Български притчи или пословици и характерни думи/М

М

Ма'а Бог. — В Хасекиликя, вместо „Помага Бог“.
Магаре без самар.
Магаре без уши.
Магаре в златни дрехи.
Магаре вяаат (яхат), магаре бараат (търсят).
Магаре ли ги пърди? — За парите.
Магаре мътна вода гази ли?
Магаре на хаджилък да иде, пак си дохожда магаре.
Магаре н'едно.
Магаре не си ли, самари много.
Магаре от кантар разбира ли?
Магаре от тимар не проумява.
Магаре от срам не мре.
Магаре реве, магаре зове.
Магаре са на тегло не купува. — Неизвестно тука думата „тегло“ в кой смисъл е употребена. Види се, че е вместо теглилка, т.е. с кантар; но може и по това, като тегло и патима да се вземе и пак дава смисъл.
Магаре стока не е, зет роднина не е, върба дърво не е.
Магаре-тагаре, не е хубаво име, дръжте да го изедем. От приказка.
Магаретата ако пърдят, атовете не тряба да дрищят.
Магарето ако одъртее, тавлабашия не става.
Магарето викали на сватба; или вода няма, или дърва няма.
Магарето в нивата, тъй пише в книгата. — Тъй четял един поп, който не знаел да чете.
Магарето води камилите.
Магарето вярват, мене не вярват.
Магарето го не търси на вървеж, а на пърдеж.
Магарето е магаре, 'ко ще има пари с товари.
Магарето и старо да е, пак е магаре.
Магарето като види зора, от ата по-напред върви.
Магарето като го заболи, конят надпреваря.
Магарето колко да е кескин, ат не става.
Магарето са има толкоз високо, че кога влявва в яхъра, се` са сниша.
Магарето са се` сниша, кога ще влезе в яхъра.
Магарето си е магаре, 'ко ще има злат палдъм.
Магарето си е сякога магаре.
Магарето си продадох, от да карам магарета не са отървах.
Магарешка работа.
Магарешки рай. — Тъмница.
Магарешки свят.
Магарешките лайна и те на ихтибар. — Пословицата иде от това, че в мазанието с глина турят ги, защото държат яко.
Магарещината кой сака, той си я купува и без пари.
Магарещината не ходи по горите и скалите, а по човеците.
Магарещината с пари са не купува.
Мазна Гана (Ганка).
Мазни` да лизне.
Май му са длъжки ръцете.
Майка милей, ръка не стига (да бий).
Майка мрази снахата като чужденка.
Майка на тейка, тейко на майка, остана майка без деца.
Майка черки късмет не избира. Соф.
Майка я съсипват дъщерите, а тя за тях сина си съсипва.
Майката е веща, дъщерята се усеща.
Майката една, децата не са еднакви.
Майката никога не клопа децата си.
Маймуна е — т.е. безобразен, двуличен.
Маймунджулук пари не струва. Двуличието не върви.
Майната ти (майната му).
Майстор Грую вретенаря, от три буки три вретена и едното нададено.
Майстор казват на козата, че с гъза си куршуми лее.
Майстор като коза (петелки да прави).
Майстор съм, майстор, в гора съм расъл.
Майстор Хвате десет занаята знае: борина цепи, катран вари, скрипци прави, трески бере…
Майстор човек вретенарин, децата му свределаре.
Майстора го работата му показва.
Майстория кози пасе: пет закарва, три докарва. — В София казват: „Кьорав Коцо овце пасе, пет закарва“ и пр.
Майчина клетва се` стига.
Майчина клетва на сухо не пада (дом разпилява, дом запустява).
Майчица-сенчица.
Майчица, че пак майчица.
Макавей е денят на баджанаците.
Макар в бъчва да влезе, сух ще излезе. — Много пие.
Макар да съм гола, боса, добра стока нося.
Макар да е хрубелница, тя е наша хубелница.
Макар и колиба, моя си е изба.
Макар ловец, не е светец.
Мал ми е, ако чеш земи го. Соф.
Мала е бар и челяк!
Мала, па въртежка.
Мала, па цепеница! — (Да видиш клина, дет я цепи).
Мала, па пастърма.
Мала са пък нахлянкал — т.е. напил.
Мала са накитил (накадил) — т.е. напил.
Мале, дека че го мацаме?
Малка — грозничка, а голяма — хубавичка.
Малка е градината, дълга е годината.
Малка кокошка, а около големият петел.
