За всичкото цяр има, ама иска да го знаеш, или ама сички го не знаят (секи го не знае).
За вълк чекено (броено) нема.
За вълка приказват, и вълка в кошарата.
За вяра ще умра.
За вяра човек и да умре, не е зле.
За вяра се бият хората.
За 'га (кога) стоиш йоще.
За главата си да завиеш (повиеш). — Тъй се обаждат, отдето са ония, които чуят куче да повие, защото казват, че ще умре някой или че то види злината и плаче. Изобщо казват, че кучетата вият на пустош.
За годеника и меденика.
За гоздея (клинеца) изгубва подковата, а за нея и коня.
За госта два дни са доста.
За грош, зад кош.
За гъска-мъска. — Иска за една гъска колкото за катър.
За да крече, брада не му прече.
За две жени мъж станал, а нож не похванал.
За две пари дроб има.
За две пари е скъп.
За ден да съм, ама петел да съм.
За добра стока мющерии сума.
За добри гости и два дни са доста.
За думанье много, ама няма що да се прави.
За думанье много, за пиенье (яденье) нищо.
За дъж ли, за вятър ли.
За един учен двама простаци дава, ама кой ги зима.
За един час радост, сто години жалост.
За една бълха цял юрган изгаря.
За жена е скришно, което не знае.
За женско въздъхна и издъхна.
За женско чак до Френско.
За здравье запива, за Бог да прости допива.
За зетя и петела носи, а за сина нито кокошката. Гръц.
За какви спири съм жив.
За какво ли се е допилял.
За кого пачи крак.
За кьосето за брадата бербери колкото искаш.
За либе за доброто и обичката от ухото.
За лицемерлик само го има. — Казва се за тоя, който обича да се подмазва пред другите.
За лоша мома кажи добра дума (а за добра, що ти е драго).
За лудия сякой ден празник.
За лудият ката ден Великден.
За малка работа голяма срамота.
За малко да се съдиш, по много яд (грях) да завъдиш.
За Мирча вила няма.
За многая лета.
За много години.
За мое сребро, за твое ребро.
За молбеника вратата не затварят.
За моя хатър, за твоя кахър. От песен.
За неволя с мъжа, кога госта няма, и
За неволя с госта, кога мъжа няма.
За нищелки — т.е. за нищо.
За няманье срама няма.
За „ох“ пари са дават.
За оцетник. — За нищо нещо.
За очи да плачеш.
За пара да е, като я няма (не ми трябва) на филе е.
За пара засвиря, за пет не млъква.
За пара мъртвец, за десет свещ.
За пара оцек', за пара косак', едно цяло ягенье.[1]Дрянов.
За пара работа, за десет зарар.
За пара скъпо.
За пара сичко става.
За пари и баща си продава.
За пет пари ракия, за три гроша чалгия. Соф.
За повече, по-далече.
За полвин ага приказка ли става?
За полвин поп цял кравай.
За почет глава се облага.
За права Бога.
За пръдня грош, за дрисня два.
За пътника добре е, за овчеря нехела. — Тъй казала бабата, като я питали за времето пътниците, които били насядали около огъня и нямало място за овчеря да иде да се понагрее.
За разбрания комар да му брънчи е доста, за неразбрания и тъпан да му бие е малко, или не соса.
За света Богородица, за мойта породица.
За своя душа сърце се слуша.
За се` Бога това имам.
За селските кози са грижи — т.е. за работи, които го не интересуват.
За семе стара краставица.
За сиромасите Господ държи света.
За слепите продавачи има и слепи купувачи.
За смърт Господ не се моли, тя сама си иде. — За онез, които кажат: „Кога ще умра, да се отърва.“
За срам глава гине.
За старини потуряй на страни.
За сухото и суровото изгаря.
За сяка болка Господ дал и билка.
За таквиз си дигна Господ берекети.
За твое здравье, за моя болест.
За твоя душа, за моя гуша.
За тегло сми създадени.
