Обесете го брата ми, оти мене ми се мели умот. Прилеп.
Обесил брада, като някой пръч.
Обесил ръце като пищове.
Обесил уши като пазарски леб.
Обетка (обица) нека ти ет. Прилеп.
Обещава, а не дава.
Обещава му мазно, ама напразно.
Обещай са на лудия да се порадва.
Обещаното като дадено.
Обещаньето по-тежко длъгуванье.
Обирай си крушите от тук. — Махай се.
Обиснал като солинарня на стреха. Щип.
Обича го като писано яйце.
Обича Господ крадеца, ама обича и домеца.
Обича момата хорото и зела мъжа цигулар.
Обичай го като сол в очите си.
Обичай доста си и не му гледай кусурите. Гръц.
Обичай доста си с гърбицата му.
Обичала Мара хорото и отишла подир гайдаря.
Обичам бабата, дор има в плоската вино.
Обичам го като булка и борч. Габрово (от руски).
Обичам да ми газиш по гробът, а не по търбохът.
Обичам да ми завиждат, а не да ма желят.
Обичам да та вярвам, а не да ида да питам.
Обичам и него, а парите му по-много.
Обичам момата, дор ми бъде жива.
Обичам мойта земя да ми изпие кръвта, а не чуждата.
Обичам на добрия да служа, а не на злия да заповядвам.
Обичам с добрия да плача, а не с лудите да скачам.
Обичам та като ланскио снег. Кюстендил.
Обичам та като леща на Великден.
Обичат мътната вода.
Обичат са като куче и котка.
Обичат са като кучето и мачката. Щип.
Обишел го шен Божи.
Облещи ми са — възпротиви ми са.
Обляга са като бебер.
Обляга са като на бащиното си коляно.
Облякъл гръцки гащи като оцетар. — Станимъкалиите гърци, наричани лангари, са повечето оцетари и ходят с бели гащи. Значи: обул бели гащи и иска да го взимат за грък.
Облякъл на св. Атанаса кожуха. — Виж: „Наметнал се.“
Облякъл са Алия, погледнал са пак в тия.
Облече се Алия, па у тия. Кюстендил.
Облякъл си Еню кожуха за сняг.
Обнизана до ушите.
Обовила са с девендесе и девят парцаля.
Оборкал са като госка в могла. Рупчос.
Обрадвал са като сираче на слънце.
Обрадвал са като ръжда на желязо.
Обрадила са, сякаш че ще ходи от село на село.
Образо му като пинец (опинец).
Обрали си зелен бустаня.
Обрат, заврат, се` това се зборуа. Щип.
Обричили го без брич. Соф.
Оброни ги два реда. За сълзи.
Обръна го на зелен бостан. — Зле прекарва.
Обръсваш ли са на пара?
Обръсваш ли са на припек?
Обръснали го без бръснач. — Излъгали го.
Обръсни са нагоре.
Обръсни са, че ще пиеш.
Обръсни яйцето, земни му космите.
Обръща (обърна) са като пара`та.
Обсидосал го — излъгал го и на зле. „Обсида и обсидосвам“ викат в Сливен за наплатите на кола.
Обтегнал са като зла година.
Обтегнал са като ялаварско псе.
Обтери, Зайко, червенко.
Обтягай. — Върви.
Обтяга са като кобила на вършитба.
Обтяга са като юне.
Обуле кучето с пресни цървули, то са забравило, че си изяло краката.
Обуле му гащи — порасло вече. Мъжките деца ходяха до 10-12 години без гащи.
Обхожда като лисица около капан.
Обхожда около него като майка около детето си.
Объди му; прана стана.
Обърни колата — мени приказката.
Обърни къщата с керемидите надолу. — Настрадин Ходжа угодил с думите си на някой деребей от Азия и той, да му угоди, като му отишел на госте, поискал да го ожени и за друга жена. Ходжата поискал да му покажат майстор, за да му направи къща каквато иска той, за да може да седи в нея и старата му жена, защото не искал да я напусне, като му дават друга. Деребеят заръчал да го заведат при майстора и да му кажат да му направи къща каквато иска. Като отишел при майстора, ходжата му рекъл да направи една къща редовна, каквато ще му трябва, за да може и старата жена да стои вътре. „Е, каква да бъде тя?“ — „Да бъде къща като всяка къща, само да е обърната с керемидите надолу.“ — „Че каква ще да е тя таквази къща?“ — „Тез, дето искат да женят хората с две жени, таквоз нещо искат, вий трябва да сте правили такваз къща. Зер като дойде мойта жена да види вкъщи друга, та какво ще рече друго: „Да съм сега и аз дер бей, да мога да обърна таз къща надолу с керемидите.““
Обърнал го на драмбой.
Обърнали го на блях. — Съсипали го с…
Обърнали го на дрангазица. — Докарали го до не чувство…
Обърнали къщата на главата си.
Обърнали калпакът наопаки.
Обърнали се очите му на плесен.
Обърнали си задника към юг (огъня), като хаирсъз котка.
Обърнало са (заприличало) на Мадара. (Турско село, Шуменско-сега Коларовградско, б.р.)
Обърни листа, или перото. — Мени приказката.
Обърни патката да не изгори.
Обърни я срещу понеделник да не е срещу неделя.
Обърсал му губера гурелите.
Обърши му носа с кърпа.
Обърши са, ша ти купя салеп.
Ов легни, ов стани, чел стави, нъ не крени. Прил.
Ова погача чиста и пречиста. Кюстендил.
Ован скаче, Стоян плаче. Коприв.
Овила са като змия о процеп.
Ово жито пречисто от гръгорика, от търторика и от зла трева подланица. Кюстендил.
Ово повесмо е дълго весмо. Кюстендил.
Овой век како цвет. Кюстендил.
Овой век како снег. Милад.
Овой свет е како мазен кубус. Велес.
Овой що чини, на себе си чини.
Овоще, или чуе кукавица.
Овраска ги за два дни.
Овца без доход на вълка е дел.
Овца без млеко е. Щип.
Овца без облага, никому не е драга.
Овца без облага, вълци я яли.
Овца без файда, готова глоба. Или: Овца без файда, волко не ке я ядит (давит). Прил.
Овцата веднъж рекла да прескочи една барчинка, то ся лъснало нещо отзаде й и козата й се присмяла, че й видяла гъзът — макар че на козата всико е наяве.
Овце без овчар не ходят.
Овце, кози пет, със кучето шест, бати ша са жени и аз ша са женя (че иде му края, където иде).
Овце нямам и куче не държа.
Овцете си продадох, кучетата си разхаризах, но ми трябват кехаи.
Овцете си продадох, кучетата раздадох, кехаите бия.
Овцете си продадох, кехаите не знам какво да ги правя.
Овци без овчар, на вълка са дар.
Овци нема, масло продава. Щип.
Овците сет кротки и будали, та затоа стоят да ги дави волкот. Прил.
Овчар на планина, по морето тишина.
Овчара, ако вали дъж, мокри му; ако не вали дъж, пече му.
Овчара и куцата овца не оставя.
Овчарот викат по мечката, оти му изела овците, ами ягленарот що вика? Дали му се постра во ягленето? Прил.
Огрей, огрей, слънчице, да ти кажа майчица. — Къде ми е майчица? — В орехова черупчица. — Къде ми е черупчица? — Изгоряла в огъня. — Къде ми е огъня? — Изгасил го бивола. — Къде ми е бивола? — Отишел да оре просо. — Къде ми е просото? — Изкълвал го петела. — Къде ми е тоз петел? — Изяла го лисицата. — Къде ми е таз лисица? — Ей тук под воденицата. — Я дръж, кумче, ти оттук, аз оттам, дано уловим лисицата, да я наготвим в паницата, да гостими кумицата.
Огрей, слънце, да огреем ръце.
Огрейни ми, слънчице, да ти кажа майчица в орехова луспица, в кочанова зелчица. — Що правеше майчица? — На бял камен сидеше, две дечки държеше, едното бе повито, другото бе развито. Ахъчелеб.
