• Та имало и за бурена събота. Ахъчелеб.
  • Та по шията, та по врата.
  • Та са не бои колкот от лански сняг.
  • Та триста ли са. Ахъчелеб. — Присмех на циганин.
  • Та ще и нашата кукавица прокука. Ахъчелеб.
  • Та що ли ти не е благо? — Що ли не мислиш, че си сполучил нещо, кога го желаеш; жените най-вече го казват, кога им се проси нещо.
  • Таврата ме напиня, голата сопиня. Пирот.
  • Таз година двоица, догодина троица. — Благословия на венчани.
  • Таз година ще се родят много дренки, казвала мечката.
  • Тази врана неразбрана.
  • Тази е — пустата, черната, преднята — тя ма изяде. Виж: „Тъз пустата…“
  • Тази плоска ма е накарала да спя на рогозка.
  • Така баба знае, така бае.
  • Така било писано.
  • Така да ма напред с краката си не носили.
  • Така да бъда аз здрав бил, и който ми е мил.
  • Така здрав да осъмнеш утре.
  • Така знае дядо, така плаши деца, или
  • Така знае баба, така кара деца. Щип.
  • Така знае дядо да бае.
  • Така зная, така бая.
  • Така има да дава, на волни и неволни.
  • Така ли? — Така. — Премери ли я? — Девет ока; с руното десет.
  • Така ма помама не нападнала.
  • Така ма преди сутра у мрътви очи не целувала.
  • Така ма ръжда не убила като желязо на път.
  • Така ма стрела на връх захващане не ударила.
  • Така ма сутра с обтегнати пети не нашли.
  • Така ми било писано.
  • Така ми Бог децата надарил във всичко за каквото съм се молил.
  • Така ми са душата с него не напряла.
  • Така сака тато, та помръдва мама. Соф.
  • Така сгърчен на твойта врата да не дохожда.
  • Така се песя кръв не налокал.
  • Така сте вие научени, да ви язди сурмах бадехава.
  • Така съм орисан.
  • Таквази ми орисницата (орисията).
  • Такваз глава, такъв бръснач. Или: Таква глава, таков брич. Щип. Или: Таква гла'а, таков брич. — Милад.
  • Такваз гозба и царя не е ял.
  • Такваз орисия, такваз скопосия.
  • Такваз треска да ма не спопада (сполетва).
  • Таквиз карма-карашик работи.
  • Таквиз ми ти дребни едри като камилчета.
  • Таквиз цици у майки си не си виждал.
  • Таквоз чудо ти не си виждал.
  • Таквоз чудо ти и у майка си не си виждал.
  • Таквоз чудо и царя не е видял.
  • Таквоз чудо не бях пащала.
  • Тако да ма не напада измама. — Сравни с: „Така ма помама…“
  • Тако ми аманетя Божи.
  • Тако ми Бога.
  • Тако ми Бога и отца.
  • Тако ми братската любов.
  • Тако ми вечната мъка.
  • Тако ми враг душата не отнел.
  • Тако ми вълк сърцето не изял.
  • Тако ми верата.
  • Тако ми верата, що верувам.
  • Тако ми грешната душа.
  • Тако ми гробната земя.
  • Тако ми душата царувала.
  • Тако ми душата на онзи свят са наслаждала.
  • Тако ми жив Господ. Щип.
  • Тако ми златни св. Иван.
  • Тако ми земята костите не изфърлила.
  • Тако ми земята, в която ще бъда.
  • Тако ми зло тая година не донесли.
  • Тако ми краят, който ма чака.
  • Тако ми кръвта.
  • Тако ми кръста. Соф.
  • Тако ми кръста, който сми държали.
  • Тако ми кръста, в който са кръстим.
  • Тако ми къщните богове.
  • Тако ми любовта, която имами.
  • Тако ми мила душа с него не прала.
  • Тако ми на зло година не дошла.
  • Тако ми небето и земята.
  • Тако ми св. Ивана, който ми е с тебе от добра воля, а не без воля.
  • Тако ми светого Ивана.
  • Тако ми светото венчание.
  • Тако ми този ляб.
  • Тако ми този Божи храм.
  • Тако ми тънките ребра.
  • Тако ми Христовите мъки.
  • Тако ми честният кръст.
  • Тако мойта мъка да не бъде за мене.
