Български притчи или пословици и характерни думи/Р

Р

• Раб Божи не може вече.
• Раба Божа до кожа, по-нататък не можа.
• Раба за робат.
• Работа без мъж, святкане без дъж.
• Работа не работи и от работа не бягай.
• Работата в капакя (каната).
• Работата в сила стои, не стои в право.
• Работата Кирчова. — Стара Загора.
• Работата (му) габровска. — Думата е отколешна и останала, казуват, от един случай, когато в една неделя, колкото сватби станали в Габрово, не станало дума за девойките. Това се отдава на един турски поход в него време, който имал стана си в Габрово.
• Работата му върви като рак.
• Работата му вампирясала — т.е. не му спори, не може да я изкара.
• Работата му работи — т.е. наред е, успява.
• Работата му рачешка.
• Работата на ум учи.
• Работата от дрян — т.е. яка, корава, като от дряново дърво.
• Работата от мъж дрян — т.е. слаба, куфа, каквото бива от мъж дрян. Затова като каже някой „от дрян“, другият отговаря „от мъж дрян“.
• Работата плаче от него. Щип.
• Работата спукана.
• Ра`боте кучешки. Щип.
• Работи`, да едеш, и скрий, да имаш.
• Работи без плата, че не ходи без работа.
• Работи` и не проси.
• Работи` и си почивай. — 1) непрестанно работи, 2) поработвай и си почивай.
• Работи` и спестявай.
• Ра`боти като бубулечка (мравя), еде като мечка.
• Работи като кърт — постоянно работи.
• Работи като кърт — под земята тайно работи.
• Работи като кърт, еде като вълк.
• Ра`боти като мравка.
• Работи`, като че ще живееш сто години, мисли са (или харчи, или живеей), като че ще умреш утре.
• Работи` като с чужди ръце.
• Ра`боти като без сърце, пипа като без ръце.
• Работи` ми, клетнико, да не стана като теб.
• Ра`боти на нехризе, сухи корички да гризе.
• Работи през куп за грош.
• Работна стана: в три години — две вретена, в две години — две деца.
• Работната снаха по-драга от своя мома.
• Работят му хлебарниците.
• Равна купчина се е гроб.
• Равна поляна, кал до коляна.
• Равним му гроба. Или: Ще му заравня гроба.
• Рад ли си, калугере, да те жениме. Щип.
• Рада иска варено, а булката печено, пък ний с дяда каквото намерим.
• Рада ли да вярвам, себе си ли (… си или) да вярвам.
• Рада мома излезе.
• Радва му са като нашто куче на комшийската кучка.
• Радва са като помръзнал на слънце, или
• Радва се като озебнал на слънцето. Крива паланка.
• Радва са на празник.
• Радвай са, бабо, дядо ще ти дойде.
• Радвай са, дорде ти е драго.
• Радвай са, нарадвай ми са. От песен.
• Радвам ти са като крава на мъртво теле.
• Радвам са и на него, ама на житото му по-много.
• Радвами са като вълк на месечина.
• Радо мари, дай крамаля да го пухна, ала ма страх.
• Радостта и скръбта наедно ходят.
• Радостните панаири са сетнина на шагите.
• Разбесила се като алеманка. Дупница.
• Разбесили са като котките през марта.
• Разбийпартина.
• Разбира като свиня от диня.
• Разбира колкото магаре от кантар, или
• Разбира како магаре у кантар. Пирот.
• Разбира колкото свиня от тиня.
• Разбира от търговия, като муле от кантар.
• Разбира ти свиня от ново корито (че еде в ново корито).
• Разбира ти свиня от кладенчева вода.
• Разбра ли? Като крът от трици.
• Разбрана глава има. Щип.
• Разбъркали (развалили) му бележката.
• Разбъркали му мозъка.
• Разбъркали му ума.
• Разбъркали му са червата.
• Разбягаха са като мишките от попадийката.
• Развален му булгуря.
• Развалени му колата.
• Развалено му пипето.
• Разваликъща, направизаход.
• Развалипартина — казват: 1) на тогоз, който си влачи краката, кога ходи; 2) на който не върви в пътя.
• Развалитрапеза.
• Развалили му брезната.
• Разваля си устата. Псува.
• Развлечена му работата. Ахъчелеб. — За ленив човек.
• Развлякъл са като здран царвул. Ахъчелеб.
• Развълненили му купата.
• Развързал като лесицата войската. — За някого, който много работи почева и не ги свършва.
• Развърлено като в цигански ишлик.
• Развърлено като в чифутска чаршия.
• Развял го е като байрак. Ахъчелеб. — За който разказва тайното.
• Разгайден ходи. — Неспретнато, неприбрано, повлеканесто.
• Разгайдено му върви. (Ахъчелеб.) — Не му отива напред.
