Български притчи или пословици и характерни думи/Г

Г

• Габър става на букер, ама на булка не става.
• Габер и габър се` едно дърво габро`во.
• Габровец и светец да го видиш, да го не вярваш.
• Габровско блюдо. — Никакъв, подъл човек.
• Габровска курва. — Казват изобщо за габровци като неверни, но говори се изобщо и за други неверни и непочтени хора.
• Габровчени габър ели, та измрели; тревненчени трева пасли, та израсли; тръновчани трънье гризли. — Говори се повече от децата върху производството на названията и в присмех на Търново, че нищо там се не ражда освен тръне.
• Габрово се с акъл върти, а па Трявна с уйдурма. — Габровски перифраз на пословицата „Шипка се с акъл върти, а Габрово с магия“.
• Гаваната не обича копанята.
• Гавнах го за смрадлика по Гайова поляна.
• Гаври се със сиромаш'та. — Казват кога някой по-имотен хвали някой сиромах, за да се клендзува с него; но думите имат и ядовит смисъл.
• Гагата му лъскава.
• Гагата му остра, а той я показва за мостра.
• Гадила го мама, за да няма срама. — За момче или момиче, кога не се срамят на по-стари хора.
• Газят го уроки. — Често се понапива.
• Газят я поревки под губера, като слуша младите. — Кога пита някой: „Какво прави старата?“
• Гайда свири на гария, поп играе магария. — Кога подмятат за някое попско безобразие. Виж: „Попска магария“.
• Гайда свири на гария, попът тропа на меджия. — Прекоросване на турското насилие. Също и:
• Гайда свири на гария, попът клепе литургия — т.е. насила клепе за литургия да се съберат хората, да ги изловят турците за ангария.
• Гайдата не прави овчеря.
• Гале веле, тие работи Димко Ганов ги отбира. Велес.
• Ганосаното е лъскаво, ама здравото е хубаво.
• Ганю черпи, Ганю пий.
• Гарван ходи по двора, дай ми, бабо, Тодора.
• Гарван грачи на круша, дай ми бабо, Маруша.
• Гарван на гарван очите не вади (не кълве).
• Гарван грачи на поляна, а той сяка черква чука.
• Гарван от място, сокол на място.
• Гарван ще отлете, сокол ще долете.
• Гарваните сал на мършата са наедно с орлите.
• Гарванът на празно не грачи.
• Гаргата не напуща гарджетата си, защото са черни.
• Гарга яла трици, подмъща ли се морето?
• Гарга яла лайна, морето мръсно не става.
• Гарги керван не ходят, българи аскер не ходят. — От турски: „Гаргадан дернек олмас, булгардан аскер олмас.“
• Гаргите молят Бога да мрат конете, да има какво да ядат.
• Га са лозье копа, мене ми са тропа; га са лозье бере, мене ми са сере; га рече грездеят скръц, и аз в кесията пръц.
• Гаси огънят със зейтин. — Прави да се умножават разприте.
• Га ти трябам — баче Койо, га не трябам — луди Койо. Трявна.
• Гато бяха кът момите, бол момците. — Кога е било нещо не в обикновения си ред.
• Га че ли върви по очите си. — Пъне се, пада, не види де стъпва.
• Гащата кокошка петел не е.
• Где грек, там грех. Калугерска.
• Геран да е, изгребва се.
• Гергевден е пролетен ден.
• Гергьовски дъжд цена няма.
• Гергьовски дъжд най-малката капка — най-голяма жълтица става.
• Гиди, гиди си — кога не иска да произнесе някой ядовита дума.