  • Тако мъртва гной да ма не спопадне.
  • Такъв ма гръм не убил.
  • Такъв ми са напело.
  • Такъв рахат ти и у баща си не мож намери.
  • Такъв та знаем, такъв та пишем.
  • Талпа-суратлия.
  • Там да ма циганска торба не нахрани.
  • Там да ма цариградска чума отнеме.
  • Там да ма червеи не изпият.
  • Там дълбоко, агачо. — Гери даха бок я — рекъл един турчин, като бягал от Влашко през Дунав.
  • Там, дето ма чешеш, не ма сърби.
  • Там, дето хлопаш, няма да ти отворят.
  • Там, дето шиеш ти, аз съм веке прешил.
  • Там изсипала циганката солта си (синията си). — Тъй казват на децата, кога паднат нейде, или изобщо за все, що пада.
  • Там и кучетата вар не едат.
  • Там ма чума не уморила.
  • Там ма море здраво не носило.
  • Там ме конски опашки не влекли.
  • Там му е нему цаката.
  • Там му не пее петелът.
  • Там мра аз сега, я.
  • Там са грозде не ражда, де мотика не обхажда.
  • Там са забъркали трици за тебе.
  • Там са пукали, откъм гърба.
  • Там село не бива, по-надоле бива. От песен.
  • Там си го и Богът помилва.
  • Там си и закисна.
  • Там ще живея, ако ще би и с котки на о`ран.
  • Тамам време да са фърли пепел на желязото, той го няма.
  • Тамам за вълкът приказват, и той в кошарата.
  • Тамам на сватбата, ей и харачарът.
  • Тамам пърлика дето ще гори един, нека горят двама.
  • Тамам се наканил сиромахът да тропне, и то се спукал тъпанът.
  • Тамам се сиромахо разрипа, и тупано се скина. Соф.
  • Тамам сватба на угад — ни хляб стигна, ни манджа остана.
  • Тамам сега в пъргът — т.е. в силата си.
  • Тамам сега в лудия ум.
  • Тамам сега пада-става.
  • Тамам сега на водата.
  • Тамам си е поотрил гурелето от очине. Ахъчелеб.
  • Таме плачат и таме са смеят.
  • Тамо, дето го не сеят, отива, че там изниква.
  • Тамо ма мъртви зной не намерил.
  • Тамо ма напрасна смърт не нашла.
  • Тамо ме чужди очи не водили.
  • Тамо му е хвърлен пъпът.
  • Тамо на четворка не носят.
  • Тамо нему.
  • Тамо нему си било. Лом.
  • Тамо нема ни овца, ни руно.
  • Таралежът не обича бързата работа. Или:
  • Тарле мрази бързата работа. — Проводили тарля с бъкела за вода по резитба, по гроздобер; като се връщал, чул, че предрънкали корабите, рекъл да се разбърза, препънал се, та паднал и бъкелът го затиснал.
  • Тарапана не е (не ги сече).
  • Тарле са не милва (в пазва не са туря).
  • Тарле си знае едната.
  • Тарпа`н-аяклия е.
  • Тарпило има, давило нема. Пир.
  • Тате, рекло детето, мечката играе у комшията. — Тя ще доде и у дома, рекъл бащата.
  • Тато! Побеля ми главата, омръзна ми жената.
  • Тато, хванах една мечка. — Докарай я. — Не ще. — Пусни я. — Не ме пуща.
  • Татовото то, сърма и злато. — За дете.
  • Татул ли си яла, та си полудяла.
  • Тафра голема с мешин долама. Дем. Хис.
  • Тафрата го напина, голота го сопина.
  • Тая година управа няма, или
  • Тая година оправ нема. Соф.
  • Тая патка не е хапка.
  • Тая песен не е за тая есен.
  • Твои приказки не са да родят.
  • Твой мъртвец, твой помен.
  • Твой себап, наш джовап.
  • Твой съм, твой; точи вино, че ма пой.
  • Твойта, Боже, кой как може.
  • Твойта брада побеляла не на воденица.
  • Твойта душа не е от злато, и тя й като мойта.
  • Твоите думи в Божиите уши.
  • Твоите ръце не са свинярски. Щип.
  • Твойто масло мойта гозба не слади.
  • Твоя баба и моя баба, същи две баби.
  • Твърд като камък (желязо).
  • Твърд на (от) зима` като куче.
