Български притчи или пословици и характерни думи/Е

Е

• Евреин гайда свири ли?
• Евреинът като изпадне, хваща да тръси ветхите тефтери.^[1]
• Евреинът са радва, като проводи сина си на кяр, да стори най-напред зарар.
• Евреинът сторил да се качи на кон, и то било събота.
• Еврейската: не съм видял, не зная; не съм земал, не давам.
• Евтино, ама гнило, скъпо, че мило.
• Евтино месо и кучетата не го ядат.
• Евтиното месо и псетата не го ядат.
• Едва му кожата държи костите.
• Един баща тегли на девет сина гаалето, девет сина не могат да гледат на един баща гаалето.
• Един безумен фърлюва камък в морето (гераня) и сто умни не могат да го извадят.
• Един без други не могат.
• Един без един не ходят.
• Един бие в клинецът, а друг в плочата.
• Един влък стига на едно стадо.
• Един вятър ги носи.
• Един вятър ги вее.
• Един гледа майката, друг дъщерята.
• Един гледа (обича, хвали) попът, други попадята.
• Един гледа сватба, а други брадва.
• Един Господ знае.
• Един Господ е на един карар.
• Един гол сто влъхви не могат го съблече. Тур.
• Един гол хиляда злодеи го не събличат.
• Един го чеше, други го глади.
• Един го казва, хиляди го знаят.
• Един го държи, други го бие. — Говори се какво е било състоянието на българите при турската и гръцката власт.
• Един го дига, други го слага.
• Един го хвали, други го кори.
• Един гоздей да имаш, къщата е твоя.
• Един го намушя, на другиго си оттущя.
• Един го мие (теши), други го чеше.
• Един гради, друг събаря.
• Един гроб е за сиромаха и за болярина.
• Един грък лъже за десет цигани.
• Един губи, други печели.
• Един джоб затваря, а други отваря.
• Един други се гонят.
• Един други да са държим, тъй са държи светът.
• Един други се ядат като кучета.
• Един другиму трябва да си помагами, та ще ни помогне и Бог.
• Един за хиляда, хиляда за пара`.
• Един имал една жълтица, оженил са с нея и му останало.
• Един искал хиляда, други дал едно и пак са погодили, или пак станал пазаря.
• Един иска хилядо, други дава дукато и пак пазар направят.
• Един иска шекерец, други иска пеперец.
• Един камик зид не става.
• Един кладе огъня, друг го раздухва.
• Един кладе огъня, други го подклажда.
• Един 'ко я остави, друг че я настави. — За жена въобще, когато я остави мъж й, особено за булите (туркините — б.р.), които често се оставят. Соф.
• Един кон, една краста; много конье, много красти.
• Един кранта, други хранта.
• Един копа и плаче, други тропа и скача.
• Един кума дава, други жених става.
• Един луд хвърля камък в гераня, четиресе мъдри не могат да го извадят.
• Един луд струва за сто, един умен за хиляда.
• Един мре от глад, други го убива и търси в пазвата му хляб.
• Един на вили, други на кокили.
• Един на вили, други на могили.
• Един не може всичко да знае.
• Един наллатисва, други мухладисва.
• Един пада, други става.
• Един пече яйцето, други седи да го варди, трети иде изяде го.
• Един плаче, друг са смее.
• Един плаче, други иде.
• Един плаче, други скачя.
• Един плаща, друг разгащя.
• Един прави, друг тегли.
• Един прави, много теглят.
• Един преди пладне, други подир пладне му иде да тегли, или да се радва.
• Един петел на десет кокошки съди, та ти ли на една жена не можеш?
• Един път ще се мре.
• Един печели и се радва, други губи и плаче.
• Един пие, други плаща.
• Един работи за хилядо, а хилядо за едного.
• Един ридае, други нехае.
• Един се радва на попа, друг на попадята.
• Един сади орехът, друг яде орехите.
• Един свири, друг играе.
• Един светец, един венец.
• Един се давял, други викал: „Яли каква снага имал.“
• Един са родил да сее, друг да пее.
• Един се с душа бори, другиму се нос топори.
• Един си казва късото, други дългото.
