• Кабадани с празните пунгии.
  • Кабадайлъкът не носи.
  • Кабаницата, свети Никола, я ще те отупам с кола.
  • Кабахатят да е самурен кожух, никой го не зема на гърба си.
  • Кавга без бой пуста опустяла.
  • Кавга добра не бива.
  • Кавгата между мъж и жена трае, догде изсъхне една кърпа.
  • Кадия дошел или гост имам — тъй казват жените, кога имат месечините си, защото кадията отпърво от месец на месец ходял по селата.
  • Кадия станеш ли, масло много.
  • Кажете на фурнаджиите и хляб да му не дават. — Виж: „Вода не му дават да пие.“
  • Кажеш на котката, тя на опашката си.
  • Кажи, дядо, как се правят деца.
  • Кажи, дядо попе, конках ли се аз вчера, или не?
  • Кажи какво-годе, да на излъжи.
  • Кажи ми на калпакя.
  • Кажи ми да ти кажа.
  • Кажи му добрутро, да си намериш белата.
  • Кажи му добро утро, да ти каже що ма попържаш.
  • Кажи на калпака ми (мен недей казва).
  • Кажи ще я зема, че пак не ма земай.
  • Кажуе ми слава на габер. Малешевска.
  • Казанджийска мущра.
  • Казва ми шилове и бодове.
  • Казвай като пред Бога (пред попа).
  • Казвай му какво щеш, не зима.
  • Каил е за своето зло, на другиму на доброто.
  • Как бяха, бабо, понудите? — Добри бяха, синко, ама за тази, която имаше костурка, бяха по-добри.
  • Как? — Като пачи крак.
  • Как се конка? — По челото.
  • Как смееш да гониш лице Божие?
  • Как сте, нехайте ли? — Нехаем.
  • Кака има кукичка.
  • Кака мижи си като кокошчица.
  • Кака мома че стане. Соф.
  • Каква бе тази звярка: дето влезе, не зараства.
  • Каква гора за въглища — казал циганинът, като го направили цар и минувал край някоя гора.
  • Каква е той гивиндия.
  • Каква е той мастия.
  • Каква е хубава, като пукал. — Пукал, божанка, слета-коса.
  • Каква е шкура той!
  • Каквато главата, такъва и шапката.
  • Каквато главата, такъв и бръснача. — Тур.: „Бьойле баш, бьойле траш.“
  • Каквато го родила, такваз го и повила.
  • Каквато го люлка залюляла, такваз го и мотика закопала. — Значи: 1) какъвто от младост, такъв и до гроба; 2) теглил от дете до гроба.
  • Каквато е крушата, такава и опашката.
  • Каквато козата, таквоз и ерето.
  • Каквато крушата, такваз и крушката.
  • Каквато кравата, таквоз и телето.
  • Каквато майката, такваз и дъщерята.
  • Каквато майката, такова и детето.
  • Каквато му главата, таквази му и славата.
  • Каквато ръчица пипала, такваз и гърбица носила.
  • Каквато тиквата, такваз и молитвата.
  • Какви атове минаха и прах не дигнаха, че ти ли?
  • Какви овци, такви вълци. Солунска.
  • Какви тъпани не е гърмяла мойта глава.
  • Каквито майката и бащата, таквиз и чедата.
  • Каквито очи гледали, таквиз и сълзи капали.
  • Каквито сми да сми, свои сми.
  • Какво да ти прави студеният на замръзналият.
  • Какво да ти прави баба, като ти е д… тясно.
  • Какво е валяло от небето, че не го е приела земята.
  • Какво е заслужил, такво ке го служят. Разл.
  • Какво ма е състарило, ако не пусти кахъри.
  • Какво ми брътвиш ти?
  • Какво ми го опяваш без патрахил?
  • Какво ми си дал, че да те познавам.
  • Какво ми й стреснато сърцето, като седна и иска да легна.
  • Какво правиш? — Нищелки.
  • Какво рисиш (калсиш) като куче.
  • Какво си ми плюл на ръката, че да ти потрия челото?
  • Какво си се замислил като ерменец, що гощавал тъща си?
  • Какво си кажеш, тако те съдят.
  • Какво си се опуйчил като ерменец, който бил тъща си?
  • Каквото било, било. Онова, що е било, то се минало; да видим що ще бъде. — Казва се томува, който иска да каже, че е бил и той някога нещо.
  • Каквото вали, то ще се вкали.
  • Каквото в торбата, таквоз и в чорбата.
  • Каквото дава Господ, се` е добро.
  • Каквото даде Господ.
  • Каквото е дал Господ. — Отговор на питанието: „Какво ще ядем?“
  • Каквото е заслужил, таквоз и ще пие.
  • Каквото захващаш, мъчи се да го изкараш.
  • Каквото захващаш, мисли къде ще го изкараш.
  • Каквото и да захванеш, мисли къде ще му иди края.
  • Каквото искаш да ти правят другите, таквоз прави и ти тям.
  • Каквото казва поп Дойно, ако е истина, голяма пръдня ще има на оня свят.
  • Каквото казва попът, слушай; каквото прави — не прави`.
  • Каквото котак, таквоз и котарак (мачок).
  • Каквото Куко, таквоз и Пипе.
  • Каквото лицето, таквоз и сърцето.
  • Каквото месила, таквози са и измесило.
  • Каквото мисли мишката, котката го разваля.
  • Каквото мислиш, таквоз сънуваш.
  • Каквото мислят домашните, да не става, което мислят чуждите, то да става.
  • Каквото мислят (за тебе) душмани, да даде Господ да стане.
  • Каквото момичето, таквоз и момчето.
  • Каквото му е на устата, таквоз му и на сърцето. — Употребява са и наопъки.
  • Каквото му клепалото, таквоз и изповедалото.
  • Каквото му на язика, таквоз му и под язика.
  • Каквото му се откъсне от сърце.
  • Каквото надробиш, таквоз ще сърбаш.
  • Каквото не си сънувал, то ти иде до главата.
  • Каквото откъсне от зъби.
  • Каквото повиквало, таквоз се откликнало.
  • Каквото повикало, таквоз са и обадило.
  • Каквото позовало, таквоз са отзовало.
  • Каквото посееш, таквоз ще изникне.
  • Каквото похване, изсъхнува.
  • Каквото правиш, таквоз ще патиш.
  • Каквото преде майката, таквоз тъче дъщерята.
  • Каквото постелиш, на таквоз ще легнеш.
  • Каквото придобиеш на младост, то ще ти остане на старост.
  • Каквото ръмоли тиквата (кънти картуната), не ще бъде скоро Великден.
  • Каквото си бъркал кашата, така си я яж.
  • Каквото си го солил, таквози го яж.
  • Каквото си дробил, таквоз ще сърбаш.
  • Каквото си заемаш, таквоз ще ти повърнат.
  • Каквото си прела, тъй ще и тъчеш.
  • Каквото си сеял, таквоз ще жениш.
  • Каквото сте прели и тъкали, дайте да го кроим — тъй казват, че пее лястовицата.
  • Каквото сърце боляло, таквиз сълзи проляло.
  • Каквото търсил, намерил.
  • Каквото у царица, таквоз и у магарица.
  • Каквото ще правиш, първо силата си изпитай.
  • Каквото ще бъде, не са знае; което бъдва, него гледай.
  • Каквото ще Господ.
  • Каквото яла булката… — Отговор на питанието: „Какво ще ядем.“
  • Какините патенца, вчера ги насадих, днеска ми са излупили.
  • Како дошло, така прошло. Запад.
  • Како ке солиш, така ке ядеш. Запад.
  • Како ти ато, тако ти саато. Запад.
  • Како ти дедо свири, така играй.
  • Како ти са дечинята, гарване? — Колко растат, толко църнеят. Велеш.
  • Както боли единът пръст, така боли и другият.
  • Както в сяко село и закон, така в сяка къща и адет.
  • Както го видиш, така го и пиши.
  • Както го е солил, така да го яде.
  • Както го купих, така го и продавам.
  • Както дойде, тъй и ще си иде.
  • Както дойде, тъй е добре. — Тур.: „Гелишм гюзел.“
  • Както дошло, така и отишло.
  • Както е дошло, тъй и ще си иде.
  • Както живееш, така ще са прочуеш.
  • Както куко, така и откуко.
  • Както легнеш, така и ще спиш.
  • Както Михо, такъв и Лихо.
  • Както му свирят, така играе.
  • Както от детиня, така и до седини.
  • Както отишел, така си и дошел.
  • Както отишел на мечки и дошел си без ръчки.
  • Както падне, тъй да легне.
  • Както питаш, тъй и ти отговарят.
  • Както през пости без ере, така и благ ден без ере.
  • Както рече, тъй го изпече.
  • Както са ражда царче, тъй и колибарче.
  • Както свири свирката, тъй дума гайдата, не си яж майната, дай момичето. От песен.
  • Както Святко, тъй и Цвятко. Гръц.
  • Както се е разсърдил, така ще се пресърди.
  • Както са кучило, така са и (на) учило.
  • Както се изтегнеш, тъй и ще си легнеш.
  • Както си си послал, така ще си легнеш.
  • Както сте го дробили, така го и сърбайте.
  • Както ти свирят, така ще играеш.
  • Както ти си към Бога, тъй и Господ към тебе.
  • Както умрял, така го и закопали.
  • Както хокнало, така се и обадило. Соф.
  • Както храниш кучето, тъй ти варди стадото.
  • Както храниш кучето, тъй ти пази къщата.
  • Както я купих, така я и продавам (гюмрюк не ви земам, или кяр ви не ща). — За нещо лъжа.
  • Какъв е долеба. — Види се да е от историческите славянски народи долеби — мъж некадърен.
  • Какъв кюлаф му се крои нему.
  • Какъв са курдисва, кат че има в гората 1000 овце.