  • Твърди пазар.
  • Твърди скелята, пази са.
  • Твърдо като бабини зъби.
  • Те го не щат в селото, той иска у попови да кондиса.
  • Те го не пущат в селото, той пита де е поповата къща.
  • Те двамата като два вълка.
  • Те искат и кучето да е сито, и питата да е цяла.
  • Те казали на котката, а тя на опашката си.
  • Те`, мъжо, вретено — викала една жена, като спущала и вадила все едно, и то в каца, за да се покаже, че е работна.
  • Те са въшкави приятели.
  • Те са глава и възглаве.
  • Те са като Бъдни вечер и Божик. — Тесни приятели.
  • Те са като дупе и гащи.
  • Те са некят и месо.
  • Те са (като) разрязана ябълка.
  • Те са празни, дет ги блазни.
  • Теб ги казвам, свекърво, да ги чува булката.
  • Теб ти е широко около вратът, та са подиграваш с сиромашта.
  • Тебе думам, дъще, сещай са, снахо.
  • Тебе думам, свекърво, усещай са, снахо.
  • Тебе думам, черко, ти се сечай снао. Пирот.
  • Тебе лъжа, мене истина.
  • Тебе много, мене малко.
  • Тебе наздрави, мене глава да боли.
  • Тебе щяла, мене щяла, що е криво грошата.
  • Теби воля, мен неволя.
  • Теби остало сирена попара да ядеш.
  • Тегли, ама ума му не дохожда в куфалницата.
  • Тегли броеници като тримарник.
  • Тегли, буле, конецът, че ми се спука гъзецът.
  • Тегли, главо, да теглими, че давно поумнееми.
  • Тегли` го за опашката, изхвърлй го на боклука.
  • Тегли, доде умреш; като умреш, пак тегли.
  • Тегли злото, зло ти дошло.
  • Тегли като бивол (вол).
  • Тегли като куче.
  • Тегли му душата.
  • Тегли му сърце.
  • Тегли, моме, хорото, че се сбира селото.
  • Тегли от главата си.
  • Тегли, тегли; доде стигне, там вържи.
  • Теглила глава, теглила, има още да тегли.
  • Теглилата на ум учат.
  • Теглилото, училото.
  • Теглилото застарява човека.
  • Тегло Чочово. Соф. — Тегло на някого си Чоча.
  • Тежка мъка, нефелита плата.
  • Тежка рана заздравя, лоша дума не са забравя.
  • Тежко брату без брата, а девойци без свата.
  • Тежко в село на млад старейшина.
  • Тежко да духаш и да сърбаш.
  • Тежко да станеш владика, а то мед и масло.
  • Тежко до зли Бога.
  • Тежко е да чакаш, а то сичките атлии ще преминат.
  • Тежко е калугерщината.
  • Тежко е кучето от намазан каиш да отучиш.
  • Тежко е куче с котка и вълк с овца да примириш.
  • Тежко е съдран чувал да напълниш.
  • Тежко е шут с рогат да се боде.
  • Тежко и горко на тоз глупак, а ти си са учил от него.
  • Тежко и жежко; ни са лява[1], ни са крепи.
  • Тежко като земя.
  • Тежко който очаква на комшия си вечерята.
  • Тежко луду и на Божик.
  • Тежко матци по девойци. — Тежко на майката по девойката.
  • Тежко Марко у зло добро да дочака, или Тежко Марко да чака в зло доброто.
  • Тежко ми, кога ма окайват, блазе ми, кога ми завиждат.
  • Тежко му кой го няма.
  • Тежко му кой са улови на кражба.
  • Тежко му и горко му.
  • Тежко му и горко на него. Щип.
  • Тежко на безрогата коза, кога с вълка са бори.
  • Тежко на бития, доде додат съдниците.
  • Тежко на вълк, що не яде месо, и на юнак, що не пие вино.
  • Тежко на вълк, за който не лаят псите, и на юнак, когото не знаят.
  • Тежко на грах и на ряпа в сеитбите; тежко на мома и довица в жените.
  • Тежко на глава, въз която се учат аджамиите да бръснат.
  • Тежко на главата, кога опашката заповядва.
  • Тежко на грешния.
  • Тежко на добре научения, доде са зле научи.
  • Тежко на друг без друг и на славей без луч. Царибр.
  • Тежко на жена без човек.
