• На ата са кюстек туря.
  • На баба ти гнили круши.
  • На балдъзата едната кълка е на баджанака.
  • На бахчеванджия седнал краставици да продава.
  • На баща ти лула тютюн.
  • На бащиното си кръщенье не съм ял толкоз.
  • На бащиното си огнище ряпа сей.
  • На бегалецът окото в гората.
  • На бегалецът гората е Света гора.
  • На Белица за белица.
  • На берберница за ред трябва да чакаш.
  • На бивола окото се` в просото.
  • На блага па`ра излязла — т.е. сутрин по слана.
  • На благата черква. — Обред в одринските села подир виноберма, на който слагат само кокошки и благо вино.
  • На боб на зърно. — Казва се, кога нещо се роди нарядко.
  • На Бога са нозете вълнени, а ръцете железни.
  • На богатият колата излизат въз баиря, а на сиромахът не могат.
  • На бодлива крава Господ рога не дава (или да не дава).
  • На Божата работа никой не са смеся.
  • На бой се плесница не гледа.
  • На бой сички не умират и сички юнаци не биват.
  • На бостанджия краставици са не продават.
  • На бостаня спала, краставици яла.
  • На брадата му ще намериш и от Бъдни вечер от меда, и на Великден от яйцето. — За човек, който се държи нечисто.
  • На българин умът иде я кога бяга, я кога ляга.
  • На българина мъка дай. — Тур.: „Гяура` изиет.“
  • На българина чаша винце, я ракийца.
  • На бълха шемшик сокай.
  • На бял кон и на млад господар мъчно са шета.
  • На бял кон и на чер калугер голяма им е шетнята.
  • На бял кон, на калугер, много им е захметя.
  • На вази по чешка, а на майка ви с черното.
  • На вам по цяло, дайте мене половинка.
  • На вас здравье.
  • На вас лъжа, на мене истина.
  • На ваше здравье, кръст ма боли.
  • На вдовица от сапун нужда няма. Тур.
  • На вдовицата жена и полите й са душмани. Соф.
  • На вдовиците на късметя.
  • На Великден кога дойдеш у нас на честито, аз ще ти дам пологът (мътокът).
  • На вето село нов адет не бива.
  • На вето село нов закон не прави.
  • На вето село нов адет не вади.
  • На` ви, майка, по чашка, а майка ви ще пие с черното шише, че желее баща ви.
  • На високо седи, на широко гледа. — За Бога.
  • На вода, на огън юнак не бива.
  • На водата малко вино туря. — Преносно за скъперниците.
  • На воденица гайда не струва.
  • На воденица да идеш, ред трябва да вардиш.
  • На воденица за ред трябва да чакаш.
  • На воденица правено. — Дрънка, говори много.
  • На воденичаря, тато, да ти изцери кашлицата като на мама.
  • На войска сабя са не заема.
  • На Връбница в сряда. — Никога.
  • На връст баба, на работа похаба.
  • На второ пришествие.
  • На въглен падна — т.е. на горещ стомах.
  • На въглен цвърна.
  • На въз вода плува.
  • На въз косми бръсне.
  • На възлове въже по-яко държи.
  • На вълкът в ръцете да падне овца, излязва ли цяла? — Историческа. Говори се за българска княгиня и за турците.
  • На вълкът името работи, а злото секи го струва.
  • На вълкът името работи, а лисицата си върши работата.
  • На вълкът намират махна, а себе си не видят.
  • На вълчешко легло кокал стои ли?
  • На вяра, на заем, пък отде не знаем.
  • На глава му фи`на феса. Соф.
  • На глава му тъпан бие, на гъзът му яйце се пече.
  • На глава са два калпакя не налагат (не носят).
  • На глава слънце, на сърце лед (или снег), или
  • На главата снег, на сърцето лед.
  • На главата има нещо, а в главата няма нищо.
  • На главата му огън гори, пък той хабер няма.
  • На гладна кума хляб на ума.
  • На гладна сватя и дивяк е сладък.
  • На гладният и сухите корички са сладки.
  • На гладно куче сирен мях дава ли са да го варди?
  • На гладно сърце.
  • На глух да свириш, пиян да черпиш, мъртъв да кадиш — се` едно хваща.
  • На глух да клепеш, мъртъв да пушиш и пиян да черпиш — се` едно е.
  • На гнила дъска не стъпвай.
  • На гол гъз дрънкало не тряба.
  • На гол корем чифте пищове.
  • На гол мях сабя не мяза.
  • На голям ден съм родена, на по-голям съм кръстена.
  • На господарски смях, на ясно време недей вярва, навчас се меняват.
  • На гости драг, у вкъщи враг.
  • На готови деца баща да бъдеш (да стаеш) лесно е…
  • На грамати`ка дървена мотика.
  • На греха няма майстор.
  • На гъзо му сир восък, на носо му фитили.
  • На гърба си да падне, пак носа си ще разбий. — За комуто не му върви на добре.
  • На гърбът си го задявам. — По` съм силен от него.
  • На дарак е дупчено.
  • На два татка дете без капа ходи. Скопска.
  • На две баба баяла.
  • На две врата куче гладно умира.
  • На две кози пастир не мога да бъда.
  • На две магарета не може да раздели кош слама.
  • На`две-на`три. — Небрежно, как да е, набързо.
  • На девет вълци един пачи крак. — Тур.: „Докуз курда`, бир фурда`.“
  • На девет са качих, на осем не слизам. — Не си зная сметката.
  • На дете са не вричай, а подавай.
  • На детето каквото му на сърцето.
  • На доброто вино и оцетят му е добър.
  • На добър син имот не тряба, а на зъл защо му е, или
  • На добър син имот защо е, а на лош и не трябва.
  • На 'довиците на късметя живейте.
  • На Дрангазовото магаре свещ ще му паля. Соф.
  • На дребно нямам, а на едро не останаха. — Кога на шега искат да дарят някого.
  • На другиго ги продавай тия.
  • На другиго хатър, на мене си кахър.
  • На друго място ма сърби, на друго ма чешеш.
  • На друго място ма боли, на друго ма триеш.
  • На Дряново ходи; какви трици рови.
  • На думата си твърд бъди.
  • На душманин, който бяга, направи му злат мост.
  • На дъж, на вятър. — Сегиз-тогиз.
  • На дълга пътя Цариград. От песен.
  • На дърва с дете не ходи; ако му са счупят колата — плаче, ако ти се счупят — смее ти са.
  • На дърва отишел, брадвата не зел.
  • На дъсченото село. — Тур. Значи в гроба, от това, дето турците се ровят с дъски.
  • На дявола куршум в ушите.
  • На дявола пипер в очи.
  • На дявола торба камънье.
  • На дяволско село черква не прави.
  • На дядова си паднал, като се родил. — Честит, сполучил с женяньето си.
  • На евреин да не задлъжняваш, ако ищеш сладко да ядеш.
  • На евтиното месо чорбата не е сладка.
  • На един светец — един венец.
  • На една река са прали.
  • На едни язикът, на други зъбите работят.
  • На едни кола грънци една сопа стига.
  • На едно дете много кръстници не биват.
  • На едно място или са закрепи и търпи, или бягай. — Тур.: „Бир махалде я тек дур, я пек дур.“
  • На едно слънце са поскали.
  • На едно слънце си сушили дрехите.
  • На едно слънце яли, на една месечина спали. — Не са роднина.
  • На едного казвали, он се` разбира криво.
  • На едного крилце, на другиго търта.
  • На едного майка, на другиго мащеха.
  • На едного перце, на другиго крилце.
  • На едного са лъщи, на другиго са червенее.
  • На едного туй, на другиго онуй.
  • На едногото главата дебела, а на другия неодялана.
  • На жена грозна не казвай, че та нагрозява (намразява).
  • На жена да са къси пътеките.
  • На жена, катър и куче който хваща вяра, ум няма.
  • На жената болестта, трептеньето на листа.
  • На жената господ е мъжо.
  • На жената дяволите в тилът й са мътят.
  • На жената дявола е парата, а на мъжът — жената.
  • На жената както й са молиш.
  • На жената косата, на мъжът мустаките.
  • На жената по ума ако са возиш, ще прокопсаш.
  • На жената политиката в полите и`.
  • На жената са гледа как държи (къщата), а на мъжът — какво внося.
  • На жената уреда до прага, извън прага на мъжа е.
  • На женски кола до в дола.
  • На женски пазар спанье са продава. Соф.
  • На жив вълк опашката са не мери.
  • На заеца беж, на кучето дръж.
  • На заеца беж, на хрътката дръж. — Тур.: „Таушана кач, тазъя тут.“
  • На заеца кожата траяла три месеца на тъпан, че твойта ли не ще?
  • На заеца кожата шест месеца траяла на тъпан, че ний ли не ще утраем?
  • На залог слънце не са яде, че се разядат на човека устата.
  • На земята не стъпва.
  • На земята тежи много.
  • На зла круша, зъл прът.
  • На зла суша и градуша.
  • На зло търпи, че зло не струвай.
  • На змията смажи й главата.
  • На зора какво се опира. — „Зора не даянър.“
  • На зъл час в сакантия секи гледа себе си.
  • На зъмчето смажи му главата, доде е малко.
  • На каквото хоро са хванеш, тъй ще играеш.
  • На какъвто кон яздиш, такваз песен ще пееш.