  • Какъв са намръщил, като че му е длъжно селото.
  • Какъв са намръщил, като че му е крив света.
  • Какъв са вшундубуря.
  • Какъв си да ма биеш ти мене, храниш ли ма?
  • Какъв си ми напет, като кюмбет. Старозагор.
  • Какъв хабер от гладът. — Тур.: „Ачлъктан не хабер.“
  • Какъв ходи като хърватин — т.е. развлеканесто.
  • Какъвто бащата, таквиз и децата.
  • Какъвто госта, такъв и млина (чорбата).
  • Какъвто дошъл, такъв и ошъл.
  • Какъвто е човекът, такъвзи му и ихтибарят.
  • Какъвто е волът, такъв е и остенът.
  • Какъвто кон яздиш, такваз песен ще пееш.
  • Какъвто корбана, такъв и тамяна.
  • Какъвто му умът, такъв и домът.
  • Какъвто на ума, такъв и на дома.
  • Какъвто Нешко, такъв и Обрешко.
  • Какъвто някога, такъв и сякога.
  • Какъвто отишел, такъв си и дошел.
  • Какъвто Петър, такъв и Павел.
  • Какъвто Сава, такава му и слава.
  • Какъвто светеца, такъв и венеца.
  • Какъвто светецът, такъв и тамянът.
  • Какъвто си, по-добре да не си.
  • Какъвто хамбаря, такъв и ихтибаря (такъв и брашнаря).
  • Калаба нещо, калаба чудо.
  • Каламар мама изгори, сноп я ключеви запали.
  • Калесай го на сватба, та да благославя и догодина.
  • Калесал съм го с жълта бъклица.
  • Калесал съм го с червена бъклица.
  • Калето са извътре предава.
  • Калина шипкана.
  • Калинке ле, до`-щеш ти калугеру… по`-щеш ти.
  • Калпак за почет, глава за помет.
  • Калпакя му нещо, под калпакя нищо.
  • Калпакя му рунтав, ама главата му пълна.
  • Калпакят му да опустее.
  • Калпакят не си познава главата.
  • Калугер (просяк) дека влезе, докле го не изпъдиш, не излиза.
  • Калугер ми смигна, кукор ми са дигна. От песен.
  • Калугер ми мига, полите ми дига. От песен.
  • Калугер челяк ли е, върба дърво ли е?
  • Калугерите през Сирница (чаушница) без гащи ходят.
  • Калугерска торба и циганска волия (волгия) се` едно е.
  • Калугерска торба и циганска волгия никога не се напълнят.
  • Калугерска шапка и мухите сбира — т.е. мазна е.
  • Калугерски очи са мешинени.
  • Калчица, каменица, лека работица.
  • Камила гайтан плете ли?
  • Камилата за пара е скъпа, за хиляда евтина.
  • Камилата за хват сено се струполява. Тур.
  • Камилата и крастава на много магарета товарът носва на гърбът си.
  • Камилата от ухото не закуцва.
  • Камилата отишла за рога, че си дошла без уши.
  • Камилите гълта, комарите цеди (чисти).
  • Камилски водач — т.е. магаре.
  • Камък бъди, глава троши.
  • Камък да улови, на злато става.
  • Камък да съм родила, че него да не съм раждала. Клетва.
  • Камък да яде.
  • Камък за`вет не брани.
  • Камък, който се тръкаля, трева не хваща.
  • Камък ми лелей на сърце.
  • Камък му на зъбите.
  • Камък по камък става сарай.
  • Камъкът на мястото си тежи.
  • Камъкът по-зле хапи от змията.
  • Камънье тъпчи и камънье иска.
  • Кандия, кандил, в попски пандил (миндил).
  • Кандилото му се` гори, затуй дава ексик маслото.
  • Канен като гостен, псуван като бит.
  • Кани ма като с половин уста.
  • Кани са като гладен грък на сранье.
  • Кани са като вдовица на плач.
  • Канил гостье, седнал да се пощи.
  • Канил гости, няма го вкъщи.
  • Канят ли та, еж, гонят ли та, беж.
  • Капка камък копае.
  • Капка мед в ока злъчка и оцет.
  • Капка мед, блато злъчка.
  • Капка на камъка трап изкопава.
  • Капка по капка вир са набира.
  • Капка по капка гьол стая.
  • Капка по капка става и локва.
  • Капката пробива камъка.
  • Капят като круши.
  • Кара килавите на войска. — Не върши никаква работа.
  • Кара магарето до в яхърът.
  • Кара са да му не месят хляба с вода.
  • Карай, Кольо, куцото магаре.
  • Карай колата. — Не си оставай от работата.
  • Карай коня да върви. — Следувай си работата.
  • Карай маре. — Не ща сега. — Хъ ръй де.
  • Карай са с ключо си, да са не караш с кумо си.
  • Карай се с ключа си, да се не караш с комшия си.
  • Карай си магарето.
  • Карат са като (голи) цигани.
  • Карат са, като че имат нещо да делят.
  • Карма-карашик — т.е. разбъркани работи.
  • Карна, или карнаксън. — Някои майки така се обаждат на децата си, кога ги викат да им кажат нещо, но аз мисля, че е турска някоя клетва. „Карнъ`-аксън“ — да му изтече сърцето.
  • Каръчи се, накаръча се. — Казват на горда жена, каръчи се, чупи се, курдисва се на каръча, на педея.
  • Ката година и дете.
  • Ката година кръвнина, тая година дору две.
  • Ката ден Гизда гиздава, а на Великден гнидава.
  • Ката ден Мара гиздава, на свет ден Мара гнидава.
  • Ката ден зелник, на Великден попарник.
  • Ката ден Коладня не бива.
  • Ката ден му главата в торбата.
  • Ката ден яйца снисахми — т.е. бяхме на страх за живота си.
  • Ката събота на баня, ката неделя в черква. Подигравка.
  • Каталански сине. — Историческите каталани трябва да са.
  • Каталясал гладен.
  • Каталясал, там и оплул.
  • Кат' ище Мара къдраво, сама да си го накъдри.
  • Като баща му на млади години. От благословка.
  • Като брашно на въже.
  • Като види чешма, забикаля я, на мех'ната право върви. — Казва се за пияница.
  • Като види чумата, става каил за треската.
  • Като види тежка болест, става каил за треска.
  • Като види дебелия край, къде ще.
  • Като видим у хората злат качул, да насерем ли нашия?
  • Като видиш конче, ти го пущай да пасе.
  • Като видиш хляб еж, като видиш бой беж.
  • Като вода под плява.
  • Като го знае Господ, защо го крием от хората?
  • Кат' го няма в къта, не го намерваш и на пътя.
  • Като дадеш дума, стой си на думата.
  • Като дойде Елисей, вече просо не се сей.
  • Като дойде, сякаш че го с брадва отсякоха.
  • Като дошло, ще се тегли, няма край.
  • Като е здрав човек, сичко постига.
  • Като златна ябълка.
  • Като знаеш да изпечеш кокошка, защо питаш другиго?
  • Като знаеш много, кажи ми де има кон на вяра, или
  • Като знаеш много, кажи ми кой дава кон на вяра?
  • Като знаеш много, кажи ми кой дава пари на заем?
  • Като идеш отгоре, какво носиш отдоле?
  • Като излязло, пепел фърлило.
  • Като извади ремичка на клечка, че като ма защъка.
  • Като изтегли бабата, сега тегли мандалото.
  • Като имаш дюлгери, не ти трябват хайдути.
  • Като имаш да им изпълниш ръцете, то е се харно.
  • Като искахми сефата, ще й търпим джефата.
  • Като калугер от ново…
  • Като капка дете.
  • Като котка в пепела.
  • Като котка на зло време.
  • Като крава намладочна.[1]Казва се за жена, която често ражда.
  • Като кукувица и чухал (виждат се и се споразумяват).
  • Като куна писана.
  • Като кърпил Господ жената, конците му не достигнали; а като кърпил мъжа, конеца му артисал и той тогази казал: да се кърпят.
  • Като лъже, и сам си вяра хваща.
  • Като лъже, и сам си вяра не хваща.
  • Като ма не аресва, да не дава дъщеря си.
  • Като ма питаш, право да ти кажа. От песен.
  • Като ми си внука, ти що тражеш тука. От песен.
  • Кат' ми мине ищаха, пи`кам ти на пищрафа.
  • Като мине Великден, червените яйца пари не струват.
  • Като найде, че зайде.
  • Като на агне гергьовско.
  • Като на пиле петровче.
  • Като не си дал дума, не давай; като дадеш, не шавай.
  • Като не въдиш овце, не ти мрат.
  • Като не ми си на очите, не ми си на ума.
  • Като няма, говей, та са пука; като намери, яде, дор са пукне.
  • Като няма кокошка, и сврака ядва.
  • Като нямаш ум, какво да ти прави и свети Наум.
  • Като „Отче наш“. — Знам го или лесно е, ще го направя.
  • Като падне дървото, секи си дърва набира.
  • Като петровка ябълка.
  • Като писано яйце го гледа.
  • Като плюя, дор изсъхне, да дойдеш.
  • Като по вода (му върви).
  • Като поп (ще послушаш или щеш не щеш, ще го направиш).
  • Като припре на магарето, надминува коньете. — Тур.: „Ешеин джанъ` аджидъктан со`ра, аттан еввея юрюрмиш.“
  • Като прихне попът, народът са изхраква.
  • Като пръдне кесия в кесия, тогаз има берекет.
  • Като пръдне Марта в армея, вече не се яде.
  • Като псета се ядат.
  • Като пуст медник (ходи).
  • Като рече, и получи.
  • Като рече ура-ура, че поигра земя и небе, и дете в майкя. — На дряновченина пищова като гръмнал.
  • Като с половин уста.
  • Като са претурят колата, пътища много.