  • Тежко на Ката чуждо млеко да чака.
  • Тежко на кожата на юнак куче.
  • Тежко на къща, дето няма господар, и на бащина, дето няма пъдар.
  • Тежко на ловеца, който от село зачина да чека.
  • Тежко на месо без месо.
  • Тежко на межда на чужда земя.
  • Тежко на младия, що са бъхти, и на стария, дето спи.
  • Тежко на нозете на (под) луда глава.
  • Тежко на окат да го изкабосаш.
  • Тежко на онази къща, дето господар не влязва.
  • Тежко на оногоз, при когото котките с мишките са окумят.
  • Тежко на оногоз, който няма злосторник.
  • Тежко на онзи, когото го окайват.
  • Тежко на онзи къщник, кой учи слуга.
  • Тежко на тогова, който не са чеше с нехтите си.
  • Тежко на този калпак със тази глава.
  • Тежко на този господар, когото слугата учи.
  • Тежко на тъпи тъпани, че без тях по-зло.
  • Тежко на стар юнак, що не слуша по-стария.
  • Тежко на сокола без крила и юнаку без вино.
  • Тежко насякъде на своя без своего.
  • Тежко на умния между будалите.
  • Тежко на челяк да спечели сирмия, дор му не превали от нейде.
  • Тежко на юнака, ако го юловят с два кривака.
  • Тежко оному, кой разум няма.
  • Тежко, та жежко.
  • Тежко ти и горко ти, ако те желят.
  • Тежко ти на булгуря.
  • Тежко тому до смърт, кого в зло допрат.
  • Тежко тому, кого бият.
  • Тежко тому, кого водят, а по-тежко, кого носят.
  • Тежко тому, кого желят.
  • Тежко тому, когото окайват.
  • Тежко тому, който няма хляб и замръкне.
  • Тежко тому, кой са от плен враща.
  • Тежко тому, кой с чужд ум иде.
  • Тежко тому, кой ум няма.
  • Тежко тому, който ходи за чуждица.
  • Тежок му е кантаро. Щип.
  • Тежок товар носи. Щип.
  • Тежък бъди, да ти кажат големец, или
  • Тежък бъди, мома да ти кажат.
  • Тежък е чуждия хляб.
  • Тези бабини гатанки и дядови приказки.
  • Тейко на майка, майка на тейка, остана майка без деца.
  • Тейко на майка, майка на тейка, доде влъхвата офейка.
  • Тек теком върви. Ахъчелеб.
  • Текат лиги по паспал.
  • Текат му лигите.
  • Теле и говедо, се` е волско чедо.
  • Теле му родил и бикът. — Разбогатял.
  • Телето си е пак теле.
  • Телчар и говедар се` едно е.
  • Тентено, моме, Тентено, напрела ли си вретено? — Напредох, байно, напредох, и на дюкян го занесох; кисело беше винцето, весело беше сърцето.
  • Тепърва сура ще се просо. М. Търн.
  • Тепърва баба на дърва.
  • Терат го на бесило. Щип.
  • Терат тръне да върше. Щип.
  • Терзията незакърпен ходи, или
  • Терзията себе си не кърпи, или
  • Терзията с незакърпени терлъци ходи.
  • Терзията се преселва; неговата игла е на главата му.
  • Терекелия като рамазанлия турчин.
  • Тече ли ти — тичай и ти.
  • Тече пот като дъж.
  • Течете, умни, да едете на лудия от стоката.
  • Течи, Петко, с плоската.
  • Ти бъди здрав. — Виж: „Глава да ти е здрава.“
  • Ти видя ли го? — Не. — И аз тъй.
  • Ти, глава, си направила, и ти трябва да му мислиш.
  • Ти го онодяш, то си трън вади, или то престъпва.
  • Ти го онодяш, то пасе. Ахъчелеб.
  • Ти го кръщаваш, то пърди.
  • Ти го кръщаваш, то пръде. Щип.
  • Ти го караш по чаиря, то бяга по баиря.
  • Ти го караш във пътя, то върви в трънето.
  • Ти го караш у рай, оно иде у варай. Пирот.
  • Ти го милваш, то та рита.
  • Ти го плюеш по лицето, пък на него са прави, че му капи роса от небето. Дем. Хис.
  • Ти го подстригваш, то поритва.