• Гиди, лъжко, гиди си. — Казва се в изобличение на някого, който излъгал за нещо; но на шега, не с лош умисъл. Произхожда, както искат да кажат, от приказката за оня мъж, който излъгал жена си, че в един злочест случай лишил се от детеродния си уд, и убедил я, че е нужно занапред да се разпарясат, ама да отидат по-напред да оберат орехите що имали, а че да разделят и тях. Като берели орехите, жената ги туряла на две камари, за да ги поделят по-лесно; но когато мъжът бил на ореха да ги брули и жената сбирала отдолу, тя възимала случай да съгледа, че мъжът нищо не е пострадал, и хванала да вика: „Гиди лъжко, гиди си; аз ще смеся орехите.“
• Гиди каталански сине — казват на развратен и жесток момък. Види се да е станало възпоминание от каталаните, на които южните българи са яли попарата малко преди нахълтването на турците. — Не помня де е записана тая пословица.
• Гиди крадипатка. — Някоя умница жена разправяла как дошел комшият й, та издебнал и откраднал патката. „Аз бях будна, ама мълчах да го видя какво ще направи, а че като открадна патката и взе да излязва из вратата, аз тогаз скочих, надумях му сякак и му казах: „Гиди крадипатка.““
• Гизда къща не гизди.
• Глава без болест не бива — т.е. без грижа не бива.
• Глава без грижа, на бостаня тиквата.
• Глава без мозък. — На глупав, безумен човек.
• Глава без мозък не бива, ама с чист мозък бива.
• Глава, гола тиква. — За плешив човек.
• Глава голяма, ама мозък (ум) няма. — Влашки: „Капацина мари, ама минте нари.“
• Глава да съм, че ако би ща и лукова.
• Глава да ти е здрава. — Кога се е случило нещо неприятно и си принуден да го поменеш.
• Глава и възглаве.
• Глава има, ама в главата няма.
• Глава крина, мозък шумлопина.
• Глава като крина, а мозък къкрина.
• Глава командрова — казват на ония, които искат да заповядват.
• Глава да има, калпаци много.
• Глава като чутура. — На тъп човек.
• Глава ли го заболява?
• Глава ли та боли?
• Глава ломя, с ум се бия.
• Глава има ли, без калпак не е.
• Глава ма боли. — Тя е на краят, отрежи я.
• Глава ма боли. — Иди на салханата и я стори трампа със здрава.
• Глава ма боли. — Отрежи я да та преболи.
• Глава побелява, дядо полудява.
• Глава побеляла, ама изкуфяла.
• Глава прави, глава тегли.
• Глава празна картуна.
• Главата да напива здравье на краката.
• Главата е с мозъкът по-тежка.
• Главата е с язикът по-скъпа.
• Главата ми да снемеш, т.е. да ме заколиш.
• Главата му побеле, умът му не дойде.
• Главата му за хиляда, а долнята за два града.
• Главата му ще подпира колелетата.
• Главата ми са завъртя.
• Главата ми се замая.
• Главата ми са е смаяла и слисала.
• Главата ми гърми.
• Главата ми станала на тъпан.
• Главата му стъпица, а той не е тъпица.
• Главата му строшавам, хатърът му не развалям.
• Главата му скършам, хатърът му не прекършам.
• Главата му счупвам, че хатърът му не счупвам.
• Главата не е само за калпак.
• Главата не е създадена само калпак да носи.
• Главата е по-стара от книгата. — Говори се за безкнижен човек, а умен.
• Главата се цени по язика.
• Главата си давам, него не давам.
• Главата си обзалагам.
• Главата се държи на краката.
• Главата си залагах за него.
• Главата си да поснемеш — т.е. да не си толкова упорит. Виж: „Да си понаведеш малко главата.“
• Главата му цвете ище, а гъзът му гащи няма.
• Главата ли щеше да ме заболи (ако да бях се клел).
• Гла`вен, а не главе`н.
• Глаголито му развалено. — Виж. „Пипето му“.
• Глад глава загубя.
• Глад града предава.
• Глад от баяне не взема — или не отминува.
• Глад срам не познава.
• Глад не глади.
• Глад от чума по-лошо.
• Глад очи няма.