  • Като са размътила водата, ще са обистри.
  • Като са вречеш, трябва да изтъчеш.
  • Като се караш, що ще изкараш? Соф.
  • Като са ожени мома, тогаз сгледници са показват.
  • Като са сърди, кому ще нагърби.
  • Като прасе. — За дете.
  • Като свинче. — За дете.
  • Като свършиш парите, побъркуваш песните.
  • Като свисло.
  • Като сечеш дърва, защо се запъваш, викаш „ах“.
  • Като се хвалиш, че сърце ми палиш.
  • Като си дошел на селото ни, ще играеш и (на) хорото ни.
  • Като си добре, и ум имаш: като изпаднеш, и ум загубяш.
  • Като си преместиш мястото, не се наядаш.
  • Като сирота на помен.
  • Като съм здрав, защо ми е имот; като не съм здрав, защо ми е имот.
  • Кат' те гонят, бягай; кат' те молят, стой.
  • Като тропа у комшиите, ще потропа и у нас.
  • Като удари горния (праг), ще види долния.
  • Като умре поп, селото ли са пръска, поп ли са търси.
  • Като усетиш людска ръка на гъза си (кръста си), тогаз ще ти стигне умът.
  • Като усетиш (та пофани) чужда ръка на кръста си, тогаз наводяш главата си.
  • Като фиданка в градина.
  • Като че го е с свещ търсил.
  • Като че го боде по очите.
  • Като че го попариха с вряла вода.
  • Като че е гурел на очи.
  • Като че е прела баба за него.
  • Като че е роден на воденица.
  • Като че е зел с тапия светът.
  • Като че ма поля с вряла вода.
  • Като че отивами в гората.
  • Като че са били и пребили.
  • Като че са дупе и гащи, не се разделят.
  • Като че ял лудото билье.
  • Като ще та пухна, та ще видиш.
  • Като ще правиш къща, най-напред направи заход.
  • Като ще сгледваш момата, призирай се на майката.
  • Като яздиш магарето, ще му търпиш пръднята.
  • Катран за желязо.
  • Катран му капе от брадата. — Сърдит, почернял от яд.
  • Катраникът мий го колкото щеш, пак си е катраник.
  • Каукът не прави кадията.
  • Кахър за дъж и за качул. — Някои казват само „кахър за дъж“, което обаче няма смисъл, правото е: „кахър за дъж“, подир него „кахър и за качул“.
  • Кахърно сърце яде, болно не яде.
  • Каца като муха на лайно.
  • Качамак булка доведе, а никакъв я пропъди.
  • Качил са на камилата, че са крие зад тръна.
  • Качило са магаре на магаре.
  • Качул не е за пацул.
  • Квачка зелена трева не пасе.
  • Ке се тражат старите волове, кога изумрат. Запад.
  • Келева глава лесно се бръсне. — Тур: „Кел башинън траши не оладжак.“
  • Келева глава, колко бръснатье й трябва.
  • Келевите турци първи са юнаци.
  • Келевият какво ще му стрижеш.
  • Келевото момче по-честито бива.
  • Келчо и той хубост има.
  • Кера се прозява, Келчо се надява.
  • Керванът да си върви, кучето да си лае.
  • Керемидите на къщата тежат, ама я и покриват.
  • Кеса-баса за пара месо на таз жена, че не знае турски, пък аз си имам работа, или
  • Кеса-баса на таз жена за пара месо, че турски не знае.
  • Кескин буджак, остър нож.
  • Киверницата му висока.
  • Кикоти са като гивиндия.
  • Килифарци парлапанци.
  • Ким билир му на главата.
  • Кини`, та наддавай. — Соф. Значи: късай и нади` от същия конец.
  • Кипна ми келът.
  • Кипнаха ми триците.
  • Кирие елейсон[2] пападя…
  • Кисел като арнаутин.
  • Кисел като турчин през рамазан.
  • Кисел (оцет) като огън.
  • Киселицата киселици ражда.
  • Киселицата никоги не ражда ябълки.
  • Киселко, виселко.
  • Кисело винце, весело сърце.
  • Кисело винце, мъжко винце.
  • Кисело гроздьето, че го не стига лисицата, или че го леса не стига.
  • Кисело гроздьето, че не са досяга.
  • Кисело, че висело.
  • Кихна булката, свърши са сватбата.
  • Кладенец да бе, изчерпал са би.
  • Клади огън, грей са, гледай нещо, смей са.
  • Кладохме си юрганът и постелята на машата. — Не сме приготвени за зима. Охрид.
  • Кланяй са злому като на светому.
  • Кланяй са на дявола, дорде минеш моста.
  • Клан-клан, недоклан, дран-дран, недодран. От приказка.
  • Клати ли са земята, дръж са за небето.
  • Клати му шапка.
  • Клек, пущино, че ми останаха децата сирачета.
  • Клекнал като урук на боклук.
  • Клепнали му ушите като на дърта свиня.
  • Клета му душа проклета, който се с либе шегува; либе от шега не знае. От песен.
  • Клета му душа проклета, кой либе две моми. От песен.
  • Клетва не е халва.
  • Клетвата му гръм Божи, молитвата му Божа роса. — За някой духовник или поп.
  • Клетвата не е добро нещо.
  • Кликай го колко щеш.
  • Кликни на буля си да дойде.
  • Клин клина избива.
  • Клин чорба.
  • Клинав мъж деца не клини.
  • Клинава жена деца не ражда.
  • Клинка. — За челяк скъперник.
  • Клинце му подбива.
  • Клисав мъж и жена клисава му се пада.
  • Клисав мъж жена не храни.
  • Клисав мъж къща не гледа (не върти).
  • Клъни българина да подкачи давия.
  • Клъни турчина да пропие ракия.
  • Клъни човека често да се мести.
  • Клъца си зъбите като празна воденица.
  • Клъцнал като свиня на пъртина.
  • Ключ не опазя, но завардя.
  • Ключът е за добрите.
  • Кмет кметува, бяс бесува.
  • Книга бре, книга; баща ми мига и аз мигам.
  • Книга дъно няма (науката).
  • Книгата е четири очи.
  • Книгата на зло не учи.
  • Книгата (науката) е най-хубаво нещо.
  • Книгата са никога не свърша.
  • Книжовните по-мъжовни.
  • Ко чеш? — вместо: „що чеше, кой чеше?“ Казанджийска: „Какво казваш ти?“
  • Кован колан, сърмен гердан. От песен.
  • Ковано магаре.
  • Ковачът си има клещи и не си гори ръцете.
  • Кове клинци. — Мръзне като циганин.
  • Кови желязото, доде е светнало (топло).
  • Кови петалото, да не загубиш и конят.
  • Кови пиронът, дорде е топъл.
  • Кога баба не сполучи, дяволът я научва.
  • Кога било туй за туй, мойто да си седи у мене.
  • Кога бърза абаджията, тогава му са късат конците.
  • Кога викнат сички „пиян си“, и да не си пиян, ставаш.
  • Кога викнат сички на едно куче „бясно е“, и да не е, бяс го хваща.
  • Когато вият кучетата, бабичките умират.
  • Кога варим триеница, тогаз отива да купи лъжица.
  • Кога види зор, тогаз търси Бога.
  • Кога вее вятърът, и малката шибалка са клати, както и голямото дърво.
  • Кога влезе в града, и са похрепе. — Казва се на тия, които веднъж отишли в града, а после продават чалъм на другите.
  • Кога го нямаш, то може и без него.
  • Кога го нямаш, и без него минуваш.
  • Кога Господ дава брашното, дяволът зема чувалът.
  • Кога Господ дава млин, не та пита чий си син.
  • Кога Господ иска да вземе на някого стоката, той му зема по-напред умът.
  • Кога Господ иска да убие някого, той най-напред му земе умът.
  • Кога Господ иска, и светците помагат.
  • Кога Господ мене, и аз тебе.
  • Кога гойно срах, кога кола минаха.
  • Кога го квакнах, кога кола минаха.
  • Кога да се жени слънцето, таралежъкът го развърнал. (Приказка).Слънцето сторило да се жени и калесало всичките животни на сватба. Всички дошли, само таралежъкът нямало. Чакали го, ето го след време дошел всадник на едно магаре и като слязъл от него, вързал го тамо настрана и оставил му камик да яде. — Доказателство какво трябва да очаквами от размножаваньето на слънцето.
  • Кога дава Господ не пита кой си син.
  • Кога дал Господ сливите, че дал и костилките. — Казува се тому, комуто се случи между добрините и нещастие. Габр.
  • Кога две кучета се борят за един кокал, третьото го изяда.
  • Кога дойде, не пита.
  • Кога дойде четвъртък подир петък.
  • Кога дъж преиде, качул на глава.
  • Кога дъжд няма, и град е хубав.
  • Кога знайте от мене по-много, правете каквото знайте.
  • Кога е Аглика без ризик, що да ти правя. Разложко.
  • Кога е бедата на върха, там е Господ най-близу.
  • Кога е дъждовно, къщата не се покрива; кога е ясно, не капе.
  • Кога е зенгин, честито; кога е сиромах, шега си подбиват. Соф.
  • Кога е челяк здрав, и водата му е сладка.
  • Кога е човек гладен, на сърцето му вълци вият.
  • Кога е ясно, абата я носят; когато е дъждовно, сама язди.
  • Кога излезе на пътя, кучетата ще тръгнат след него (да го ближат). — Казва се тому, кой се капе, като яде.
  • Кога излязъл из градът, тогаз псувал пашата.
  • Кога има — вура, кога нема — кура. Соф.
  • Кога има, къч фърга; кога няма, спи. — Казва са за някого, който кога има пари, върлува, а кога няма — мирува.
  • Кога има — свиска, кога няма — стиска.
  • Кога имаш — купувай, кога нямаш — продавай.