  • Ти го теглиш по овата, то са тегли по главата.
  • Ти го учиш, он муи бере. Щип.
  • Ти да вревиш (говориш), кога пръдне магаре.
  • Ти да говориш от събота на събота.
  • Ти да ми теглиш грехът.
  • Ти да си здрав, или
  • Ти да си жив и здрав.
  • Ти да чакаш, че в събота да приказваш. — На дете, кога иска да разправя нещо.
  • Ти дадни, пък аз да хапна.
  • Ти дай, Боже, та поможе, прати я някой Смаранда, я някой Малтица, или коя да е кокошчица.
  • Ти дето го не проумяваш, то го казват от гайда клечка.
  • Ти дето сега ще пикаш, другите (хората) там са срали.
  • Ти доде са наканиш, хората си свършат работата.
  • Ти защо ми си, кога не ми си.
  • Ти загради твойто лозе, за хорските не бери грижа.
  • Ти зле клечи, та пръдни, че хората криви.
  • Ти знаеш, Господи, и бакалина, и фурнаджията; земи от едногото, дай на другия.
  • Ти когат раждаше, аз си правях опинци.
  • Ти като си юлджия, аз като съм ханджия, се` ще додеш на моя.
  • Ти когато отхождаше, аз се връщах.
  • Ти куче бил ли си?
  • Ти ли зе на наша Рада гирданя? — питал един българин едного еничерина, като го извардил в гората.
  • Ти ли съм аз, или аз съм ти.
  • Ти ли си тука деспотака?
  • Ти ли ще ми съдиш (мени)?
  • Ти майка, я баща. Соф.
  • Ти мене дай, а на тебе Господ.
  • Ти мене изгори, а не аз тебе, че изпи две чеши.
  • Ти мене разсмей, а тебе Господ да разсмеши като умрял кон.
  • Ти мене веднъж и аз тебе веднъж.
  • Ти мене обръсна, а тебе Господ.
  • Ти мене препълнено, аз тебе претъпкано.
  • Ти мене зъби побели, а тебе Господ очи да побели.
  • Ти ми зимаш и главата, ама да видим Господ дава ли.
  • Ти много знаеш, затуй много ще ти тегли главата.
  • Ти му викаш косено, той ти казва стрижено.
  • Ти му кажеш косено, оно — стрижено. Пирот.
  • Ти му кажуаш стрижено е, а он ти вика косено е. Щип.
  • Ти му думаш стрижено е, па той не, косено е.
  • Ти му думаш, а он на гъза си.
  • Ти му думаш, то та гледа като пукал.
  • Ти му казваш Ангеле, а он (вълкът) — агне ле. Велес.
  • Ти му казваш скопен съм, той та пита де ти са децата.
  • Ти му купи кравай, че ако не раче, изеж го самси.
  • Ти му свириш чепница, той играе на хоро.
  • Ти мълчи, аз да мълча, бизим Иван няма го.
  • Ти научи да искаш и аз да ти не давам.
  • Ти не знаеш още отде пикай кокошка.
  • Ти не си му ял попарата.
  • Ти не си му сърбал чорбата.
  • Ти не си кадър на туй магаре товар да туриш.
  • Ти не си останал с десет сирачета на мегдан.
  • Ти не си станал още да кихнеш на сватба, или:
  • Ти още на сватба да кихнеш не си станал.
  • Ти от вчера стана дявол, чакай де.
  • Ти отбираш от света гора, колкото аз от свети Трайча.
  • Ти палиш, света Петке, ти гасиш.
  • Ти работи, аз ша ти помагам, рекъл Господ.
  • Ти с чужди зъби хляб едеш.
  • Ти се смееш, а мен сърце купнее.
  • Ти си жива разкрива.
  • Ти си много гадлив.
  • Ти си неначоплена пита.
  • Ти си светена вода на пита, теб та сякой не пипа.
  • Ти си строи почетът, та умри, а че не дири.
  • Ти си самодивник. Лом.
  • Ти си станал с гъза си нагоре.
  • Ти си са огалатил нещо.
  • Ти си чумав в главата.
  • Ти си млого галатна в устата.
  • Ти скъпо ще заплатиш за това.
  • Ти стой както трябва, че нека ти думат каквото не трябва.
  • Ти със Господа си приказвал.
  • Ти със света ли си?
  • Ти със свеса ли си?