• Един снопец цяла къща държи. Гатанка за гъбата.
• Един струва за сто и сто за едного.
• Един сее, други жене.
• Един струва, хилядо теглят.
• Един тъче платното, други сучи масури.
• Един точи, други пие.
• Един тупа тупано, друг събира парсата.
• Един у майка.
• Един у клинецо, друг у плочата.
• Един ум за зиме ли, за лете ли.
• Един юнак не е юнак.
• Един я оставя, други я подхваща.*
• [* Поговорката е отделена от предната по решение на електронния коректор: съмнение за слепени абзаци при издателското оформление.]
• Един яде, други гледа, и светът са свъртя.
• Един язик имате, и него не знаете — казал българинът на молдованина, когато му приказвал уж влашки и той не разбирал.
• Единът крак на балдъзата е на баджанака.
• Единът ми крак в гробът или в гиранът.
• Единът търся, другият няма. — За изгубени волове.
• Една бела води друга.
• Една бела да е, с шекер да я храня.
• Една бела не е бела.
• Една бела бела не е, ако друга не води.
• Една вода ги носи.
• Една го пуща, друга го хваща. — За грозница, треска.
• Една глава два калпакя не носи.
• Една за век (или на век). — Тъй казуват в Скопие, кога кумът честити на зетя булката и го благославя, а то значи, че само с тая си жена да си мине векът, т.е. светът или животът.
• Една квачка в два полога не мъти.
• Една квачка струва десет пилчуги.
• Една коза имал, девет села хранял.
• Една крастава коза сичкото стадо окраставя.
• Една куковица не докарва лято.
• Една куковица пролет не прави.
• Една лястовица пролет не прави (не докарва).
• Една любеница на два любезника.
• Една майка се` едни деца не ражда.
• Една мишка съяда дрехите, сичките мишки са криви.
• Една нива като я бий града, и ти с пръта изоколо.
• Една овца, едно легло.
• Една овца — една краста; две овце — две красти.
• Една пара два пъти връзвай.
• Една пара дваж я вържи.
• Една сакуля ум има.
• Една със една не са.
• Една шугава овца сето стадо ошугавя.
• Едната ръка мие другата, а и двете — образа.
• Едната ръка мие другата, а и двете — лицето.
• Едната му събота иксик (няма).
• Едни брада искат, а други я дрискат.
• Едни гащи плява.
• Едни зяпат, други лапат.
• Едни играят, други ридаят.
• Едни копаят и режат, а други са нарязват.
• Едни плачат, други скачат.
• Едни плачат за деца, а други плачат от деца.
• Едни ридаят, други не щат да знаят.
• Едни сеят и женат, а други ядат и са гоят.
• Едни уста за смях, или за плач.
• Едни уста нали са, я ги нахраням, я ги насирам.
• Едни хора правят каквото щат, а други каквото не щат.
• Едничка, ама добричка.
• Едничко, сторичко, сторонджас, кокоряс, панта-куца, куцария, джумалия, катарон — до десет. — Детска игра.
• Едно, ама добро.
• Едно без едно не бива (не може).
• Едно вика, друго не чува.
• Едно време правях хаир, сега и него не мога.
• Едно гърло нали е, сирам, че го нахраням.
• Едно дика, девен дика, кушла, санда, хайвер, петък и пр. — Детска игра.
• Едно за крака, друго за глава.
• Едно земи, че за десет не чакай.
• Едно куче кога варди на две врата, гладна остава.
• Едно — лайно, две — каве, три — поп се скри, четири — расчопетири, пет — оближи го като мед, шест — да нямаш чест, седем — кравай меден… — Детска игра.
• Едно магаре кога дига ушите си, то ще фърли товара.
• Едно мисли, а друго прави.
• Едно му е на сърцето, а друго на язика.
• Едно не чува, друго не види.
• Едно сляпо, друго не види.
• Едно пръстче една уста раздира.
• Едно (дума) на кехаята, друго на овчерите.
• Едно око домакинско (господарско) свършва (струва) повече от две ръце слугински.
• Едно око има, и то гаврогледо — т.е. кривогледо.
• Едно прасило са.