Огрея-ще и него мойто слънце.
Огреяло го слънчице. — Зарадвал се.
Огризала ми ушите — като се помене жаба.
Огурена кокошка — т.е. не е луда, алашик е.
Огурил са кожемкити.
Огън горещо.
Огън да го изгори.
Огън до барут заедно не стоят. Или: Огън и барут на едно место не се клава. Прил.
Огън и плавник (пламък).
Огън и слама и топлия вятър.
Огън и слама не стоят миром.
Огън са с зейтин не гаси. Или: Огън со масло не се гасит. Прил.
Огън се с масло не загася, или
Огън се с слама не изгасява.
Огън със слама се не гаси. Пирот.
Огньо, водата и смъртта атър не гледат. Прилеп.
Огъньот се с слама не угася.
Огъня дето падне, там изгаря.
Огъня и водата са добри слуги, а зли господари.
Огъня е рожба на зимата.
Огъня запаля сал там, дето пада въглена.
Огънят е зиме по-сладък и от медът.
Одава са на партина.
Одавна е било — вчера сряда, днес петък.
Одамна му беше побелел врато, па сака да му поцърнее. Щип.
Оде како пребиена змия. Щип.
Оде како ударен на гла`ва. Щип.
Одери котка, хвали са.
Оди му како на рак. Куман.
Одиря се като заец.
Одит без гаки како каугер во сирница. Прил.
Одощо си лош мой Никола, ми омързна и свети Никола. Прил.
Одрал би мечката с него.
Одрал лисицата. — От напиване бълвал.
Одрал на баща си и кожата. — Зел му приликата.
Одраска ли я барим? — За мома питане.
Одумва са като обран грък на купа. Или: Ошел като обран грък на купя.
Ож че ма познаваш.
Ожеднял, че ляба търси. — Гръцка политика.
Ожени го да не пей.
Ожени го детето, клай му къпина на гуша. Прил.
Ожени го, да миряса света от него.
Ожени го, да ти не мърмори.
Ожени го, свържи го.
Ожени го, ожежи го.
Ожени го, овържи му главата.
Ожени ли си чедото? Комшия ти става — т.е. независим става.
Ожени ма, мамо, на чуждо село, лесно да са хваля.
Ожени ма, мамо, надалеко, да са хваля.
Ожени ма, посери ма.
Ожени мома, сал да не е у дома, или
Оженила се мома, колко да не седе дома. Щип.
Ожени са да си земеш бела на главата, или Ожени се да си земеш бела на глаа. Прил.
Ожени са дядо, салт да има баба.
Оженил са бих и аз, и Мино, ами няма ляб и вино.
Оженил си са за пари, продал си са на вяра.
Оженил бих и керка, и майка, ама нема с кого и за кого. Орх.
Оженили гърнето — счупили го.
Ожених си кисията. — Загубих я, откраднаха ми я.
Оживял ми на сърцето.
Ожида като кон за зоб.
Ожилила го оса (под язика). — Зафелква, опиянил се.
Ожкай си ти, ако немаш работа; ти дай парите, че… — На турчин, когато му искаш парите за нещо.
Ожулил му губера гурелите. — Женен е, не е ирген.
Озгора мазно, о`здола азно. — Жена с въшки в главата. Прил.
Оздреяха (излязоха) дренките, ще са стои на седенките. — Става ранина.
Озъбил са. — Пцетясал, умрял — за кон или за друго що да е.
Озъбил са като крът на ряпа.
Озърта са като изтърван заяк.
Ой било, да било ва.
Ой Боже, Боже, без тебе са не може.
Ой Коледо, мой Коледо, пиян турчин — бясна свиня. — Някой българин принуден да коладва от един турчин.
Ой леле, леле, шарено теле, по ливада паси, гъзо му се кваси. Прил.
Ой мари мецо, мецано (защо ти й руно непрано).
Ока брашно да имаш, и него дай на мастор (фурунджия, хлебаря) да го меси.
Ока вълна, ока череши и сир восък прид, или
Ока вълна, ока череши и паничник восък.
Ока мас от кай нас. Прил.
Ока на момъка да бега.
Ока — пара, полока — джаба. — В старо време така било евтино. Прил.
Окадил си дрехите.
Окалял се така, че Костурското езеро не мож го опра.
Окапал како змия на трън. Щип.
Оката е се` 400 драма.
Окат слепец е. Щип.
Окле`чила са буля на булката.
Оклечила са буля на гюля.
Око го не види, зъб го не хваща.
Око да не би ви отстанало.
Око за око, зъб за зъб. Библейска.
Око са не насища.
Ококори малко очи. Щип.
Ококотил очи като магор в мутли под покривът в зидът. Прил.
Окол какво е кръстосал ръце окол него.
Околисал са окол мене като куче.
Около поздравенето колко още куки има.
Окол селям-алеким колко подпърдици иска (има) още.
Околу селямлъко има ногу селямчине. Щип.
Окото Божие не спи.
Окото види, сърцето желай.
Окото колкото за оката.
Окото ми не трепва.
Окото му не мига.
Окото му на бръст гледа.
Окото му на окото добро не мисли.
Окото на господаря коня оправя.
Окото на господаря дор не види, не се вършало работа.
Окото си бих дал за него. Или: Окото си давва за него.
Окото ти да излезе, зла дума да ти не излязва.
Окъпа са месеца, сега ще заясне — казват на новия месец.
Окъпала го извърхом.
Окъснелия мющерия или е вереседжия, или парите му калпави.
Ол* отиде, бивол се върна. Дем. Хисар.
[* Вол. (б.р.).]
Оле, дядо Иванчо, уплаши ма — като кихнал до нея. Тревн.
Олеле варе, бре варе.
Олеле за тях, бре варе от тях.
Олелия го обзела.
Олиле майко, плачит детето. Прил.
Олиле мале, женско ма пале.
Олиле мале, държте ма нозе.
Олиле мале, пак ша го бият.
Олиле от него, дваж олиле за него.
Оляга се като на баща си на коляното.
Ома (мома, жена). Лом.
Омацал са до уши.
Омена кошуле.
Омий си краката, че ще мине царя.
Омий си ръцете от кала.
Омила са паница, покачила са на полица, че са смее на другите.
Омина бодеж како леко перо. Кюстендил.
Омисирил се како мисирок на гомно. Щип.
Омислил се като пуяк.
Омислил се като шупар по Колада.
Омраз е, да го умразе свето. Клетва. Щип.
Омръзнал му светът и хванал си светилата.
Он да се носи и подноси, како мрена риба по дълбини, како сокол по висини, како кукувица с ясен глас у зелена гора. Кюстендил.
Он е със орлите. — Много е дрът. Соф.
Он отмъкнал комато. Лом.
Он си е от них, изварченин е — казал един шоп, като му казали, че в изварата му има червеи. Сливница.
Она дъно нема.
Она летеечи и предеечи, църно море замина. Кюст.
Она нема кокали.
Оназ от аджамиите я страх, а то не от големите.
Онемел, та да не може да проговори. Щип.
Онзи грош е най-хубаво похарчен, с който четири са запазват.
Онзи, дето прави ножовете, не е убиец, а който коли с тях.
Онзи ми е брат, който ми е на доброто рад.
Онзи свят не е като този.
Оно, брате, не е като оно; оно е малки пералки. Соф.
Оно ми е девета грижа.
Оно на она прав стая.
Онодело се Подуене, отдевало Малешевци. Соф.
Оното му д… иска, а душа му у рай иска.
Онуй нещо струва по колкото може да са продаде.
Оп-пара, мома за пара, оп-пара, момче за пънче (конче).
Оп-троп, еве ти го; изпречил се. Щип.
Оп-троп, здрави ли сте, лански яйца. Щип.
Опак рак, или опачник рак.
Опази та, Боже.
Опака годината, опако отива.
Опален пън — казват понякога на калугер.
Опасал са с лико, че пита де има хубаво вино.
Опачина край нема.
Опачник рак.
Опашата баба.