  • Кога искат триста — не питат поп Христа.
  • Кога кажат сто души луд си, луд ставаш.
  • Кога как ида в черква, се върба ми дават.
  • Кога? — Кога пусне рога. — Отговор на въпроса: „Кога?“
  • Кога, кога, че никога.
  • Кога крадат, не кради; като ловят крадците, не бой се.
  • Кога кумата не е драга, и сватовете до прага.
  • Кога ли ще го бъде.
  • Кога лъжеш, зад вратата ли гледаш?
  • Кога минуваш по мост, слязвай от коня.
  • Кога момата не е с света, то и сватовете не са с свеса си.
  • Кога много гърми, малко дъжд вали.
  • Кога му допре яйцето (на гъза), тогаз полог търси.
  • Кога му опустее главата, тогаз и шапката.
  • Кога, мъжо, да работя: в понеделник — безделник (похмелник), вторник — потопорник, сряда — не са сяда, четвъртък — несвъртък, петък — несретък, в събота — на баня, в неделя — света неделя.
  • Кога найде, че зайде.
  • Кога не ще някой, той казва „не може“.
  • Кога нура да падне, ние ходим да поим магаретата.
  • Кога няма грошове, то и парата стиска.
  • Кога няма кокошка, то и сврака.
  • Кога няма котката, мишките хоро играят.
  • Кога няма, тогаз тряба.
  • Кога останат двама без душа, третия остая без глава.
  • Кога падне човек в морето, той за змия са хваща да го извлече.
  • Кога падне човек в морето, той и за сламка са улавя.
  • Кога пее един петел, късно съмнува. Гръц.
  • Кога пита и плоска, кога сух хляб на рогозка.
  • Кога пойде евреин на оранье, тогаз да пукнат. — Казва се, кога заравят яйца да се пекат, и с това искат да кажат, че не тряба да пукнат яйцата, защото евреите не ходят на оранье. Соф.
  • Кога припре остена, тогаз вика мар жено. — Кога види зор от нещо или за нещо.
  • Кога проси, мед на уста носи; кога дава (враща), зехир и отрова.
  • Кога продават, купувай.
  • Кога рекъл и сиромахът да тропне, то са скъсал тъпанът.
  • Кога се сиромахо разрипал, тупа`но се скинал. Соф.
  • Кога са вратя (тогай), ке платя.
  • Кога са върне баща ми от гроба.
  • Кога се върнат чифутите от Божигроб.
  • Кога са дави, пуща брадвата; кога са избави, жалей топоришката.
  • Кога са задъне треската в бъчвата, не оставя човека цяла зима.
  • Кога са карат двоица, трети яде бой (ако се намеси).
  • Кога са катурнат колата, тогаз много пътища са отварят.
  • Кога са лозье копае, а баба са потае.
  • Кога са мажи мъжът, са кара попът.
  • Кога са магаретата преяздиха, тогаз иде.
  • Кога са праши, праши` го; кога са каля, каляй го — т.е.: „Копай папурят, кога е сухо и кога е кално“, рекъл орачът.
  • Кога сбърка, тогаз право казва.
  • Кога си в къра, да та не стига каквото ти къщните мислят.
  • Кога си види ушите без огледало, тогаз и ще види прокопсия.
  • Кога си види вълка гъза.
  • Кога си видиш тила, тогаз ще си видиш късметя.
  • Кога си меден, секи та ближе; кога си лайнян, никой та не погледва.
  • Кога спи, не краде.
  • Кога спи, не лъже.
  • Кога стана кратуна, кога опаш навири.
  • Кога станало морето медено, сиромахът си изгубил лъжицата. Гръц.
  • Кога тиква стана, кога опаш пусна.
  • Кога ти мечката не гази ръжта, не я барай.
  • Кога ти цар хара майка, кому да са плачеш.
  • Кога трънки с качемак, кога трънки с буламач. — Потурчила се наша Трена и това изпатила.
  • Кога турчин стана, и чалма съдрана.
  • Кога турчин проболярее жени зема, а българин къщя прави.
  • Кога тъпан прах сбере, и ти дом да събереш. Клетва.
  • Кога умра аз, тогаз да опустее сичкия свят.
  • Кога умре моят кон, ако ще расте трева.
  • Кога умре моето магаре, трева хем да никне, хем не (или трева расло, не расло).
  • Кога умре човек, тогаз стая добър.
  • Кога цукнете, ако ма не поменете, да пукнете.
  • Кога човек забърка, конско лайно сере. Тур.
  • Кога човек сбърка, на лошево хърка.
  • Кога човек сбърка, хваща зле да хърка.
  • Кога човек са смее, що прави не знае.
  • Кога ще бъде, така да бъде.
  • Кога ще е туй за туй, нека е мойто у мене.
  • Кога ядеш, да ти пращят ушите.
  • Кога ядат — еж, когат лежат — леж.
  • Когато аз съм се родил, ти беше на майка си в корема. — Значи по-стар съм, зная повече от тебе.
  • Когато валя големият град, та изби и мойто око, и твойто.
  • Когато видя, тогаз ща и да повярвам.
  • Когато вълкът беше куче, а кучето вълк.
  • Когато Господ не види — т.е. нощя.
  • Когато го канят, не ще, а когато иска, му не дават.
  • Когато дойде конски Великден — т.е. никога.
  • Когато дойде Куковден.
  • Когато е нуждата най-висока, Господ е най-близо. Немска.
  • Когато израстат на коня рогове.
  • Когато на кокошката припре (отзаде яйцето), тогаз и търси полог (да го снесе).
  • Когато поникнат на петата ти косми, тогаз ще прокопсаш.
  • Когато разбогатее селото, попът са кръви.
  • Когато са добре кокошките ми, и аз съм добре.
  • Когато си чист на сърцето, нека казва кой какво ще.
  • Когато та канят, еж, когато та гонят — беж.
  • Когато тато и мама ме учеха, аз ловях мухи.
  • Когато тато и мама ме съдеха, аз гледах кучето как се пощи.
  • Когато ти отиваше, аз са вращах.
  • Когато ти е сърцето чисто, не бой се от нищо.
  • Когато ти не припка, що ти е напинка.
  • Когато ти се види най-кротка лисицата, тогаз най-добре си варди кокошките.
  • Кого бият жени, кучетата го ръват.
  • Кого де го боли, там са пипа.
  • Кого де сърби, там са чеше.
  • Кого как видиш, ако му казуваш тато, не мож найде майка си.
  • Кого как срещне, се` ще го зачесне.
  • Кого какво боли, за него си приказва.
  • Кого не сакаш, я на оджака ти, я на буджака ти. — Тур.: „Истемедиин кимсеи, я оджагънда, я буджагънда.“
  • Кого пита, че пахна…
  • Когото бият, той знае да плаче.
  • Когото Господ варди, него пушка го не бие.
  • Когото Господ обича, той го и наказва.
  • Когото докопат, него ще охлопат.
  • Когото не бият, той не плаче.
  • Когото не е срам от хората, не го е грях ни от Бога.
  • Когото не е срама, него не е и гряха.
  • Когото не е страха, не е го и гряха.
  • Когото са били, той знае боли ли.
  • Когото съм дарила, се` ми казват: „Кобила.“
  • Кое добро мина, та го я не видох.
  • Кое къде никне, там и ще обикне.
  • Кое мина, че ма замина.
  • Кое ми е напред, че и това — рекло кучето.
  • Което Господ не дава, и ковач го не изковава.
  • Което Господ дава, никой го не отнима.
  • Което е в ръка, не е лъжа.
  • Което имаш да вършиш днес, не го оставяй за утре.
  • Което куче искат да обесят, казват бясно е.
  • Което куче ма е залаяло, се` е побесняло.
  • Което куче не лае, то и не хапи.
  • Което куче не знае как да лае, то докарва влък на овцете.
  • Което куче не знай как да лае, то вкарва вълка в кошарата.
  • Което куче не ще да варди стадото, то ходи насам-нататък.
  • Което куче окраставее, него и ядат червеите.
  • Което можеш да направиш днес, не го отлагай за утре.
  • Което можеш да извършиш таз вечер, не го оставяй за заран.
  • Което му е на сърцето, туй му и на устата.
  • Което не ти е работа, не зачевай.
  • Което не са е пръчило, няма ни да се кози.
  • Което не искаш да ти правят другите, не го прави и ти тям.
  • Което няма човек, него петимисва.
  • Което плюеш, не го лижи.
  • Което са дава на сиромаси, не е изгубено.
  • Което са крие, то ще да са открие.
  • Което си правил, него чакай да видиш.
  • Което скоро (лесно) става, скоро са и разваля.
  • Кожа и кокали.
  • Кожа от юнака като от малака. От песен.
  • Кожемити лостагарка (въстегарка).
  • Кожемкити са понахрапал.
  • Козайц-торбалник — рекъл циганинът от бързина, вместо коза и заец — козайц, а торбалник — за торба и отварник.
  • Козата ако лъже, рогата не лъжат.
  • Козата козле ражда.
  • Козата рогата бий него в главата. — Грък казва слово на св. Спиридона.
  • Козата са още не окозила, ерето са разтропало.
  • Козата са присмяла на овцата, че й са видял гъзът.
  • Козата я бий (чука) градът, а тя вири опаш.
  • Козице ле, козано, моя сива рогуше. Соф.
  • Козице ле, козке ле, отървах са, Божке ле.
  • Които бързат, квасник им месят.
  • Които дават, те са хубави.
  • Кой види вълкът вика, който не дваж вика.
  • Кой душа си не продава, той имотен и не става.
  • Кой? — Дядо Бъкой.
  • Кой де умре, там го и копат.
  • Кой де са улучи, туй ще научи.
  • Кой е? — Койчо от Койчевци. Тревн. колиби.
  • Кой е крив, да е жив; кой е прав, Бог да го убие. Соф.