• Глад не види нищо освен хляб. — Виж: „От глад послепяло.“
• Глад я води, гладна ходи.
• Гладен влък.
• Гладен влък и сред село влязва.
• Гладен ли си? — Вода търси. — Византийска политика.
• Гладен ли си? — Посглади се.
• Гладен гост и качамак ядва.
• Гладен и патрика хляб си открадва.
• Гладен мъж, готов лъж.
• Гладен не отбира, а каквото намира.
• Гладен не допича, гол не добеля.
• Гладен като куче.
• Гладен поп и жито скрива.
• Гладен поле претича, гол не може.
• Гладен поле преминава, гол се не вестява.
• Гладен съм като куче.
• Гладен съм. — Земи перо, посглади са.
• Гладен съм. — Посглади са малко.
• Гладен челяк с сух хляб се наяда.
• Гладен челяк лошо гледа.
• Гладен че сгладен.
• Гладен човек сухи кори за писмет ги прихваща.
• Гладен та маже. — Казват за човек, който ти говори все по угодата. Виж: „Отпреде ти маже, гладе.“
• Глади брада за беда.
• Гладиш ма, чешеш ма, ама аз зная де ма боли, или сърби.
• Гладко като длан.
• Гладко като храстова кора.
• Гладна врана на зло грачи.
• Гладна въшка.
• Гладна кокошка просо сънува.
• Гладна мечка хоро не играе.
• Гладна мешлина хляб не прибира.
• Гладна хрътка зайца гътка.
• Гладна сватя по-напред за хляб се свати.
• Гладни очи не заспиват.
• Гладният и сух хляб като намери, благодари са.
• Гладно гадно не гледа.
• Гладно до пладне се седи.
• Гладно куче и гол кокал гризе.
• Гладно куче и подлоги гложде.
• Гладно куче сухи лайна яде.
• Гладно магаре търпи удари.
• Гладно са не седи.
• Гладно се не спи.
• Гладно стой, че не се учи да просиш.
• Гладост не познава младост.
• Гладост не се срамува от старост.
• Гладът е по-голям мастор от царя.
• Гладът е от смърт по-лоше.
• Гладът и вълкът от гората изкарва.
• Гладът изпъжда вълкът от гората.
• Гладът и царя накарва да се моли.
• Гламав гостянин домакинът кани.
• Глас народен — гнев Божи. Гръц.
• Глас към небето, не се чуе по земята.
• Глас като звънец. — Ясен.
• Гласовит като пукнат звънец.
• Гласът му като на гердза. — Дрезгав.
• Гледа го като писано яйце.
• Гледа го като през пръстье.
• Гледа като вол. — Глупаво.
• Гледа като пуйка.
• Гледа като крава. — Безсвесно.
• Гледа като заклана овца. — Безсъзнателно.
• Гледа като котка на джигер.
• Гледа като касапин.
• Гледа като кръвник.
• Гледа като убодено шиле.
• Гледа като уплашен.
• Гледа като пукал.
• Гледа като маче у птиче.
• Гледа като котак.
• Гледа като орел на мърша.
• Гледа като с моите очи.
• Гледа като свиня на секира.
• Гледа като теле у шарена врата.
• Гледа като смърт. — Страшно.
• Гледа като посрано дете майка си.
• Гледа кога дойде празник, да не излязва от механата.
• Гледа ме в ръцете — т.е. от мен очаква.
• Гледа ма кръвнишки.
• Гледа ма, като че съм изял на баща му сирмията.
• Гледа ма накриво, като че съм му изял бащината стока.
• Гледа ме в очите какво ще му кажа.
• Гледа с четири очи — т.е. силно.
• Гледа с четири — т.е. с очила.
• Гледай брада, подай плоска.
• Гледай брада, цалувай ръка.
• Гледай в краката си, ако нищо не намериш, няма да са препънеш.
• Гледай из тръница, а не из тъмница.