Опашката й да не беше (на кошутата), отрепал бих я.
Опашката на главата не заповядва.
Опечи пиле, викай ма.
Опил се като на помен.
Опинци нема на нозете, гайда бара да купит. Виж: „Царвули нема…“
Опира за мръвка — така тълкувал един поп думите в стихарите на Усекновение — 29 авг. (11 септ., б.р.): Който са опира, мръска; а това като казвал, искал да рече, че не бивало да се яде месо.
Опира се като заец.
Опитай си силата, тъй се бори с мечката.
Опитването (опита) не ще пари. — Тур.: „Денемеси бадехава.“
Оплави си солта — т.е. обирай си крушите.
Оплаква се като жена на чужд гроб.
Оплела са работата.
Оплени са и опетле работата.
Оплуй на место.
Оплула маца в каца, и маче`то в качето.
Опни д… та печали; така лесно не се печали. Щип.
Опоскал я.
Опра`ви работата колкото Бамо в Троян.
Оправи се като въже в сакуля.
Оправил са като липа в пожар.
Оправия до шия.
Опран, та незакърпен.
Опря ножа о кокола. — Тур.: „Бучак кемике даяндъ.“
Опрял й корема до земята.
Оптири, зайко, червен калец (червенко).
Опулил очи като мишка в трици.
Опулил очи като жаба в гьол (в калта), или
Опулил очи како от вол. Прил.
Опулил очи като жебче в тиня.
Опулила са магарицата.
Опустели му добрините, кога ще му изтегля злините.
Опустяло му от главата.
Опълчил задник като тъпан.
Опърпана соколица.
Опява го без патрахил.
Опява го килифарски.
Опеле го без тамян.
Опели го и без поп.
Орай, копай, рани се; со грабане не обогатуй се. Прил.
Орал паяджината.
Орала кравата и осрала ралото.
Орала мухата на вола на рогата.
Орала телица, одрала ралица.
Орало и мотика хранят света, или цел свет хранит.
Орача иска дъж, а пътника сухо време.
Орача сяка година се надява, че разбогатява.
Орел мухи не лови и с мухи са не храни.
Орела кляка, дето има мърша.
Орело си гледат на ноктите, за кай има мърша за ядене. Прил.
Орелът получил стрела, нагиздена с перата му.
Орех не би му измъкнал от ръката.
Орехи са не крият.
Ори и сей, додето спи мързеливия.
Ори, мели, яж; просечи плет, дой мляко.
Ориза ми с река вода носи.
Ориза не са дига над водата.
Орли да те разносят. Клетва.
Орли да те ядат. Клетва.
Орли и врани да те изедат. Майчина клетва. Прил.
Орли и гарвани да та ядат. Клетва.
Орли очите ти да изкълват. Клетва.
Орли падат! — Де падат? — За нещо загадочно.
Орлите да го дигнат. Клетва. Щип.
Орлите и враните, и пилците да те искинат на некоя разкърсница. Клетва. Прил.
Орлите фъркат по един по един, ама мършата ги събира.
Орлови нокти, очи корави, лице мешинено.
Оролоп-шоролоп направил. Щип.
Орталъка съсипа, да му не е коли.
Орташка стока ли? Псетата да я ядат!
Орташката кобила и пцетата не я ядат.
Орташкия вол лесно го изядат вълците.
Орташкото месо и кучетата не го ядат.
Оса го уапала за язико. Щип.
Осата и тя е пчела, ама не дава мед.
Осатаних го.
Освен Бога няма и къде.
Освен кръста — когато се каже за хайванин или за друго неодушевено нещо, напр. за кон умен като челяк, освен кръста се додава в приказката.
Осетила са Мара, че под нея бара.
Осети парите пешин, че са смееш. — Някой си ходил да търси Хитър Петра, защото имал да му дава. Момичето му го видяло и се усетило. Като дошел веднъж да го търси, то рекло да се подиграе с него: „Какво търсиш, чичо? Татя ли? Да няма я да ти дава, я?“ Той поклюмнал с глава. — „Той белким за тези пари отиде по трънето да събира вълна от овцете, да тъчем шеяк, че да го продава, та да си плаща дългът.“ Той се позасмял, а тя му отвърнала с горните думи.
Осетила са предачката за къделя, кога че то било срещу неделя, или
Осетила са хурката за къделя, и то срещу неделя.
Осетила са жената, че прела срещу неделя.
Осещам се де му бие топора.
Осещами кой нож връти и връх кого го връти. Тур.: „Гьоруйорус кимин калъ` джинъ` салайор, ве кемин йозеринде саллайор.“
Осипах и омлях — т.е. свърших си работата.
Оскуба патката.
Оскубисвекърва.
Осланената трева не е веки зелена.
Осланеното цвеке не дига връх.
Осрал си каяците.
Осрала си крава опашката, че иска и другите да омаца.
О`ста я мързата, на` ти я бързата. Прил.
Остави брата, че поведи свата. — Когато отиваш за мома.
Оста`ви ви здраве.
Остави го — рядко лайно е.
Остави го насред, като недобито куче.
Остави го на Бога и не му мисли.
Остави един, бувни (бухни) други. Милад. Дебр.
Остави лудия сам да му стигне ума.
Остави онез, дето знаеш, дръж тези, що намериш.
Остави пиеният сам да са срупае.
Остави питомното, че иди търси дивото.
Оставил дядо баба, че са уловил за кака.
Оставил дявола, а уловил се за сатаната.
Оставил дявола, опашката му не пуща.
Оставил питомното и гони (дири) дивото.
Оставил попа попадийката и уловил са за комшийката.
Оставил я, да се остави от себе си. Клетва. Щип.
Оставила була делник да си прави зелник.
Оставили мечките да вардят дренките.
Оставили потомното и са лутат за придивото. Или: Остави питомното, че иди търси дивото.
Остай с'богом. — Остани си с'богом.
Остай със здраве. — Остани си в здраве.
Остал му самаря без слама.
Остало баби коренче — за онзи, що питал бабите коя има макар полвин зъб, да каже, че ще я ожени.
Остана като мома без понделник.
Остана като халашка пърдня между две дъски — т.е. не са чу.
Остана на понделник — на сухо, ни сам, ни там.
Остана на средата.
Остана насред пътя.
Остана на студените бани.
Остана (си) катор Мара с веждите.
Остана си като охълцан.
Остана си ни сам, ни там.
Останал като мост на Вардар.
Останал от житовете хора.
Останал от дяда Адама.
Останал само гол пръст. Щип.
Останал само кости и кожа.
Останал от времето на дяда Ноя.
Останала му само от Бъдния вечер бабката (грошлето). — Всичко изпил.
Останала само като пън.
Останали му очите (в нещо). — Когато някой види нещо хубаво у другиго, стока напр. за купуване, и не може да я купи; или друго нещо драгоценно и хубаво като кон, говедо, жена, дете, което не може да си достави, казват, че му остават очите; то хаир не вижда или умира, или са осакаща.
Останахме като риба на лесата.
Остаре, побеле, а умът му не дойде. Или: Остаре, обеле и умот во глаата не му дойде. Прил.
Остарех, обелех, таков пощипок не видох. Дупница.
Остарох и досега таков ошпор не сум изел. Щип.
Остарял, ама от търсата си не са оставил.
Остарял, а ум не добил.
Остарялото магаре не стая първом в стоилото.
Остра дума в сърцето влиза.
Остра къделя, криво вретено.
Остра сабя да го пресече. Клетва. Щип.
Острата сабя не разрязва канията си.
Остро желязо в торба (чувал) не седи, или
Остро желязо в торба не можеш да скриеш.
Остро шило в торба не седи. Трън.
Остро шило и камък пробива.
Острото на ножот сечи и доброто, и лошото. Прил.
Остър като бръснач.
Остър като (изхабена) брадва.
Осугарнял пущината (ваджията) — т.е. късно се приготвил за работа.
Осуква го килифарски.
Осъм оки масло, девет оки месо, или
Осъм оки масло, девет оки дара. Соф.