  • Кой е ти? — Кой ет, ети на вратата. Свищов.
  • Кой зле клечи, дваж навън ходи.
  • Кой зло мисли (другиму), зло намира.
  • Кой зло мисли, Господ да го очисти.
  • Кой зло мисли за нас, доброто му под нас.
  • Кой знае, знае; кой не знае, трева пасе.
  • Кой знае, че тоз камък ще чупи глава.
  • Кой изяде маслото, ще го издуе корема. Соф.
  • Кой изяде млякото.
  • Кой каза на тебе. Гагаузки.
  • Кой казва, че е курвин син?
  • Кой как знае, така играе.
  • Кой как знае, така бае.
  • Кой как иска, така писка.
  • Кой как свари, натовари.
  • Кой какво е дробил, това и ще сърба.
  • Кой какво е ровил, в него ще го заровят.
  • Кой какво мисли, таквоз да го притисне.
  • Кой какво мисли, такова да натисне.
  • Кой каквото дроби, в паницата си го намярва.
  • Кой каквото има, с него се хвали.
  • Кой каквото мисли, това и сънува.
  • Кой каквото прави, таквоз ще намери.
  • Кой каквото прави, трупа го на главата си.
  • Кой каквото плаща, таквоз и купува.
  • Кой каквото прави, то ще и найде.
  • Кой каквото прави, на себе си прави.
  • Кой каквото търси, него и намира.
  • Кой кога умре, тогава го и ровят.
  • Кой кога го заболи, тогаз плаче.
  • Кой кога са опари, тогаз скача.
  • Кой кого си има.
  • Кой кого, ще видим. Заканванье.
  • Кой което жали, него и хвали.
  • Кой което си направи сам, не може и дявола да му го направи.
  • Кой коли кучето.
  • Кой комуто навива, него и побийва.
  • Кой котка не храни, той храни мишките.
  • Кой коя мисли, нея и да стисне.
  • Кой крив? — Кутулът.
  • Кой ми сра в гащите?
  • Кой мина, та ма замина?
  • Кой му е крив, като е прав.
  • Кой меси кривите хлябове? — Рачо.
  • Кой на два дни, кой на три дни, Иван в сряда вечер.
  • Кой на нива, кой на лозье, бяла Неда на конака.
  • Кой не слуша, той няма и да заповядва.
  • Кой не бегендисва, да не кондисва.
  • Кой пие, кой плаща.
  • Кой пие, той знае.
  • Кой пита в чердата за черно конче. Тур.
  • Кой пита, не скита. Соф.
  • Кой пита Панка кога е Великден.
  • Кой плаща, а кой разгащя.
  • Кой пръдна в чердата? — Кутулът.
  • Кой пръдна, кой зе грошът?
  • Кой с кого, воденчарът с водата са бори.
  • Кой с което, Иван с своето.
  • Кой сам се хвали, кори се.
  • Кой сам се хвали, ще жали.
  • Кой са заран смее, вечер плаче.
  • Кой са много от мухи брани, него най-много налитат.
  • Кой си има брада, да си има и бръснач.
  • Кой си има брада, он си има и гребен. Соф.
  • Ко' си има, то' си клима. Прилепска.
  • Кой си хъка, насреща му мъка.
  • Кой та пита, синко, бръсне ли са владиката.
  • Кой та пита тебе, бръсне ли са кадия.
  • Кой та пита тебе, отде съм.
  • Кой та пита тебе, колко ти чини калпакя.
  • Кой тебе пита.
  • Кой тебе с камен, ти него с комат.
  • Кой ти е адаша? — Колю Каралаша. Ами кой ти е еша? — Никола Келеша.
  • Кой ти извади окото? — Брат ми. — Затова е тъй дълбоко извадено.
  • Кой хвали булката низивривата (сополивата)? — Сватята ни гуреливата.
  • Кой хлопа? — Иван Шопа. — Защо хлопа? — За сопа.
  • Кой ще изпъди воденчеря — казват тому, който остава най-подир на софрата да яде.
  • Кой ще носи хляба? — Аз. Кой ще носи мотиките? — Казвайте пък други бе.
  • Кой що сее, това и жъне.
  • Кой що си сам учини, друг не може да му учини.
  • Кой що чини, на себе си чини.
  • Кой що чини, това му дохожда и на главата.
  • Който аресва на момата, негова е момата.
  • Който бръка в медът, той си облизва пръстьето.
  • Който бърка в гюбрето, нему и вонят ръцете.
  • Който бяга от гозба, няма очи за просба.
  • Който бяга, в един път бяга, потерата в сто го гони.
  • Който бяга от попарата, да му са счупи лъжицата.
  • Който варди текята, той изида чорбата. Ст. Загор.
  • Който веднъж излъже, не вярват го втори път.
  • Който веднъж излъже, не го вярват втори път, и право да каже.
  • Който веднъж излъже, дваж му вяра не хващат.
  • Който вика на секиго тате, без майка остава.
  • Който винце попийва, главата си разбива.
  • Който винце попийва, без главица поспива.
  • Който винце попийва, на ледеца поспива.
  • Който винце попийва, на сокака поспива.
  • Който винце попийва, без женица заспива; кой ракийка попийва, без невеста поспива.
  • Който влезе в банята, доде са не изпоти, не излязва.
  • Който втелеса, той ще издява (ще вършее харман).
  • Който върви право, да ослепее. — Тур.: „Догру гиден, кьор олсун.“
  • Който вяра ломи, невяра ще го сломи.
  • Който вярва на сънищата, туря си умът на облаците.
  • Който вярва сънищата, той пасе ветровете.
  • Който гази калта, ще са окаля.
  • Който гледа земята, не може да види небото.
  • Който гледа, сол и пипер в очи, да ослепее. — Така закълнават децата тогова, когото карат да не гледа, кога играе на „жумеж“ или на „сляпа баба“.
  • Който го не пие (виното), да му са не ражда.
  • Който го не пие, той са не упива.
  • Който гони два заека, и двата изпуща (или не стига ни един).
  • Който го помирише, окапва му носът.
  • Който готви гозбата си с трески, нему са и вмерисва на дим.
  • Който дава, гладен не остава.
  • Който дава малко, дава от душа; който дава много, дава от имот.
  • Който дава на вяра, без риза остава.
  • Който дава хляб на чуждите кучета, скоро ще го лаят неговите.
  • Който дава, той добър.
  • Който даде цената, той слуша свирнята.
  • Който дига рогове, он остая без уши. Соф.
  • Който дроби лъжи, в паницата си ще ги намери.
  • Който другиму са смее, и нему ще са смеят.
  • Който другиму трап копае, сам в него пада.
  • Който е близо до черква, или не ходи в черква, или късно отива.
  • Който е вчера умрял, днес е пишман станал. — След лоши времена, кога се поправят.
  • Който е гърмял голям тъпан, дааре не го глуши.
  • Който е длъжен, той е и тъжен.
  • Който е дробил, той знае; който сърба, не знае.
  • Който е завистлив, светът му е крив.
  • Който е лют, той бива жълт.
  • Който е на младост работил, на старост почива.
  • Който е отдолу, той знае — рекъл петелът, когато магарето се хвалило, че като яздяло магарицата, земята треперела.
  • Който е падал в морето, от дъжд не бяга.
  • Който е побратим с камиларя, вратата му трябва да са високи. — Тур.: „Деведжи илен конушан капусу буюк олмалъ`.“
  • Който е посеял, ще жъне; който е посадил, ще бере.
  • Който е ходил на воденица, се` ще има брашно (паспал) на калпакя си.
  • Който е ходил се` пеш, него натовари да ти избере кон.
  • Който е чувал голям тъпан, от малкия се не бои.
  • Който е ял се` боб, него проваждай да ти купи месо.
  • Който жалее петалото, той загубва коня.
  • Който жали гоздейо, загубва подковата.
  • Който жали коньо си, загубва себе си.
  • Който жали подковата, загубва коня.
  • Който живее с надежда, умира и поглежда. — Итал.: „Qui viva speranto, morte cacanto.“
  • Който за другиго залита, сам си подлита.
  • Който забикаля, по-скоро отива.
  • Който завижда, не вижда.
  • Който заграбя, (не) загабя. Ловешка.
  • Който захваща много работа, той ни една не свършва.
  • Който зема на вяра, дваж са с кесията си кара.
  • Който зле клечи, дваж навън ходи.
  • Който зло мисли, зло и намира.
  • Който знае да чака, всичко му иде во време; който бърза, белата си намярва.
  • Който знае книга, той има четири очи.
  • Който зяпа по небето, пада в кладенеца.
  • Който иде полека, той отива далеко (надалеч).
  • Който избира, той примира.
  • Който излъже един път, не вярват го втори път.
  • Който излъже един път, сто пъти право да казва, не му хващат вяра.
  • Който има брада, той си има и гребен.
  • Който има градина на вратата си, той има млечна крава в двора си.
  • Който има две пари, той знае три думи.
  • Който има един кош слама повече от тебе, с него са не карай.
  • Който има лозье, нека си тури пъдар.
  • Който има много пипер, той туря и на зельето си.
  • Който има място, няма го.
  • Който има пари, работата му върви както иска.
  • Който има пет гроша, знае шест думи.
  • Който иска да почива на старост, да се труди да спечели на младост.
  • Който иска да каже нещо добро, трябва първо добре да го премисли.
  • Който иска да пести, нека начне по-отрано.
  • Който иска на старост да почива, на младост трябва да не почива.
  • Който иска много, да иска от Господя.
  • Който иска да яде кокошки, ще тъпче по коришници.
  • Който ище либе без кусур, без либе остава.
  • Който казва правото, нийде не го прибират.
  • Който кон играе, нему и подсмърчат.
  • Който копае другому яма, сам пада в нея.