  • На калугер милостиня и на турчин оно вречи, не забравя.
  • На келева глава — чемширен гребен.
  • На келевия нехтье не трябват, одира си главата.
  • На кобилица се прегънал от студ.
  • На кого кукна кукото? — На мен.
  • На кого ще остане скубелът?
  • На кое какво прилича.
  • На кой цар на времето са намираш?
  • На колко годинки е той? — Тур.: „Кач яшанда кокона Трандафила.“
  • На колко понуди е бил!
  • На комар ботуши.
  • На комар сломи ногата, потичат му червата. Видин.
  • На кон и на ере гърдите гледай.
  • На конец постоя.
  • На конска глава, и умряла да е, юзда й туряй.
  • На конски Великден.
  • На косъм постоя.
  • На коте ряпа, на жаба харзулка.
  • На коте ряпа, на комар ботуши.
  • На котката пътят до в плевнята. — Тур.: „Кединин юрююшу саманлаа кадар.“
  • На кочина прозорец и на курник катанец. Соф.
  • На която круша има круши, на нея има и копани.
  • На кравата гледай рогата, а на момата краката.
  • На кравата рогата не тежат.
  • На крастава шия желти желтици.
  • На края се давят власите.
  • На кривия комин димът право излязва.
  • На криво баба пикала. Соф.
  • На кръчмата секи ден, а на черква на свет ден.
  • На куков ден. Или: На куково лято.
  • На куче не оставят аманет сирен мях.
  • На кучето дръж, на заеца беж.
  • На кучето злината, на пиперя лютината, на човека добрината струват пари.
  • На кучето, като му наближи смъртта, отива, та пикае на джамията на вратата.
  • На кучешко легло кокал търси.
  • На кучешко легло кокал цял стои ли?
  • На кучешко легловище търси кокал.
  • На къщата ти бухали ще бухат.
  • На кьоравите щъркове Господ самси вие гнездото.
  • На ланско огнище огън търси.
  • На лапавица гледа.
  • На ластовицата опашката е от ножици.
  • На лице Бог не гледа, а на сърце.
  • На лице Христа (кръста), а в пазва дявола.
  • На лицето му да пикаеш, той ще каже от Бога е росица. — За безочляв човек.
  • На лош син иманье не трябва, а на добрия защо му е.
  • На лудите на главите научи се да бръсне.
  • На лудите честта работи.
  • На лудите кмет не дирят.
  • На лудия секи ден Великден.
  • На лъжата гюмрюк не зимат.
  • На лъжата е плитко дъното.
  • На лъжата краката са къси.
  • На лъжата кантар няма.
  • На лъжеца мартора до главата му.
  • На люцък гръб лесно е да се кордисваш.
  • На людско дупе 500 тояги са нищо.
  • На магаре намясто, ат ще вържа. Тур.
  • На магарето дур, на коня чуш.
  • На магарето слово казвали, то си ушите мърдало.
  • На майка ти гнили круши.
  • На майка си в коремът ка' не е бил.
  • На майка ти желти чехли.
  • На мала вола дълъг път.
  • На малкото птиче устата биват големи.
  • На мене са падна кръчмата.
  • На мечката са дощяло круши (и дренки) и тя си казвала, че таз година ще са родят много.
  • На` ми климаря, удри дувара.
  • На мирна земя черен роб.
  • На мишките очите (шие, боде, пише).
  • На Мирево тъпан бие, на Хирево свирка свири.
  • На младо са ище, на старо са ревне.
  • На много пари и грижата много.
  • На мокра земя малко дъжд тряба.
  • На мома крушум пусни, а дума недей.
  • На момински врата и магаретата поревават.
  • На момите къклица, на момците бъклица.
  • На мравята път не е минувал. — Мирен, незлобив.
  • На мъж кръвта е по-честа, а на жената — по-рядка.
  • На мъж хубост са не гледа (не търси).
  • На мъжа уреда до къщните врата, а в къщата е на жената.
  • На мъжът уреда до сълбата, а на жената от сълбата нагоре.
  • На мършата и врабчета ходят.
  • На мюхлюзин ли си стока дал?
  • На нафор падна.
  • На невикан гост мястото му е зад вратата.
  • На неврат[1] ще иде.
  • На него гледам.
  • На някого къщата му горяла, а друг искал да му дадат огън да си запали лулата.
  • На обесник в къщата въже не окачай.
  • На огнището му ряпа ще сеят!
  • На огнището му трева да изникне.
  • На онзи свят ще вриш в катраня.
  • На онзи свят котката ще подклажда катраня да ври чорбаджия, а кучето ще носи вода да го загасява. — Казува се за верността и предаността на кучето.
  • На о`прки боб. — Боб, сготвен само със сол и вода.
  • На оси пикал. — Сърдит.
  • На отворена стая много прозорци не трябат.
  • На очи драга, зад очи по`врага.
  • На пара стъпва, на грош са не побира.
  • На парите добро утро, на парите добър вечер.
  • На перигла се върти.
  • На пета се върти.
  • На по-добри гости, по-голяма чест.
  • На по-малко хоро, по-скоро са наиграва човек.
  • На подарено магаре зъбите не са гледат, или
  • На подарено магаре подковите са не търсят.
  • На пожар с мехове отива. Тур.
  • На помана за прехрана.
  • На помен с чуждо коливо.
  • На помен със сита мешлина не ходи.
  • На попа думите слушай, а работите не гледай.
  • На поповете по една, на миряните по три, на калугерите колкото намерят.
  • На пототан гиди пущино.
  • На пояса си го затиквам. — По` съм силен от него.
  • На права Бога ще ида.
  • На правдина. — Тур.: „Хак ерине.“
  • На правото ако ангел помага, на кривото дявола са подлага.
  • На препалена пещ малко огнец й трябва.
  • На прехвалени ягоди с голям кошник не ходи или малка кошница носи.
  • На приказки няма насита.
  • На простака до пояс, а умния сух минал.
  • На пръстье да ги преброиш.
  • На птичето (на биволът) окото в просото.
  • На пърча брада за резил.
  • На пътник път, на жабата блато. — Тур. „Йолджия йол, курбая гьол.“
  • На пътника я жина му вдовица, я пък без парица. Тур.
  • На работника Господ помага.
  • На равно място купчина.
  • На ръжевия хляб манджата е глад.
  • На сайбия една, на кираджия много. — За къщи.
  • На свиня звънец и на тиква обръч.
  • На свиня звънец, на комар ботуши и на бълха шамшик сукай.
  • На свиня дай ново корито.
  • На свиня крой гащи.
  • На свинята и зурлата й да отрежеш, пак ще рови.
  • На свраката мерамът не е да пощи бивола, ами да се нахрани.
  • На све ме излъгаша, на кожу не могоша. Трън.
  • На свещица попрела, на слънчице поспала.
  • На свят ден, несвети работи.
  • На сестра ти желти чехли.
  • На сефер са сабя не заема.
  • На скъпия парите ходят по горите.
  • На скъпия имота ха`рвали го ядели.
  • На слепият кадия глухият чохадар.
  • На сливите маслото са пресече. — Тур.: „Хошафанън ягъ` кеселди.“
  • На слънце вода топлила.
  • На сляп огледало защо му е.
  • На Смаилова дупка. — За турците казвано.
  • На смирения в пазвата дяволите зимуват.
  • На смърт лек няма.
  • На снета глава цяр няма.
  • На спукани крака желти чехли.
  • На стар кон млада трева.
  • На стари години да градиш камини.
  • На сто едно и жената послушвай.
  • На сто вълци кози крак.
  • На сукман лае.
  • На сурмаха на къщата иди са натовари, на болерина иди са намагари.
  • На сурмаха сирмията е лъжата.
  • На сърце лют, на дупе мек. Соф.
  • На сяка крачка и закачка.
  • На сяка птица сокол не ставай.
  • На сяка птичка месото не е еднакво.
  • На секиму в сърцето по един аслан лежи, не струва да го будиш.
  • На секиго по косъм, ти остани скопосан.
  • На секиму говори по язика, ако искаш да те разбира.
  • На секиму товара според хала тежи.
  • На сяко гърне меродия.
  • На сяко гърне похлупка (похлупак).
  • На сяко зло смъртта му е церът.
  • На сяко куче камък няма да хвърлям.
  • На сяко място и закон.
  • На сяко село и адет.
  • На сякому пръднята на смирно мирише, а чуждата на запартък вони.
  • На сякого суша, на попа сноп.
  • На сякой ден Господ дава храната му.
  • На таз кълка (на туй ухо) леж ти.
  • На такава глава, такъв бръснач.
  • На такваз брада, таквоз бръсненье (такъв брич). — Тур.: „Бьоле баш, бьоле траш.“
  • На теб останало да ядеш сирена попара.
  • На теб останало. — Санким ти ще го свършиш.
  • На` тебе, Боже, що на мен (туй) не може. — Соф. Това, що давами, без да можем да го възпрем. Умре ли една свиня, халал да е на Господа.
  • На темелът са насланя, а на керемидите са кланя.
  • На` ти, бабо, Гьоргевден. Рус.
  • На` ти, бабо, костен зъб, да ми дадеш (да поникне) железен. — Тъй казват децата, кога си вадят зъб и го хвърлят.
  • На` ти, Боже, молитва.