Малка кокошка сякой ден ярица.
Малка Янка за копанье, а голема за тропанье.
Малката глава надвила на голямата.
Малката кокошка малки яйца и снася.
Малката крава малко теле ражда.
Малки деца — малка бела, а големи — голяма.
Малките светци убиват човека (Господ не го убива).
Малко, ама сладко; много, та горчиво.
Малко благословия, много неволия.
Малко вирче, дребна (малка) риба.
Малко говори, а много слушай.
Малко гърненце, сладко варивце.
Малко е бисерево зърно, а се носи на господска шия.
Малко зияде, голям зарар.
Малко имот, много ум.
Малко конче с големи уши. — Магарето.
Малко, много, туй от Бога.
Малко момче бълшица е, а момиче въшчи`ца. — Кога им се види срамотата.
Малко му тряба да го разцилиш.
Малко ум, много пари, голяма бела.
Малко хитрувай, по-малко хортувай.
Малко хитрувай, много се моли.
Малко черви яйца — т.е. малко се черви.
Малко ще му дойде.
Малко щребеле, а голяма шапка.
Малкото гърне в голямото — казват някога, кога питаш: „Какво ще сварим.“
Малкото камъче претуря колата.
Мало пиле до старо ярче.
Малък като петелко (пиперка).
Малък лъжец, голям крадец.
Малък светец, малък венец.
Малък Сечко рекъл: „Да ма не е срам от батя, ще си продам мурафетя.“
Мама ми е веща, знае как са пърже леща.
Мамарец, вагарец.
Мамин Гръгалчо.
Мамина леща гореща.
Манго, да та направим цар. — Ами маро`? — Маро` иде изподире с колата. — Ех, аз да карам колата, че който става цар, да става.
Манджа за хилядо, пипер за дукато.
Мара иска печено, булката — варено, а пък ний с дяда каквото намерим.
Мара Марка в кошът крие.
Мари люде, видяхте ли ма конка`х ли са? — Виж: „Луди попе…“
Мари мома от Микиш, я са обърни да ма виж.
Мари Радо, мари, дай кръмаля да го ударя, ама ма е страх.
Мария, гидия, на мишките кадия.
Мария, гидия, на котките кадия.
Мармори като поп.
Марта го върши това, Господ хабер няма.
Марта до деветините е сърдита.
Марта жена и аз жена, тръч коза на планина.
Марта не са дели (двои) от Сечка.
Марта са начумери, женят я за старец.
Марта са е запънала пак да прави някой сиромах болярин.
Марта са сърди за ерген.
Марта ще прави сиромаха болярин.
Мартин дъжд, да го налееш в оцет, става лют.
Мартина работа (Господ я има хабер, я не).
Мартино време.
Мартино слънце (не топли).
Марцина мина този свят, марцина и ще умре.
Маскара мъж, за пара дроб.
Маскарата не ходи по гората, ами по хората.
Масраф става.
Матка ли си, води рояка.
Мах уби честта на момата.
Маха опаш като котка за мръвка.
Маха опаш като куче.
Маха опашка. — Гали са, лъсти другите да му дадат нещо.
Маха опашка за врабче.
Маха с глава като кон (от мухите).
Маха с глава като кон с празна торба.
Махана, мъжо, ръжен хляб.
Махни са, страшно, юнак ще мине.
Маци и пламъци. — „Маци“ е съкратено от „майци“.
Мацна го като сопол в леща.
Мацни го в устата.
Мачка и поганец че лежат наедно. — Казва са за студена нощ. Соф.
Мачки ли сте доили? — За нещо, кога няма отде да вземат. Соф.
Мачкина душа. — Женско чедо. Прил.
Машалла има. — За някой, който свършил нещо.
Машалла, моме.
Машалла, момина мале. От песен.
Машалла са казва на посрано дете. — В отговор, кога кажат някому „машалла“.
Машалла, тюцко Трифоне, че пак си знаял гръцки.
Мед да капне, да го оближеш. — Кога хвалят мома, че е чисто и пометено.
Мед купува, мъст (оцет) продава.
Мед са на точило не ближе.
Меда, бабо, меда. — Недей синко, Неда, ей булката на тавана. От приказка.
Медена пита и еничерина подслажда.
Между голи жени и ред. — Думата е за баня.
Между два огъня се намярва.
Между два стола човек на земята пада.
Между нази черна котка мина. — Смразили сме се.
Между работа работа има. — Тур.: „Иш арасанда иш вар.“
Между чукът и наковалнята са намирам.