От аз до ижица.
От аджамията и гората плаче.
От амина до амина.
От Андреева ден деня наиндрява сякой ден колкот папурено зърно.
От Андреова ден до Колада денят порасна, колкото да подскочи един заклан петел.
От арамия кукя не се о`тварат. Прил.
От ат отзад, от бик отпред, от калугер отвред (са пази).
От ат на магаре. Търнов. и Прил.
От балдър години останала.
От бас цървули зимат ли са?
От баччия бегахми, на гюмрюкчия налетехми.
От баща сирмия, а жена от Бога (искай).
От беглишка чешма вода недей пи.
От безумен приятел да та е страх, а не от умен неприятел.
От безумен са научаш, от глупав са разучаш.
От бележен далеч бегай.
От белият вятър беснеят кучетата.
От белязан човек да се пазиш.
От берекет света не чини.
От боб и от поп пълни ми са устата.
От Бога всичко е добро.
От Бога да намериш.
От Бога е све добро, от човеци лоше. Пирот.
От Бога здраво и от царя мирно.
От Бога захваща и със Бога свършва.
От Бога ли си хубава, или от бяло белило и цариградско червило. От песен.
От Бога нищо няма скрито, или
От Бога нищо не се криет. Прил.
От Бога росица по дядова брадица.
От Бога сми добре, от турците сми зле.
От Бога ти здраве и кола имане.
От Бога ти (млого) здраве.
От Бога чека да падне. Щип.
От Бога що ке доит, добре нека доит. Прил.
От Божето лице няма и къде.
От Божик до Колада колко е?
От боллукът бол приказки.
От боя си по-голяма сянка не дигай.
От брадва рана кога да е зарасва, а от язик никога.
От буба коприна стая.
От бунари до кенари.
От бунище синище, а от сини ще бунище.
От бухал сокол, от сокол — бухал. Или: От був сокол, от сокол був. Прил.
От бълхата от меха да му скрои кожух.
От бързите гости да та е страх.
От бързоко`нците първия зима кърпата, а втория плоската.
От вас по-добре да не е. — Тур. „Сизден даха ей олмасън.“
От вас ми е теглило — думала една на мъжа си на гащите, когато се замъчила да ражда и се забъхтала.
От варе`но ейце пиле измъща ли са?
От влакно руно (стануе). Пирот.
От вежди не види.
От векяне кукя не се разсипуват. Охрид. Или: От таксуене кукя не се растуруе. Щип. Или: От таксуене не се разсипуе кукя. Велес. Или: От фтасуане къща се не разсипва. Гор. Джум.
От верен на верен, че чак на Плевен.
От вещ ловец са плаши и лисицата.
От Влашко жена, в Черно море гимия и в Цариград давия са мюшкюл нещо.
От водата — вода, а от виното вино носят.
От воденичарката от сокая ли правопис дириш.
От вошка кожа не се дерит. Прил.
От врана сокол не става. Или: От враната що изпадне тежко, сокол ще стане.
От враните се бранят със плашило.
От вратата за краката.
От времето на потопът.
От вричане са стока не свършва.
От вълк от ръцете овца цела излезва ли? Кокалан. Соф. Или: От ръцете на вълка овца цяла отърва ли са?
От вълка от устата кокал не мож извади.
От вълчешко гърло облага не излиза, или От вълчешко гърло тежко да извадиш нещо, или От вълка от устата не може извади кокал.
От Въртопа (село) двата попа. От песен.
От върха до петите.
От вършане е станало таквоз.
От въшка ремик. — Тому, който лъже.
От въшка става гнида, а от гнида пак въшка.
От вятър дошло, по вятър отишло.
От вятър иде, буря го завлича.
От гарвана само гра са разбира.
От гижа вода — т.е. от чукан вино. Видин.
От главата Господ помага.
От главата до краката.
От главата до петите.
От главата пия вода.
От главата са ввонява рибата.
От глад никой не е умрял.
От глад като с ръка да отнесе.
От глад като цяр го зима — за хляб.
От глад по-лоша болест няма.
От глад сладко като мед.
От гладната година ще доде (иде) и сита.
От гладост не може да се напие вода.
От гласа му и гора са залюля.
От глог на глог, ке се нашпара на некой глог. Щип.
От гоеда донесе го и поп стори го, ич можи да по`пуа? Прил.
От гозбите — боба, от покривките — рогозката, от роднините — вуйната, по-лоше не бива.
От големците треперат и горите.
От голи търбух няма по-лоша неволя.
От голият риза ище.
От голият, гола парица.
От голема суша и на град благодари се. Прил.
От голямото чудо.
От голямото добрутро.
От гората сякаш иде. — Не знае, че къщите са с врата и трябва да са отварят и затварят.
От готови пари вересия не прави.
От гръцка лъжа и циганина се плаши.
От грях, та не видях де го уврях — т.е. де се наврях, не видях де бях, дядо попе.
От гърнище главище, от потури млам (?) си.
От гяволо очи да сака и да нема да му даде. Клетва. Щип.
От да са ревне на челяка нещо, иде му и да плаче.
От далеко, да ти е леко.
От даде`но, даде`но, пред Бога е ви`дено. Дем Хис.
От два бука три вретена. Или: От три буки две вретена. Прил.
От два стари, та ни на един. Соф.
От два стола, та ни един. Соф.
От две жени, деца сми — т.е. не сме нещо род.
От две злини по-малкото хвани.
От две къщи едната е стриглева.
От две къщи едната е шуплива.
От две смърти никой не умира.
От две торби дисаги. Соф.
От дебел бук обръч не става (не се прави).
От дебело дърво обръч не се вие.
От девет бащи копиле.
От девет воденици (кладенци) вода да ти докарам, за да та кандардисам.
От девет планини вода ти донесуат, от ни една не ти дават. Прил.
От десет камъка един да удари, стига.
От десно плоча, а от лево тръненик.
От дете, що плаче, цица ли искаш?
От децата биват (стават) и хората.
От дло`жника врекя плева. Прил. — Виж: „От зъл длъжник.“
От днес до утре, колко има йоще.
От добра кобила ждребе е.
От добре спечеляните пари половината зима дявола, а от зле спечеляните — и сайбията им.
От довишки сапун нямам ихтиза.
От домашен хайдутин мъчно мож се уварди (тежко да са опазиш).
От дрънчилка по-благородно нещо не бива, като упраси по 8 по 10.
От думи пилаф да става, масло от думи би потекло.
От думи попара не става.
От духа е; ни се духа, ни се муха.
От дърво и от камен треба лебо да си го вадим. Прилеп.
От дърво, от камък, да намериш.
От дърто яйце пиле измъща ли са.
От евтеното месо чорбата зад плет.
От евтено са засиромашава, от хубаво са задлъжнява.
От един извор не извира блага и солена вода. Прил.
От един прът е с него.
От един удар нищо-нищичко не става.
От една бо`чва и во`да, и кисе`лина не се пуща. Прил.
От една брадва дървото не пада.
От една искра млого къщи изгарят.
От една коза два мяха не могат да бъдат.
От една о`вца две кожи не са дерат (смъкват). Или: От една о`вца две кожи сака. Щип.
От една река цял свят пие.
От една стра`на до`шло, от друга оти`шло. Щип.
От една черница бробонки са.
От едно дърво икона и лопата.
От едно дърво никаква сграда не бива.
От едно дърво ягоди.
От едно зърно брашно са не смила.
От едно мануанье секирата не сече. Щип.
От едно поле лайна са.
От едно удране дъбът не пада.
От едно яйце до кадия стават сто.
От едного излязва думата, хиляда я разказват.
От едното ухо да влязва, от другото да излязва.
От жабата се бои — страхлив е.
От жег са отгодява.
От железо по-яко сръце има. Прил.
От жена гроб няма ни в полето, ни в гората (на къра).
От жена кой мъж зема па`ри, марас ке си отвори.
От жена кой мъж ке земи пари, нека си легни да го газит.
