърве, щяло да я ухапе.
Ако не би било, не ставаше зло.
Ако не би било, не би стало зло.
Ако не би зябнало, не би слана паднало.
Ако не би с молба, опитай са с борба.
Ако не би са пърчило, не би са ни козило.
Ако не би било* свидно, не би било видно.
[* В източните страни (области, — б.р.) се употребява преходяще време или минало продължавано, което не е в употребение у западните, дето се употребява минало сложно. То не се употребява на изток освен рядко, и то в пословиците само, както потвърдяват това горните примери.]
Ако не би пестил, не би ни събрал.
Ако не би спастрял, не би ни събрал.
Ако не бяха женски грехове, не би били калугерски мехове — т.е. ако не са жените да дават на калугерите милостиня за опрощение на греховете, не би имало с що да се гоят калугерите и да спущат мехове. Виж: „И този грех на поповът мех.“
Ако не вярваш досту[19] си, не си подлагай главата.
Ако не в тикви, а то в картуни.
Ако не вярваш, иди та виж.
Ако не вярваш, сам иди мери. — От приказката за Хитър Петър (Настрадин Ходжа), като искали от него да определи колко е високо от земята до небето, а той представил три големи кълба с ибришим и казал: „Ето толкоз е, ако не вярваш, сам иди мери.“
Ако не изгори, барем ще цвърне. — От приказката за оногова, който отивал да пали морето с една главня.
Ако не е тъй, да пукнеш. — Вместо да кълне себе си: да пукна, той казува да пукнеш, с което показва, че не уверява.
Ако не е тъй, да станеш ли тъй? — С последната дума говорникът прекривява указания си пръст и го посочва пред тогоз, комуто говори, и значи: да станеш ли като кука?
Ако не е тъй, нам[20] какво си да е. — Във вид на клетва за уверение.
Ако не видиш злото, не познаваш доброто.
Ако не е тазе, няма да е блазе.
Ако не е тъй, да ма убие този кокал (комат) в главата. — Уж се кълне, а той задига предлежащия кокал или комат.
Ако не е хубаво, барем не е глупаво.
Ако не е хубаво, барем скъпо не е. Гръц.
Ако не е хубаво, не би било ни скъпо.
Ако не знае да ти каже, ти не знаеш ли как ще. — За обхождането с добитъка.
Ако не завали, ще запършоли. — За дъжд.
Ако не зная да напивам, барем зная да попивам. — Напиването на здраве или за Бог да прости се съпровождало в старо време с думи, уместни и сгодни с обстоятелствата, и който не умеял да прави това, не му се отдавала честта да бъде на първо място и да напива.
Ако не кърпиш ветото, ново не носваш.
Ако не знаеш що е люто, не знаеш ли що е жежко?
Ако няма огън, няма и пушак.
Ако не знаеш що е солено, не знаеш ли що е горещо?
Ако нема други крака за зимас, тежко му. — Казват за бос човек.
Ако не крилце, барем перце. — Поне що-годе.
Ако нема кокошка, то и сврака место хваща.
Ако не мирише, барем не смърди. — Не е толко развалено.
Ако не може да каже, не може ли да размаже? — За дете казвано.
Ако не можем, че му подложем.
Ако нема век, нема лек. — Ако няма да живее, не ще се намери цяр.
Ако не ми помагаш, барем не ми отмагай.
Ако не ми пометеш, по` на меко ще лежа.
Ако не ми омиеш паницити, по-тлъста ще ми бъде чорбата — казал някой свекър на снаха си, като не рачела да му служи, и давал с това да разбере, че ако иска с това да му напакости, той може за добро да го прихване и да се не смущава. Сръб.
Ако не може да бъде някой хубавец и честит както и ще, може да бъде добър и почтен както тряба.
Ако не можеш да търпиш, не можеш ли да са молиш?
Ако не ми помогнеш, не ми барем разваляй.
Ако не както щем, а то както можем.
Ако не можем както щем, нека щем както можем.
Ако не можеш, не са залавяй.
Ако не мож' да си богат, кой ти бърка да си прав.