• Гледай кон стопански, а язди го душмански.
• Гледай ма в очите. — Дай внимание.
• Гледай майката, тъй земай дъщерята.
• Гледай на коня вратът, на момата ходът.
• Гледай си, Гано, бъдния вечер.
• Гледай слугите, не питай за господаря.
• Гледай де стъпваш.
• Гледай го сега отдалеч.
• Гледай си хурката.
• Гледай си хавата — т.е. кефът.
• Гледай Рада, давай чаша. Соф.
• Гледай света, хаджийке, как мърда. — Виж: „Видя ли светът, хаджийке.“
• Гледай умът му, съди за домът му.
• Гледам през пръстье.
• Гледанье ситост не дава.
• Гледат са накриво.
• Гледат са като котаци.
• Гледаш го наглед, като тиква на плет.
• Гледаш го, че е овца, похвани го — свиня.
• Гледаш му на челяка лицето, не му знаеш сърцето.
• Гледач ако познаваше, щеше да познае за себе си.
• Глисти му се впикават. — Ревне му се. Виж:
• „Текат му лигите.“
• Глоба на рамо не стои, а зад рамо не бои.
• Гло`жди баба сухи дренки.
• Гложди`, бабо, сухи кори, доде дойде топла пита.
• Гложди ми подлогите — т.е. цървулите.
• Глупав гост с къщните се кани.
• Глупав като патка. Не толкова глупав.
• Глупавият сам си сбърква, а умният мнозина побърква.
• Глупаво пате.
• Глух не дочува, но разбира както му се струва.
• Глух от гайда не отбира.
• Гнила прежда на здрав плат не става.
• Гнили дренки не щат зъби.
• Говедо в село, работник начело. — За мързеливите работници, които бързат рано да се завърнат в село преди говедата.
• Говедарят се разсърдил и не ял три дни, а селото хабер нямало.
• Говее, че няма какво да яде.
• Говна са — меришат, свиня е — подуша. — Тур: „Бок тур кокар, джинс тър чекер.“
• Говношарка свиня. — Уподобение.
• Годеник говненик.
• Години, години, усилни години. — От песен.
• Години, години, хвръкнаха като гадини.
• Години се лъжат, старост не може.
• Години се лъжат, смъртта не може.
• Години са мъчно лъжат.
• Гол, ама сокол.
• Гол голненичак. — Другаде казват: „Окол гол.“
• Гол като сокол.
• Гол като пръчка.
• Гол като пръст.
• Гол като от майка роден.
• Гол както майка му го родила.
• Гол кокал ни куче го не лиже.
• Гол мъж, бол лъж.
• Гол, та гладен.
• Гол, та лош.
• Гол са познава, гладен не може.
• Гол кокал и кучетата се не карат за него.
• Гол фудулин.
• Гол, та голям.
• Гол от обир са не бои.
• Гола въйвода го имахме, гола хрътка излезе.
• Гола въйвода.
• Гола като пушка.
• Гола лъжа.
• Голаците много знаят. — Рус. „Голь на выдумки умна.“
• Голи сми са родили, голи ще ни заровят.
• Голо здраве, готова болест.
• Голо се ходва, гладно не може.
• Голобърдски вуци и радомирски турци по-лоши не биват. Радомир.
• Голям ден, малка пита.
• Голям ден Великден, а по-голям Гергевден.
• Голям кокал не се преглъща лесно.
• Голям залък изяж (лапни), голяма дума не казвай.
• Голям-малък, Господ ми го помогна.
• Голям порасъл, черноока мома изпасал — казват понякога на приветствието на някой* ближен или роднина момък.
• Голям хамбар с малка крина са не пълни.
• Голям хлад, добър глад.
• Голям челяка, че и вратата не затваря.
• Голяма глава, голяма болест.
• Голяма бела, голяма хула (хвала).
• Голяма булка, малка булка — се е букер.