Мезе за ракия, гозба за трапеза, тамян за вкъщи. — За ряпата.
Меки очи, мокри поли.
Меко, ама (от) далеко.
Меко като памук.
Мекото въжье претрива якия камък.
Мели за зелье.
Мели, мели, брашно не пуща.
Мели му воденицата. — Много дрънка.
Мене гледай, гроздьето не гледай. — Тур.: „Гьозюме бак, юзюме бакма.“
Мене си ли да вярвам, Рада ли да вярвам.
Мене си ли да вярвам, Рада ли да слушам.
Мени ветхо, теби ново.
Мени добре, теби по-добре, а рубето на халос.
Мени добре, теби по-добре, за рубето зло става.
Мени е до плач, а теби до смях.
Мени е мило, теби е гнило.
Мени ми се гони майката, а той…
Мени не вярват, а магарето вярват.
Мени щяло, теби щяло, що е крива грошата?
Менява ги като циганин коньете.
Менява се като през марта времето.
Мерено, уверено.
Мери гарга, дум патка.
Меришат му зъбите на трева. — Казва се на присмех, кога умира кон зиме от глад.
Меришат му зъбите на мляко. — Казва се за старите на присмех, кога си крият годините и се показват млади.
Меришат му устата на мляко.
Мерише ми на бой. — Тъй плашат понякога децата.
Мерише на бъчва. — За пиениците.
Мерише на гроб. — Скоро ще умре.
Мерише на земя.
Мерише му душата на мляко.
Мерише на ветхи кириши.
Месец храни годината.
Местните на место, а па госта под моста. — Тур.: „Ерми ерине, мусафир саманлаа.“
Месо без кости не бива.
Месо месо яде ли?
Месото ми се не яде, кръвта ми на земята не пада.
Месото са с костите (кокалите) продава.
Метнал петалата — умрял.
Меца-клеца не е хубаво име, дръжте да я изядем.
Мечка страх, мен не.
Мечка са научва, та челяк ли не може?
Мечка тесто (турта) валяше, повече го лапаше.
Мечката на лисицата, а лисицата на опашката си. — Казва се, кога карат някого на работа, а той кара другиго.
Мечката наред играе.
Мечката спи, ухото й мърда.
Мечката я улавят от гората, и пак са науча.
Ми кръцкай. — Не скърцай. Хасекелик.
Мига като куче в лапавица. — Казва се, кога съдят някого, а той мига и мълчи.
Мига на парцали.
Мигар ще му сея на дъното ряпа.
Мижайте очи, да ви лъжеме. Кукуш.
Мижи, Хасан, да ти бая.
Мий магарето с сапун, да изгубиш и сапуня, и труда.
Мий магаре, хаби сапун и време.
Мий магаре, да ти плати с удари.
Мил му като на кучето камък.
Мил му, че го бил.
Мила, та драга.
Мили мамини патенца, вчера ги насадих, а днес са излупили и плувнали — казвала една, която се напила и като влязла в мазата, не познала памукя, че плувнал.
Мили му като овцете на вълка.
Мило за драго давай.
Мило му като лански сняг.
Мило му като на децата пръчката.
Мина Генчо (веч) Еския. — То се вече мина.
Мина ми на ухото.
Мина ми през ума.
Мина Минчо на пост, да поседи на мост.
Мина пате калът.
Мина пате, окъпа са.
Мина щиру време.
Минал и заминал.
Минал и през голямо решето, и през малко решето.
Минал му заяк път. — Станало му пречка.
Минал през иглени уши.
Минал през огън и вода.
Минал през сито и през решето.
Минал през Чуканите — т.е. поначукал се, понарязал се. Чуканите са еленски колиби.
Минала му лисица път. — Сполетяла го злочестина, станала му нещо прекрата.
Минала му мишка път. — Не свършил работа.
Минала са сватбата и си търси невестата.
Минали кола вода, остава ли следа?
Минало край хубавото.
Минало му премеждье през главата.
Минало му време.
Минало ти, байно, либенье, като на мала вола дълъг път.
Миналото минало, сегашното да видим.
Миналото не са враща никога.
Миналото свето, сегашното не с свето.
Мине ли мъж през бара, сака и да бара.
Мир и берекет, с гърба напред. — Благословенье на подбив при напиванье.
Мир и берекет, с гъза напред.
Мирас, марас.
Мирен като яре. — Немирен.
Мирно си сидехми, намерихми си белата.