  • Ти челяк стани, тъпана е на тавана. Тур.
  • Ти челяк няма да станеш, търси си късметя.
  • Ти ще свириш; който дал парите засвирква.
  • Ти ще си биеш главата с твоите камъни.
  • Ти ще търсиш пак кьоравото шаранче.
  • Ти убав, я убав, довечера шо ке ядем. Мак.
  • Тивикеллиите на боклука мрат.
  • Тикай колата.
  • Тиква с лой. — Тъй отговарят на въпроса „кой“ и значи „ти“.
  • Тиква с лой, пълна с гной.
  • Тиква и тояга са станали. Ахъчелеб.
  • Тиквата му е зелена. Щип.
  • Тиквена сладос'.
  • Тиквеник — жена. — Тъй отговорил в просъница някой мъж на жена си, като си дошъл от Влашко, а през нощта го будела да го пита, като знай влашки, какво ще каже „прескочещи, разпорещи и пак закърпещи“.
  • Тикви — на кори, барбой — на глави. Сопот.
  • Тих като куковица.
  • Тихата вода бряг рони (ломи).
  • Тихата вода носи кладите. М. Търн.
  • Тихата вода по-дълбоко копае.
  • Тича като бесен.
  • Тича като орел на мърша.
  • Тича като на престрел.
  • Тича с лопата на пожар. Сливен.
  • Тичай, момче, със плоската; кяр до коляно.
  • Тия го не щат в село, той пита за попувата къща. Ахъчелеб.
  • Тия думи не са царски думи.
  • Тия са гащи и дупе. Ахъчелеб.
  • Тлъста кокошка добро яйце не сниса.
  • То било преди Адама.
  • То било, когато вълка бил куче.
  • То бе зелена и феряса.
  • То беше — беше.
  • То го блазни него.
  • То да си джавка, а керванът да си върви.
  • То е грехом. Ахъчелеб.
  • То е като памучен чорап — разтяга са.
  • То е мило за драго.
  • То е на енкас. Ахъчелеб.
  • То е смин и босиляк.
  • То ми е девета грижа.
  • То ми е зъбна болес'.
  • То ми е мене верицата.
  • То ми е кост в гърло.
  • То му е врождено като на капината тръне.
  • То` на мене, друго на тебе.
  • То не е токо тъй.
  • То не е за твоите уста лъжица.
  • То не е твоя работа.
  • То си има крушка опашка.
  • То си му е адетец.
  • То са ваш'те добри речи.
  • То са неговите добри уста.
  • То ще дойде Видовден.
  • То` ще му умие очите.
  • То ще му преседне.
  • То ще ти до` голям ден малка пита.
  • Това баба знае, това си и бае.
  • Това е белата в торбата. — Един циганин прескочил в една градина да краде лук. Наскубал малко и го турил в торбата си и посегнал да скубе пак; но сварва го стопанинът и го попитва: „Що щеш тука?“ — „Фърли ме вятърът.“ — „Що се държиш у лука?“ — „Да ме не фърли пак.“ — „А що ще тоз лук в торбата?“ — „Това е белата в торбата“, рекъл той.
  • Това е капка в морето.
  • Това е нещо, па дошло нещо, та го изяло и станало нищо. — Тъй тълкувал разумни Радослав, като го питали за сърпа.
  • Това е риба, не е месо. — Тъй рекъл вълкът, когато се бил зарекъл да не яде месо и намерил прасе в един трап и го изял.
  • Това е страшно — без брашно.
  • Това за това.
  • Това и Бог знае.
  • Това, което казва един, хиляда го чуват.
  • Това купих, това продавам.
  • Това ли ща ма заболи.
  • Това ми е смърт. — Много ми е противно.
  • Това му кучка отнела.
  • Това не е беглик, я.
  • Това не е върбова сянка, я.
  • Това не е Ланджова бахча. Панагюрска. — Кога иска някой много да яде.
  • Това не е рибе месо, я.
  • Това не е помен тук, я.
  • Това не е циганска вулия.
  • Това са вика майстория, кога хайдутин от хайдутин открадне гащите.
  • Това си е гола лъжа.
  • Това ти са само каже.
  • Това ще му излезе кисело.
  • Това ще му доде кисело въз носа.
  • Тованканъка, га че му е порезник под мишците. Казанлък.
  • Товарницата е със два края.