Ако не може с правда, опитай са с брадва.
Ако не може да каже, а то може да легне. — За кон или говедо, кога се претовари.
Ако не огрее слънце, как ше си сушим дрехити?
Ако не излъже паницата, не излъгва лъжицата.
Ако не потече, покапа-ще. Тур.
Ако не рачиш, ще плачиш.
Ако не рукне, то ще бар покапа.
Ако не посееш нещо, нема да ожънеш нищо.
Ако не разбиеш калта, не стават кирпичи.
Ако не светне, не гръмнува.
Ако не си нагрозе`н, гро`зен нема да бъдеш.
Ако не са харчи, не са печели.
Ако не си от Боевци, ще бъдеш от Плачковци. — Боевци и Плачковци са тревненски колиби наблизо едни до други.
Ако не си от Грабижево, то си от Подаево.
Ако не си отвъдиш душманин, нема ни да имаш.
Ако не си приличаха, не са ни обичаха.
Ако не са познаваха, и сватове не ставаха.
Ако не си имотен, бъди баре работен.
Ако не си намеря кум, да ми станеш кум. — Нерешимост.
Ако не съм кумувала, барем през плет съм гледала.
Ако не съмва рано, ти подрани.
Ако не си млат да млатиш, бъди наковалня да търпиш.
Ако не ти стиска, недей ми са киска.
Ако не спечелиш от работа, спечели от гърло. Тур.
Ако не ти е разбил люлката, разби-ще ти кифуро. — За неприятеля.
Ако не ти приляга времето, а ти нему прилегни. Тур.
Ако не ти са добри дрехити, ще са свиваш под стрехити.
Ако не ще боговица да са щипе, що ще на черква. — Показва, че в по-старо време поповете не режали порезаници както сега от поднасяните при някои обреди пити, ами си пощипвали от тях, колкото да си куснат в здраве или за Бог да прости, т.е. поначоплевали само питите.
Ако не ще изкараш, не го захващай.
Ако не ще попо каша, не искат ли децата?
Ако не ще Пеко, а то ище Цеко.
Ако не щеш ти, други ми са моли.
Ако не щеш, прави какво щеш (или върви къде щеш). — При неспоразумение.
Ако не щеш, цалуни го, остави го. — Говори се за хляба, че трябва с почитане да се отнасяме към него; защото е „храм Божи“ според казването на простите.
Ако не щеш ти, накарай тиква — т.е. пак себе си.
Ако няма мозък в младица, не го търси в бяла брадица (или в стара старица, кога е за жена).
Ако нямаш душманин, майка ти го родила. Сръб.
Ако немаш брат, немаш и завистник, или
Ако немаш брат, немаш и пакостник.
Ако немаш старо, купи си; ако имаш, изпъди го. — Смисълът е: да си купиш старо, за да те натлъчава що да правиш и да ти прибира, а да го изпъдиш, защото все ще възражда кавги и препирни.
Ако немаш ум, немаш нито кум — т.е. и кумът се отрича от тебе.
Ако немаш работа, потегли ми веждити, или
Ако немаш работа, ела ма подкрепи — т.е. стори друго безделие.
Ако немаш ратай, сам в гората за дърва.
Ако немаш слуга, сам ще сечеш дърва, или
Ако немаш слуга, сам ще носиш вода.
Ако немаш търпеж, не хватай кърпеж.
Ако немаш памет, нозе немаш ли?
Ако нема третя, калпав берекетя — третя, за чаша, кога се пие вино.
Ако на призоваха, не на приковаха. — Кога са някои на гости и са се заседели, та се уговарят, за да си тръгнат.
Ако от солено не проумяваш, от горещо не отбираш ли?
Ако от добро не разбираш, лошавото не виждаш ли?
Ако оставиш след себе си, ще намериш пред себе си.
Ако падне от тавана теслата и удари Коля по главата, нали ще го убие. — Суетен страх.
Ако падне теслата от тавана, ще убие Ивана: оле какво зло стана. — За ония, що се безпокоят и кахърят за предполагаемо зло.