  • Който копае трап за другиго, сам си пада вътре.
  • Който купува каквото му не трябва, продава онова, което му най-трябва.
  • Който лъже — на въже; който не — на две, или
  • Който лъже — на две въжа, който не лъже — на четири. — Някои тъй казват, но тъй казано почти няма смисъл. Тая поговорка се пази у децата, когато направят нещо и крият. В нея е съхранена законодателната идея, че някога в България или по-напред е имало закон да бесят тези, които лъжат или направят зло и забъшават. Инак у децата не можеше да се втълпи тая идея: който лъже, на въже.
  • Който лъже и обядва, казва право и не вечеря.
  • Който лъже, той тъже.
  • Който лете пладнува, зиме гладува.
  • Който лете не работи, той зиме гладува.
  • Който ма не аресва, да ми не дава по-голямата си дъщеря, да ми даде по-малката.
  • Който ма помирише, носът му окапва.
  • Който ме не аресва, да си не дава дъщерята.
  • Който мие медено каче, не може да си не оближе пръстите.
  • Който ми дава хляб, той мени баща и брат.
  • Който ми зе сламката, да му гоня мамката.
  • Който мисли се`тнината, юнак не става.
  • Който млад поспива, той стар попостя.
  • Който много зема, малко зема.
  • Който много бърза, той назад остая.
  • Който много говори, той сбърква.
  • Който много дава, скоро ще проси.
  • Който много са врича (той нищо не дава), а от него са нищо не отвлича.
  • Който много ходи, много знае. — Виж: „Ако не беше поревал.“
  • Който много хортува, той се излъгва.
  • Който може, и конят му може.
  • Който мокри, той суши.
  • Който мъдро мълчи, той по-добре говори.
  • Който мълчи, знае си работата. — Тур.: „Със олан ишини билир.“ Виж: „Мълчан“.
  • Който наваля, планина преваля.
  • Който на тоз свят не си почита сватите, на онзи свят ще върше тръньето.
  • Който не варди чуждото, той и своето не ще види.
  • Който не знае да слугува, не може да господарува.
  • Който не знае да седи на лопата, той седи на дръжката.
  • Който не мисли от днес що ще прави утре, нему нити му е домът, нити му е домакинството със светът.
  • Който не мери с мяра, той няма вяра.
  • Който не пази парата, той не вижда и гроша.
  • Който не почита дукатото, той и хилядото не ще да знае.
  • Който не пие, той са не упива.
  • Който не посее, той няма и да пожъне.
  • Който не работи, не бива да яде.
  • Който не са е родил, той няма и да умре.
  • Който не си пази парата, не струва ни дукато.
  • Който не слуша старите, той не е човек.
  • Който не слуша, ще го измуша.
  • Който не слуша, и него не слушат.
  • Който не сее, не вее.
  • Който не хортува, той изпат струва. — Тур.: „Сюкюют икрардандър.“
  • Който не ще да даде, той намярва какво да каже.
  • Който не ще да даде, той лесно найде що да каже.
  • Който не ще да меси, въс (цял) ден сее.
  • Който не ще малкото, изгубва многото.
  • Който никога не начина, той никога не свърша.
  • Който никого не вреди, никого и не може да ползва.
  • Който няма бела, да си купи сахат.
  • Който няма воля, всичко му е неволя.
  • Който няма кавга, да си купи воденица.
  • Който няма, лесно обещава.
  • Който няма, не му е свидно.
  • Който няма нищо, той от обирачите са не бои.
  • Който няма нищо, не му зимат нищо.
  • Който няма пари в пазвата си, нека има мед в устата си.
  • Който няма сакат ат, да си купи нов сахат.
  • Който няма слуга, сам ще сече дърва.
  • Който обича гюла, обича и тръньето му. — Тур.: „Гюли севен тикени да север.“
  • Който обича да лъже, той обича и да краде.
  • Който обича на рибата главата, ще стане поп.
  • Който оре, той добре.
  • Който остане отдолу, да му излезе душата. — Тур.: „Алта калан джанъ` чиксън.“
  • Който осъмва на хана, той замръква на пътя.
  • Който открадне — един грях, у когото откраднат — сто.
  • Който пада сам, не плаче. — Тур.: „Кенди дюшен агламас.“
  • Който падал (наковладил), меса да му падат. Клетва.
  • Който пие на вяра, два пъти са опива, или дваж са напива.
  • Който пие, той са и опива.
  • Който плаче за доброто, без очи остава.
  • Който плаче, за очи да плаче.
  • Който плаче за света, той без очи остава.
  • Който плаче на чужди гробища, без очи остава.
  • Който плаща, той свири.
  • Който плаща, виното не го хваща.
  • Който плюй срещу вятърът, плюй на брадата си.
  • Който подуши, той го измуши.
  • Който поп чете по-малко, пуши (кади – б.р.) по-много.
  • Който поспистява, не осиромашава.
  • Който прави зло, да не чака добро.
  • Който прави, намира; който тегли, той знае.
  • Който право казва, отвред го пъдят.
  • Който право не казува, той мнозина смразува.
  • Който прибързва, той са завързва.
  • Който продава, той иска и кяр.
  • Който проси, той носи.
  • Който проси, не умира.
  • Който проси, той никога гладен не остава.
  • Който прегази водата, той е керванджибашия.
  • Който предвари (изпревари), той натовари.
  • Който презира малкото, той няма да види и многото.
  • Който прескача много колове, той ще са натъкне на някой.
  • Който разбира от свирка, не му трябва тъпан.
  • Който разбира от пискун — разбира; който не разбира — и от гайда не разбира.
  • Който рано става, нему и Бог помага.
  • Който рано стане, рано се обуе, той рано и ще да пропее.
  • Който са бои от врабците, той просо не сее.
  • Който са дави, улавя са и у змия (или и у сламка).
  • Който са грижи за хорските работи, хората ще са грижат и за неговите.
  • Който се е научил, той ще да се отучи.
  • Който са е изгорил с триеница, той духа и на киселото мляко.
  • Който са е нарил от тикви, и на плетът ги духа.
  • Който са е родил, той и ще умре.
  • Който са запъва, той са спъва.
  • Който са кани, не пали.
  • Който са кани, не прави.
  • Който са конущисва с камиларя, портите му трябва да бъдат големи.
  • Който се моли, не плаче.
  • Който са много смее, ще плаче.
  • Който са меси в триците, изядат го свиньете.
  • Който са мести на софрата, не са наяда.
  • Който са мъчи, той са и пъчи.
  • Който са надее на чужда трапеза, той гладен остава.
  • Който са надее на чужди ръце, той е длъжен на Михаля.
  • Който са наяде рано и рано са ожени, никога пишман не става.
  • Който са не бои от Бога и от хората са не срамува, ти далеч (или бягай) от него.
  • Който са не дава да го познаеш, гледай го де ходи.
  • Който са не пече на нивата, не са пъчи на хорото.
  • Който са отрича от вярата си, отрича са от Бога (или от баща си).
  • Който са попари, той скача.
  • Който са скришом жени, явно са кокени.
  • Който са смее другиму, и нему дохожда до главата.
  • Който са смее, на себе си са смее.
  • Който са смее на щърка, понася му крилете.
  • Който са враща от пилафът, да му са строши лъжицата. Тур.
  • Който са секиму отлага, скоро му са съдира калпакя.
  • Който са хвали, сам са квари.
  • Който са хвали, ще изпати.
  • Който сади, той и съди.
  • Който седи на воденицата, той си съмила брашното.
  • Който седи (варди) крушата; той яде крушите.
  • Който си вярва жената, лъже са; който я не вярва, излъган е.
  • Който си дава колата, той си дава и жената.
  • Който си е очите изплакал, той и вярва.
  • Който си не знае мястото, той скоро си съдира гащите.
  • Който си не либи на този свят сватите, на онзи ще вършее тръните.
  • Който си няма в своят дом неволия, нека търси у чужд дом веселия.
  • Който скоро съди, скоро пишман ще бъде.
  • Който слуша жените, той е дваж жена.
  • Който слуша, спасена му душа.
  • Който слуша хората, напуща си жената.
  • Който с неправда поболерява, скоро домът му запустява.
  • Който спи, не спечеля.
  • Който става рано, не му стигат навуща.
  • Който става овца, изяда го вълкът.
  • Който тегли, той знае.
  • Който троши вярата, Бог ще строши на него.
  • Който търпи, той юнак.
  • Който търси многото, той загубя и малкото.
  • Който търси, намира; който пие, заспива.
  • Който умре вкъщи, по` му е малък товара (кахъра).
  • Който фърга камък нависоко, на главата му пада.
  • Който фърга камен на възбог, пада на главата му.
  • Който фърка високо, той ниско пада (кацнува).
  • Който ходи много, или намира нещо да яде, или намира нещо да го изяде.
  • Който ходи, пак ходи.
  • Който ходи по Бога, той (он) проси за Бога.
  • Който ходи по боговете, той си гледа дробовете.
  • Който ходи полека, излиза на планина висока. Тур.
  • Който ходи често на поздравенье, скоро му се скъсва скуфата.
  • Който често помръдва, често и попръдва.
  • Който чуждото не почита (не сайдисва), своето няма да види.
  • Който яде, кога залязва слънцето, разядват му са устата — казват на децата, които искат да ядат при мрак.
  • Който яде на заем, яде от хамбарят си.
  • Който яде много, изяда си късметя.
  • Който яде при заход слънце, разядат му са устата.
  • Който яде кокоши крака, той тайна не държи.
  • Който язди на чужд кон, отсред пътя пеш тръгва.
  • Кокалан.
  • Кокал о стена не залепва.
  • Кокал фърлил помежду им — т.е. свадил ги.
  • Кокона — кокошка, очите й кокона. Соф. — Керица.
  • Кокона Мандика, в захода бърника.