От жена кой мъж зима пари, нека си чека кавги и гюрюлтии. Прил.
От жена си са оставам, от вярата си не мога, или: От жена си са отричам, от верицата не са отричам.
От женски пари бракя се делиле и се изтепале.
От живия какво годе, от мъртвия нищо.
От житовите хора останал.
От заец сирене и от сврака масло.
От залавянето отличава изкарването.
От збор на збор пияни`цата ке се фатит за сурои`цата. Прил.
От здраве по-хубаво (нищо) няма.
От земя сми и пак земя ще станем.
От зет на привод по-добре съм.
От зла гледа и зла нареда съм такваз.
От зла гледа и от зла паза на тоз хал съм.
От зла жена и нихвелит друг настрана стой, да та не посрамят.
От зла клетва добра молитва не излиза.
От зла паза ми й мараза.
От зла рода няма и порода.
От зло, па на зло.
От злото добро не очаквай.
От злото не са отръсва человек лесно.
От знайно зеле глава не боли.
От зъл длъжник и коза без козище.
От зъл длъжник и кош плява (чувал слама) добре е; или: От злога длъжника и кош плева. Пирот.
От зъл нърав няма по-зло на света.
От зъмя кос' не яде.
От Ивана до Стояна и от утре до зарана се` едно е.
От игла до конец.
От играчка, плачка и кавга. Прил.
От инат няма по-лош занаят.
От инат о`чите му не видат. Щип.
От инкяр няма по-добър кяр.
От искра гора са запаля.
От кай ке повейт ветрот, от тъде надай сакмата. Прил.
От каквото вретището, от него и връзката.
От каквото е заман, от това и време.
От каквото е сита свинята, от него е и дебела.
От каквото са мъдър срамува, с него са лудия надува.
От каквото са най-много боиш, то ще ти дойде до глава.
От каквото са человек по-много бои, от него трябва най-много да са варди.
От какиното вето мене стана ново.
От калугерски пари къща гори.
От камъка би сълза ударило.
От камъчета чорбица. — Арнаутинът.
От капката вир се пълни.
От капките бара става.
От катър ритане, от магаре падане.
От катър ритане, от магаре падане зло е.
От кахър изтофинял.
От кахър му вратът отпял. Габрово.
От кисел (агорида) мъст става.
От киселокът мед излязва, иска да са черпи.
От кобила муле са ражда.
От кога ке нема люге прави, и веков ке про`паднит. Прилеп.
От кого е, за кого е, и доста.
От което дърво само вода пада, недей го тръси.
От кожа да излезе. Щип.
От коза ерина не стрижат.
От коза кожица, от лозица водица.
От козите ма по-страх, от пожара не ща да знам.
От кой са много кърсти, чувай са. Дем. Хисар.
От кокошка кога е ял, не може да трае. Щип.
От Колада: „Оле, моя майко“ — плач.
От кол на кол, коло у газ му влегол. Прил.
От кол и от въже са събрали.
От кол на кол, акибет ке се надене. Щип.
От колец вълна.
От колко що моиш' работи и мо`ли се на Бога да ти я блаосоит. Прил.
От колко фурни ляб е ял. — Виж: „От млого фурни.“
От комар дроб ти не давам повече.
От комар саздърма и от муха наденица не става.
От кон та на магаре. Дем. Хисар. Или: От кон на магаре. Щип.
От кон харач.
От конец ти вълна.
От коньо на троньо. Щип.
От коприва става коприна. — С какво? — С търпене и мурафет.
От кора до кора.
От която гора се надявахми, снегове валели. — Тур.: „Ундуумуз даадан карлар аймиш.“
От краят, че до конец.
От крив и кривоглед, и кривонос Господ да пази.
От кръвта не може да бъде вода.
От кръвта вода не става.
От кръстето на корбаня (от рибата) баярчета на децата.
От кумова срама (дал).
От куче сланина не става, или бива ли?
От кюсе далеч да ти са дрехите, или: далеч се дръж.
От кюше камък пак на кюше (става) са туря.
От кяра глава не боли.
От лайна кале пикоч го събаря.
От лайно кюфте не става.
От лаф пилаф да ставаше, колкото море масло да пусна. — Тур.: „Лафтан пилаф олайди, дениз кадара салдаръим.“
От лепешка зелник се не месит. Прил.
От лоза грозд и от трън къпина.
От лоша жена цяр няма.
От лоша оресия.
От лошавото, по` на зло.
От лошавото женяне по-добро е довство.
От лоше — лоше, без лоше — по-лоше. Пирот.
От лошия добро не очаквай. — Тур.: „Дженабеттен керамет олмас.“
От лошото по-лошо.
От луд и от пиян чуваш правото.
От луд и от пиян научаш останалото.
От лъжа хаир бива ли?
От люлката до гроба няма бял свят за роба.
От магаре кон не става.
От магаре на кон. Щип.
От магаре тежко бил падал човек.
От майката до бабата изгуби се детето. Гръц.
От майка (та) цяр не бивало (ставало).
От мала дупка голем глушец излегуат. Прил.
От малката гюрюлтия става голяма.
От малки хитрите са май халосват.
От малки умните май не прокопсват.
От малкото малко. Габрово.
От малкото брашно млого ляб са намеся.
От малкото сякога мож' да стане много.
От мастта аир немаш, а не от изварокот. Дебр.
От мед по-сладко.
От мекиша два дервиша. От песен.
От меко лице, девето копиле.
От мен да е два пръста далеч, та дето иде да иде (влезе да влезе), или
От мен да е далеч, че каквото бъде да бъде.
От мене кръв ще тече, а от него вода ли?
От мене кръв ще тече, че от тебе мляко ли?
От мене малко, от Господа млого.
От мене песна, от Бога здраве и ве`селба. Прил.
От мене сал едни нехте (с работа).
От мене толкоз, от Бога по-млого.
От мерхамет мараз излязва. — Тур.: „Мерхаметтен мараз чикар.“
От млого фурни ляб е ял. — Много ходил по света.
От много деца угриз не бидуат. Прил.
От много пари едни що имат, та не знаят що да правят. Прил.
От многото надуване и мехът са пуква. Казанлък.
От многото си знаяне тегли.
От мокра пъпа съм заучил (се замъчил).
От мотиката на владиката.
От мръзава душа излава. Щип.
От мрътав кон подкови търси.
От мрътвеца гащите.
От мухата прави бивол.
От мъдрия да та е страх, а то не от лудия.
От мълкохапо куче са пази.
От мълчене глава не боли. Или: От молчане глава не болит. Прил.
От мъртва глава сълза тече ли?
От мършаво теле и тагарче става, ако не дармон.
От мъстта хаир немат, не от изварокот. Милад.
От мътната и тихата вода да са вардиш.
От нас далеч да бъде.
От нас малко, а от Бога много.
От нас песен, от Бога здраве. От песен.
От начало до конец.
От наш'та гора лист е.
От наш'те глави палят своите лули. — Нам запалят главите, а те искат от тях да си запалят лулите.
От небето звезди снема.
От него са дига прах (като от човал брашно).
От невеща и гората плаче.
От невидело падна камък на главата му.
От неволя хоп, хоп.
От нема`й къде.
От немило до недраго.
От ненаданата дупка излиза мишка.
От нефелитото месо добра чорба не става.
От ниско и могилата ни са вижда като гора.
От нищо болест, напрасна смърт.
От нищо нещо.
От нищо нещо става и от нещо нищо става.
От ногу Стоян не умира. Горна Джумая.
От нож рана зараства, от зла дума никога (не може).
От носа му като че ли яд ще капне.
От нямане даване Божа си е работа.
От нямане имане не бива (не става).
От нямане по-чисто няма.
От овчица по-мирна.
От огън и от вода по-лошо е зла жена.
От огъня в въглищата.
От око. — По карарът на окото.
От окомушите ще се свърши света. — Тур.: „Окумушлардан каямет кападжак.“
От окото не се укрива нищо.
От онзи свят никой не се е върнал (с пробита глава).
От онова, що знаяше, беше разучил; сега пак са завърна.