Ако палиш Богу една свещ, на дявола две пали. — Една от калпавите български пословици, като я вземеш буквално, ама ако я вземеш по смисъла, не е безнравствена: „Задобрявай пакостника си повече от добросторника си.“
Ако пари немаш, и звездити да снемаш, нищо не струваш.
Ако пасат тревата, коренята[23] стоят. Виж: „Ако е тревата…“
Ако питаш за попу, питай кръчмарю, а не клисарю. — Търновските села.
Ако погърми на Илинден, орехити и лешницити не стават. — Опит.
Ако попа попръдва, народа са насира. Тур.
Ако поспестява, нема да му додява.
Ако послужиш, ще ти послужат.
Ако правдата не помага, то кривдата никога.
Ако прави що знае, той не знае що прави.
Ако с право не върви, ти поизкриви. — И тая е една от калпавите български пословици, която учи на безхарактерност.
Ако пръстенити са излетели, пръстети не са улетели.
[* Няма пояснение, така е изписано името. — Бел.ел.кор.]
Ако се не навидиме, баре да се видиме. Соф.
Ако са попът напива, народът не ще изтрезва.
Ако се мре наред, я чем най-напред. Соф.
Ако са сърди, кому ще нагърби.
Ако са излъже, може да ти каже право.
Ако са наемаш да търпиш на глада, стани ага — т.е. недей работи.
Ако са търпи мъчно, ще са помни по-лесно.
Ако сбърка, каза-ще ти право.
Ако свинско не би яло, с бейовете би седяло.
Ако си богат, секиму си сват.
Ако си богат, ти си по-стар брат.
Ако си баща, не си сал да бъщеш.
Ако си борец, изниско се бори. Тур.
Ако си булка, булото си гледай.
Ако си веда — иди си; ако си чума, пак си иди; ако си Ейгека Смаилица, ела да ядем попара. — Така думал един драгижевчанин, комуто чукали на прозорците да го плашат. Енгека му била комшийка.
Ако си глава, ше та бият по главата; ако си опашка, ше та тъпчат.
Ако си гладен, вода искай. — Гръцка, византийска политика.
Ако си гладен, поглади са по корема.
Ако си гладен, глади са да та гостят.
Ако си гладен, посглади са да хванеш очи.
Ако си добър, най-напред си за себе си; ако си лош, пак тъй. — Явна.
Ако си мъж, сега да та видя. — Поощрение.
Ако си глава, ше та чукат; ако си опашка, секи ше та тъпче.
Ако си гладен, земи перо, поглади са.
Ако си не вярваш достът, не си залагай главата.
Ако си не знаеш мястото, скоро си съдираш гащити.
Ако си не отвъдиш душманин, не ше го имаш.
Ако си няма немица, та сляпа ли си слепица. — От песен.
Ако си остър, ножа си право дръж, или
Ако си прав, ножа си право дръж.
Ако си пчела, има кошар за тебе.
Ако си пчела да носиш мед, идвай и занапред; ако ли си търтей да го ядеш, върви къде щеш.
Ако случи: аз завърших; ако не случи: извадиха ма из ум еди-кои.
Ако сми прости, говеда не сми.
Ако сми прости, плява не ядем (трева не пасем).
Ако сми братя, кесиити не са ни сестри.
Ако сми деца, от стар баща сми. В отговор на думите: — „Вий сте още деца.“
Ако спечели: аз башардисах; ако загуби: жената ма шашардиса.
Ако сполучи, сам си са хвали; ако не сполучи, на други са жали.
Ако сполучи, сам са хвали; ако сбърка, хората му криви.
Ако слагаш зурна и тъпан, не се кани сватба да правиш.
Ако слушаш хората, мож да ловиш по море зайци, по гора риба.
Ако ти рече (някой) фърли са от канарата, ще са фърлиш ли?
Ако ти рекох побий го, не ти рекох добий го.
Ако ти си слободен, аз не съм слободна.
Ако ти са лоши децата, не им тряба имот; ако ли са добри, защо им е.
Ако това не е тъй, тез мустаки да не са на мене. — Като клетва при уверяване.
Ако той е луд, нема да стана и аз луда.