  • Кокона, кокошка й на носа.
  • Кокоши крака си ял.
  • Кокошини са като пуек.
  • Кокошка кога затлъстее, не снася, жена като затлъстее, не ражда.
  • Кокошка пъшка, петел са тръшка, не бой се, Пенке, Танчо е пиян. — Така преговарят на пиените; но това е един вид предуведоменье.
  • Кокошката вода пие и нагоре гледа (да не доде пилекът).
  • Кокошката е кокошка и тя се моли на Бога; вода пие, нагоре гледа.
  • Кокошката и в хамбарят рови.
  • Кокошката йоще не насадена, той пилета иска.
  • Кокошката, кога й допре, сама си намярва полог.
  • Кокошката си крие главата, и сяка, че не я видят.
  • Кокошката чини две пари, но и тя си знае времето.
  • Кол на рамо, два на пояс, бягай страх от пътя.
  • Кола без катран не вървят.
  • Кола ум и две безумие.
  • Колата му с две колелета, та се въртят навсякъде.
  • Коли го откъм врата.
  • Колиш ма по за`кола.
  • Колка е бълхата, колък е мяхът й.
  • Колко е теглила таз глава и колко има йоще да тегли.
  • Колко за неволя.
  • Колко за поревка (пощявка).
  • Колко зими съм прекарал аз — рекъл Орешко.
  • Колко знае баба, толко бае.
  • Колко знае дядо, толкоз хоро скака.
  • Колко маймунджилъци знай той!
  • Колко мляко даваш, Лесо? — Гледай ми лицето и не питай.
  • Колко мъки вижда хурката, дор напълни вретеното!
  • Колко пари кикяшките — рекла една на баща си.
  • Колко сърце боляло, толко очи плакали. Соф.
  • Колко сърце жалило, толко и пояс хурка държал. Соф.
  • Колко царвули е съдрал дяволът, докат го изкара на лесата!
  • Колко чифта царвули е съдрал дявола, доде го от ум изкара!
  • Колкото глави, толкова и умове.
  • Колкото го я знам, толкова го и Бог знае.
  • Колкото го аз знам, толкова и Господ да го знае.
  • Колкото гроша, толкоз и ума.
  • Колкото е по-много, толкоз по-добре.
  • Колкото и да е добра, мащеха е.
  • Колкото му боят дълъг, толкози му умът къс.
  • Колкото му са свиди, толкоз и ще види.
  • Колкото намери, се` ги и прошери.
  • Колкото на иглата върха (на иглян върх), толечко ми дай.
  • Колкото по-богати, толкоз по-драги.
  • Колкото по жаба косми, толкоз по нос икрам.
  • Колкото повече има, толкоз повече са лакоми.
  • Колкото повече има, толкоз повече стиска.
  • Колкото повече пие, толкоз повече жаднее.
  • Колкото потикваш огъня, толкоз по` гори.
  • Колкото са разредява ряпата, толкоз по-едра става.
  • Колкото са умрели от яденье, не са толкоз от неяденье.
  • Колкото ти боя, толко ти е твоя.
  • Колкото ти мене, и тебе Господ толкоз да даде.
  • Колкото ти стига чергата, толкоз са простирай.
  • Колкото ходил, толкоз и свършил.
  • Колкото хора, толкова и табихети.
  • Колче ти е, колче ми е, чашка ти е, чашка ми е.
  • Колъкто си, всякога по-малък се показвай.
  • Колъкто си, сякога са се` по-долен (нисък) показвай.
  • Комар да му е добър кон, иглени уши — зенгии.
  • Коминят крив, ама димът право излиза (сгледница).
  • Кому да са оплачеш, Бог високо, цар далеко.
  • Кому държи гъзът, да шукне.
  • Кому е до плач, кому е до смях.
  • Кому зъмче в гъзлето, той търси щърчето.
  • Кому кога дойде (тогаз тегли).
  • Кому майка, кому мащеха.
  • Кому не тряба днес, ще му тряба утре.
  • Кому пачи (кози) крак. — Тур. „Докуз курда бир фурда.“
  • Кому продаваш краставици.
  • Кому пчела за капа (на шапка), он се похвата. Соф.
  • Кому първо пачи крак. — Кому по-напред.
  • Кому си дал, то него и търси.
  • Кому що са дали, с него са и хвали.
  • Комуто Господ дал, хората не могат да му го земат.
  • Комуто е добра жената, нему не тряба да ходи в черква; комуто е лоша, не тряба да плаче на гробища.
  • Комуто е лоша жената, не му тряба вечна мъка.
  • Комуто е много маслото, той си маже и ботушът.
  • Комуто е стрелата в реброто, него и боли.
  • Комуто е харна жената, не тряба му рай.
  • Комуто е щета, нему е и присмеха.
  • Комуто лозьето е прекопано, той има пълна бъчва.
  • Комуто си бръснал брадата, него си и порязал.
  • Комуто си дал, върви го търси.
  • Комуто си кумувал, от него и чакай кравай.
  • Комшийската кокошка са вижда като гъска.
  • Комшийската кокошка се` по-голяма от наш'та.
  • Комшийската кокошка се` по-едри яйца несе (носи).
  • Комшийската котка изяла месото, а наш'та са наяла.
  • Комшийската котка накусала млякото, а наш'та са облизва.
  • Кон дето не е научен на самар, като му го турят, хелбетя ще шава.
  • Кон и добър юнак.
  • Кон и пушка сами са крадат.
  • Кон на вяра, пари на заем.
  • Кон познава сайбият си.
  • Кон пърди, вятър вее.
  • Кон пърди, вятър вее, гората се люлее.
  • Кон пърди, вятър вей, Димка перо люлей.
  • Кон са на заем не дава.
  • Кон са не продава.
  • Кон са по прилика не язди, а който го има.
  • Кон са по прилика не язди, който го има, той го яха.
  • Кон, сахат и жена са на заем не дават.
  • Кон се хвали след месец, а па човек след година.
  • Конеца цепи.
  • Конката, иди-прииди, напорника зор.
  • Конска глава на кол (плет) да я видиш, ти й удри юздата.
  • Конска воля, народна воля.
  • Конче му струва хиляда, булче му струва два града. От песен.
  • Коня панагонът го сваля.
  • Коня язди като кеседжия.
  • Коня яздя, пешком ходя.
  • Конят гледай отпред, а момата отвред.
  • Конят иска зоб, а жената роб.
  • Конят и ноще види.
  • Конят на четири крака и пак са препъва, а то не челяк.
  • Конят познава кой може да го язди.
  • Конят си давам, мамо, ако ми я дадат.
  • Копай, мотичке, според платата.
  • Копралята е не сал в ръцете.
  • Копри са и то.
  • Коприва са не мерише.
  • Копринена булка, вълнен зет. Лясков.
  • Копринена жена с вълнен мъж — казват тому, който е по-прост от жена си или пък е неучен, простак.
  • Копси кокона, копси. — Копси, ама чобан дипли.
  • Корав хляб, корави зъби.
  • Кордисал са като три и руп.
  • Кордисва се като пате в решето.
  • Кордисва са като халваджийска тесла.
  • Коремът му механа.
  • Косено е — стрижено е. — Виж: „Не е косено.“
  • Косми враносани, крака скопосани.
  • Косо прасе, росо просо пасе.
  • Костенурката с нощовите си ходи.
  • Костилка — казуват на сухите дребни хора, а понякога и на скъпите.
  • Кости меки и намекват, не ще ли са разчекнат. — В тая пословица има нещо намек, дето в старо време блудниците ги разчеквали.
  • Косъмът от мустаките му да погълнеш, ще са отровиш.
  • Косъмът с ръце на две дели. — Мурафетлия е.
  • Котка оцет пие ли?
  • Котката е станала от ръкавицата на св. Василия.
  • Котката и котаракът две мачки са.
  • Котката и през девет стени подушва пестървата.
  • Котката като не стига млякото, казва: кисело е.
  • Котката, кога спи, не лови мишки.
  • Котката, кога не може да досегне месото, казва, че е вонещо.
  • Котката не пада на гърбът си, а на краката си.
  • Котката, отдето я фърлиш, на краката си пада.
  • Котката са похвалила, че не яде пестърва риба. — Нека я подуши, та щем видя.
  • Котката умира и за мишките мисли.
  • Котленски тонпатери.
  • Коча душа яка.
  • Коя глава колкот' побира, толкоз зима.
  • Коя душа не ще да иде в рай.
  • Коя кучка лаеше, та не аз?
  • Коя кучка ти лаеше — т.е. кой ти думаше тебе, а ти?
  • Коя мени кравай на ръката, тя мени леля.
  • Коя овца отива срещу вълкът?
  • Коя файда от кахър.
  • Която боговица не ще да са щипе, тя не на черква.
  • Която гора са сече, в нея кози не са бръстят.
  • Която зъмя не ма закача, нека са с години провлача.
  • Която кобила се хване, тя вършее харман. — Тур.: „Тутула`н късра`к харманъ` дюве`р.“
  • Която кокошка млого крещи, малки яйца носи.
  • Която кръв ще тече, не стои в жилите. — Тур.: „Акаджак кан дамарда дурмас.“
  • Която мома млого пробира, тя неженена ходи.
  • Която мома млого са труфи (кити), тя е остаряла.
  • Която мома млого пее, тя рядко сее.
  • Която мома не аресва ирген, тя на старец са пада.
  • Която мома не ще да меси, весден сее.
  • Която мома обича на рибата главата, ще стане попадия.
  • Която не ще да меси, тя три дни сее.
  • Която овца са дели от стадото, вълкът я изяда.
  • Която стомна чести на вода, скоро са разбива.
  • Която тиква ходи често на кладенчето, скоро са строшава.
  • Кравата са тели, а волът боли гъзът.
  • Краденото е се` по-сладко.