  • Тогава, когато изедете пет шиника сол. — Тъй отговарят някои бащи на синовете си, като ги питат кога ще ги оженят.
  • Тогава пести, когато и ляб няма.
  • Тогава продавали бивол за пара.
  • Тогаз беше спане свинско.
  • Тогаз дето мряха, тогаз ги ровяха.
  • Тогаз му е нему сеиря (джумбуша).
  • Тогаз ти на хляба викаше па`пуци.
  • Тодор и Мара, двама на камара.
  • Тодоре бре, понакрачи булката зарад крачола.
  • Тодоре (вм. охлюве), по-горе изкарай ми големите си рогове. Павелско.
  • Тодоре, Тодоре, булки са продават. — Колко ли, колко ли, колко ли ги дават. — Три за грош, три за грош, булки са продават. От песен.
  • Тодоре, Тодоре, де си пасъл волове? — По дълбоки долове.
  • Тоз дувар хортува ли, тъй и той.
  • Тоз канон са изчете.
  • Този дувар мой, онзи дувар мой, доде са завре под някой — казват на пиените.
  • Този гъз нали е у вас, дето идете, ще обсерете.
  • Този свят е сълба — едни са качат, други слизат.
  • Той ако е луд, ти що щеш от него.
  • Той бяга, а се` си бие тъпана.
  • Той бяга — аз мълча, попипа ма — не мърдам; че като са премърда, тогаз да видиш как са гълчи.
  • Той върви, дето го сварата свари.
  • Той го не откраднал, ама го зел да го не видят.
  • Той девети у плугът.
  • Той е бейхутин (глупав) човек. Ахъчелеб.
  • Той е беневоа — т.е. глупав човек. Ахъчелеб.
  • Той е дин-иман станал. Ахъчелеб.
  • Той е крив, че е жив.
  • Той е муха-челяк. Ахъчелеб.
  • Той е напътничав челяк. Ахъчелеб.
  • Той е неподрязована пчела. Ахъчелеб.
  • Той е на баща си син.
  • Той е от стара майка дете. Ахъчелеб.
  • Той е от зимния (Земън), не е от Подаево.
  • Той е проста душица. Ахъчелеб.
  • Той е прав като пръст.
  • Той е пълен с дяволи. Ахъчелеб.
  • Той е разплетикалец.
  • Той е се` пукнатина — т.е. тайна не държи.
  • Той е с плитко сърце.
  • Той е топликълка — т.е. седи си дома.
  • Той е ял барут с шепа.
  • Той еде, чегато снощи не е вечерял.
  • Той заръчал да го закопаят под бъчевата.
  • Той залива вода под сламата.
  • Той знае де зимуват раците.
  • Той знае каква жилка да пререже.
  • Той знае от де са опасва.
  • Той има пилещу сърце. Ахъчелеб.
  • Той казва, че не еде чесън, но ако му са падне, не остава и шлупината му.
  • Той коли кучето — т.е. заповядва, има най-голямо влияние. — Види се да е останало от някой стар обичай.
  • Той коли, той беси.
  • Той минал през сито и през решето.
  • Той може да бие тоягата с кръста си.
  • Той може да мисли, колкото от едната дупка на носа си до другата.
  • Той може да пие, но да видим кой ще му даде.
  • Той му е трън в окото.
  • Той му се чини, че така се ловят зайци.
  • Той на кон — не е пеш — т.е. добре му е.
  • Той не е на шарената овца шилето (че да му давате по много).
  • Той не лъже, а право не казва.
  • Той не пипа стопански, а душмански.
  • Той не седи на едно клонче.
  • Той не струва ни калпакя си.
  • Той не стъпва на гнила дъска.
  • Той не ходи за чужди очи.
  • Той носи агупцу сърце. Ахъчелеб. — Агупец — циганин.
  • Той от морето честит излезе и са удави в рекицата.
  • Той още мляко бозае.
  • Той още на лопош пикае.
  • Той още на лопош пикае и му се чини, че гърми.
  • Той още на щир пикае, та му дрънка.
  • Той още не знае от де пикае кокошка.
  • Той пали, той гаси (жари). — Той е чорбаджията, той има власт.
  • Той подмаза вече.
  • Той помни кога е от майка си бозал. — Говори, което не знае.
  • Той прекла. Габрово.