Ако тръгне направо, по-голяма обава.
Ако турчин загине, були либе не гине. Соф.
Ако търсиш попа, питай най-напред на кръчмата.
Ако тражеш попо, прашай у механата, та тогай у цръква. Соф.
Ако умра от хрема, чума защо е?
Ако умре агата, булата има друг в турбата. — Върху разпущеността на турския живот.
Ако уста немаш, ръце немаш ли? — т.е. не можеш да го наддумаш, не можеш ли да го побиеш.
Ако умре сиот свет, ти тогай за оти си? Мак.
Ако умре циганино (ковачът, налбантинът), жа го жели селото. Търнов. села.
Ако умра аз, кой ше управя селото? — казувал някой самомнитен кмет.
Ако хвалиш Бога, нема що да загубиш; ако го хулиш, нема що да спечелиш.
Ако хочем криво, не` смем от Бога; ако хочем право, не` смем от бего. Ломско.
Ако хулиш, кому ше накрулиш? — т.е. нагърбиш, накривиш.
Ако хулиш хората, ше похулиш себе си.
Ако честта си не срешнеш, не я стигаш никога.
Ако чуеш (за нещо) в петък, течи в петье.
Ако ще би и баща ми.
Ако ще би и брат ми. — Няма да му гледам хатъра.
Ако ще би и н'ам кой си. — Не му се боя.
Ако ще би и н'ам какво си.
Ако ще би и самси царя.
Ако ще би и царски син.
Ако ще би и с две глави — няма да се уплаша от него.
Ако ще Господ, помагат и светиити.
Ако ще Господ.
Ако ще са жениш, млад са жени.
Ако ще са калугериш, млад са калугери.
Ако ще са давиш, не са мъчи в плитка вода.
Ако ще са лежи, да лежа аз, че ще ми шета жената; ако ще са мре, да мре жената, че да зема друга. — Върху егоистите.
Ако ще са и чу. — Върху решителността на жените в някои случаи.
Ако щеш; ако не, ти знаш.
Ако щеш ма и закла. — Това се говори повече от жените и показва, че мъжете можели някога самосъдно да колят и убиват жените си, особено неплодните и неверните, както се потвърдява това и от някои песни. А от някои приказки става явно, че неплодните колели, а неверните свождали две дървета и вържали жената за нозете у върховете на дърветата и пущали ги после, за да я разчекнат; или ги вържали за два коня със същата цел. А от турците се вижда да е прието това, дето да ги зашиват в чувал и да ги фърлят в реката.
Ако щеш пий, ако щеш си капа купи.
Ако щеш си раздра и гащит и посем сега — рекла някоя булка на мъжа си, когато по твърде стар обичай не раздрал котка в деня на сватбата пред булката, за да я уплаши, та да му се бои и покорява, ами някога-никога, след време, като взела да му се не покорява, той искал да я сплаши и взел да раздере една котка пред нея.
Ако щеш ма и уби. — От песен. Вж: „Ако щеш ме и закла.“
Ако ще работи и до среднощ, не ща неговата помощ.
Ако щат би и девят джигеря за пара, кога няма парата, и тия са скъпи. Калофер.
Ако си постелиш, ще спиш на меко.
Ала Боже, мила Божке, дали не ще би. (Господи помилуй, кога ли ще би). — При силно желание за нещо, заето от една песен, която се види да е помашка, и тука „Ала Божке, мила Божке“, тряба да е „Аллах божке, мили божке.“
Алон-гарон, кудкодяк! — Чувал съм я на детинство още в Търново: употребява се на присмех, кога се някой курдисва за нещо и иска да го видят, че прави и върши уж нещо. Не мога за вярно да кажа що значат първите две думи и от какво е произлязла тая пословица; но чини ми се да е взета от черковното пение през Великите пости „Господи сил с нами буди“, в който напев се срещат по гръцки думите „алон гар ектон су“ (иного бо разве тебе). В Търново до 1840 г. се пееше в черквите по гръцки и твърде е възможно да са взети неправилно тези думи от речения тропар, с прибавката „кудкодяк“ в осмиване на гръцките псалтове, които се курдисвали и се мъчели, като пеят, за да ги видят, че и те са нещо. Такива от гръцкото четене и пеяне български пословици има и други. Виж: „Не е коти, ами котак.“
Ама има и турското „ама съ` вар“. За нещо неточно. Някои казват на подплес, яма има, т.е. не е цяло, кърпено е, но то е преправено. Същото ще каже: Има но, т.е. причина, дето това не е както тряба.