• Разгеле, Гано, джуркан боб.
• Разгласена му гадулката.
• Разгологащен ходи.
• Разгологъзил са.
• Разгонила са кравата му.
• Разградена градина, заградена пустиня.
• Разградена градина, пусто по зелето.
• Разгълчали са като в циганска механа.
• Разгълчали са като на циганска сватба.
• Разгълчали са като цигане на пазар.
• Разгърдил са като пехливанин.
• Разгърдил са като халач.
• Раздава за Бог да прости. — Говори празни работи.
• Разделила са Колада от Бъдни вечер.
• Разделил са с механджията, а с механата не са разделя.
• Раздразнил му овцете, че му дава да пие ракия.
• Раздрал котката.
• Раздраното го мъчно закърпваш.
• Раздрато му е дошло. Ахъчелеб. — Мъчно му е.
• Раздрънкали му вълната.
• Раздуказва мермели и месели. Ахъчелеб. — Брътви си.
• Раздумвай болния, доде му душата излезе.
• Разесни са Синковец. Или: Размрази са Синковец. Габрово.
• Разжегла мя еси, яко разжигает ся сребро. Черковна.
• Раззинал уста като магаре, кога реве.
• Раззинал уста като мисирче на слънце.
• Раззинал уста като пате.
• Раззинал уста, че гато иска да ма налапа.
• Разиграло са магарето, че умрял семерджията.
• Разиде се како роса от ливади. Кюст.
• Разкиркетил са като гевендия.
• Разклисавил са като клисава турта.
• Разкрачил са като рак на бързей.
• Разкрефило му се. Ахъчелеб. — Не е разположен.
• Разкрива мъж. — Шегобия, засмивач.
• Разкривили му са колата.
• Разкървави ли си някой носът?
• Разлигавил са како лигава магарица.
• Разлигавил са като сополан.
• Разложенин сто пъти през една вода минава и пак я с тоягата си опитва.
• Размислена жена непрана ходи.
• Размисли, па речи.
• Размисляй и прави.
• Размърморали се като евреи в хавра.
• Размъти`гьол.
• Разнесе се като прах на тупан. Кюст.
• Разнесоха се како дарове по сватове. Кюст.
• Разперил криле като мисиряк през марта.
• Разперил са като петел на стобор.
• Разпилейпрах.
• Разрошила са като чума.
• Разсърдил се говедаря (камиларя), че си отрязал ушите.
• Разсърдил се Горан, а гората хабер няма.
• Разхожда се като петел на купище.
• Ракия на вересия, вино на вяра.
• Рало и мотика свят храни.
• Рана юнаку не грози`.
• Рано пиле, рано пее. Търново и Щип.
• Рано ручай, не май се; млад се жени, не кай се. Пирот.
• Рано стани, рано легни.
• Расоват кол в земя не са побива. — Расоват: четалест, или
• Расоват дъркол не се побия. Щип.
• Расте като под камък. — За момче.
• Расте като под лайно. — За момиче.
• Раткова скала да го претисне. Клетва. Щип.
• Рахтъм хора. — Голяма навалица.
• Рачешки да иде. Клетва. Щип.
• Рачник правила, раците живи оставила.
• Редихел. — Рядко платно; рядка чорба.
• Редом ръждата по дружината ходи.
• Режат като кучешки зъби. — За ножици, кога не режат.
• Реже го като прясно сиренье.
• Реже като трион. — За нож, кога не реже.
• Резен, сланина и комат (филия) средина.
• Резне, па влезне. — За вино, кога реже.
• Рекле на лисицата, а лисицата на опашката си, или
• Рекли на кучето, кучето — на упашкуту. Пирот.
• Рекли на баба да попръдне, тя са посрала.
• Рекло кучето да налоче море, да го омундари. Пирот.
• Рекъл, Гаго, кому как драго.
• Реч е, та ако ще би смет да е. Тур.
• Реч из уста, а камък на ръка.
• Рече и гарванът „гра“.
• Рече и отрече. Или: Рекох и отрекох.
• Рече и отсече.
• Рече ли, кака? Оно не се изпокака. Щип.
• Рече му гъзът ядка.
• Речи и открой.
• Речи ми да ти река. — Който кори другиго за това, което сам върши.
• Речи ми, драгичко.
• Речи на баба — боб и на попа — поп.
• Речи на лудия да пръдне, той се насира.
• Речи не ща, че не реквай лъжа.
• Речница да му излезе. Щип.
• Речници да го наречат. Щип.
• Речта не е бреме. — Лесно е да кажем нещо.
• Ре-ще гъзу добър ден. — Ще остарее и ще клепне.
• Риба без вода и влък без гора не може да живее.
• Риба без кости не бива. — Кога искат да кажат, че без кусур човек не бива.
• Риба не остарява, ама са ввонява.