Мирно сърце Бога моли, а немирно сълзи рони.
Миропомазали го. — Кога някой нещо се накитил, без да се усети.
Мисли за добро, да та не слети зло.
Мисли като бясно куче.
Мисли като ерменец, който побъркал баба си.
Мисли като кон на празна торба.
Мисли като кон на празна ясла.
Мисли като куче през Велики пости.
Мисли като магаре без слама.
Мисли като мисир през Велики пости.
Мисли като мисирче на слънце.
Мисли като павликенски домин.
Мисли като пате в дъжд.
Мисли като свиня (шупар) за Колада.
Мисли като свиня над говно.
Мисли като свиня на пъртина.
Мисли щото мислиш, Бога нийде и никога не забравяй.
Митил затваря кошара, а сипаницата не.
Мишя вяра. — Тъй казват на гърците, защото кога приказват гъркини, като че църкат мишки. „Вяра“ тука е вместо „народност“.
Мишье пиканье море не пълни.
Мишка в копена не останва гладна, или мишката в хамбаря гладна не остава.
Мишка вода. — Вред обмокрен.
Мишката го мисли, котката го отмисля (разваля).
Мишката кога е в кошницата сяка, че няма по-добре от нея.
Мишката са не побира в дупката, пък повлякла и тиква подире си.
Мишки да ти изгризат ушите. — На децата, кога трошат хляб.
Мишки да ви изядат главите.
Мишките играят, че няма котката.
Мишя дупка за хиляда. — Тур.: „Съчан дилии бин алтъна.“
Мишя пикня море размъща ли?
Млад без памет, стар без ум.
Млад бях: „Мълчи, ти не знаеш“; остарях: „Че кой та пита.“
Млад да се жениш, рано е; стар да се жениш, късно е.
Млад да работи, стар да настанява.
Млад е, който е здрав.
Млад-зелен.
Млад работи`, стар ум давай.
Млад са жени`, или млад са калугери`.
Млад си — зелен си, стар си — изкуфял си.
Млада жена, старо вино. Соф.
Младата булка с писаната хурка. От песен.
Младо без парица, старо без душица.
Младо е момчето! Остали са му (само) два кътника.
Младо либи`, старо земи`.
Младо лозье, кисело гроздье.
Младо не пожелило, старо не спечелило.
Младо не спастрило, старо не скастрило.
Младо радо до венчило, а охоло до вречило.
Младоженя без кусур не бива.
Младост до време, старост до гроба.
Младост е лудост.
Младост и лудост две близнета.
Младо хвали`, старо либи`.
Млого въз млого отходи.
Млого лакардии (думи) на воденица биват.
Млого ходи из село, ще си дойде без чело.
Млогото думи пари не струват.
Млогото отиде, малкото остана. — Тур.: „Чоку гитти, азъ калдъ.“
Млък, че та изяда влък.
Мляко, дръж го яко.
Много баба знаяла и насъне гледала.
Много баби — килаво дете. — Дет са месят мнозина в една работа, тя не става никаква.
Много борави, нищо не прави.
Много гърми, а не вали.
Много гърмотевица, а малко дъжд.
Много дрънка, се` за вънка.
Много е грижа Бога, че ще попари сланата краставиците.
Много е дявол — т.е. хитър, лукав.
Много за глава, че ни едно на глава.
Много занаети, празни му ръцете.
Много знае, бей!
Много знае, много ще тегли.
Много имот къща не съсипва.
Много квачки и пилета.
Много ма чуват те мени.
Много ма керти. — Не ме зачита.
Много му знае кожата, много ще му тегли главата.
Много обидяло, много видяло.
Много приказки на воденица биват.
Много слушай, малко думай.
Много сми прекарали, и туй ще прекарами.
Много стока къща не съсипва.
Много стока очи не вади. — Тур.: „Артък мал гьоз чикармас.“
Много ходило, много знай. От приказка.
Много ходило, много видяло.
Много ходил, много видял и научил. — Тур.: „Чок гезен, чок билир.“
Много хитър човек честта си прехитря и без чест остава.
Много художник, пустокъщовник. Гръц.
Много чеда` за хвала`, а едно е за храна.
Много яло и на зъб не попало.
Многото думи малко пари струват.
Многото са мина, малкото остана.
Можеш ли сам да изпечеш кокошка, недей пита другиго.
Мой кум, негов ум.
Мойта земя да ми пие кръвта, а не чужда.