  • Крадците сякога не крадат, (но) ти се сякога пази.
  • Край плета имаше толкоз повалени, се ти ли ги уби? — Казва се тому, който в очи заплаша, че ще убие. Под повалените край плета се разумява лайна.
  • Крак не съм подгъвал. — Не съм сядал.
  • Краката си намериха стъпките, а главите не могат.
  • Кракът не пипа, пипа ръката.
  • Крали Марко вино пие, децата му пепел лижат.
  • Краста иска да се начеше.
  • Краста с краста се начеше.
  • Краста шуга руга.
  • Крастав кон като чуе чесалото (да задрънка), и затръпва.
  • Крастави кози.
  • Краставите магарета през девет баиря са смирисуват.
  • Краставият са присмял на келевият.
  • Кратка вечеря, дълъг живот.
  • Кратка веселия, дълга неволия ражда.
  • Кратък псалом: алилуя. Гръц.
  • Крепи се пиле царско (царство) ми е. Соф.
  • Крета като патица.
  • Крив в тръница, прав в тъмница.
  • Крив кораб, прав поход. — Тур: „Егри геми, догру сефер.“
  • Крив си, щот' си жив.
  • Крива клетва ступана си стига.
  • Крива, крива ръчица, дал ви Господ овчица и шарено шиленце. — Така просят някои деца.
  • Кривакът има два края.
  • Кривата кобилица, по-крепко носи.
  • Кривда с политванье, а правда с потикванье.
  • Криви му колата. — Казва се за дете, кога се е поразчамяло.
  • Криви на навой, прави на разбой, или криво на навои, право на разбой. Соф.*
  • Криви се като юда. — За апостола Юда се приказва, че откак предал Христа, изкривили му се устата и станал тъй грозен и страшен, което го накарало да се обеси. Безграмотните живописци са го изобразявали с разкривено лице. „Юда“ — в южно и западно наречие „самовила“ и „русалка“.
  • Кривицата кабаница да е, никой я не зема на себе си.
  • Кривият път е по-близък, ама е по-низък.
  • Криво вретено, остра къделя.
  • Криво да седим, право да говорим, или криво да седим, право да хоратим.
  • Криво вървиш, раче. — Тъй ми спори, братче.
  • Криво клоца, шуто боде. Велес.
  • Криво лозье, млого гроздье.
  • Криво перо на кьораво око, желти чехли на спукани пети, кован гердан на келева шия (приличат ли?).
  • Криво перо петлево.
  • Криво седи`, право съди`.
  • Криво-клетник от неверник по-лош.
  • Кривото само полита, а правото иска да са притика.
  • Крие си като котка нехтьете (или като зъмя краката).
  • Криено няма пиено няма.
  • Кротко агне от две майки суче (бозае).
  • Кротко като агне (кога са обагне).
  • Круша под круша пада.
  • Круша-грозд. — Има много круши, провиснали като грозд.
  • Крушата са молила баби да я изеде, че й са остри зъбите.
  • Крушка си има опашка.
  • Крушката не пада далеч от крушата (коренът си).
  • Кръв да плюеш, казвай дренки съм ял.
  • Кръв с кръв са не мие.
  • Кръвен като попова свиня.
  • Кръвта вода не става.
  • Кръвта си проливам, че не го направям.
  • Кръпеж къща държи.
  • Кръст-кълки, корем-бабици.
  • Кръста ми. Клетва. Соф.
  • Кръстен, а не понуден.
  • Кръстен дявол.
  • Кръстена вода в яз не стои.
  • Кръсте`ц гради да летува (на нивата), купе`н гради да зимува.
  • Кръсти, Боже, помагай, стягай конче, та бягай.
  • Кръсти, Боже, помагай, фърляй шапка, че бягай.
  • Кряка, кряка, па кляка.
  • Кряка като жаба.
  • Куко и пипе, теле и пате.
  • Кукувица му изпила умът.
  • Кукориго петлю, заколи го, тетьо (тате), да не буди мама, да спим двама.
  • Куку, шопе.
  • Куме, ядваш ли печено прасе да ти опечем?
  • Кумица не е чуждица.
  • Купи ден да пожи`вим (да поминем). Кърчево.
  • Купи лук, па му навали главата. — Тъй отговарят, кога каже някой: „Що да правя.“ Соф.
  • Купи му брънкалка и пусти го да брънка.
  • Купил магарето, че тогаз зел да мисли има ли трева.
  • Купци се сбират да обират хората.
  • Курварството е до време, пиянството е до века.
  • Курдисал са като ръждив пищов.
  • Курдисал са като цигански пищов.
  • Куряк мъж. — Мъж, който не може да се схожда.
  • Куфалницата му не досяга. — Не му стига главата умът.
  • Куц вълк сяко куче го дърпа.
  • Куца, че го боли зъб.
  • Куча вяра. За турците.
  • Куча вяра не е вяра.
  • Куча кама`ра.
  • Куче брус не яде, а за пакост го изяда.
  • Куче го влаче. — Не го бива никак, западнал, осиромашел.
  • Куче държи кокала, нито го гложде, нито го на друго дава.
  • Куче и котка ще спят заедно.
  • Куче и челяк.
  • Куче икрам няма.
  • Куче, което не знае да лае, на овцете влък докарва.
  • Куче, което варди две вратя, гладно умира.
  • Куче сланина не става.
  • Куче срама няма.
  • Куче спи кога ще, а да видим как ще яде.
  • Куче цървули не носи.
  • Кучетата го дръпат. — Студено му е.
  • Кучетата та`мата (вместо щамата).
  • Кучето другар направи`, и тоягата не фърляй.
  • Кучето е благословено, а котката проклета. — Разказуват, че на онзи свят кучето ще носи вода да гаси огъня, в който са мъчи стопанинът, а котката ще духа да подклада.
  • Кучето е верен другар.
  • Кучето зиме се кани да си прави къща, а лете забравя.
  • Кучето и котката заедно ще спят.
  • Кучето като му наближи смъртта, отива да пикае на джамията на вратата.
  • Кучето, кога ще, спи; но кога ще, не може да яде.
  • Кучето ляга в яслата, па нито плявата яде, нито на коня дава.
  • Кучето не яде кокалът, че и на друго го не дава.
  • Кучето от ходенье (ход, път) остарява (или кучето път го състарява).
  • Кучето от ходенье остарява, а момата от китенье.
  • Кучето са протяга лете колко ще, а зиме са свива на кълъбце.
  • Кучето сяка зима се` ще си прави къща напролет.
  • Кучешки живот.
  • Кучешки народ.
  • Кучешко тегло.
  • Кучката бързо ражда, затуй слепи добива кучетата си.
  • Кучката слепи ражда кучетата си.
  • Къде гърми, къде вали.
  • Къде да е Господ да види.
  • Къде даде Господ. — Отговор на питаньето: „Къде отиваш? Къде си наумил да идеш?“ Ако питаш просто: „Къде?“, отговарят ти грубо: „За конски мъде.“
  • Къде лежи очката, а къде му почката.
  • Къде отиваш, млого? — Въз млого.
  • Къде отхождаш, Йончо? — За присади, Дончо.
  • Кълвача си сам главата изкълвава. — Кълвач, детел.
  • Кълвиговно. — Казва се на пиле преди харман.
  • Кълне като врачка.
  • Кълне са като циганин (циганка).
  • Кълне са като циганин, кога иска да излъже.
  • Кълцай вода в чутура, да ти пусне масло. Соф.
  • Към рай пътят млого тесен, към пъкълът с кола върви.
  • Кънти като празна бъчва.
  • Кърпеното повече трае.
  • Кърпи дупки, тули.
  • Кърпи съдраното, дорде е малко.
  • Къс петел, пиленце. — Тур.: „Койруксус таук хергюн пилич.“
  • Къса градината, дълга годината.
  • Късметлия дете и в гащите са насира. Тревн.
  • Късметя ми такъв.
  • Късметя й от педя.
  • Късна женитба, рани сираци.
  • Късно е да пестиш, кога не остане.
  • Късно си са подзел.
  • Късно си са подбедрил (подскоросал).
  • Късно си са свестил.
  • Късю ма дърпа. — Не ми достигат парите.
  • Кътай парицата, крепи душицата.
  • Къш чуждица, доде влезе в паница.
  • Къща без жена, гиран без кофа.
  • Къща без жена и мъж без пари, огън да ги гори. — Тур.: „Ев карасъз, еркек парасъс, атеше янсънлар“.
  • Къща без жена не е съща къща.
  • Къща без жена не се върти.
  • Къща без кавга (без дим) не бива.
  • Къща без покрив не бива.
  • Къща гори, дим не пуща.
  • Къща, да я шибнеш, ще тръгне — т.е. стъкната.
  • Къща имам (ми е) на главата (си).
  • Къща от имот са не съсипва.
  • Къща са с инат не върти.
  • Къща хрубелница.
  • Къща язи`лница — т.е. пуши.
  • Къщата да изгори, дългът из коминя изскача.
  • Къщата му гори, пък той песен пей.
  • Къщата не стои на земята, а на жената.
  • Къщата наопаки ще стане. — От приказка за Настрадин Ходжа.
  • Кьорав да не плаче, кьопав да не плаче, злочест да плаче.
  • Кьорав за свет, окат за чедо.
  • Кьорав Коца овце пасе, пет закарва, три докарва. Соф.
  • Кьорав не си.
  • Кьорава работа, конски хесап.
  • Кьорави очи кум не видят.
  • Кьоравото понякога прогледва.
  • Кяр до уши.
  • Кяр до коляно.
  • Кяр до коляно, зарар до уши.
  • Кяр е добър с похващанье, а пък борчът с плащанье.
  • Кяра и зараря са (стари) ортаци.
  1. Намладочна крава се казва тая, която има всякоя година теле.
  2. Слава тебе, Господи.