Ама на върхът кривичко. — Помаците сторили да си правят джамия и отишли в гората да избират дървета, каквито ще им трябват. Ходжата им заръчал да се вардят да не приказват по гяурски, че не ще им бъде приет хаирата. Те отишли в гората, ходили, гледали дървята и се спрели под едно дърво, което им се виждало, че ще им влезе в работа, и когато го огледвали, един от тях рекъл: „И` ач, догру ач, ама на върхът кривичко.“ „Така ще бъде, рекъл ходжата, без кривичко не може.“
Ама пък са насърбал!
Ама че му свети светилото (на гроба му макар да би светило). — От завист, зложелание.
Аман викнах от него — досади ми.
Аман от него, аман за него.
Ами маро? — казал циганинът. Когато известили на циганина, че го направили цар, той питал: „Ами хляб (маро`) отде ще вземем?“ „Хляб с колата ще носят“ му рекли. „Ама аз да карам колата“ отвърнал той.
Ама ако го очука градо. — Говори се на песимистите. Селянин някой, който всяка работа погледвал все от лоша страна и противоречал, съселяните му се сдумали да се врекат да му дадат по една крина овес, за да хортува и той на хаир, и му казали. „А бе добре, рекъл той, да говоря на хаир и да взема по една крина овес, ама ако го очука градо?“
Амин, Герге. — На подбив, кога искат да подиграят някого за добропожеланията му.
Амин, дай, Боже. — Изговаря се при някои благопожелания.
Амин дявол не пъди. — Само „амин“ не е цяла молитва да бяга дяволът от нея.
Амин сандък не пълни.
Амин, запали са попския комин. — Децата го преговарят на игра; но употребява се и от възрастните в смисъл: истина, ето кое е истинното — запали се попският комин.
Ам' че зер. — При потвърждение; така зер, ами.
Ам' че как. — При усъмняване и невярване.
Ана, Мана, Калимана, Елчо, Белчо, Стамбол келчо. — Игра детска; нареждат се наред и един от тях нарича с по една от тия думи наредените, като смята и гледа връз когото иска, или когото е нарочил, да му стовари „Стамбол келчо“.
Анатема го — прилагат, кога поменат дявола.
Анатема те, дяволе. — При заклинание.
Анатемник — проклетник, лош човек.
Анатемник уканалий.
Ангел на лице, дявол на сърце. — За хубавец и лош човек.
Ангел го кръстил, дявол го плъстил.
Ангели-бангели. — Така се говори изобщо, кога се отзовават с неуважение за ангелите. Може би заето от разказа на циганина как се посветило детето му, т.е. умряло на пътя от студ. „Намерих го, казвал, посветило са насред пътю, на носо му свещици, на гъзо му сир осък, ангели-бангели (гарги и гарвани) го обикалят да го дигнат и носят Богу, ама не могат, че като дойде самси Господ (орелът), та го задигна, па хайде носи го на небето.“
Ангелско му името, дяволско му вимето.
Арбанашка кокона. — В Арбанаси, при Търново, жителите като гръко-арнаути и търговци, още и по сношенията си с гърците владици, жените им ходели по-пременени, по-наконтени и с това си добили това пословично название. Но то е било по` в старо време; старите жители са се изселили и днес са само българи.
Арбанашко стихьо. — Стихьо по гръцко-арнаутски е нещо като таласъм, домовой, невидима сила. По смисъла на пословицата означава „гидия, луда гидия“ и понякога „харо, негодник“.
Арбанашка ургя. — Означава газепин, лош човек; хаирсъзин, поразник, проклетник. Тези думи са останали като поговорка от най-напред на присмех, като употребявани само от арбанасчените, но сега се употребяват и от търновчани и особено от жените, напр. ургя ургисана, ургята ниедни и др.