Мойта още жито зоби, или
Мойта още в полата си яде — т.е. твърде е малка. Тъй казват някои ергени, кога ги канят с някоя мома, а то показва, че не ще бързат да се женят.
Мойта риза по-близо ми й от твойта.
Мойто мой, твойто мой.
Мокри гащи ядат риба.
Мокри Иван. — Прякор на пиениците, най-вече на ония, които са попикават.
Мокри й полите, че й меки очите.
Мокрият предник сушат, а не сухият.
Мокър дошел, а кален си отишел.
Мокър като дъждовник.
Мокър като дюдюл. — „Дюдюл“ не ми е позната дума; но може би е да от „дудул, дудула“ („Цинга манга дудула“) и да означава „дюдюл“, сиреч тоя, който играе на „пеперудня“ и когото заливат с вода. На последне време циганите играят тази игра, както и „лазара“.
Мокър като пеперуда.
Мокър от дъжд са не бои.
Молба не е загуба.
Молено сиренье, кисело яденье.
Молете са, хора, дано излезе Рада мома.
Моли като с бял дроб.
Моли като с крастав кон.
Моли са като просяк.
Моли са като циганка да иде на сватба.
Моли` се, и от зло пази` се.
Молозака държи дувара.
Мома вино не пие, коза сено не яде. — Де козата? — На купата. — Де момата? — При оката, или
Мома вино не пие, коза сено не яде; козата са покачи на купата и момата дигна оката.
Мома в люлка, дар в дисаги.
Мома гиздава, а глава гнидава.
Мома гиздосия, булка поразия. — Доде е мома скопосна, като са ожени, не са погледва.
Мома е, докле е у дома.
Мома като преспа (соспа) — т.е. едра като планина.
Мома мила, а невеста гнила.
Мома на глед, като тиква на плет.
Мома откак стана мома, се` й свати на ума.
Мома срама няма.
Мома троши паниците — т.е. иска да се жени.
Момата плели, иргенът клели.
Момата я жени лицето.
Момински срам до прага.
Момински срам до края.
Моминско село няма нийде.
Момиче, голям дяволо. От песен.
Момиче расте като гъбка.
Момичетата растат като зла трева.
Момичето дяволите го теглят за ушите, та расте скоро.
Момичето е гнило купище.
Момичето язък, че изгори момчето.
Момче расте като под камък, а момиче като под лайно.
Момче от Бонче, невеста от Вранче. Прилепска. Бонче и Вранче са села.
Момче са жени, кога ще, а момиче, кога го сакат.
Момченце и момиченце, конченце и теленце.
Море, слагай да ям, че от сватба ида.
Морето да пропадне, я че изпливам отгоре. Кюстендил.
Мори Пено, като ходи у Цариград, виде ли царьо? — Видех. — Що чинеше? — Правеше си опинци. — Имаше ли брада? — Баш като дедовата Тричкова. Соф.
Мотика и лопата най-последня заплата.
Мотика и лопата — казвали краката на магарето, като ходяло, и ще каже, че то моляло Бога да умре стопанинът му; а па конят казвал: „Дръж са, не бой са, на памук ще паднеш“; затова кога падне някой от кон, не са убивал, а от магаре — убивал са.
Мотика молитва не сака. Соф.
Мотовила вила, който сече мотовила, жена му умира.
Мотовила вила, жена мъжа била.
Мочил срещу слънце. Мак.
Мош-пую. — Влашко конте.
Моя жена, моя злина (и добрина).
Моя крава, мое и теле.
Моя майка и негова от две жени деца.
Моя майка и негова две жени.
Моя майка и негова на една река си прали ризите.
Моя майка и негова на едно слънце си сушат дрехите.
Моя милост ма проводи негова милост до твоя милост да му дадеш един чувал жито.
Моя милост, твоя милост, кой ще влезе в хамбаря, да насипе чувала.
Моят ат е по-бръз от неговото магаре.
Моята хропотница за твоя нос. — Употребява се от хропотничави някои по вяра, че ще оздравеят, ако излъжат другиго, като му кажат: „Кой се сгодил в нашата махла?“ Ако излъганият попита кой е, отговарят: „Моята…“
Мравя ли е насреща, ти с мечка са бори.
Мразя го като червив (като червиво куче).
Мразяла момата хорото, че са оженила за гъдуларя.
Мрака сякаш — т.е. много сакаш.
Мре от глад, пък ще става сват.
Мръдна му бръчката.