За тиквеник става.
За това, що са е минало, евреинът една пара не дава.
За това си крив, защото си жив.
За тогоз не ща, за оногоз не ща, най-подир теб не щат. — За мома, кога не аресва момците.
За толкоз и попадия шавнува.
За три дни в Габрово.
За туй и Господ знае.
За хатъра на вола ближи вълка хомотя.
За хатър се цирей не разваля.
За хиляда сладко, за пара горчиво.
За хилядо гозба, за пара (дукато) говна.
За хилядо гозба, за пара пипер.
За хората (чуждите) сопол, за мене е сокол.
За хубавото се дават пари, а не за лошото.
За хубост баба не боли.
За хубост ли да те гледам?
За хубост са не плаче.
За хумник ще та държа тук.
За цяр да го ядеш (пиеш).
За чий ми си бяс.
За чии ми си спири.
За чуждите за доброто, строшиха ми реброто.
За чуждо добро отиде моето ребро.
За чуждото изгуби своето.
За шейсет пари кокошка, за три гроша алдамач.
За шест месеца като си не продаде пушката, той ще удържи. — За ерген, кога се ожени.
За юнака има, за коня му няма. — Отговор на питането: „Има ли конак за юнак“, и показва, че са готови да приемат госта, но за коня му храна няма.
За яденье бърза му лъжицата, за работа мудна му е ръчицата.
За яденье кошове колко има готови!
Забавено, незабравено.
Забавя Бог, ама не забравя.
Забави се, не е вървял в пътя. — Направо е тръгнал.
Заби гага.
Забил глава. — Паднал пиян и заспал.
Забил си кучката, барем я добий.
Забоварил как го кликат. Соф.
Забоди (побий) пръчка, пий вино.
Забол кучи крак (пищов) на пояс.
Забравено не е намерено.
Забрави го що знаеше и учи се що се найде.
Забравй ти тоз Великден.
Забравил съм и името си (или и денят си).
Забравил си името. — Виж: „Забоварил как го…“
Забрадила са като кукумявка — т.е. не се забрадила добре.
Запусти му ралото. — Значи: 1) взе му воловете за борч, кога се отнася за чорбаджия; 2) уби го, кога се отнася за турчин.
Запусти` му хомотя.
Зарад босилеко поливат и щира.
Зарадва му се като крава на мрътво теле.
Зарадвал са до уши.
Заран леща, вечер мерджумек.
Заранта господар, вечерта говедар.
Зарар става по къра, а вкъщи му'й кахъра.
Заревал като бик.
Зарекла се баба Неда да не пие вино; заселила са в зевникътЗе`вник — злоупотребително от зимник, и-то на е и м-то на в. Така и съвнува наместо съмнува, софийски — съминя се. В Търновско викат зимник и трудно е да се разбере зимник ли е от зима, зимнина, или от земник, защото е от земя и в земята. Последното се вижда по право, като сравним с изба..
Зарекла са свиня да не яде лайна; прескочила плет, изяла пет.
Зарекла са свиня от купе`н.
Зарекло са куче да не гложде кокал.
Зарекъл са да не пие вода.
Зарекъл са от петък до събота.
Зарекъл са поп да не реже големи порезаници.
Заровените въглища повече парят.
Заровените въглища много горещо държат пепела.
Заровил са като свиня в лайна.
Заровнико н'едни.
Заровниците без пари женят.
Заровниците и тях ги ровят.
Заровниците подир попа вървят.
Заровничето не пукна. Клетва.
За`ръки по`ръки да дойдеш.
Заръчайте на форунджията и хляб да му не дава.
Засвирил Грую на рът на бърдо. От песен.
Засили са, плюй си на ръцете.
Засмя са като циганин на готови пари.
Засмя са Марта, показали са й някой млад.
Засмял са до уши.
Заспал го правил баща му.
Заспал Михо на припек.
Заспала, засънувала. От песен.
Заспала света Неделя на света Петка на скута. От песен.