Армаган му сухи дренки — т.е. нищожен.
Армея — казват на стар човек брадат, в смисъл на „бръзая“. И общо пак брадата на човека, било стар или млад, обикновено на присмех са казва армея: „Да му се изтърся в армеята.“
Арсъзинът нема рога да го познаеш, че е арсъзин, познава са по това, що прави.
Аршин дълга, два широка. — За къса, дебела жена.
Асум баша, тум баша, на коткити субаша. — Казват си децата едно на друго в означение на нищожество.
А той посред цъфти и върже. — Казват за някой свесен, кога е между неразбрани.
Аферим, тюцко[31] Панайоте, ти пак си знаял гръцки. — Казала някоя търновчанка на комшия си, когато той си развалял устата и псувал безобразно.
Аферим са казва на посрано дете. — Отвръщат някои, кога им се каже „аферим“ за нещо.
Ах! да му са свършат конците. — В смисъл дано умри!
Ах! на мама то, сърма и злато. — При галене на малки деца.
Ахмед, Мехмед, се` за захмет.
А че бар' да мож' ами — т.е. не можеш направи това, което се каниш.
А че той български не знае — рекло едно момиченце, което, като си играяло, та са отървало вкъщи, дето имало турчин в къта, домашните му го сгълчели, че срамоти пред турчин.
↑Аз нему ще му кажа. Един вид плеоназъм, свойствен в източното и македонското наречие, както и в другите отчасти; но добре е да се отбягва.
↑Спомагателният глагол щъ, щеш, ще не се изговаря напълно, освен в някои случаи; той се произнася твърде различно в цяла България: штъ-е шчя-е, шъ-е, че, ке, ждъ, жъ, зъ, съ. Включително със западното и южното наречие ке-то е най-разпространено, а ще-то е най-право.
↑ѣ-то в южното наречие се изговаря повече на я, в източното в някои случаи само на я и рядко на а, а в западното на е и повечко на а. (В първото издание е дадено с ѣ — видѣ. — Б.р.)
↑Освен тройните членове, употребявани в някои краища различно, общеупотребяваният член т за мъжки род в единствен брой се употребява в различни места различно: едни го изговарят ат и ят, че и ет (от я превърнато в е) или а, я, а други от и йот или о и йо (превръщано в у и ю). Доколкото сме могли да удирим и забележим най-употреблив член между безкнижните българи е {s}о{/s}-то; но книжевните, освен малцина някои, досега са употребявали и употребяват а: едно, защото писменият език се започна най-напред в тия среди, дето членът се изговаряше а и ат, и друго защото в стария книжевен език срещаха окончанието а и го вземаха някак за оправдание на употребявания член; а то всъщност е гласът на ъ, буква, която се изговаря или като а, или като о, както в много други случаи, така и в членовете. В такъв случай ът (от ат и от) е правилен и пълен член; но по свойственото отпущане на т-то, когато е в края (както и в средата понякога) остава и се чуе а или о. Затова и ние счетохме за по-правилно и по-подходяще за еднообразие членът ът, па да си го произнася кой както обича с обикновеното отпущане или задържане на {s}т{/s}-то. Употребението на а вместо член би разбъркало окончанията на склоняваните собствени имена, на одушевените предмети и на родителен падеж в единствен и множествен брой, напр. Бога и Господа, някого човека едного сиромаха; жалба гряха няма, мома срама няма; два стола, три ученика и др. Неотличаването на такива случаи показва или незнание, или невнимание.
↑Употребява се с разместване на слоговете: жумя и мижа.
↑Дюгеню и иргеню от члена о и йо превръща се в у и ю.
↑И тука: „дякона“ и „клисаря“ се вижда като с член, та така го и употребяват някои по зла привичка, но то е окончание, понеже представят одушевен предмет, за което има вече установено правило.
↑На-то тука е плеоназъм, но говори се неправилно: „на когото и на комуто“ по навик с предлог да употребяват склоняваните местоимения, а че и несклоняваните.