  • На` ти, врано, костен зъб, дай ми железен. — Виж по-горе.
  • На` ти, вълко, агне. — На готово нещо да се не трудиш за него.
  • На` ти, горо, говеда.
  • На` ти две пари за отрова.
  • На` ти, кумице, харанията, купих си ведрица.
  • На` ти, кьорчо, тояга.
  • На` ти пара, дай ми грош.
  • На` ти, пъньо гащи, че ти приличаш на моят мъж.
  • На тиква обръч.
  • На тогоз хатър, на оногоз хатър, на мене кахър.
  • На тоз свят има ли человек без нужда?
  • На три кучета един пачи крак.
  • На троица братя две рала гащи.
  • На трън гроздье търси.
  • На туй дете кой ще му е баща. От песен.
  • На туй ухо леж ти.
  • На турците вървежа да избикалят мъчнежа. — Тур.: „Османлънън гидеши долашмайлен хер иши.“
  • На турците гидиша да си гледат джумбюша.
  • На турчин и на калугер не се вричай за нищо, ако щеш да си мирен.
  • На турчина горчиво кафе.
  • На турчина достлука на коляното му.
  • На укапка воденица небет не може да меле.
  • На умни слугувай, че на безумни не господарувай.
  • На умните децата дори не са гладни готвят. Гръц.
  • На умните работите сал брадите им ги знаят.
  • На уста Христа, а на сърце беста.
  • На учен кон юзда не тряба.
  • На ушите ли си седиш (та не чуваш)?
  • На хаджилък има (ходят) и магарета.
  • На хаджия и на поп не се вярва (да не вярваш).
  • На хайдутина секи има да му дава.
  • На харизано магаре зъбите са не гледат.
  • На харизано магаре за подковите не гледай.
  • На хилядата половината е петстотин. Тур.
  • На хилядата едно послушвай и жената.
  • На хората лош, на мене е мъж.
  • На хорото играли, гайда не видяли.
  • На хорото ходила, а на черква ще иде.
  • На хубавата мома песен се пее, на юнак кон кюстек се туря.
  • На хубавото цената простака я не разбира.
  • На циганина катуната гори, а ти търсиш иманье.
  • На` цукни`, че пукни`.
  • На челяка главата му строши, че хатъра му не строшавай.
  • На челяка къщата гори, а той му ище за чибукът си огън.
  • На челяка окото му извади, че му дума не изваждай.
  • На челяка очите му да излязат, че дума да му не излягва.
  • На челяка силом му земаш, та силом не можеш му да.
  • На челяка на скутът сядаш, на късметят му не можеш.
  • На черница от листьето копринен плат излява, ама иска да го чакаш.
  • На Чирпан излязват паници хубави, хора не излязват.
  • На чист понделник.
  • На чисто лице, малко вода иска (тряба).
  • На четирисе Младенци, четирисе глъмни у земи. — Значи, че на св. Четиридесет (9 март-22 март — б.р.) Господ забива 40 главни у земята, та се стопля вече земята. „Младенци“ вместо „мъченици“. Соф.
  • На чобанче по копанче.
  • На човек, който кокошка не е закалал, предай му бивол да заколи и гледай как ще го омърхоли.
  • На човека кожата на табака не ходи.
  • На човека и червата му в коремът мирни не стоят.
  • На човека и червата му са скарват понякога.
  • На човека от кожата цървули не правят.
  • На чужд гроб без сълзи са плаче.
  • На чужд гръб сто тоеги са малко.
  • На чужд помен баба на бабици са оригва.
  • На чужда къща комат не дават.
  • На чужди крака сто тояги са нищо.
  • На чужди поливки влетял.
  • На шантави очи очила не трябат (не помагат).
  • На ябанджийско куче опашката му да бъде между краката сякога.
  • На язика ми са върти, не мога да го кажа.
  • На язика му едно, на сърце му друго.
  • Набара го в барата.
  • Набискай козата да не врещи. Ст. Загорска.
  • Набрали са като котки на сиренье.
  • Набраздили го.
  • Набрезнили я.
  • Набулила са като лехуса.
  • Набъбнала. — Напила се.
  • Набърболескала са.
  • Набъхтало са чичек.
  • Навалили като стадо за ярма.
  • Навалили като пчели на мед.
  • Наведе врат. — Покори се, подчини се.
  • Наведе глава.
  • Наведй са да та цуна. — Покачи са на сандука.
  • Наведох му вратът.
  • Наведох му от девет кладенца (дерета) вода. — Доказах му.
  • Наведох му от няколко кладенца вода.
  • Наведоха го.
  • Навела са до земята.
  • Навесил глава.
  • Навесил са (навъсил са, накълмил са) като Стара планина.
  • Навесил са като котка на зло време.
  • Навик е една мъка, а отвик две.
  • Навила се като змия (на търкало).
  • Навири крака. За кон кога умре…
  • Навири кукор.
  • Навири опаш.
  • Навири ли кучка опаш, кучетата вървят подире и`.
  • Навирил нос. — Разсърдил се; тоже възгордял се.
  • Навирил нос, не са стига с лайняна (говняна) клечка.
  • Навирил подкови. — За умрял кон.
  • Навирил уши като магаре за ярма.
  • На`врага му добрините, кога не са живей от злините му.
  • На`врага ти кирията, слез ми от колата.
  • Наврага ти оното, дай ми чувалчето.
  • Наврях го в кучи гъз.
  • Наврях го на псетата в гъза.
  • Навън Иване, вътре Хасане.
  • Навървили са като в гладно просеците.
  • Навъсил се като Стара планина.
  • Навътре му са скача.
  • Нагазило го зло.
  • Нагъзиха го. — Дадоха му зор.
  • Надвесиха го над ярът.
  • Надее са като кон на празна торба.
  • Надей са като кон на зоб.
  • Надей са като вълкът, за да паднат мъдьете на овенът.
  • Надено рало криво оре.
  • Надроби му попара, че го кани да яде (наготово).
  • Надрундило са страшното.
  • Наду гайдата.
  • Надува са като пате в решето.
  • Надува са като мях.
  • Надува са като пуяк.
  • Надувай са, доде ти са пукне тютювата.
  • Надувай са, доде ти са спука кожата.
  • Надувай са, козле, на пазар та водя.
  • Надула са бълха да изсере слива.
  • Надула са бълха да избълва слива.
  • Надула са жаба да надмине вола.
  • Надула са като въшка в нова риза.
  • Надула са като прасква. — Оправила се, напълнила се, понесло й.
  • Надула са като чума в петък. — Много сърдита.
  • Надява са като кълцан прясол.
  • Надявай са на пътник, а не на смъртник.
  • Наежил са като еж (таралеж).
  • Нажулил са. — Напил се.
  • Нажулих му носът.
  • Назад да вървиш, ще та бият по гърба.
  • Наздравье ви спанье.
  • Наздравье ти бръснатье.
  • Наздравье, Господ да оправи.
  • Назобал са. — Пиян.
  • Най-големи мъки — жена с голи кълки.
  • Най-големите лъжи у най-големите хора.
  • Най-добрата му дума: „Стани, та ме бий.“
  • Най-лесното е да заповядваш.
  • Най-лошето време за пътник е най-хубавото.
  • Най-лошето на светът е добро сърце в зли хора.
  • Най-мъчно е да се одере на лисицата носът.
  • Най-първо си крив, че не си прав. — Тъй казват турците на християните, защото според тях права вяра нямат.
  • Най-сладко е язикът и най-горчиво е пак язикът.
  • Най-хубав занаят попазлъка: чете да оздравя, чете и да умира и се` пари зима и се` добро прави.
  • Най-хубавата ябълка свинята я изяда.
  • Най-хубаво е попството, и от живи, и от умрели харач зима.
  • Най-често бере тлъка нехарът.
  • Найде слепия (хромия) урвата.
  • Найден граматика.
  • Найдохмо секиру; изгубихме секиру. Брезник.
  • Накаден. — Пиян.
  • Накара го вдън земе.
  • Накарай мързеливият на работа, пророк да го направиш.
  • Накарай хайлазина на работа, (на) ум да та научи.
  • Накарали Въля, а той Миля.
  • Накарали лисицата, тя кара опашката си, а тя не слуша.
  • Накитил са. — Напил са.
  • Наклал са като шупар.
  • Наклепах го. — Значи: 1) наковладих го; 2) бих го (от клепя клепалото); 3) начуках го (от клепя мотиката).
  • Накрачи` и булката, Крачоне.
  • Накриви` капа, че тръгни.
  • Накълвал са. — Напил се.
  • Налегат го мъглите.
  • Налегна си парцалите.
  • Налегнал ма като бивол.
  • Налегнали на него и сухо, и сурово.
  • Налей, Недо, да пий дедо.
  • Налетлеме. — Проклетник челяк.
  • Нали ма е и мене майка раждала, не ма е сврака срала.
  • Нали на писмо, пиши от мене две оки.
  • Нали са тези гъзове у вас, и там да идете, ще обсерете.
  • Нали съм и аз челяк.
  • Наложила му жена му калпакят.
  • Наложих дебелите. — Обезсрамих се.
  • Наложих му кокалите както тряба. — Набих го.
  • Налягай си парцалите. — Мирувай.
  • Налягали като биволи в тинята.
  • Наляла са като бъчва.
  • Налянкал са или нахлянкал са. — Напил се.