• Голяма булка, малка затулка.
• Голяма дума — бивол; дълбока дума — кладенец.
• Голяма дума — бял бивол.
• Голяма на бой, а работа немой (не може).
• Голяма риба в малка вода не живее.
• Голяма стока. — В презрение за нещо. — Тур.: „Шикяр комаш.“
• Голяма хвала, голяма бела.
• Голямо гаале са отспива или отпива — т.е. заравя се, като преспиш или се напиеш.
• Голямо дупе, шупливо сърце.
• Голямо чудо, гола жена.
• Голямо чудо над малко блюдо.
• Големи хвалби, а малки торби.
• Големи крака, сиромашка ръка.
• Големите риби ядат по-малките.
• Големите дървета мъчно растат, а лесно падат.
• Големите дървета по-лесно падат.
• Големей са, големей, доде станеш най-малък.
• Големей са като пате в рашето.
• Големей са като петел на стобор.
• Голя и сто влъхви нищо не могат да му сторят. — Тур.: „Бир чиплагъ` бин джебели` соямаз.“
• Гони вятърът.
• Гора без криво дърво бива ли?
• Гора без сухо дърво не бива.
• Гора без вълци не бива.
• Гора очи има, поле уши носи. — Трябва да мислиш, че могат да те видят и да та чуят дето и да си.
• Гора с гора, челяк с челяка.
• Гора с гора са не събира, човек с човека са събира, или
• Гора с гора са не ставя, човек с човека са ставя.
• Гората ли питаш за хайдути?
• Гората не плаче от желязото, ами от дръвите.
• Гората не плачи от секирата, ами от държалото. Соф.
• Гората не плачи от топорът, ами от топоришката.
• Гората са бои пак от нея си (себе си).
• Горе високо, доле цвръсто. Вел.
• Горе момичка, доле вдовичка.
• Горе о`со, долу босо. — Сиромах, но горд.
• Горещо — (сякаш) огън.
• Гори ли ти огъньо? — Гори като на зет за тъща. Соф.
• Гори му сърцето като желязо в лед.
• Гори си свещите да гледа на хората хесапът.
• Горят й ушите. — Поменуват я нейде.
• Горко ще му до`. Закана.
• Горко му дошло — казуват, кога някой иска да покаже, че не го е грижа от нищо. — От песен.
• Горкото, изпъкнало му окото.
• Горнио хубаво хуртува, ами долнио го не чува.
• Горнята глава мъдрува, ами долнята лудува.
• Гороломник. — Казва се за човек, който не сматря какво прави, не мисли, че ще го стигне щета, и който си дере, враска дрехите.
• Горчи като пелин.
• Горчи ли ти, не го яж.
• Горчи ли ти язикът, подслади си сърцето.
• Горчиво че`мери.
• Господ, благодарим го. — Когато в разговор поменат името на Господа, бездруго трябва да прибавят изявение на благодарност.
• Господ богатите сваля, а сиромасите качува.
• Господ види от горе. — Кога някой иска да се защищава от някоя неправда или обида.
• Господ види кой е прав и кой е крив.
• Господ високо, цар далеко.
• Господ види де е купе`нът и де е овенът.
• Господ види кой от де иди.
• Господ види, ама не казва.
• Господ види и казва.
• Господ враща, ама който изпаща, той знае.
• Господ враща, ама който тегли, той знае.
• Господ види правото, човек знае кривото.
• Господ всичко види.
• Господ всичко знае.
• Господ го белязал. — За човек, който има някакъв телесен недостатък.
• Господ да разбере кой крив, кой прав.
• Господ дава и раздава на всички.
• Господ дава всичко, ама на всички не дава еднакво.
• Господ дава, па и за други оставя.
• Господ дава, ама в кошара не вкарва.
• Господ дава, той и зема.
• Господ даде и Господ зе.
• Господ да му мисли.
• Господ да го очисти.