↑Членът в множествен брой в Източна България се изговаря ти, а в Западна те; ти е белким и по-право в преките падежи, но в косвените е очевидно те, както става явно от „тех, петтех, шесттех“, както се говори и чуе; но за да не стават две правила върху един член, по-добре е да се приеме те за всички падежи и родове (освен та за съществителните от средни род), защото и честото употребление на ти излязва някак злогласно.
↑Ше и шъ в говорене се употребяват безразлично, или само шъ, или само ше, но в писмения език трябва да се прави разлика между лицата.
↑Втаксувам, вричам, влязувам, въргам, върлям, въркам и други някои, както и предлогът в и във, кога са в начало на думите, в-то, засилвано при произнасянето, чуе се като ф; но да се пише ф не е толкоз уместно, защото не е общо, и при производни някои от подобни думи е доста неудобно; затова по-добре е да се варди етимологическото им начало, също и при хвала, хващам и др.
↑Ва или въ по източно, а по западно ви. В източното наречие това е остатък от гласът ы, което в западното наречие не се среща. В източното наречие се срещат и други още някои думи, в които, гласът ы се чуе като а или като ъ; но защото тия думи са само няколко, не се вземат во внимание. Такива са ва или въ във винителен падеж, за разлика от ви в дателен, тъй също и на или нъ (от ны) винителен, за разлика от ни в дателен; такива са още и камъче (от камык) — камиче, пламък (пламык) — пламик, ремък (ремык) — ремик, къна (кына) — късам, къцам — кина, бъчкам — бишкам, пъшкам — пишкам, бърша — бришем, бръсна — брием и други някои.
↑а-то тука не е член, то е множествено число, родителен падеж.
↑Се, сички, сите и секи, сяка, обикновено отпущат в-то, което в старина са задържало като все, всички, па и днес още се чуе по някъде съсям и съвсем. В една част от западното население в-то тука не се отпуща, а се преместя: напр. вместо се (все) говорят све, затова някои умодават да си са пише в-то на мястото си, а да го произнасят кой как ще.
↑Дваесе, триесе, от двадесет, тридесет, поотпущане на д-то в средата и т-то в края или го преиначават на й.
↑Ма, та, са — едничките думи, които в източното наречие от стария мекия нос (Ѧ) се превръщат в а, а не в е, както обикновено. Всички писатели не са се още съгласили да се пише ме, те, се, а защото източното наречие и западното са разделени в това, а че и южното под влиянието им такожде се дели, някои умодават да се приеме за еднообразие в писмовния език старото я, а че да го изговарят кой как ще. От източните писатели някои постоянстват, като се е приело източното наречие за писмен език, то да се пишат и тия местоимения, както се изговарят в източното наречие; но това мнение още не е толкова важно.
↑Простолюдието по навик често така са разправя с она, оно и онодя, та па и по-цивилизованите понякога от привардване да не произнасят галатни думи си служат с тия же. Това особено преобладава в Търновско, а в Шуменско се употребява инаквам, инаквал, инаквото.
↑Течит, капит. Ние отпущаме т-то в сегашно време, трето един. лице; също и повечето от западните. Но в Дебър и Охрид и други някои около тях места задържат т-то в същото място по старому. От София на запад и югозапад в някои места отпущат {s}т{/s}-то и в множествено число трето лице, същото време; напр. — имат — имая, има го.
↑Оно на запад се твърде рядко употребява като на изток в преносен смисъл.
↑Коренята — множествено събиратно вм. корените и единствено коренето обикновено в южното наречие, отчасти и в източното: воловята, биволята, нивята, къщята, женурята, гърчулята.
↑Говори се още, уще, йоще, веще. В старина и черковно днес е еще и с две капки ё — ёще.
↑Тука ала е за учудване, изговаряно по други места и мала. Друго ала има от яла, яле, съкратено от я глей, яле, але, ала те са междуметия; а гръцкото ала е свръзка: но, нъ, нъй, ама.
↑Тюцко, тицко от гр. „тиос“ чича, стрина или еуйка, употребява се в Търново вместо чичо за сродни и чужди.