  • Налях му катран в ушите. — Дадох му да разумее.
  • Намазали й колата.
  • Намацала са като че не мисли. — За жена, кога се прави.
  • Намерваш му махана, то та кара в механа.
  • Намерено на земята, харизано на душата.
  • Намерено не мерено.
  • Намери баба хананя, ала й оста щенаня.
  • Намери баба хапано, ама ище щипано.
  • Намери ли бачка си?
  • Намери ли кръстника си?
  • Намери му слабото място.
  • Намерил келчо масло да яде, ами ще си маже главата.
  • Намерил клинец, трябат му още петнадесет и четири петала за кон.
  • Намерил му гъделя, па си го дои като крава.
  • Намерил черква да са кръсти.
  • Намерил си белата.
  • Намерил си клечка да си закачи торбичката.
  • Намерил се като куче на воденица.
  • Намерил село без кучета, че тръгнал без тояга.
  • Намерила баба скубано, а че иска й щипано.
  • Намерила булката черясло зад вратата.
  • Намерила лозье, не намерила гроздье.
  • Намерили са куко и пипе.
  • Намерили са лика и прилика.
  • Намерило, че са прехласнало.
  • Намериш ли катър, не му гледай хатър.
  • Намесих са като джюрул в лъжици.
  • Наместо вежди да сглади, избоде очи.
  • Наместо вежди да сглади, очите си извади.
  • Наместо воловете да реват, колата скърцат.
  • Наметнал на св. Танас кожуха.
  • Наметнал пушка на гола душка.
  • Наметнал са като еленски чорбаджия.
  • Наметнал са като габровско конте.
  • Намира са на благата. — Разположен е.
  • Намират, та са насират.
  • Намръждил са като гнида в нова дреха.
  • Намусорчил са, като че му баттисали гемиите.
  • Нанеци да го понесат. Клетва. — Нане, вместо бачо, от нене. Соф.
  • Наопаки смях.
  • Нападнали като гладници.
  • Нападнали като делибашии.
  • Нападнали като скакалци.
  • Напалатиха са около него.
  • Напарих му кашлицата. — Отмъстих му.
  • Напил са като копач.
  • Напил са като треска.
  • Напил са като циганин — т.е. до отвращение.
  • Напиня са като рак на бързей.
  • Наплюскал са. — Напил се.
  • Направи в водата една дупка.
  • Направи го с земята барабар. Соф.
  • Напра`ви го мат и маскара.
  • Напра`ви гроша на зола.
  • Направи` добро, да намериш зло.
  • Направи добро`, да си намериш белата.
  • Направи добро, изяж лайно.
  • Направи добро, че го хвърли в морето.
  • Направи` ма пророк, да та направя богат.
  • Направил ги на пистил. — Смазал ги с бой.
  • Направил си черкова, направи и олтаря.
  • Направих го бъзи и коприва.
  • Направих го маскара.
  • Направих дявола на маскара.
  • Напразно са челяк пази, ако Бог го не възпазя.
  • Напращял.
  • Напред е дълбоко, назад е бързей.
  • Напред да вървиш, ще та бият по носа.
  • Напред пропаст, назад вълци.
  • Напред прескочи`, та подир са хвали.
  • Напред стръмно, назад (яма) влече.
  • Напукал са (да пукне макар).
  • Напукала му са кожата като на жаба в суха локва.
  • Напълни оката, че ако ще би и от реката.
  • Напълнил му чашата като на помен.
  • Напънал са планина да роди, че родил мишка.
  • Напърдели тиквата. — Скарали се.
  • Напъпила като цветье.
  • Напършил са като мисир.
  • Напяло му са на главата.
  • Наред, наред дечица, отпреде им паничка, отзаде им лъжичка.
  • Наредили са като арахангеловите празници.
  • Нарекла са баба за бърдо. — Кога някой отиде нейде за пакост.
  • Народът е брашнян чувал: колкото го тупаш, се ти пуща прах.
  • Нарязал са. — Напил се.
  • Нарязал са като на помен (сватба).
  • Нарязал са като поп на задушница.
  • Нас набедили, вас събедили.
  • Насадих му кокалите.
  • Насила в рай са не влиза.
  • Насила можеш да ми земеш, насила не можеш да ми дадеш.
  • Насила са зема, но насила не са дава.
  • Насила спасенье.
  • Насила спасенье не става.
  • Насила хубост не бива. — Тур.: „Зорлан гюзеллик олмас.“
  • Насмалко остана.
  • Насмалко остана булка да стана.
  • Наспо`ред да вървиш, ще те тъпчат по крака.
  • Наспоред хала и товара.
  • Наспоред човека и кафе му варят.
  • Наспоред човека и чашата.
  • Настръхнал като оса.
  • Настъпал си на змия опашката.
  • Настъпи дявола.
  • Настъпи му шията да не хлопа много.
  • Настърви ли са куче на касапница, врата не варди.
  • Насъде та търсих, дядо попе.
  • Натегнал й гайтано. — За непразна жена.
  • Наточил са (приготвил са) като циганин на байрам.
  • Натрупали са като на халва (по Сирни заговезни).
  • Натрупаха са около него.
  • Натупах го както трябва.
  • Натъпка ли са платник Хасан?
  • Натъпкал са.
  • Натъпках му самаря.
  • Научи ли са куче на касапница, или кучето убий, или касапницата изгори.
  • Научи са детенце на варено бобенце.
  • Научи са поп на пражен боб; свърши са боб, отучи са поп.
  • Научи са гол, че го срам облечен.
  • Научил са гол, че му грози облечен.
  • Научил са да вдява и надминал майсторът си.
  • Научил са да меле, да насипе не умей.
  • Научил са зле, и добре му не приляга.
  • Научил са като куче на касапница.
  • Научила са попадята как да посреща владиката.
  • Научило са куче да гложди кокал.
  • Нахладиха му гъзът.
  • Нахлянкал са. Нахлюскал са. Натряскал са. — Напил се.
  • Нацепил са мъжки. — Напил се.
  • Нацупила са. — Разсърдила са.
  • Нацупила се чупа, сака да се лупа. Мак.
  • Начепатиха ма като оси.
  • Начесвам та, да та не сръбне йоще веднъж.
  • Начумерил са, сякаш че изял някой бащиното му иманье.
  • Начумерил са като баба Марта.
  • Наша баба, наш клоц.
  • Наша баба, наш помен.
  • Наша си, булне, наша си, ала си, булне, бачкова. Песен.
  • Наша стока, чужда чест.
  • Нашата работа чиста.
  • Наше е палето, нека лае (джавка).
  • Наше е чудото.
  • Нашла` млада невеста секира зад вратата. Соф.
  • Нашла`, та прошла. Соф.
  • Наш'та върба ще роди круши.
  • Наш'та ето отпред е, неговата отзад е, аз я пренесох.
  • Наш'та кучка на нашия пес не дава.
  • Наш'та работа катърски опаш, нито порасва, нито са скъсява.
  • Наш'те бяха сиромаси, ама поимваха парици; тез хора чорбаджии, пък пари нямат.
  • Наш'те сега спят у дома.
  • Наш'то баща беше голему пророк. — Тъй рекъл един циганин.
  • Наш'то куче дойде ли, донесе ли брадвата?
  • Наш'то магаре от таз песен умря.
  • Наяве варди мравьете, в тайно краде конете.
  • Наядох са като златишко даначе.
  • Наядох са като на татово кръщенье.
  • Наядох са като попско дете на задушница.
  • Наяла са въшка, че излязла на чело.
  • Наяла са въшка на гърба, че изпълязла на чело.
  • Наяла са с пелин и зехири.
  • Не би къща тясна, ако не би челед бясна.
  • Не би от очите, че от веждите ли?
  • Не било в гроздьето, че в прегроздника ли?
  • Не било в млякото, та в сурватката ли?
  • Не било в тикви, че в картуни ли?
  • Не било на 60-те, та на 70-те ли (години)?
  • Не било по череши, че по тикви ли?
  • Не боим са да ма плашиш, не земам и да ма галиш.
  • Не бой са, бабо Петке, водата по-голяма иде. Тревн.
  • Не бой се, кака е тук.
  • Не боли баба за хубост.
  • Не брой звездите, да не паднеш в кладенца.
  • Не бутай, че хапото. — Тъй плашат децата.
  • Не бъди милостив, да бъдеш жив.
  • Не бъди длъжен, да не бъдеш тъжен.
  • Не бързай да предваряш като муле майка си.
  • Не бързай като довица на одър.
  • Не бързай с свещ, както паднах, и утре съм тук. — Настрадин Ходжа.
  • Не бъркай на баща си в паницата.
  • Не бъркай на майка си в паницата, с баща си с лъжицата.
  • Не в гъзлето, но в дупето.
  • Не в ухото, но в духлото.
  • Не види баба купата, та ще види иглата.
  • Не види баба купата, ама назярква оката.
  • Не види де стъпва.
  • Не види какво прави.
  • Не види куче напреде си.
  • Не види от вежди.
  • Не видиш ли? Губерът му отрил гурелите.
  • Не видяла вяра, видяла, та полудяла.
  • Не вижда го сайбията, не вижда го ни Господ.
  • Не виждай зло да се уплашиш, нито добро да се зарадваш.
  • Не викай злото, само мож да дойде.