Мръдна му гроша.
Мръзнах до Бога.
Мръкни, съмни, туй света.
Мръстят са като зъмье.
Мрътва глава сълзи пуща ли?
Мрътва и студена.
Мрътво око сълза не пуща.
Мука и сполука.
Мустаки го наболи, а той още сополи.
Мустачури до ушури.
Муха, бае, муха ти в окото. — А в твоето паяк.
Муха далак има, мравя злъчка има.
Муха с оцет не са лови.
Муха са мижом не лови.
Мухата като потъне в конското лайно, мисли, че е в мъст потънала.
Мухата са върти над медът, а попът над бобът.
Мухата стригат. — Казва се за скъперник някой, но повече за селените хърцои.
Мушица го прави, ако го правеше баба, щеше да ти напълни паницата — казала една баба, като дала на един турчин мед малко в една паница, а той искал още.
Мъгла го влаче по зелено осое.
Мъгливото време на вълкът ярадисва.
Мъдарец, мъдарец, дигни плочка вагарец.
Мъдри купуват, луди продават.
Мъдри събират, луди пилеят.
Мъдри са като млада булка.
Мъдрият са готви отнапред за сякога. Гръц.
Мъж бъди, Начо, попържай.
Мъж го имаш за сянка.
Мъж да приноси с колата, жена да износя с иглата, пак не остава, или
Мъж да принося с две ръце, жена да износя с малкият си пръст, пак е празна къщата.
Мъж държи къщата, а жената я краси.
Мъж е сякой, който върже гащи.
Мъж е туй, не е кърпел да го откърпиш (или не е яма да го откърпиш).
Мъж за две жени станал, още не порасъл.
Мъж и жена злъчка имат, брат и сестра глъчка имат.
Мъж искам, днес го искам.
Мъж, мъж, като лайно в дъжд.
Мъж на жена лицето, жена мъжу ръцете гледа.
Мъж от краката изстива, жена като патка. Соф.
Мъж от море очи носи.
Мъж с до пояс бела брада да е, да го не верваш.
Мъж с мустаки и жена с гърди не се учат.
Мъж са два пъти радва в живота си: веднъж, кога са жени, и втори път, кога му умре жената.
Мъж съм аз, гащи вържа.
Мъж тегоби не знае — т.е. не му е толкоз мъчно за дома, кога е на чужбина.
Мъжа е гостенин (гост) вкъщи.
Мъждрак в чувал не стои.
Мъждрак се у врекя не крие. Соф.
Мъжец, мъжец, ако би ще и от калец.
Мъжец, мъжец — дребен дъждец.
Мъжко винце. — Кисело вино.
Мъжкото е като бълха, женското като въшка.
Мъжът да знае жената от пояса надоле.
Мъжът е вкъщи глава, а жената душа.
Мъжът е се` сенчица.
Мъз-мъз човек. — Човек, що хортува и не му се разумява.
Мълзя си кравата.
Мълкохапо куче.
Мълчаливия си знае работата.
Мълчан пита изяда.
Мълчано, безценно.
Мълчаньето на всичко надвива.
Мълчете да каже наш Иван, когото го мързи да си отвори устата.
Мълчи бе; по нас кога ги бият, че не им дават да плачат.
Мълчи, да та убие Господ. — Казва се тому, който е направил нещо пакост и иска да са оправдае.
Мълчи като бивол.
Мълчи като блъснат.
Мълчи като дъб.
Мълчи като пукал.
Мълчи като треснат.
Мълчи като фит (пуяк).
Мълчимайка — казват на майка, която има моми за жененье.
Мълчи, маре, аз го лъжа.
Мързеливите вечер са разработват.
Мързеливия пророк става.
Мързеш благо не руча и ново не носи. Соф.
Мързи го да подума.
Мързян и Нещян двама братя.
Мързян и Нещян братя, а Нехра им сестра.
Мършава погодба много е по-хубава от тлъста сръдба.
Мътиш ми водата.
Мътна и поройна. — За човек, що не знае какво прави.
Мътна като боза. — За вода.
Мътна като кал. — За вода.
Мъх за шикалки. От приказка.
Мъчи се да изкара от две баби невеста. Соф.
Мъчи се като грешен дявол.
Мъчил са бивол да погълне, че едва муха погълнал.
Мъчно е войвода да станеш, а то пари са лесно печелят.
Мяра — вяра, кантар — кадия.
Място обичай, закон главизна.
Мях имахми и без мях бяхми.