От орелът сокол, от соколът орел. Котел.
От о`цу и децу. Соф.
От очи го прави.
От очите влязва, от сърцето (ума) не излязва. — Севдата.
От Пена барим малко пепел.
От песок хортома. Крушево.
От петите до върха.
От петък до в събота трай. — За турския тенбих или ясак.
От питомното зеле глава не боли.
От пиян челяк и лудия бяга.
От пиян казак и от тавръс турчин Господ да та пази.
От Плачковци иде. — Плачковци, близо до Боевци. Тревненски колиби.
От плашливото жребе много пътя добър кон излиза.
От плевник не съм излязъл я, хелбетя ял съм.
От пленаво желязо добра сабя не става.
От повише глава не боли. Пирот.
От повоя до покрива.
От подгор баба не умира. Прил.
От покрит въглен да са боиш, че по-дълбоко та опаря.
От полвина умрях. — Боли го кръстът.
От полето гладен и отвътре яден.
От поп — кук, а от кук — поп. Соф.
От попа да извадиш храна като от мъртвец сълза.
От попа до ковача. Или: От попа до коача го соши алището терзията. — За лошо съшито. Прил.
От попски оно кръщене не излиза.
От поразник облага не очаквай.
От поревка става поревка.
От похвата се познава мастора.
От правото земане на челяка зема дявола полвината, а от кривото сичкото, че и челяка.
От прага до врага.
От празна паница нито са вие, нито са пие.
От препълнена чаша не е грехота да пооцръкнеш (отсръбнеш).
От преядуане нема здраве. Прил.
От просия очи не излизат, а от кюския.
От просо млин не са прави.
От пръвнио залък по-сладък нема.
От пръдля грош.
От псетата по-лош.
От пълни ръце празни.
От пълна пушка един са бои, а от празна двамина.
От първна цена не бегай. Прил.
От пъртето стават големи дървета.
От работа гърбат ставаш, а не богат.
От работа тежко, без работа по-тежко.
От радости не знай що прави.
От раки сбор не става.
От ракита грозде бива ли?
От рамо. — Да пресъди нещо и да му не търси дълга си.
От рани да се не куртулиса. Щип.
От рано се познава в коя вода мож да има сирене.
От речено до направено, като от лист до корен.
От ръжда до ръжда.
От ръка е, тряба да й сториш честта. Добра ръка държала. — Казва той, що не иска да пие вино.
От ряпа до репчук. — Една вървяла сама и си приказвала със задника си, а кумът вървял подире й. Като се обърнала, та го видяла, попитала го: „Отколе ли си подире ми, кумче?“ — „От ряпа до репчук“ — рекъл.
От ряпа приказки. — Пръдня или от пръдня; ряпови приказки.
От сараи до бунари. От песен.
От свека птица не се еде месо. Белоградчик.
От света и от мира се събраха.
От свински баджак цървули не стават.
От свирец — поп, от поп — свирец.
От своето (от себе си) за чуждото съди.
От свой камък не боли.
От свой село мома като в стъкло вода, от чуждо село мома като в стовна вода.
От своя си ум не са отделяй.
От сено бунище, от бунище сено. Щип.
От сила гърми.
От сила пращи, от глад се заваля.
От сиромах не са заемай, че ще падне подире ти.
От сит влък и от стар грък Господ да те пази.
От сичките фтички що пеят, най-хубаво пее онтрата.*
[* Тая дума не я разбрах какво ще каже. (Сл.)]
От след марта и кучето на хлад бяга.
От слепия зех очи да гледам.
От смърт лек (цяр) няма.
От смъртта са не бои.
От смях та са изпокривихми.
От спане, от вета руба (и от фетва) куртулуш няма. Велес.
От срам, от страх, няма грях.
От срам, че му окапали (улетели) веждите.
От срам не гово`ри.
От срама, та загиряса. — Прекалена срамежливост. Ахъчелеб.
От среднята чест съм.
От стар баща мирас — сирачета деца.
От стар баща чедо съм, що са чудиш.
От стара майка син е (чедо е).
От стара направа е.
От стара коза ере е. — Хитър е.
От старо дърво обръч не става, или: От старо дърво обруч се не вие. Пирот.
От сто бради по косъм, и ти с брада скопосан.
От сто бради по косъм, теби цяла брада.
От сто гръстици по едно зърно.
От стока бунище не бидуат. Прил.
От страх и умния изгубя ума си.
От страх, та не паднах.
От страхът на орелът, язди, жабо, що можеш.
От студ камеко пука. Прил.
От студ кове клинци.
От студ ръка не са вади надвор. Прил.
От съдене не са убягва.
От сън по-сладко няма; ако го обичаш повечко, оставаш без коричка хлебец.
От сяка брада по косъм и ти с брада скопосан.
От сякакво брашно млин.
От сяко биле гозба не става.
От сяко дърво свирка не става, или: От секое дърво свирка не бива. Щип.
От сякой пън не може (не става) светец да са одяла.
От тази кожа навън не може.
От такваз жарава и лед са ступява.
От твойта кожа цървули няма да излязат.
От твоите уста в Божите уши.
От тебе дето ще ми доде, от Бога да ми доде.
От тебе по-добър не е. — Тур.: „Сенден даха ей олмасън.“
От тебе са не допитва.
От тебе сефте, от Бога берекет, или: От тебе сефте, от Господ берекет. Прил. — Обичай, приет от турците, защото у тях се много наблюдава кой ще дойде сутрин да купи най-напред нещо, т.е. да му направи сефте, от което предполага тоя ден щастие; затова като вземе първите пари, т.е. сефтето, ще го потрие на брадата си и ще каже: „Сенден сефте, аллахтан берекет.“ Потриваньето на парите по брадата значи да се умножат парите от туй сефте колкото космите на брадата. Някои са дотолкози суевери, щото додето сутрин най-напред не продаде нещо с парите на сефтето, не дава на вяра. По сефтето забелязват каква ще бъде продажбата през този ден и дохаждат да вярват, че има хора, които, като му направят сефте, и на продажбата му добре отива, а на някои сефтето му било опако, затова те си забелязват и предпочитат такива да им направят сефте; от това и поговорката „сефтето му е хубаво“. Въобще на человеците, които са галантни и щедри, които нямат парите на почит, не им се счита сефтето добро; напротив, сефтето на скъперниците и завистниците се счита за добро. Това, което се смята за всякой нов ден, се смята за всяка нова стока и се наблюдава върху сефтето същото: кой ще купи най-напред. Това има дори сходство с полезът у българите на Нова година или по-добре на Игнажден у някои. Сефте е въобще „начаток“ или „полез“.
От тевница огън. М. Търн.
От темеля керемидите са не отделят.
От тиква ти гроша.
От тихата вода да та е страх повече.
От топор топорище да земеш добро е — казват, когато не може някой да си извади дългът.
От точило и зет иска мед. — От това що се боиш, ке налетиш. Прил.
От трампа на трампа, отиде наш'та кранта. — Тур.: „Трампадан трампа, гитти бизим кранта.“
От три бука две вретена, едното криво, другото недоправено.
От три къщи две гащи.
От три къщи село, едната без чело.
От триста ядове.
От трън грозде не става.
От трън иска праскова.
От трън, та на глог.
От трън трандафел, от трандафел трън излезва. Милад. Или: От трендавил търн, от търн трендавил. Прил.
От тугото магаре стреде во калта. Прил.
От туй брашно не става пита.
От туй по-добро който иска, белата си иска.
От тук да влиза, от тук да излиза. — За ушите.
От тука на боклука.
От туна беда.
От турчин по-лош.
От тютюн къща нахрацана.
От укапки правен.
От улав ум не купуй. Прил.
От умот ке търгат глаата. Прил.
От ума си тегли.
От умрял челяк сълза не капва.
От умрял кон плочи вади. Щип. Или: От псоисан кон плочи берат. Прил.
От умряло магаре петала не търсят.
От умряло оно роден.
От фтиче мляко да търсиш в къщата му са намира.
