Български притчи или пословици и характерни думи/Л

Л

• Ладо та ладо, голо та гладо.
• Лае към майната си.
• Лае като куче.
• Лае на аба.
• Лае на месечина.
• Лае на сукман.
• Лае са с хората.
• Лае си гъзът.
• Лайно до лайно, човек до човек
• Лайно е — мерише, свиня е — подуша.
• Лани дето умря кобилата, жива ли е? От приказка.
• Лани ма излъга`, сега па ме излъга`. Селска.
• Лани свирено, сега го и`грат.
• Лани си ма попържало. — Лани не бях родено. От баснята.
• Ланска, ага, ланска съм жаба. — Виж: „Аз ланска, ага…“
• Лапа като хърватин.
• Лапа мухите.
• Лапнимуха.
• Лапни тая улица и… — На присмех, вместо земи, хвани тая улица. Русенска.
• Лапнишаран, блъснигабър.
• Лапнишаран, бутнихраст, развалигьол: троица братя.
• Левак не е ли? — За арменец.
• Левуст (хлевуст) човек. — 1) който много дрънка; 2) присмехулник.
• Левуста мома момку не драга.
• Легна мечката, играта престана.
• Ле`жи, долу па`си коньот.
• Лежи като бебер.
• Лежи като болник.
• Лежи като копой.
• Лежи като мъртъв.
• Лежи като паша.
• Лежи като селски чорбаджия.
• Лежи като цигански хараччия.
• Лежи на една кълка.
• Леж, та пукни.
• Лек като перушина.
• Лека работица, кал (пръст) и каменчица. Соф.
• Лека ти пръст.
• Леко като перо.
• Леко полеко, близо далеко.
• Лелка къделка.
• Леля ми си, лелке — пак да ми си леля.
• Лесно баби да яде гнили круши.
• Лесно да се храниш ако искаш, поп стани.
• Лесно дохожда, мъчно си отхожда.
• Лесно е да говориш, но мъчно е да го сториш.
• Лесно е да го кажеш, мъчно е да го докажеш.
• Лесно е да се вречеш, да видим как ще го изпечеш.
• Лесно е да казваш, я да видим как ще го направиш.
• Лесно е да са ожениш, да видим можеш ли са разжени.
• Лесно е да яде баба гнили круши, я да видим как ще яде червендаците.
• Лесно е на чужди деца да ставаш баща, я го отхрани да видим.
• Лете без аба, зиме без торба не ходи.
• Лете без кожух, зиме без хляб не ходи.
• Лете под сенките, зиме по седенките.
• Летен ден за зимна неделя.
• Лети на клетва като на лайно.
• Лети като пеперуда от цвят на цвят.
• Леща на кебап.
• Лещовичи сняг или лещовичя фартуна — случава се през месец март.
• Либе либи`, кусур не му гледай.
• Либи` либе с кусура му.
• Либи младо, земи старо.
• Либила два брата, видяла два свята.
• Лига`ви са — казват, кога някой не върши нещо както трябва.
• Лиже си сополя на сол намясто.
• Лика-прилика, като два стръка аглика.
• Лико с лико, ремик с ремик.
• Ликото държи и дъгите, и обръчите й. — Рекло ликото.
• Липсата го изяла.
• Лисицата викала на понуди, па завила в тръньето.
• Лисицата дваж в капаня не влязва.
• Лисицата и калугерка да стане, между кокошките я не пущай.
• Лисицата като не стига гроздьето, казва, че е кисело.
• Лисицата като не стига месото, вонещо е, казва.
• Лисицата кога спи, не може да лови кокошки.
• Лисицата лов не лови, и ако лови, сама си го яде.
• Лисицата не обича кочекът, а кокошките.
• Лисицата с ръкавици не може да лови кокошки.
• Лисицата с вълкът станали кумове, дорде откраднат кокошка, а кога я откраднали, разкумили са.
• Лице невиждано скоро са забравя. Гръц.
• Лице от лице са посвенява.
• Лицемерецът не сякога сполучва.
• Лишанджи бобе — т.е. яланджи бобе.
• Лишия Господ не търпи.
• Лов ловила, плен пленила.
• Ловецът дава място на заекът да бяга, а отстрана пуща кучето да го гони.
• Лови вятър в решето.
• Лозье не ще молитва, ами мотика.
• Лозье не ще дяда Попа, иска чича Пота.
• Ломоти се като обран грък на купя.
• Лош язик що не може да направи?
• Лоша жена, вечна мъка.
• Лоша дума кой я каже, негова е.
• Лоша дума от лоше сърце излиза.
• Лошав ум две бели (на другиго и на себе си).