  • Не влязвай преди магарето в яхъра.
  • Не вярвай велможата, одира ти кожата.
  • Не вярвай доста, бутва та от моста. Тур.: „Инанма…“
  • Не вярвай, доде не видиш с очите си.
  • Не вярвай ходжата, продава ти кожата. Пом.
  • Не вярвам да излезе Рада мома (с ръзът си).
  • Не вярвам от нашия род да стане субаша.
  • Не ги пърди магарето. — За пари.
  • Не ги рини с лопата. — За пари.
  • Не ги съм намерил на пътя. — За пари.
  • Не гледай Гроздана, гледай гроздьето.
  • Не гледай как те псуват, а кой те псува.
  • Не гледай кората, ами средата.
  • Не гледай стоката, гледай мене. Тур.
  • Не го бива ни за слива.
  • Не го бутай това лайно, ще се размерише.
  • Не го гледай малко таквоз, то я върши.
  • Не го е клел баща му да бъде се роб.
  • Не го е срам от боят (от брадата) му.
  • Не го опявай на вяра (вересия).
  • Не го опявай като поп без патрахил.
  • Не го осуквай.
  • Не го осуквай килифарски.
  • Не го прескача дявола без оно.
  • Не го прескача дявола, ако не са счеше, омие.
  • Не го слагайте покрай плет, че си има лош адет — викала жената за умрелия влах.
  • Не гони` келча, юнак да го не направиш. Тур.
  • Не гони Михаля.
  • Не гони пръдля, да го не направиш юнак.
  • Не давай на келявия нехтье, че си одира главата.
  • Не давай ухо. — Не давай внимание, не слушай.
  • Не дават за него ни пукната пара.
  • Не дават им и да плачат. — Едного го била жена му и плачал, а друг дошел да го мири и казувал, че по тях кога жените бияли мъжете си, не дават им да плачат.
  • Не дават му да шукне.
  • Не дават прах да падне на него.
  • Не дават турците.
  • Не дай, Боже.
  • Не дал Господ, царят какво ще вземе?
  • Не дрънкай.
  • Не думай как съм, но как би ща.
  • Не държат вече гугелите.
  • Не държи кръста.
  • Не държи ни боб.
  • Не е благодетеля пиян като Неделя.
  • Не е везир, ами резил.
  • Не е вред се` масло и мед.
  • Не е всичко лъскаво хубаво.
  • Не е грешно, но е грозно.
  • Не е грях, което влазя в гърлото, но което излазя от него.
  • Не е гурел да го махнеш (мъж е).
  • Не е за твоите уста лъжица.
  • Не е име, а виме.
  • Не е като хората.
  • Не е кому съдено (орисано), а кому е речено.
  • Не е коте, ами котак.
  • Не е куче, ами вълк.
  • Не е лайно да стои на лопата.
  • Не е мъжът в гащите.
  • Не е на умът си.
  • Не е нито на малкият ми пръст.
  • Не е наша Тодора за пред хора.
  • Не е по душата му.
  • Не е пъпеш да го померишеш, че да видиш зрял ли е.
  • Не е стока за земанье.
  • Не е тая песен за тая есен.
  • Не е то за неговите зъби.
  • Не е то тъй на патето крака.
  • Не е туй циганска волия.
  • Не е цветье за мерисанье.
  • Не е цветье да го померишеш, че да го познаеш.
  • Не е юнак, който иде от Влашко, нъй е юнак, който има сърце юнашко.
  • Не е юнак, който бие, юнак е, който търпи.
  • Не е яма`, ами е мъж.
  • Не живеем да ядеми, а ядем да живеем.
  • Не за душа, а за гуша.
  • Не за Исуса, а за хляба вкуса. Калугерска.
  • Не зема от дума като вчерашно дете.
  • Не зема от дума ни колкото куче.
  • Не зема от тояга като бясно псе.
  • Не зема от юзда.
  • Не знае да напои магаре.
  • Не знае да си връзва йоще гащите, и то са пери.
  • Не знае да си възвие ръцете (и да ги пъхне отзаде си).
  • Не знае да си върже гащите.
  • Не знае да раздели на две магарета кош слама.
  • Не знае де да се дени.
  • Не знае накъде да се обърне.
  • Не знае ни блях.
  • Не знае ни да насипе, а не да смеле.
  • Не знае хляба на какво дърво расте.
  • Не знай йоще от де пикае кокошка.
  • Не знай йоще от де му са ще.
  • Не знай ни тпрюю, ни мее.
  • Не знай певеца кой глас ще, и кашлица му задраще.
  • Не знам аз, толкоз знам.
  • Не знам какво ще намериш с свещ нощя, дето аз деня при слънцето нищо не намирам.
  • Не знам, рекъл. — Кога някой не ще да каже нещо.
  • Не зяпай нагоре, да не паднеш надолу.
  • Не изгори тебе, а изгори мене, че две изпи — казал един домакин на гостянина си, като го почерпал втори път с ракия, а той казал: „Люта бе, изгори ма.“
  • Не изяда, че не му се пада.
  • Не искам ни на иглян връх.
  • Не й пада гърба на земята.
  • Не й падат краката на земята.
  • Не й са стига дъното.
  • Не каза ни вък.
  • Не казвай как съм, ами как ще съм.
  • Не казвай което не знаеш.
  • Не казвай никога аз съм.
  • Не каквото знаеш, но както намериш (найдеш).
  • Не както ищеш, но както са случи.
  • Не както можеш, но както тряба.
  • Не ковали децата.
  • Не купувай лозье, купи комшия.
  • Не липсва март от Великите пости. Гръц.
  • Не лъжи царската земя. — Казва се, кога някой е клекнал и го бутнат да падне.
  • Не ма боли тамо, дето ма ти триеш.
  • Не ма гледай в очите, нъй ми слушай речите.
  • Не ма е да ма ритне ат, ама да ма ритне магаре.
  • Не ма зачита за човек.
  • Не ма карай, да ти не снема чула.
  • Не ма лай, че ма познаваш.
  • Не ма питай гладен ли съм, ами дай да ям.
  • Не ма питай къде отивам, ами къде съм ходил.
  • Не ма попържаш ти, попържа ма мястото.
  • Не ма струвай да ти сторя.
  • Не ма топли.
  • Не ма й, че ще умра, ами кой ще оправя селото.
  • Не ме грей.
  • Не ме дръж за маскарата. — Двусмислено се зема.
  • Не ме свърта на едно място.
  • Не менявала вам чисто жито на ръж. — Казва се, кога не дават от по-добър род мома на ерген по-долен.
  • Не ми влязва в работа.
  • Не ми гложди подлогите.
  • Не ми го опявай на вересия.
  • Не ми държи кръста.
  • Не ми е изпила кукувица умът.
  • Не ми е ни в клин, ни в ръкав.
  • Не ми е орал и копал на нивата.
  • Не ми е притрябвал на вдовицата сапунят.
  • Не ми мерише на хубаво.
  • Не ми мига окото.
  • Не ми мъти водата, оскубвам ти брадата.
  • Не ми носи сърцето.
  • Не ми пуща яката.
  • Не ми рече в очите, че ма пасли момците.
  • Не ми са изводя майната.
  • Не ми са кордисвай, знам та…
  • Не ми са меси в чорбата.
  • Не ми са ни ухото изпотява.
  • Не ми са поти ухото.
  • Не ми си на очите, не ми си на сърцето.
  • Не ми стига кахъра, ще ти мисля катъра.
  • Не ми стига ядът, но ма боде бодът.
  • Не ми стига ядът ми, изкривил са и вратът ми.
  • Не ми стигат ядове, вири ми са д… Гръц.
  • Не ми трябва на баир лозье (водата го носи).
  • Не ми търпи търпилото.
  • Не ми хвали бащата, ам' ми кажи момата.
  • Не ми хваща окото.
  • Не ми чупи плета, мари: съчки да чупиш, вода да топлиш, мъртви да къпиш.
  • Не ми яж цървулите (краката).
  • Не мога да гледам напреде си.
  • Не може да се намери. — Подигравка, когато търси някой нещо и не може да го намери.
  • Не може го окряка.
  • Не може го опърдя.
  • Не може го охърхора.
  • Не може да бие мъжа си, че бие гащите му.
  • Не може да бие магарето, че бие самарят.
  • Не може да каже пепел.
  • Не може да каже ни копче.
  • Не може да се наклати.
  • Не може да пръдне без него.
  • Не може да си отвори очите от на`бод.
  • Не може да се оплаче вдовица от мъжетница.
  • Не може да го погълне.
  • Не може да го смели.
  • Не може да му подлее вода.
  • Не може човек да си почека зъбът.
  • Не можеш да му провъртиш главата и да му налееш ум.
  • Не можеш да си дадеш и слюмката от устата.
  • Не можеш му да` това, що е изгубил.
  • Не мож' изпи морето, не мож' стигна небето.
  • Не мож' го видя да се засмее.
  • Не мой затвори булка вратата. — Как да не моя?
  • Не му бие топорът на едно място.
  • Не му види кобилката нататък.
  • Не му видях берекетя.
  • Не му видях прокопсията.
  • Не му гледат очите на хаджилък.
  • Не му дава да крекне.
  • Не му дава да шукне.
  • Не му дава по-голямата, с по-малката ще го моли.
  • Не му давай, да се не похвали.