От халалот половината дяволот зима; половината да ми остане, и ово е много. Охрид.
От хесап глава не боли.
От ходяне нещо, от седене нищо.
От хората скрито, пред Бога открито.
От хубаво челяк засурмашава, а от евтено заборчлява.
От царя и от везиря по-богат съм.
От челад по-сладко и по-горко немат. Прил.
От челик да би било, оно би се изхабило, или
От челик да бе, изтриваше са.
От челяка нищо не са е отнело.
От челяка са нищо не отърва.
От черничов лист свиленик става. — Как? — С работа и с търпене.
От черква — на мехната, от мехната — в черква.
От човешко месо пастарма не са суши.
От чоека нищо не откинуа, чоек сичко може. Прил.
От чорбата зарар не виждаш, яж колко щеш, артиса, излей я.
От чорбаджия няма нищо в помията, той сал чорбаджия търси.
От чуваното до виденото много далеч.
От чужд кон на пол път те сметинеат. Милад.
От чужда нива и паница преснемел прицаосо.
От чуждата торба е лесно за даване.
От чужденец, който му не снима и не клима, да му изсъхне попраго.
От чужденец чекай правото като от яд здравито.
От чужди ръце добро не очаквай.
От чузд шупар и четинка е кяр.
От шега глава не боли.
От шега са деца раждат.
От шегата просо никне.
От шугаво прасе здраво свинче не бива.
От шугаво прасе тлъста свиня не излиза.
От шумата на черница атлаз става.
От шчо остаруат кучинята? — От оденье. Щип.
От що да немаш и без него поминуаш. Прил.
От що нема и царо не зима. Прил.
От що си ситу, от това и дебел.
От щото се боиш най-млого, то ще ти дойде до главата.
От юзда не зима. — Тур.: „Гемден алмас.“
От ядене никой не умира.
От язик по-сладко няма и от язик по-горчиво няма.
От Ялари кой как свари. От песен.
Отби-ша ти от реда.
Отбивам ти на лудост.
Отбий са на лудия като на светия.
Отбий са на пиян като на луд.
Отбира като свиня от тиква (кратуна).
Отбира, колкото свиня от диня.
Отбира, колко свиня от кал. Кюстендил.
Отбира, колкото магаре от кантар.
Отбира, колкото магаре от кладенчева вода.
Отбира ли ти магаре от майданос?
Отбира ли ти свиня кладенчева вода? Или: Отбира ли свиня от кладенчева вода. Троян.
Отбирай жена от род, куче от копаня. Дем. Хис.
Отбор кокорко.
Отваря си очите като мишка в трици.
Отваряй си очите като жаба.
Отваряй си очите, да ги не отворят.
Отваряй си очите четири.
Отваряй си устата сал за добро.
Отварям ти очите с косъм.
Отваряхми си вратата големи, сега не можем да ги смалим.
Отведнъж се дебело дърво не пресича.
Отвеяла си брашното, попарила си кюркът.
Отводя го, като че ще го скопява.
Отвори си о`чите четири, оти светот ке ти ги отворат со влажно. Прил.
Отвори си о`чите, зере ке ти ги о`творит. Щип.
Отвори булка вратата, измръзнаха ми краката.
Отвред лайняно, отде да го хванеш.
Отвъд Анадоллука, в Лондра.
Отвъд Златица, в Казанлъшко поле.
Отвъденец-гологъзенец.
Отвън за ли`це, отвътре три`ци.
Отвън, като отвътре, чума.
Отвън косми хубави, отвътре кел добър.
Отвън кукла, отвътре панукла (чума). Арбан.
Отвън мазно, отвътре умразно.
Отвън пох, пох, а отвътре — ох, ох.
Отвън прага я не пуща. — Каскандисва я.
Отвънка гиздав, в главата гнидав.
Отвънка гиздава, отвътре гнидава — на жена, на мома, които се кичат и труфят, а в къщята им нечисто.
Отвързи` ме от един колец, та за друг а`ко ме вързеш. Щип.
Отвътре са издава калето.
Отговява калугера, за Великден леща му готвят.
Отдавна я окол тебе дерем опинци. Соф.
Отдве остър нож, като аджемска сабя.
Отдвоил се Божич от Бъдни вечер.
Отде го дявол домети (досикири).
Отде го куче изсра.
Отде зе калпак, та доде. От песен.
Отде зима сиромаха? — И нему Господ дава.
Отде знаш? — По себе си познавам.
Отде ма изду дявола. Лом.
Отде са зе, та са дорея.
Отде си, клонченце? — От там, онуй хубавото дръвце.
Отдека дошло, там и ошло. Кюстендил.
Отдека е, той знае; нема е хоратил с Бога.
Отдека не се надееш, оттамо те огрева. Щип.
Отдека се не надаш, оттам излази. Кюстендил.
Отдека слънце, оттам и муня. Соф. Или: Отдето слънцето, оттам град и мълния.
Отделих и къшея от гърлото си.
Отдето да го похванеш, (все) смърди.
Отдето дошло, там и отишло.
Отдето думата (излязва), оттам и душата, или
От кай излегуе збор, и душата. Прил.
Отдето духа ветъро, оттам треба и япанджаку да дигам.
Отдето е дървото подсечено, нататък и пада.
Отдето е текло вода, пак ще тече. Дем. Хис.
Отдето излязъл богатият, оттам и сиромаха.
Отдето пофанеш, медено (лайнено).
Отдето са надеях слънце да ма огрей, то оттам ма слана ослани.
Отдето са отлива, а не са долива, скоро са изпива.
Отдето са размъти водата, оттам трябва и да са обистри.
Отдето се не надяваш (пазиш), оттам изскача (излязва) заец.
Отдето се ненадеш, оттам изляза нещо.
Отдолу дръж, тогази тръш.
Отдолу, мари, че горе по` боли.
Отдолу са бори, ако искаш да надвиеш.
Отегнал се чак до небето.
Отекли му шабарите, не са събират в шалварите.
Отелила му се кравата. — Подобряло му, поработила му честта.
Отелило се от цигански орачи. Прил.
Отели-ще са и наш'та крава.
Отзаде е Мара със сватовете.
Отземи си от него.
Оти е като коти, или
Оти му главата като на коти.
Оти му главата ломоти. Соф.
Оти си соя памет. Ахъчелеб.
Оти-щем, виде-щем.
Отиде баба да търси, че седна, та роди като родилка.
Отиде без свещица, сиромаха — кога се удави някой.
Отиде да се посвети, че хептен са послепи.
Отиде, дето и кучета вар не лижат — т.е. на сиромашко място са ожени. Ески Загра (Стара Загора, б.р.)
Отиде за Бог да прости — т.е. за без нищо.
Отиде за Божата правда — т.е. умря.
Отиде за вятъра, дето вее — т.е. не хвана място.
Отиде за вода, че стана на вода.
Отиде за вълна и си дойде остриган.
Отиде като удавник по дъното.
Отиде ми душицата, кат са гътна окицата.
Отиде на вятъра.
Отиде на истината.
Отиде на яма.
Отиде на яма като халва.
Отиде на юх.
Отиде попа в гората.
Отиде, та са не видя.
Отиде ти, попе, кобилката за този пусти седми глас.
Отиде хляба за солта.
Отидоха яйцата (наедно) с кошницата.
Отиснал го от себе си като лико низ водата.
Отишел в тъмата за мерджан.
Отишел в пусто горе тилилейско.
Отишел да му види задника път.
Отишел да намери лук за в петък.
Отишел да оре, ралото си забравил.
Отишел да прави лули — т.е. на Люле Бургас.
Отишел, дето петли не пеят.
Отишел, дето чучолига не пей.
Отишел еднъж на пазар, а два пъти на воденица. Щип.
Отишел с един дявол, върнал се със сто (с четиреси).
Отишел харизан, останал зарезан.
Отишла камилата за рога, че си дошла без уши, или: Отишла камилата да й турят рога, отрязали й ушите.