• Лошавите върлуват от добрите.
• Лошавият от какво се посвенява, и во вретище пак ще се развява.
• Лошавото и вода го не спира.
• Лоше време път не спира, лоши години го спират.
• Лоше време пътник не спира.
• Лоше, добро, мое й то.
• Лоше, добро, туй е то.
• Лоше нема нищо; добро, да`-че господ. Соф.
• Лоше правил и добро не видял.
• Лошево време са управя, ама лош челяк никога.
• Лошето Господ не търпи.
• Лошето иде с колата, а се отнема с иглата.
• Лошето се с лоше изпъжда.
• Лоши уста сичко могат да кажат.
• Лошите са лесно сдружават.
• Лошият е белязан от Бога.
• Лошият челяк за лоше се сяща.
• Луд звънец не носи.
• Луд изяда и два зелника, ама кой луд да му ги даде.
• Луд от пиян бяга.
• Луд, псалт и хекимин сякой става.
• Луд рогат не бива.
• Луд с рога не бива (и да има, той ги избива).
• Луд свири, луд играй, който гледа, ум няма.
• Луд събира, мъдър разпилява.
• Луд хиляда влудява.
• Луда Кояна.
• Луда мома се по голямата китка познава, а луд овчер по голямата тояга.
• Луда Пройна.
• Луди купуват, мъдри продават.
• Луди правили, мъдри развалят.
• Лудите братя.
• Лудите несеяни никнат.
• Лудите нямат чорбаджия.
• Лудите пред кадия не карат.
• Лудият и питомният на едно не могат да живеят.
• Лудият кон или ще окьоравее, или ще окуцее.
• Лудо, младо, неженено. От песен.
• Лудост с кола на пазар не ходи.
• Лудост са на пазар не продава.
• Лудостта е сватя с белата.
• Лукова глава.
• Лукова глава не срязвал, кокошка не закалал.
• Лъга е. — Тъй казуват в Софийско, кога кихнеш, уж че е лъжа това, що казват, че като кихнеш, та е поменал някой. В Търновско казват „наздравье“. В по-отколешно време се кръстеха, кога кихнат.
• Лъгал съм, откак съм се родил, и доде умра па че лъжем.
• Лъжа без кантар.
• Лъжа вода не гази.
• Лъжа са с лъжица не сърба.
• Лъжата върви напред, а истината подир.
• Лъжата върви по-напред, ама далеч не отива.
• Лъжата гюмрюк не плаща.
• Лъжата, дето замръкне, там и осъмва.
• Лъжата й са къси краката.
• Лъжата са от брадата не засрамя.
• Лъжата скоро на мегдан излазя.
• Лъже го като малко дете с киселици.
• Лъже и сам си вяра хваща.
• Лъже като катунин.
• Лъже като брадат (дърт) циганин.
• Лъже, та са къса.
• Лъжец първата година са радва на лъжите си.
• Лъжи` и са свести.
• Лъжи` ма, да та лъжа, хубавелке.
• Лъжи` ма, да та лъжа, да не тъжиш, да не тъжа.
• Лъжи` ма, да та лъжа, да си минува времето.
• Лъжко-баждарлъжко.
• Лъжливия и скъперника лесно са спогаждат.
• Лъскава й гагата.
• Лъсна петалата. — Умря.
• Лъсна са като циганин на месечина.
• Лъснал като келев на месечина.
• Лъснал като лайно на месечина.
• Лъснал са като тиган на месечина.
• Лъщи му се гребена.
• Льохманът му н'едни.
• Любов на лице не гледа.
• Любов хубост не гледа.
• Людската кокошка му се вижда като патка (пуйка) голяма.
• Людската кокошка по-голямо яйце снася.
• Людски уста не са чувал, да ги запушеш.
• Людско жито за душа лесно са раздава.
• Людското е видено (или се` е по-видено).
• Людското е се` людско.
• Людското е се` по-голямо (по-много, по-хубаво).
• Людското са бие с коматя, а свое с тояга.
• Людското са зима и на Великден.
• Лют като пипер, горчив като пелин.
• Лют като пеперница.
• Лют оцет бъднето си съсипва.
• Лют оцет на съда си шета. — Тур.: „Кескин сирке кенди кабъна зарар.“
• Люта му е клетвата, а блага му молитвата. За поп казвано.
• Люх море. Старокотленска.
• Люшка се като пиян.
• Лющил го, та му писнали и двете уши.
• Лятно време и по тръньето хляб.
• Летно време и на трън колак има. Соф.
• Летно лайно, зиме понудица. Соф.
• Лято без бълхи не бива.
• Лято дойде, па си иде.