• Господ да го прости него.
• Господ да го прости, дето е легнал.
• Господ да дава спор и берекет. — Благословия след нагостяванье.
• Господ да им отбере от управата.
• Господ да управя.
• Господ да наспори.
• Господ стои нависоко и види.
• Господ е на всинца ни баща.
• Господ е Господ на сиромасите.
• Господ е Господ и пак търпи.
• Господ едному всичко дава, а другиму нищо.
• Господ е над нази.
• Господ е най-голям чорбаджия.
• Господ е най-стар светец.
• Господ е стар чудотворец.
• Господ е стар господар.
• Господ е и за злите, и за добрите.
• Господ да та блажи` и да та дари`.
• Господ едни врата затваря, а па десет отваря.
• Господ го не видял, ангели го не срещнали. — Употребява се на шега, когато кажат някому „господин“.
• Господ да та пази от нов търговец и от стара (вета) курва.
• Господ да си има енята за секиго.
• Господ знае. — При неизвестност.
• Господ знае по-много от хората.
• Господ знае, и стари баби.
• Господ забавя, ама не забравя.
• Господ знае кого де боли.
• Господ за сиромасите държи светът.
• Господ знае кому какво требава.
• Господ знае (види) чие масло гори в кандилото.
• Господ за всичките, а всеки за себе си.
• Господ знае колко опашка дава на козата.
• Господ здраве да му дава. — Кога споменат някого приживе, който им направил нещо добро.
• Господ иска чисто сърце.
• Господ и на присмех помага.
• Господ и куцата овца не оставя.
• Господ и света богородица.
• Господ кога дава, не пита чий си син.
• Господ когото обича с железа го товари. — Казва се за турците, кога са накичени с пищове и ножове.
• Господ когото обича, не го порича.
• Господ което дава, човек не може да го земе.
• Господ мени с торбата, а теби с чувало. Запад.
• Господ наказва добрите за пример на злите.
• Господ най-напред своята брада оставил.
• Господ напред — казват, когато се канят да вършат нещо или отговарят кога ги питат „Ще идеш ли нейде, ще свършиш ли еди-коя работа“.
• Господ не ви гледа ботушите, ами пита как слушате.
• Господ (съди) на небето, цар на земята.
• Господ не даде и свиня не изяде.
• Господ не гледа, а всичко види — не чува, а всичко знае.
• Господ не дава всичкото сал на едного.
• Господ не е арнаутин — т.е. пробойник, неразбран, немилостив.
• Господ не избира, а събира.
• Господ не отбира, а събира.
• Господ не оре, не копае, а събира.
• Господ не плаща сяка събота.
• Господ на мене, че пак ази на тебе.
• Господ никога не може да ни угоди.
• Господ никому длъжен не остава.
• Господ нищо не забравя.
• Господ няма що да прави, а късмет с късмет събира.
• Господ няма двайси пари да са обръсне.
• Господ оставил да си са кърпят; затуй не дошил, като съшил първите хора.
• Господ откога е задавал.
• Господ прави, дявола са слави.
• Господ прави на слепите щърчета гнездото.
• Господ с кросно не ходи.
• Господ с пищов не ходи.
• Господ сее за сиромасите.
• Господ са смеял най-много, като гледал как хората са мъчат да подкрепят тогова, когото той ище да съсипе.
• Господ го брадат пишат.
• Господ се чудял най-много кога виждал, че синовете крадят от бащите си.
• Господ си има грижата и за Маринът кукур. — Подобна има и гръцка.
• Господ тефтер не държи.
• Господ храни сиромасите.
• Господи, Боже! — При учудване.
• Господи брани от голи дебрани. Мак.
• Господи, помилвай, гола ясена не милвай.
• Господи, помилвай, дали не ще би. От песен.
• Господи, Яно, гъзом къде хано, или
• Господи, Яно, с гъзо къде хано. Соф.