Заспала свиня в кочина.
Засра си пътя — т.е. преднината.
Засрал си лицето.
Засрал си суратя.
Засрало си очите.
Засукал мустаки като рак.
Засъска като пепелянка змия.
Затвор длъг не плаща.
Затлъстяла кокошка яйца не носи.
Затуй ли съм млад зелен, за тъз дърта кошница? От песен.
Затуй мечката няма опашка. — Кога стават неправди върху някого. Влашка.
Затуй са насочи като оса в очи.
Затуй те тебе бият, я.
Затулил са зад кокалът.
Затуля са зад пръстът си.
Затуля слънцето с решето.
Затънат ли колата, не чакай Крали Марка да ти ги извади.
Захапа си устните.
Захвана ме като зъл дух.
Захванал от аз, че не изкарал до буки.
Захваната работа преполвена (свършена) са брои.
Захваща за здравье, изкарва за Бог да прости.
Захваща на пресеклица. — Кога дете си пее уж и песента му се пресича на плач (дъждът се пресича на сняг).
Защо бабата, дето ти е отрязала пъпа, не ти е отрязала главата?
Защо го храня, като не му чуя гласът? — Тъй казват някои, кога пръднат.
Защо да го жаля, нема` го е майка ми родила?
Защо да го жаля, нема` ми е женин брат?
Защо да слушам хората, кога и аз имам ум.
Защо да ям попарник, дорде ми е зелник.
Защо да ям сврака, кога имам кокошка?
Защо дойде? За хума ли? (Да та хумя ли?)
Защо дойде, Иване? — А че дойдох.
Защо знае дявола по-много? Защото е по-стар.
Защо ли не си налягаш парцалите.
Защо ми са желтици, ако ще ми врата скъсат.
Защо ми е злат лиен, ако ща плюя кръв в него.
Защо ми си на воля, 'га те немам в неволя. — Тъй казват жените на мъжете си, кога последните немарят за домашните нужди.
Защо ми си, кога за зло ми си.
Защо му е брадата, 'га го няма в главата.
Защо носиш тоз кучи крак? — За зор. — Ам' чи от туй по-голям зор има ли? — Виж: „Защо ти е пушката…“
За`що, по`-що, свърши тая работа.
Защо са бъркаш там, дето не ти е работа.
Защо си го зел? — Не знаях, че е твое. — А не знаеше ли, че не е твое?
Защо си се допилял, нямаш ли нейде място де да се свреш?
Защо съска той на светого Вълча?
Защо ти е брадата, кога нямаш мозък в главата.
Защо ти е главата, кога е празна.
Защо ти е пушката? — За нужда. — Че от таз нужда по-голяма има ли?
Защо ти е тоз ваджия (тая пущина)? — За зор време. — От туй по` зор има ли?
Защо ти са мокри гащите? — Защото ми са меки очите.
Защото е пикал срещу слънце.
Заю-баю — нехубаво име, дръжте да го изядем. От приказка.
Заяли са като кучета.
Зван дому не съди.
Звърчи като муха в празно гърне.
Здрав болен не вярва.
Здрав да е.
Здрав като кошница.
Здрав като кочан.*
[* Поправка: Двете предходни поговорки са отпечатани като един абзац. — Бел.ел.кор.]
Здрав като камък.
Здрав човек всичко може.
Здрави ли сте, гнили яйца?
Здравите са не питат, слагай им.
Здравица ви вази, да пия ази.
Здравица ти, Иване, ако за теб остане.
Здравият е най-богат.
Здраве и живот.
Здравье и живот и хубаво време никога не омръзват.
Здравье та убило в главата. — В отговор на „на здраве“ — кога някой дигне да пие вино.
Здравьето е най-голям имот.
Здравьето е най-голямото богатство.
Здравьето е най-хубавото (скъпото) нещо на света.
Зе ли си дарата колко струваш?
Зе ли си петтях пари?
Зе си мъглите нагоре.
Зе си дърмите. Офейка.