• Рибата в морето не е патила (що съм я патила).
• Рибата в морето — ний турями котлето.
• Рибата в реката — те й режат лукът.
• Рибата като трева.
• Рибата от главата са ввонява (всмърдява), или
• Рибата от главата замеришува. Горна Джумая.
• Рибата още в морето, той турил на огъня менче да я вари.
• Рибата подълбоко плава.
• Риба-чорба. — Тъй казват гърците на присмех на българите, защото като дошли в Цариград край морето и видели толкоз риба и морето солено, толкоз били прости, че извадили лъжица и седнали да ядат.
• Риза гащи, като цвят бели.
• Ризата е по-близо от гащите.
• Ризата от елекя е по-близо до тялото.
• Ризата както се ушие, тъй се съдира.
• Ризата му къска, дупе му се лъска.
• Рикало едно магаре, кой го слуша. Щип.
• Рита овчаря, да са радва вълка.
• Ритам ти торбата с грошове, на Стамбол ги ринат с лопата, или
• Ритам ти торба с грошове, на Стамбол са с кошове.
• Ритна кравата млякото.
• Роб са засмива, гроб са не засмива.
• Робу се надей, а гробу недей.
• Рови като кокошка гюбре.
• Рови като крът под земята.
• Рови като хърватин. — Кога деца ядат нечисто и ровят.
• Рови като свиня в градина.
• Рови настрана като Марково рало.
• Рогове да му никнат. Клетва. Щип.
• Род рода не храни, тежко на който го няма.
• Роденото за мотика, то станало владика.
• Роди ма, мамо, да ти приличам, или
• Роди ма, мамо, да та мясам. Ахачелеб.
• Роди ма, мамо, с късмет, че ма фърли на смет, аз пак ще стана за кмет.
• Роди ма, мамо, базцен камък, па ма фърли на дъното на морето.
• Роди ма с късмет и фърли ма на купище.
• Роди ма с чест, че тури ма на смет.
• Роди-ще и наш'та върба грозде.
• Родило са царче. — Кога горят две свещи.
• Родих са още веднъж.
• Роднина, по бялата кобила.
• Рой роила с чужда сила.
• Ройна му перяно. — Отмъстил му. Ахъчелеб.
• Романия, слободия.
• Рони сълзи като град.
• Руба красе, руба гласе. Щип.
• Ружа без тръне, либе без пречка не бива.
• Рукнали като стадо на кърма.
• Рукнали като пчели на мед.
• Ръве като куче.
• Ръве като нерез.
• Ръве като циганче за ръжения комат.
• Ръви` се, Гольо, царство ни е. Соф. — Ръви се значи „дръж се, не подавай се, бори се“, еднозначуще с „ръват се псета“.
• Ръвът ми са чървата — т.е. куркат.
• Ръвът са като кучета.
• Ръгата да го препие. Клетва. Щип.
• Ръглата н'една.
• Ръда, ръда и опаш мърда.
• Ръждата с златото се не хваща, или
• Ръжда са за злато не лови, или
• Ръждата се не хвата о чистото злато.
• Ръждасали му парите по кесията.
• Ръже, дори ще се държе. Щип.
• Ръжена сламка подпорна.
• Ръзът е на царя — Тур.: „Ръз падишахъндър.“
• Ръка дето похваща, не са обогаща.
• Ръка на ръка съди.
• Ръка ръка мие, да бъдат и двете бели. Или: Ръката мие ръката.
• Ръка ръка мие, а и двете суратя.
• Ръка що дава, не я режат, или
• Ръка що подава, не я секат. — Тур.: „Верен ели кесмезлер.“
• Ръката да му се фане, кой е фанал.
• Раката му е аирлия. Щип.
• Раката му е джомерт. Щип.
• Раката му е сребрена. Щип.
• Ръката му на дилафя, а ума му на пилафя.
• Ръката не е терезия.
• Ръто не ял баница, после се научил да яде и горници (дребници круши). Щип.
• Ръце, дето обичат да похващат, нигде няма място за тях. — Който краде, сякой го гони.
• Ръце осветяват, ръце освеняват.
• Ръце, рамене — нозе, колене. Соф.
• Ръцето засрамват лицето, кога крадят.
• Ръцете му да иса`анат. Щип.
• Ръцете му на задника вързани. — Нищо не му приляга, нищо не пипал.
• Ръцете му слаби, ама знай да граби.
• Ръцете му под камък.
• Ръцете му отрязани и пъхнати (залепени) отзаде му (на гъза му).
• Ръцете се една друга мият, а и двете лицето.
• Ръцете се една друга мият, че тъй стават бели.
• Рядко като бял гарван.
• Рядко лайно ще та попърска.
• Рядко, Радко, че да е сладко.
• Ряпата е най-ефтина и най-берекетлия нещо.