• Господар да милва, войскар да се бие.
• Господар не станвам, а то слуга кога искам, или
• Господар не мога да стана, аксам слуга, кога искам. Гръц.
• Господарското око коньете гои.
• Господарство с даванье, а юначество с биенье.
• Гост бива най-много за три дни.
• Гост мрази друг гост, а домакинят и двамата.
• Гост на угода не мери, а каквото намери.
• Госта гощавай, врага прощавай.
• Гостенин яде каквото му подложат, а не каквото иска. — Тур.: „Мусафир ундууну емес, булдууну ер.“
• Гостени бъдете. — Казва се, кога ще раздигат трапезата пред гости.
• Гостът да не чака лостът.
• Гостът ще си иде, домакинът ще остане.
• Гостът яде каквото намери, а не каквото мисли.
• Готов на лов като пушка без кремък.
• Готов хляб не можат да го нарежат.
• Готов хляб не могат да го начупят.
• Готови пари, печен хляб скоро се изидат.
• Граби да ядеш, кради да имаш.
• Грабливо око, вълчешко гърло.
• Град глад не прави, тежко кого убие.
• Град са плени, баба си я реши.
• Градобитнината мори коньете, гои свиньете.
• Градът бие козата, а тя си вири опашът.
• Градът наред бие.
• Градът бие и в нъщовите.
• Гракнали връз него като връз бял гарван.
• Гракнали на него като на бяла врана. — Говорят за някого като за нещо, което е много чудно, или като за нещо, което не се намира.
• Грахнал съм. — Виж: „Грохнал съм.“
• Грачи като гарван.
• Грачи като щрък над змия.
• Грейни` слънце, да огреем ръце.
• Гресчината мей — вместо „месчината грей“ казал един пиян някога, та и сега, като искат да кажат някому, че се намира в това състояние на напиване, преговарят думата.
• Грижа те изела. — На оногоз, що казва, че се грижи какво да яде.
• Гризе` си самарът. — Казва се за някого, повече за момък, кога се уяда с жена или мома; тоже когато някой не стои мирен, не търпи положението си.
• Гроб да не сториш. — Да не ти се знае гробът. Клетва.
• Гробен човек съм вече. — Предлежи скоро да умра.
• Гробуша — казват на жена стара, която би трябвало отдавна да е в гроба. Равносилно с турското „мезар качкъна“ — която бяга от гробищата, или е избягала.
• Гроздьето се зоби по зърно.
• Грозната булка дом бере, хубавата — сбор бере.
• Грозотата не е срамота.
• Грохнал съм, както и грахнал съм. — Тъй съм отпаднал от утрудванье, уморяванье, щото не мога да стана. Виж: „Дека падне, там да грохне.“
• Грохнали връз него. — Наежили са и настръхнали, та викат връз него, както свиньете, когато се ступат да отърват друга свиня, която квичи от нещо. Виж: „Нагроцали го.“
• Грък дето стъпи, трева не никне.
• Грък като влък.
• Грък като лъже и сам си вяра хваща.
• Грък като мре, доде не каже чироз, не издъхва.
• Грък кога се роди, доде не каже чироз, не го кръщават.
• Грък циганина надлъгва.^[1]
• Грънци валяй. — Тъй отговарят томува, който пита какво да прави.
• Грънчаринът знае от коя страна да тури ухо на гърнето.
• Грънчарът отдето иска, оттам туря дръжката на гърнето.
• Гръцки кола. — Преносно показва съвсем друго странно нещо. Защото гърците нямат кола, то заемането на всяко странно положение наричат гръцки кола. Виж: „Да направим, да намажим гръцките кола.“
• Гръцките моми вино не пият, из кюшетата със шишетата, под чадърите със гънгалите.
• Грех бива на орех.
• Грях ти на душата.
• Грех на орех, душа на круша.
• Грях излиза из уста, а не влиза.