Зел, де зел, не питай. От песен.
Зел му и шапката от главата.
Зел си дърмите — т.е. хванал гората. Дърма е стара дума, еднокоренна с δρόμος.
Зела го мътната.
Зелен венец на келява глава.
Зелен гущер. — Турчин.
Зелен здравец на планина — из ладанките.
Зелен откъснат.
Зелена кръв — червена трева.
Зелените (турците) с памук бръснат челяка.
Зели го на око.
Зели го под крак — т.е. зели му преднината.
Зели му почката (дирята).
Зело си хлябът в ръцете.
Зело си табихет йоще кога се родило.
Земай си дърмите. — Виж: „Зел си дърмите.“
Земете сички по цяло, а на мен дайте по полвинка.
Земи вила, та разправяй.
Земи два камъка, че си бий главата.
Земи, кьорчо, тояга, че я носи дома. Соф.
Земи ми и ризата от гърбът.
Земи ми каламаро, че удри по дуваро.
Земи на заем и върни, да ти са отворени вратата за други път.
Земи от бакалина, дай на фурнаджията. От приказка.
Земи си грошът.
Земи си намаза, дай ми калеврите.
Земи този и пак проси`.
Земи я, бре Иване, добра е девойката.
Земни ма, когато ма намериш, да ма имаш, когато ти потрябам.
Земни ми каквото ще ми земеш.
Земя му кости изметала. Трън.
Земя тъпчи по земята. За човека.
Земята е на решето. — Когато някои тръгват посреднощ да си отидат дома от гостье, дават им да си носят хлебец, защото земята била на решето, т.е. опасно било по това време от „сладки и медени“ да са ходи.
Земята да го не приеме. Клетва.
Земята мъст не гони.
Земята твърда, небето високо. — В неволя се казва.
Зенгинина изкарува колата си въз баиря, сиромаха не може.
Зенгините кога им дойде кефа, сиромасите кога им падне.
Зер тъй я, кой пръдна, кой зе грошът.
Зет като мед, син като пелин.
Зет се храни с пържени яйца.
Зет син не става, нито снаха — дъщеря.
Зех си бедата на главата.
Зехир да бе, изпиваше го човек. — При понуди за нещо, особено за вино.
Зехир да е, ще го изпиеш.
Зид уши има, а плет очи има.
Зида и раззида.
Зима вълку за причина.
Зима гизда не гледа.
Зимай ясена от сой, а куче от копаня — т.е. овчарско.
Зимата прави богатите хамали, а сиромасите — чапкъни.
Зиме без аба, лете без торба не ходи.
Зиме не се гледа коя дреха е по-хубава, но коя по-топла.
Зимен Никола, конят у кола.
Зимна яребичка, лятна кукувичка.
Зимно слънце и женско сърце не са да ги вярваш.
Зимно време болерите са хамали, а сиромасите — търговци.
Зимно време като малко дете; сега плаче, сега се смее, сега вали, сега слънце грее.
Зинали връз него, ще да го изядат (жив).
Зияде стока очи не вади.
Зла година зле премина.
Зла година за роднина плаче, а неволя за приетел.
Зла година са минува, зъл комшия се не менява.
Зла жена бива от добър мъж.
Зла жена и от море по-зла, а добрата е рай Божи.
Зла жена яде повече от зла зъмя.
Зла кучка стадо пази (чува).
Зла пасмина кога пойде, она сама не иде. Соф.
Злата` кака под корито — казват, когато искат да покажат, че малката мома (подявката) е по-хубава. Изражението е заето от приказката за Пепелешка, но там корито е също корито, а тука корито дава да се разбере, че момата е малка и има кака.
Златен ключ железни врата отваря. — Парите всичко правят.
Златото в гърнило, а приятел в неволя.
Златото го огънят префиня (пречистя), а човека — теглилото.
Златото го ръжда не яде.
Зле приготвена.
Зле седни`, та пръдни`, че хората криви.