  • Не му давам децата си, да пукне.
  • Не му дават и вода да пие.
  • Не му дават и хляб да си нареже.
  • Не му думай добро утро, да та длъжен не изкара.
  • Не му държи кукора.
  • Не му е по гайдата.
  • Не му е чисто коливото.
  • Не му зема главата.
  • Не му зная лезетя.
  • Не му зная аслията.
  • Не му е сега (дошло) времето.
  • Не му е чисто брашното.
  • Не му е чиста вълната.
  • Не му пада гърбът на земята.
  • Не му пее петелът.
  • Не му пита брала.
  • Не му са излязва напреде с девет оки ряпа.
  • Не му са е свила зъмя в кесията.
  • Не му са знае свърталото.
  • Не му са чете името.
  • Не му свети да дойде (да се обади).
  • Не му смеря (замеря) много, много.
  • Не му съм затеглил скутовете.
  • Не му съм на сърцето. — Не зная що мисли.
  • Не му съм на сърце.
  • Не му съм изял бащиното иманье.
  • Не му тряба град да го бие. — За узрял плод.
  • Не му увира главата с кола дърва.
  • Не му хваща праханта.
  • Не мя е сврака срала.
  • Не мя сърби тамо, дето ма чешеш.
  • Не обели зъб да продума.
  • Не оставят булката нито бърже, нито полека да върви.
  • Не остана нито крак.
  • Не пада на земята.
  • Не пипай, доде не питаш.
  • Не питай гаталец, а питай паталец. Прилеп.
  • Не питай кой съм, а коя водя.
  • Не питай пътник, а патник. Или: Не питай знайника, а патника.
  • Не питай старо, а страдало (патосно).
  • Не питай старо, ами патило.
  • Не питай скиталца, а паталца.
  • Не питай стопанка, ами душманка.
  • Не питам ни баща си — т.е. не слушам никого.
  • Не питат Панча кога е Великден.
  • Не плаши` баба с похаба.
  • Не плачи на чужди гробища.
  • Не плачи на чужд гроб, да си не хабиш очите (да не останеш без очи).
  • Не плюй в кладенеца, от който ще пиеш.
  • Не плюй в паницата, от която ядеш.
  • Не подгънах крак.
  • Не подостряй колче, отзаде ти влиза.
  • Не прави, да не намериш.
  • Не прави добро, да не влезеш в (да не сториш) грях. — Тур.: „Кач себабтан гюна…“
  • Не предваряй като малко пуле майка си.
  • Не присягай в хората, да не ядеш дървото.
  • Не пука брънчо.
  • Не радвай са на раннаго юга.
  • Не разбира от муха.
  • Не раздавай. — Не гълчи напразно.
  • Не раздавай за Бог да прости.
  • Не раздухвай огъня.
  • Не расло на бой, ами на хубост.
  • Не рачиш, ама ще плачеш.
  • Не рачи го Рада, че не й се пада.
  • Не ритай овчарят, да са вълкът не радва.
  • Не са бои Йелко от Малама.
  • Не са боя от заешка тупурдия.
  • Не са върти къща с една ока брашно.
  • Не са дигай на голямо, ще ми седнеш на коляно.
  • Не са затуля челяк зад пръста си.
  • Не са качи на дърво без корен.
  • Не са качи, да не слязваш, и не слязвай, да не паднеш.
  • Не са мъдри като млада булка.
  • Не са ма дърпали кучетата.
  • Не са ма сукали котките.
  • Не са пита болния за постелка.
  • Не са смей вечер, че ти замръкват вън зъбите.
  • Не са смей на щърка, понисаш му крилете.
  • Не са смей на щърка, че му влачваш краката.
  • Не са ублажава тлъстото месо от пусталото.
  • Не са улавя нито за ухото, нито за опашката.
  • Не свети, не мрачи.
  • Не се дели некът от месото.
  • Не се взема от ръката му злата ябълка.
  • Не се знае ни кой пие, ни кой плаща.
  • Не се изтиряй чак до толкоз.
  • Не се меси в триците, изядат та свиньете.
  • Не се мърхоли с него.
  • Не се обаждай на сякого.
  • Не се облягай на гнил плет.[2]
  • Не се окади. — Не дойде, не приближи.
  • Не се оставяй да те бият и да те онодят, че се не вряща.
  • Не се отлагай сякому.
  • Не се отделя от гъза ми. — Постоянно подире ми върви.
  • Не се тражат старите волове, кога изумрат.
  • Не се улавя за опашката, нито за главата.
  • Не се управя, да го управиш.
  • Не се чу, не се видя.
  • Не си види въшкавия тил.
  • Не си види дрипавият (посраният) гъз.
  • Не си види крастата, ами…
  • Не си види шупливото д…, ами се копри…
  • Не си знае цената.
  • Не си е фърлил йоще булото. — Не се е открил още.
  • Не си ми ял попарата.
  • Не си повива.
  • Не си подбивай шега с мене.
  • Не си поплюва.
  • Не си поплюва на ръцете.
  • Не си прегризвай самаря.
  • Не си ритай късметя.
  • Не си ударяй брадвата о камък (ако не щеш да са подбива).
  • Не си фърляй тоягата на два ореха.
  • Не си цветье за мирисанье.
  • Не си чини парите.
  • Не си чини трудът.
  • Не си яж бабината (майната).
  • Не скърцай.
  • Не слади, не блажи.
  • Не слушай едного, па да съдиш двама.
  • Не смърди, а вони.
  • Не смърди, ни вонее.
  • Не смей са, Стойко, мамина Стойка и тя девойка.
  • Не смей са на лудо, да не полудееш, смей са на старо, да остарееш.
  • Не ставай ортак с тогова, който си гледа гологлав хесапа.
  • Не стана бостан, тикви не поникнаха.
  • Не старят годините, старят грижите (ядове, кахъри).
  • Не стигнало му.
  • Не струва ни за две пари.
  • Не струва ни изядено яйце.
  • Не струва ни кош слама.
  • Не струва ни лула тютюн.
  • Не струва ни торба каманье.
  • Не струва ни червен бан (ни ботка, ни дукато).
  • Не съм болен, да ма питаш сакам ли вино.
  • Не съм видял, не знам, не съм земал, не давам. — Приписват я на евреите.
  • Не съм гледач, да позная.
  • Не съм го бабил.
  • Не съм го бил по главата (да направи това).
  • Не съм го изсмукал из пръстьето си.
  • Не съм Господ да зная (сърцето му).
  • Не съм гърне да се счупя.
  • Не съм дошел за чок иш.
  • Не съм замерял Бога с камънье.
  • Не съм зрънце, да ма зобнеш.
  • Не съм краднал много, един кон съм краднал, сите куни мен гледат. Циганска.
  • Не съм крак подгъвал.
  • Не съм кусвала.
  • Не съм мигвала.
  • Не съм му бил на кръщеньето, да му зная годините.
  • Не съм му лапал каша на панудите, да му зная годините.
  • Не съм носил на курва вода, на войници съм шетал.
  • Не съм му надничал в кесията, да видя колко пари има.
  • Не съм му на сърцето, да го зная какво мисли.
  • Не съм нито на кравата опашката, ни на бикът рогата.
  • Не съм ни на кравата… ни на бика оното.
  • Не съм пророк да зная.
  • Не съм си изял умът в гладното.
  • Не съм го избозал из пръсти.
  • Не съм слънце, да огрея всекиго.
  • Не съм ти бащин подпор.
  • Не съм фърлил камък, да ма заболи ръката.
  • Не съм хапка, да ма хапнеш.
  • Не съм цветье за мирисанье.
  • Не съм ял лудото билье.
  • Не ся бъркай в чужда работа.
  • Не ся вози на людски кола.
  • Не ся плаши хрътка от заешко трополенье.
  • Не ся препирай за което не знаеш.
  • Не сяда, не пада.
  • Не та биха по главата, да идиш да казваш.
  • Не та видя ни за муха отпреде си (тъй ми е причерняло на очите).
  • Не та питат какво си ял, а какво донесе.
  • Не те питам за колко пари ти е каната.
  • Не ти давам ни от бълха дроб повече.
  • Не ти казвам да го извадиш, кой ти каза да го па`хнеш.
  • Не ти ли гази мечка овесът (ръжта), не я бутай.
  • Не ти тряба ни Божи гроб, ни Света гора.
  • Не ти тряба от мечи ухо лажичник.
  • Не ти тряба от мечка ремик.
  • Не той играе, а виното.
  • Не тропай на чужди врата, да не потропат и на твоите.
  • Не тръси конят, а петалото.
  • Не тръси магарето на вървеж, ами на пърдеж.
  • Не тряба ниският да скача да досяга високия, ами високият да са приводя.
  • Не ти спори, брату, що си биеш ато.
  • Не туртето кръви вратът, а ръжения комат.
  • Не туряй сърп в чужда нива.
  • Не тъ`рси топорът, а топорището.
  • Не тътри` такъв като свахя без кон.
  • Не удържа са за опашката, като си изпуснал гривата.
  • Не умирай ми, магаренце, до зелена тревица.
  • Не умирай, не отивай, туй е то.
  • Не умри, коньо, до зелена трева. Щип.
  • Не учи баба как са дете баби.
  • Не учи баща си как са деца хранят (правят).
  • Не учи дяда си попа как са деца кръщават.