• Грях и влиза, и излиза. — Преносно.
• Грех не е в елото^[2], а в делото.
• Грях не е каквото ядеш, а каквото правиш.
• Грях му се пише на мъж, ако си не стори сайгията на жена да й се не моли. — Ще каже, че я не зачита за нищо, а това е голяма обида за жена.
• Греховете са драги до гробови праги.
• Грехът зная, грешникът не зная.
• Грехът казвам, а грешника не.
• Грехота е да минеш край чешма и да не пиеш вода или да се не омиеш, да срещнеш жена и да я не закачиш.
• Грешка хоро играе, Кръпка дома седи. — С погрешено, сбъркано и недокосурено може да се излезе пред хора, но със съдрано, кърпено и незакърпено не се излязва пред хора. Соф.
• Губерът му отрил гурелите. — Доказателство, че е оженен или че се ползувал от женяньето си.
• Гугуци попе, посей копопе. — Да ги посея, кой ще ги варди? — Аз ще ги вардя: покрай ще ходя, по зрънце ще зобя, посред ще ходя, по две ще зобя. — Детинска играчка в словослагане.
• Гудил си главата в торбата, че тръгнал.
• Гузен негонен бяга.
• Гузно негонено бяга.
• Гурелива Мара, сополиви Марчо.
• Гуреливо коте.
• Гурелът му на окото.
• Гурлю се смее на людските гурели.
• Гурка се като гурле.
• Гутьо не губи.
• Гущери бълва. — Ядовито говори за нещо.
• Гущер бяга въз баир. — Преносно.
• Гущер влачи дисаги. — Преносна гатанка.
• Гущери да ти писнат в ушите. Клетва.
• Гъз без ръце. — Казва се за човек, комуто нищо не приляга, няма похват за нищо.
• Гъз глава затрива. — Лакомството излага човек на премеждия.
• Гъз да ти е здрав, има и да бият, и да остане.
• Гъз място струва.
• Гъз, който пърди, не ще хекимин.
• Гъзът му гол, главата му на кол.
• Гълчимайка — казуват на момъка на майката, а мълчимайка — на момината майка.
• Гърбицата в гробът се оправя.
• Гърбът му студен. — Няма на кого да се ослоня.
• Гърбавият гробът му оправя гърбицата.
• Гърди от камък, сърце от восък.
• Гърми, вали, а не тряска. — За слаб и мекошав челяк, който гълчи, но зло не прави.
• Гърми като лисица в дол.
• Гърми като тъпан.
• Гърлица да та търти. Клетва за свинете.
• Гърло дъно няма.
• Гърло не е само за гърлица.
• Гърло с думи са не пълни.
• Гърне, на добре да се обърне. Виж: „Да пием с гърне.“
• Гърне цвърчи, аина търчи.
• Гърнето завижда на котело, а и двете черни.
• Гърците ги съсипва салтанатът, а българите инатът.
• Гърците сторили биволското лайно на чер хайвер, а цървулите на българите — на ахтопод, и ги изели.
• Гърците са минали още и през кучето през червата.
• Гърчаво е селото — т.е. бедно, сиромашко, пустало.
• Гърчево прасето.
• Гърчолей са, гърчолей, дор му гъзът оголей.
• Гъска бита, ама гушка сита.
• Гъска на свиня другар не бива. Рус.
• Гюл без трънье, любов без пречка не бъдва. — Турската: „Гюл текенсис, яр енгелси`с олама`с.“
• Гяура ейлик, шейтана кандил.^[3]

1. В тия пословици са отразени някои расови предразсъдъци от време на турското робство. Те са резултат както на политиката на насъскване народите от Турската империя един срещу друг, така и на лошото държане на заможните среди от гръцкото население — духовенство и търговци — към българския народ. (Б.р.)
2. елото — яденето. (Б.р.).
3. На гяурина добро (да направим), на дявола кандило (да запалим). (Б.р.)