Зло брашно е внесъл.
Зло го убило.
Зло голямо.
Зло да те забовари. — Употребява се, кога искат да кажат, че забравили някого в даден случай.
Зло, добро, мое е.
Зло за зло не вращай.
Зло за зло, а сливи за брашно.
Зло и лошо две злини са.
Зло и опако.
Зло куче нито кокалът гризе (яде), нито го дава на друго.
Зло куче, зъл дух.
Зло куче бачия държи. Соф.
Зло нема, добро — да`-че Господ.
Зло му са напело.
Зло с колата, а добро нито с везната.
Зло са скоро чува.
Злото зло го не хваща.
Злото добро не докарва.
Злото лесно (скоро) дохожда, а мъчно (полека) си отхожда.
Злото е по-старо от света.
Злото лесно става.
Злото се чува по-далече от доброто.
Змии и гущери бълва.
Змийче да е, от сърце да е.
Змия грамадница. — Жена, която не живее с хората.
Змия да те изяде. Клетва.
Змия да ме ухапе, ще се отрови от мене.
Змия да съм родила, него да не съм раждала.
Змия е и жива студена, и мъртва студена.
Змия му се свила в кесията. — Казва се за скъперник.
Змия усойница. — Люта, лоша жена.
Змията доде не погълне друга змия, змей не става.
Змията и малечка са не милва.
Змията казва ли си нозете.
Змията като я заболи глава, излязва на пътя да я церят.
Змията се вие насам-натам и пак в дупката си направо влязва.
Змията са криви, доде дойде на дупката си.
Змията се не милва.
Змията си не изважда нозете да знае, че ще я пресекат.
Змията умира и о тревата се държи — т.е. хапе я.
Змията я за опашката не изваждат от дупката.
Знае Аврам де копае корени.
Знае го изуст.
Знае Господ кому какво дава.
Знае Господ бакалина и фурнаджията.
Знае Господ чие масло гори в кандилото.
Знае Господ кой преби на козата рогата.
Знае да кове и да духа.
Знае да свири и да играе.
Знае до круши.
Знае Колю де зимуват раците.
Знае като поп.
Знае ли циганка да ходи плетена.
Знае ли куче за мир, казала лисицата.
Знае лисицата какъв огън прескача.
Знае на парата кайметя.
Знае свиня кладенчева вода.
Знае светът като петтях си пръстье.
Знае ти циганин извара ли е за попара, или попара за извара.
Знае, че е парата сребърна.
Знае що е царя вечерял.
Знае що има и в зъбите ми.
Знаете ли какво чудо станало? — Кадията са потурчил. — Хахам-башията станал чифутин — казват някои.
Знай враната де'й барата.
Знай котката кое месо е изяла.
Знай ли свиня за по-добро?
Знай ли свиня що е диня?
Знай се` едно, като глухият тъпана.
Знам аз де ме отрепва обувката.
Знам аз с кой крак хромя (куцам).
Знам го като „Отче наш“.
Знам го като по вода.
Знам де са мътят дяволите, ама не ми струва.
Знам доброто, дай среброто.
Знам ли аз, пари малко, мъж голям.
Знам ли доброто защо е?
Знам ти доброутрото защо е.
Знаш ли кой съм аз? — На слепият чичо, на кьоравият вуйчо.
Зная де го боли, ама не мога да му помогна.
Зная и аз, знай и той защо яде бой.
Зная му и зъбите.
Зорлан (силом) земаш на човека, ама зорлан не мож му да`.
Зрялата круша сама пада.
Зъб го боли, та куца.
Зъб го боли, та криви.
Зъб го боли, с крак куца.
Зъбато слънце не грее, изстива.
Зъбест — който добре се брани с думи.
Зъбесто куче.
Зъби има, хляб няма.
Зъби се като куче.
Зъбите му дрънкат като кош орехи. От песен.
Зъбът си не обели да продума нещо.
Зъл бирник продава на челяка едина вол, а добрият и двата.