  • Не учи стареца да мъти яйца.
  • Не учи стареца как са кози пасат.
  • Не учи старца да пасе ярци.
  • Не фаща място.
  • Не фъргай в блато камък, да те не опръска.
  • Не фъргай на другиго, да не фъргат и на тебе.
  • Не фърляй камък в рядка кал, ще та опръска.
  • Не фърляй камък в рядък кал, ще та опръска.
  • Не фърляй на огъня сухи трески`.
  • Не хвали му хубост, а ум.
  • Не хвали ми хубавица, а хвали ми работница.
  • Не хвали са, а да та хвалят.
  • Не хили` са, да ти не замръкнат зъбите вън.
  • Не ходи Ганьо на Свищов.
  • Не ходи на Бяла, да не намериш бела.
  • Не хули, да не чуеш хула.
  • Не чака ли та честта ти, с бърза коня не я стигаш.
  • Не че ли мира, оче секира.
  • Не че, та не че. Соф.
  • Не че ти върнат китката, ако и да е месници.
  • Не че да го бъде, ако че и св. Рахангел брат да му е.
  • Не че си хабим семе за бадехава. Соф.
  • Не шава памук в кошница.
  • Не шавай като попадия в плевник.
  • Не ща боб, не ща леща, как да ми е тая там насреща.
  • Не ща кехая, без брада. — Не ща жена да ми съди.
  • Не ща кликача, а тъкача.
  • Не ща, куме, печено прасе.
  • Не ща. — Пъхни са в пещта, да та гони поп през нощта.
  • Не ще да го умие ни Бяло море.
  • Не ще да го опере ни Дунав.
  • Не ще да падне долу.
  • Не ще да пасе телци.
  • Не ще да му сея на дъното просо, я.
  • Не ще да те знае ни колкото една муха.
  • Не ще до` риба да я изям, ами иде рак да ми пие очите.
  • Не ще мляко с ориз, ище ориз с мляко.
  • Не ще (може) да го окряка.
  • Не ще може да извади симид.
  • Не ще му турят парите в гробът.
  • Не ще, не ще, а кога вдигна, засиня са.
  • Не ще намери пън с гъби, ами намира пън с мравье.
  • Не ще остана без куча грижа.
  • Не ще Пецю кокал, иска булка.
  • Не ще само поклон, иска и поднос.
  • Не ще само ръцете да работят, иска и главата.
  • Не щял мъртвият да влезе в рай.
  • Не щяла кумицата, а облизала паницата.
  • Не яде Димо ере, кога не намери.
  • Не яде котана сметана.
  • Не яде манго бял дроб.
  • Не яде хляба харам.
  • Не ядосвай са, че ще ти са вкисне злъчката.
  • Небото високо, земята твърда.
  • Невидяно чудо по-голямо.
  • Невидяно лице, нелюбено сърце.
  • Невидяло са макар, да са не види.
  • Невиждано лице скоро са забравя.
  • Невикан дойде, негонен си отиде.
  • Неволим. — Прекарвами, както можем.
  • Неволия, доволия.
  • Неволия и неволя — у българите не значи робство, но поминувание с нужда, както се може. „Неволя“ в София значи „тежка болест“.
  • Него ако го е майка родила, мене не ма е сврака срала.
  • Него йоще не го е близнал волът.
  • Неговата болест, моето здравье.
  • Неговата работа — чифутска събота.
  • Неговото магаре по-бързо ли е от моя ат?
  • Недодялана глава.
  • Недомаслен.
  • Недомрял челяк, попа да е як.
  • Недей бръщолеви не врели, ни кипели.
  • Недей вика, тука няма вълци.
  • Недей ма, аго, не ми е драго.
  • Недей ма, че съм се конкал.
  • Недей прави, да не намериш. — Тур.: „Етме булма.“
  • Недей прави малкото, да не чуеш многото.
  • Недей са барем мърхоли.
  • Недей учи баща си как са правят деца.
  • Недей учи Варвара как са прави попара.
  • Неженена сватя себе си наклатя.
  • Неженена сватя за себе си търси.
  • Незван гост готово магаре.
  • Незряло гроздье не е вкусно, а младо момче не е изкусно. Ученич.
  • Нека бъде едно що, че не нищо.
  • Нека бъде, както пресъди.
  • Нека вчера (да бъде).
  • Нека гроб, че не роб.
  • Нека ги изяде владиката сега, че други път ще му донеса по-хубави. — Разказват, че един селянин занесъл на някой грък владика ягоди, които турил в две кошници и натоварил ги на магарето си. Докато отиде до владикова конак, от тръскането ягодите се смазали и станали на каша. Като пристигнал в конака, извикал: „Тука ли е владиката?“ Владиковите хора му казали: „Тука е. Ами защо ти е?“ — „Нося му армаган“, отговорил селянинът. — „Я да го видим какъв е тоя армаган?“ Той им показал ягодите. „У, че те станали на лайна. Бе как ще му ги дадеш?“ — казали владиковите хора. Селянинът отговорил: „Нека ги изяде…“
  • Нека да ми е да цукна, та ако ща и да пукна.
  • Нека да съм сиромах, ама да си имам парички.
  • Нека да та хвали друг, а не ти сам да са хвалиш.
  • Нека доде мама и тя да го кълне, че по` знай.
  • Нека дойде Куковден.
  • Нека дойде и нам Видовден, та щем виде.
  • Нека е мъжец, ако ще (да е) от калец.
  • Нека е тука, че да е кука. — Тъй казва оня, комуто поискат коня с обещание да го хранят. Същото казва и жена, кога не иска да пусне мъжа си на кяр.
  • Нека й малко слепа, че да не е толкоз лепа (свирепа).
  • Нека знае това куче кой съм аз.
  • Нека зная, че нека ма корят, а не да не зная, че да ма хвалят.
  • Нека имам петел на двора си, че нека да не пее.
  • Нека има на софрата какво да са яде, че нека мисъл да няма.
  • Нека кажа на татя да ви нареже боговицата — рекло едно попско момче на друго. Последньото му отговорило: „Нека кажа пък аз на мама да не меси, че да видим какво ще реже баща ти.“
  • Нека ми е да люсна, че ако ща и да плюсна.
  • Нека ми завиждат, че да не ма окайват.
  • Нека мойто да ме пъди, че не чуждо да ме съди.
  • Нека му е честито. Соф.
  • Нека плаче, горко му дошло.
  • Нека плаче детето, да не плаче майката.
  • Нека се позабавят (позабиколят), че да дойдат здрави.
  • Нека са понадява.
  • Нека си седи, нека си Бога благодари.
  • Нека стана пак булка, да виж как ще знам да са мъдря.
  • Нека съм ваша, та ако ща няма с к'во да са препаша.
  • Нека съм ваша, та ако ще би и с цървули.
  • Нека съм цар, та и гладен да съм.
  • Нека та лае едно куче, да та не лае сяко.
  • Нека та лае копой, да та не лае бясно куче.
  • Нека та лае свое куче, а не чуждо.
  • Нека та рита ат, да та не рита магаре.
  • Нека та рита човек, да та не рита бос циганин.
  • Нека ти завиждат, а ти да не завиждаш.
  • Нека ти конят от зоб загине.
  • Нека ти падне венеца (от върбата), та виж как ще се ожениш.
  • Нека цар да съм, че ако ща и с цървули да съм.
  • Некалесан гост — готово магаре.
  • Некалесан гост зад врата му пост.
  • Нема го е записал Господ на рабошът?
  • Нема го е майка ти родила, та го жалиш?
  • Нема е това бачия? — За който яде много.
  • Нема е това детинска работа?
  • Нема е това халва?
  • Нема е това Чалъкова бачия (че да е всичко бол)?
  • Нема е той с две глави (че да се боя от него)?
  • Нема седи с Бога коляно до коляно?
  • Нема си кихнал на Бъдни вечер, та да ти го харижа?
  • Нема си на шерената крава телето?
  • Нема съм го забележил на ухото, да го зная.
  • Нема съм го калесвал с червена (желта) бъклица.
  • Нема щат го закопаят с парите?
  • Нему хатър, нам сатър.
  • Немци да та търтят. Клетва. — Казват тому, кога искат нещо и казва „нема“.
  • Неначоплена пита.
  • Неопитана гозба не е сладка.
  • Непогледвани гробища много.
  • Непресметнат търговец, заман мюхлюзин. Соф.
  • Непръкнало са.
  • Непръкнало са, да са не пръкне макар.
  • Неразумен свет светува, разумен жалба жали. Соф.
  • Несмислено свят светува.
  • Нетко разгащя, Обрешко плаща.
  • Нето в село Богдан, нето на града Продан.
  • Нето да му земеш, нето да му дадеш.
  • Нето е да удари, нето да го ударят. — За яйцето.
  • Нето съм хортувал, нето ма е еня.
  • Нето ти на мене кум, нето аз на тебе стар сват.
  • Нето шипка без трънье, нето севда без свада.
  • Неуловена влъхва от царя по-голяма.
  • Неуловени птичета по хиляда за пара.
  • Неуредена пита бива по-честита.
  • Нехаем. — Минуваме си, живеем си.
  • Нехайник нехайника в кръчмата го намира.
  • Нехранимайка. — Нехранимайковец.
  • Нешко крадил, Обрешко да плаща.