• Едно ражданье, едно кръщенье, едно венчило, една смърт.
• Едно слово не е книга, една книга не е слово.
• Едно ходи, друго води.
• Едно ходи, сто води.
• Едно хоро водим и една песня пеем.
• Едноли, дволи, троли, чифили, пали, адам, дадам, дервен, дрисък, писъка — цвък. — Детска игра за кому ще са падне да гони.
• Едному горяла къщата, а друг искал огън да си запали лулата.
• Едному майка, другиму мащеха.
• Едному майка, а другиму мащеха не става.
• Едному пръжка, другиму пръчка.
• Едному рано, другиму сугарно.
• Едному се сърце топи, другиму се… топори.
• Едното си око да вярваш, другото да не вярваш.
• Едното ти око да плаче, а другото да се смее.
• Еднъж, ама като мъж. — Турската: „Бир ама пир.“
• Еднъж да та ударят — били та; еднъж да хапнеш — гостили та; ама токо барим са наяж.
• Еднъж ма е майка родила.
• Еднъж крие Господ лъгата, дваж я крие, трети път не че да я крие. Соф.
• Еднъж гърне на вода, дваж гърне на вода, дор се гърне разбие и останеш без вода.
• Еднъж тиква на вода, дваж тиква на вода, трети път тиква сцепена.
• Еднъж ще са мре, дваж не ще.
• Еднъж ще та крапатясам — т.е. ударя с кърпел, крапо, късо дебело дърво. Закана.
• Еж, бабо, та расти тънка и висока.
• Еж, Пено, сиренье, че си овчар сака`ла.
• Ей бангей — т.е. халосио.
• Ей водата, ей Господ.
• Ей Грозано, сложи тука, мари Хубо, какво ще ядеми?
• Ей го място и оттук, и оттук — рекла една жена, като й казали, че ще земат жените по два мъжа.
• Ей дотук ми е дошло, кумче — рекъл един кум на кумчето си, кога се връщали презнощ от гостье и кумчето му го поканило да се отбият у тях да пият по едно вино, а той се назландисвал и посягал с ръка до коченът на брадата си и казвал: „Дотука ми е.“ Кумецът настоявал да го кани, за да мине по` на леко, с по-малко масраф и най-после приканил го; но кумът пак можал да изпие 13 оки, доде го изпроводили. Когато го изпратили, жената рекла: „Добре, мъжо, че го поканихми, като му беше до мярата, то салт устата му събраха 13 оки, ами ако беше и надолу празно?“
• Ей и от пръдля грош.
• Ей кумецът, ще ми смели без уем — рекъл някой, като отишъл на воденица и видял, че кумецът му е воденичар; а воденичарят рекъл на умът си: „Добър кумът, да му зема два уема“, а на кумът си думал — „И без уем.“
• Ей полето, ей ти коня.
• Ей туй той бачко ти е`.
• Ей туй тя новата.
• Ей таквоз хало`-бало`.
• Ела, вълко, изеж ма.
• Ела, дядо, да ти видим брадата.
• Ела, ела, треперко, тука по` на студенко.
• Ела, ела, треперко, да та стопли коче`нко.
• Ела зло, че без тебе по-зло.
• Ела, хляб, да та изям.
• Ела холан, не се срамувай.
• Елате, деца, да видите како ке се праси попето.
• Еленско шуле.
• Енина се с акъл върти, а па Шипка с магия.
• Еню си наметнал кожухът да върви за сняг. — За Енювден.
• Еня баба за дяда Еня.
• Есен не носи песен.
• Ете го е`, тук едно коренче имам — рекла една баба, като й казвали, че която има поне един счупен зъб, ще се ожени.
• Ете това те бие, жено, дето сакаш сол, сапун.
• Ето ти яд за цял свят.
• Ефендим, султанъм, сен син без гащи, пък мен учкура ми няма.
• Ечемик се сее до двайсети марта, а папур след месец.
• Ечи като бория.
• Еще коня не видял, нозе премахал.
• Еще ли мома ходи, еще ли светът лъже.
• Еще на коня се не качил, нозе замахал.
• Еще на лопош пикае.

1. Народът има предвид евреите търговци. — б.р.