Отишли са старци с кола на зайци, ходили са два дни, дошли са гладни.
Отишло`, та са не вишло` (не видяло).
Откак дойде Росия, няма уресия. Чорбаджийска.
Откак е почернял гарвана, млого е.
Отка' ми отрови сърцето, зел да налива илач в него.
Откак са ослободи, от тогаз са осрамоти.
Отка' ткана, непрана. Соф.
Отка' умре, по` нехае.
Отка' умре мойто магаре, трева хем расло, хем не расло.
Отколешните деца на 40-те дена от раждането си прогледнали; а сегашните са раждат и гледат.
Открай че докрай.
Открай докрай, че до смях.
Открий, че храчи, закрий, че плачи.
Откъде си? — Да питам жената. Или: Отдето ми е жената. Или: На жената от селото.
Откъде си, дядо Петре? — Да питам жената.
Откъде шупаря ако съм, добро е.
Откъдето си дошел, там тряба да вървиш.
Откъм кяр няма нищо.
Откъсна ружата — заспа.
Откъснал пъпката — умрял.
Откъснали му ръцете, че ги залепили на задника му.
Откъсни на комаря краката, остава сакат довека. Брациг.
Отлагай са, кръсти са — т.е. не питай много-много.
Отложи са, удари ма — т.е. виж си келът, че тогаз ми казвай, че съм келав.
Отложи са, удари го, 'ко не падне, завали го.
Отмича се като мазна къбасица. Велес.
Отмък, примък.
Отнел му хляба.
Отнема коматя от устата ти.
Отнесе го мътната. — Отиде по вятъра.
Отнето, проклето.
Отпра камшика. — Остаря.
Отпрал (му са) камшика. — Състарял, залинял.
Отпрал му се лобът.
Отпред маже, отзад драще.
Отпреде ти глади, маже, отзаде ти гроб копае.
Отпусна му са брънката.
Отпуснал си джуките.
Отпуснал са като ножи`чка (ремък) в жара.
Отпуснах му края.
Отпусни (са на) никулската дупка. — На Никулден най-широката дупка на каиша отпущат зарад курбаните, че много се яде; показува какво са носили българите на гащите си.
Отреби пита, не остави комат.
Отрежи ги, на залханата са много. — За крака.
Отрежи на свинята джурлата, тя пак рови.
Отрежи я, тя е накрая. — Казват някои тому, който са оплаква, че го боли главата.
Отрина си свиня задника.
Отритнал късмето си. Щип.
Отруачка праведен да се напие, пак не ке се отруе. Прил.
Отръсвай праха на сурмаха от дрехата му.
Отръси пъздера. — Провдигна, съвзе се от болест.
Отръсил са като куче от пъздер.
Отряза през калът.
Отряза през просото бос.
Отрязали му ръцете и ги залепили отзаде му.
Отрязвам го, та евалла не струвам. — Не се покланям.
Отрязвам ти пъпа.
Отсам реката пук-пук под камък; оттатък реката пук-пук над камък. (Скоропоговорка).
Отсече го като на пън.
Отсече са на пилафя маслото.
Отсечи на кучето ушите, то пак куче.
Отсеях си брашното.
Оттикна коритото — казват на подявка, кога се ожени кака й.
Оттресе се како куче от роса. Кюстендил.
Отупа патката.
Отупай празът (гърбът).
Отупали мяха в главата му. — На Сирни заговезни в понеделник със сирените мехове, що са останали празни, вардят, та бият с тях застарелите ергени в Търново; по други места не помня.
Отупали му пепела.
Отфъркна от мене като некой нерез. Прил.
Отче наш, скочи дваж, кихна триж.
„Отче наш“ не стига, иска и от лукаваго.
„Отче наш“ не е голяма молитва, ама спасява.
Отче наш, прави какво ти знаш — на шега, вместо „Отче наш“.
Отче, отче, утре е света неделя. — Де да та намеря срещу понделник.
Отче поне, я ухни и за мене. Копривщица.
Отърсил пъздеря.
Отърсил се като куче от пъздер.
Офука го като влах пита.
Оцет, който не е лют, и домакин, който не е зъл, нищо не струват.
Оцетя е най-лют, а най-напред своя съд разваля.
Оцъклили му се очите.
Оче, попе мой, свети ли ми лой! — Лой ли, или масло? — У… му го, че аз забравих кое са светяваше, лой или масло.
Очи дебели, нокти орлови, лице мешинено. — Така благославят някои калугери таксидиотите си.
Очи заклопени, думи разклонени.
Очи й черни череши. От песен.
Очи като лъжица, а не види ни трошица.
Очи като на бивол.
Очи като плочи. Или: Отворил очи като плочи. Прил.
Очи кръвнишки, поглед хайдушки.
Очи кък Бога, сърце кък расрога. Габров.
Очи лакоми, душа изгубена.
Очи на икони, ум на кокони (сърце при кокони).
Очи на колата, ум на когото бъди.
Очи нямам, защо ми са вежди.
Очи от гледане не се наситуват. Прил.
Очи от очи са срамуват. — Тур.: „Гьоз гьозден утанър.“
Очи плави, сърце плахо.
Очи плахи, ръце роби.
Очи пукалски.
Очи пълни, ръце празни.
Очи са с нищо не насищат. Или: Очи са с нищо не насищат, само с една шепа пръст.
Очи синор нямат. Ахъчелеб.
Очи слепи, пусти, не видят.
Очи со земя се наситуват. Щип.
Очи, що набързо не видуат, се забораваат. Прил.
Очивадно пукниче. — Хитро дете.
Очите му обелеа от гладос'. Прил.
Очите му капнаха от срам. Прил.
Очите му играят като на воден гявол. Щип.
Очите му на аджия не приличат. Щип.
Очите му са на пръстите. Щип.
Очите му на гъза му.
Очите му в тила.
Очите му на краката.
Очите му към краката сноват.
Очите му биволешки. Кюстендил.
Очите му изваждаш, пара не мож извади.
Очите му на вола, а па държи кравата.
Очите му сиви, веждите му гриви, краката му криви.
Очите на скъпите, сал със земя са напълнят.
Очите от вода (лъжат).
Очите са лъжовници.
Очите са да гледат, а краката да вървят.
Очите са несити.
Очите си ли да вярвам, ушите си ли?
Очите си биле да не вярваш.
Очите си не вярвам, че тебе ли?
Очите си ли да вярвам, тебе ли да слушам.
Очите си сам ва`де, кой му е крив. Щип.
Очите сичко видят, сал себе си не видят.
Очовечил са веке. Щип.
Очух и мащиха не са за пофала. Соф.
Ошел, дека жени прали и дека гуски срали. Кюстенд.
Ошел Михо с теслата, пошла Пена по него.
Ошел Шабан за мечки, пушката си забравил. Коприв.
Ошла баба за дренки, тамам баба на дряна, и мечката под дряна.
Ошмулил го (я). — Изял нещо или друго нещо сторил.
Йоще веднъж ще ма роди майка ми, ако стане туй.
Йоще веднъж таквиз недомрели хора не ми носете.
Йоще влък не видел, той свиква на кучета.
Йоще детето не се родило, Иванчо го кръстили.
Йоще една беда не минала, а друга дошла.
Още еднъж ако станем невеста, знам како да говеям. Щип.
Йоще ли мома ходи, йоще ли света лъже.
Йоще млого хляб ще ядеш ти.
Йоще млого просеник ще дъвчеш ти.
Йоще му душата на мляко мирише.
Йоще му вонеят зъбите на мляко.
Още не видел коньо, замаал нога. Гор. Джум.
Още не се нарадуал, отлетнало му от ръцете. Щип.
Йоще не е дошел до водата, гащи събува.
Йоще не са е изяловила зимата. — Преди Димитровден не е ударило сняг.
Още ни кук, ни кукорек. Соф.
Йоще Петко не роден, и шапка му шият.
Йоще преди Адама било.
Йоще рибата в морето, той точи зъби да яде, или:
Още рибата у морето, турил та`вата на о`гино. Щип.