  • Нещеньето и неможеньето са брат и сестра.
  • Нещо е по-добро от нищо.
  • Ни Богу колач, ни царю харач.
  • Ни в клин, ни в ръкав (в бочника).
  • Ни в крината, ни в хамбарят.
  • Ни в отварника, ни в пращовелките му.
  • Ни вест, ни кост от него.
  • Ни една майка цяла не е останала.
  • Ни едно манисто не остава ненанизано.
  • Ни куче гол кокал не яде.
  • Ни лук яла, ни на лук мирисала.
  • Ни мед яли, ни сърце ни боли.
  • Ни ми врече, ни ми крече.
  • Ни мъжа, ни грижа, ни топла обяда (ни сладка вечеря).
  • Ни на аслана сърцето, ни на сокола перцето.
  • Ни на дъж, ни на вятър.
  • Ни наш, ни ваш; носи, враже, къде знаш.
  • Ни от хората го срам, ни от Бога го грях.
  • Ни от бълха джигер ти не дават повече.
  • Ни отбира, ни са събира.
  • Ни пате, ни гъсе.
  • Ни по вратът, ни по шията.
  • Ни по тегло, ни по мяра у секиго са намяра.
  • Ни попу колач, ни царю харач.
  • Ни се води, ни се тера.
  • Ни сиромахът, ни думата му, ни душата му.
  • Ни слади`, ни блажи.
  • Ни уши има, ни опаш има, де да го хвана?
  • Ни цвет, ни мед.
  • Нивата пожена и грабна ръжена.
  • Нигде няма момино село.
  • Ние го търсим по небето, той бил по земята.
  • Ний да купим воловете, видя щем кой ще ги пасе.
  • Ние лъжем трима, а нас лъжат триста.
  • Ние, човеците, сме надуени мехове. Зап.
  • Ний за света седенкувами, и те за нас и нощуват.
  • Ний хляб нямами, а котката пита носи.
  • Низ баиря и лайно са търкаля.
  • Никога язикът му са не спира. — Постоянно говори.
  • Никой научен не се ражда.
  • Никой не е побил кол да остане на света.
  • Никой не знае кога ще умре.
  • Никой не знае що има на онзи свят.
  • Никой не знае що му носи ден, що му носи нощ.
  • Никой не казва: „Ела, вълко, изяж ма.“
  • Никой не пита за баща му, всякой пита за майка му.
  • Никой не са е върнал да ни каже какво има на онзи свят.
  • Никой не знае какво го чака утрешния ден.
  • Никой не иска на себе си зло.
  • Никой не казва, че е курвин син.
  • Никой не се е върнал от онзи свят с разбита глава.
  • Никола! Вържи кучка о кола.
  • Нима ще му сея на дъното ряпа.
  • Ниско стой, високо пей.
  • Нисък челяк, Божа бела. Тур.
  • Нити с лопата да го поринеш, нити с метла да го изметеш.
  • Нити ми са нарежда, нити ми са поглежда.
  • Нити от тиква съдина, нити от влах другар.
  • Нито Господ в мехната, ни дявола в черква.
  • Нито дявол без рога и опаш, ни грък без злоба и лукавства.
  • Нито дяволът да видиш, нито да са кръстиш.
  • Нито е змия да та хапе, нито е магаре да та язди.
  • Нито от правото, нито от кривото.
  • Нито я менявам, нито я продавам, за биволско лайно я пременявам само.
  • Нищета мужа смиряет. Книжевна.
  • Нищо без пари не бива.
  • Нищо без причина не бива.
  • Нищо лоше, аго, добро да че Господ. Соф.
  • Нищо не може без Бога.
  • Нищо от нещо по-лоше.
  • Нищо по-хубаво от здравье.
  • Нищо са не купува с въшки.
  • Нов ден, нов късмет.
  • Нов крадец, вет лъжец.
  • Нов-новица, здрав-здравица. — Казва се, кога видят най-напред нов месец и се обръщат настрана, та поплюват; вардят да не погледнат човек по-напред от поплюването, защото му ставали струпе (сплютенини злосочни пъпки).
  • Нов съм, евтен съм (вет съм, скъп съм).
  • Нова булка, нов мъж.
  • Нова година, нов поп.
  • Нова крина, вето дъно.
  • Нова къща и млада булка, Боже упази.
  • Нова метла чисто мете.
  • Нова риза с нови кърпи кърпена.
  • Новата клечка избива ветата.
  • Ново гърне, нов джурюл.
  • Ново е, с нови конци кърпено.
  • Ново ли е? — Ново, останало от московеца.
  • Ново нещо, по-вонещо.
  • Ново решето де да го закачим.
  • Нога му се мести, дума му се не мести. Соф.
  • Нож ножага, порижаба, стържигащи.
  • Ножа опря о кокала. — Тур.: „Бучак кемие даяндъ.“
  • Носи зъмята в пазвата си.
  • Носи си многото здравье — т.е. иди си.
  • Носи си тамяна под носа.
  • Носът му като патладжан.
  • Нохтьете му като на орел.
  • Нохтьете му стаят за мотика.
  • Нощ голяма — година.
  • Ноще тъмно, конят чер, пипал, пипал, няма вранча.
  • Нощите са непразни.
  • Нощната работа, дневната срамота.
  • Нощната работа на деня смях. — Тур.: „Гедженин иши гюндюзюн маскарасъ`.“
  • Нужда закон изменява.
  • Нужда са в пазва не гужда.
  • Нуждата е от камък по-твърда.
  • Нуждата не е желязо, а камънье троши.
  • Някога никога.
  • Някого го боляло, а друг хабер нямал.
  • Някой са давял, а други викал: „Яли какъв бял.“
  • Някой се скрива зад един лист, а някой зад цяло дърво не може.
  • Някой си нейде, си името му (оното му) на пазар.
  • Няма баба хурка и затуй са нурка.
  • Няма була вретено. — Кога някой не иска да работи.
  • Няма гащи на гъзище, главата му цветье ище.
  • Няма да види уреза`лото.
  • Няма да го бъде, ами да полъже светът.
  • Няма да е крива, няма нищо; пита хубава.
  • Няма да ми врече, няма да ми крече (прече).
  • Няма да ми откапят ръцете, я.
  • Няма да му дам да въздъхне.
  • Няма да му дойде умът в главата.
  • Няма да му падне златото.
  • Няма да му се изядат устата.
  • Няма да му сея на дъното ряпа.
  • Няма да си бърша гъзът с него. — Непотребно.
  • Няма да са изяде, я — казват, кога проси някой нещо да му се даде за малко.
  • Няма да си пека риба на устата.
  • Няма да стане човек.
  • Няма да фърля камък подире му, ща полея с мед напредя му (дето ще мине), да са махне.
  • Няма да фърлиш камък, да та заболи ръката, я.
  • Няма да чуе кукувицата. — За болен, който няма да оживее.
  • Няма добро без сребро.
  • Няма дъска без чеп. Гръц.
  • Няма жена да н' се либи.
  • Няма зло без добро, нито добро без зло.
  • Няма кабахат за бой, ами за обесянье.
  • Няма ка`пчана капка (вода). — Няма съвсем вода.
  • Няма като хората нещо.
  • Няма кой да ни яде коричките, да си купим бабичка.
  • Няма котката, играят мишките.
  • Няма ли бащин и майчин?
  • Няма ли конак за юнак.
  • Няма лова без голова. — Соф. В смисъл че, ако няма глава, лов се не лови, никаква работа се не върши.
  • Няма място де да си вържа коня.
  • Няма му нийде хубостта.
  • Няма мъка, няма пъка.
  • Няма мътеница да пие, с магаре ходил на сранье.
  • Няма ни звиска.
  • Няма ни звънка — т.е. нито една пара.
  • Няма ни една дъска на главата си. — Луд.
  • Няма ни куче, ни котка.
  • Няма (ни) на пръст масло.
  • Няма ни опашка, ни уши де да уловиш.
  • Няма ни пребита пара.
  • Няма никъде месен, че обесен.
  • Няма облага, че не съм му драга.
  • Няма очи да дойде. — Срам го е.
  • Няма Петка в лъжичника.
  • Няма пари за бръснатье.
  • Няма по-лоше от зла жена и от виран бащина (не можеш ни да я напуснеш, нито мирен да бъдеш).
  • Няма по-сладко от сън.
  • Няма по-сладко от язик и по-горчиво от язик.
  • Няма прахън да не фаща.
  • Няма, сиромаха, да яде, а помана ще прави.
  • Няма сенет от Бога да бъде вечно богат.
  • Няма тогоз, който носеше големите яйца.
  • Няма у него поглед за хаджия.
  • Няма челяд без лудня.
  • Няма човек за свят.
  • Нямал дявола работа, разтривал си пъпа.
  • Нямала баба какво да каже, че прокукуригала.
  • Нямала баба холума (работа), че си купила прасенце.
  • Нямали си протогер, опопили (си) поп.
  • Нямам жълто по устата си.
  • Нямам на туй магаре товар.
  • Няманье са не купува и не продава.
  • Нямахми причина, и нея ни даде Господ.
  • Нямаш ли си бела, стани на петтина глава.
  • Нямаш хас.
  1. Неврат невръщане, да не се върнеш. (б.р.).
  2. Славейков погрешно пояснява: т.е. на народа, на множеството.