  • Той пука, дребува. Ахъчелеб.
  • Той раздрал котката, посем-сега ако ще раздра и гъзът си.
  • Той са враща като куче на бълвоча си.
  • Той са на огъня не нагреял.
  • Той са на пара не побира.
  • Той са родил у чрън вторник. Лом.
  • Той се` да си пъхне носа (гагата).
  • Той се кара да му не месят хляба с вода.
  • Той се озърта като изтърван заец.
  • Той се пазари не той да печали.
  • Той сега клеца кучката.
  • Той си е рохнал. Ахъчелеб.
  • Той си откланял.
  • Той спи и намира софрата сложена.
  • Той струва толкоз, за колкото са продаде.
  • Той с Господюва душица. Ахъчелеб.
  • Той сюрюджийски кон, от които деветте с една душа ходят.
  • Той тегли от главата си, не му са други криви.
  • Той трябва вред с нос да забоде.
  • Той турско ухо — т.е. шпионин.
  • Той търговец, търга бъзито.
  • Той търси на издъхнал кон да му снеме петалата.
  • Той чака помощ от фърковатите гадини.
  • Той ще управи о гърба си кривите дърва на Балкана.
  • Той ял на бащиното си кръщене каша.
  • Тока, тока, на жива стока.
  • Токо в черно да са не завия.
  • Токо вярата си да не изгуби.
  • Токо да е здрав.
  • Токо да е дума, ако би ще от хума.
  • Токо да е мъж — като лайно в дъж.
  • Токо да ме не напада измама.
  • Токо да ми е жив тате.
  • Токо да ми е приказка.
  • Токо да ми е у кратуна опаш.
  • Токо да не ходя, дето ходи парата.
  • Токо да не ходя по крака, по ръце.
  • Токо да не горя като котел на огън.
  • Токо да не осъмна като сърп.
  • Токо да не са сгърча като пъртена жица (като въже в торба).
  • Токо да не горят косите ми като тоз огън.
  • Токо да не чуя пусти глас.
  • Токо да са не кланям, дето турци са кланят.
  • Токо да са земята под мене не проседне.
  • Токо да са над мене небето не сломи.
  • Токо да са не заскитам немил-недраг.
  • Токо децата си печени да не изям.
  • Токо къщата си жив да не види.
  • Токо леко душа да дам.
  • Токо ми Божия престол.
  • Токо ми Димитровден и Гергьовден.
  • Токо ми кривда Божия.
  • Токо ми леко да умра.
  • Токо ми литургията.
  • Токо ми лице пред хорото не почерняло.
  • Токо ми левата не помогла на десната.
  • Токо ми майка Божия.
  • Токо ми майчината храна.
  • Токо ми на пътя, който мисля.
  • Токо ми не почернее лицето.
  • Токо ми правда Божия да помага.
  • Токо ми са диря неодирило.
  • Токо ми са път незатрило.
  • Токо ми са кръстна свещ неугасило.
  • Токо ми са къщата не изкопала.
  • Токо ми са език не навезал.
  • Токо ми са тялото не разляло като пяна морска.
  • Токо ми са тъга на сърце не свила.
  • Токо ми са уста наопаки не обърнали.
  • Токо ми са душа не прела с него (като поменуват умрял).
  • Токо ми са червата не засукали.
  • Токо ми свичко черна щета не потръгнала.
  • Токо ми света и века.
  • Токо ми свяка мъка и работа.
  • Токо ми света недела ядове не донела.
  • Токо ми силата Божия.
  • Токо ми страшното съдовище.
  • Токо ми светого Ивана Кръстител.
  • Токо ми този огън.
  • Токо ми този (честни) кръст.
  • Токо ми тази мученица — (при пиене ракия).
  • Токо ми тази кръв Христова. — При пиене вино.
  • Токо ми тези пости, що ги постиме.
  • Токо ми този храм Божи.
  • Токо ми този свети кръст.
  • Токо ми тяло вран не изкълвал.
  • Токо ми тросък на огнище не изникнал.
  • Токо ми 318 богосни отци.
  • Токо ми твоите молитви. — На калугер.
  • Токо ми този ляб и сол.
  • Токо ми този печат Христов. — Прекръстя се.
  • Токо ми царство небесное.
  • Токо ми църквата, в която служиш.
  • Токо ми четвероевангелие.
  • Токо ми що ведри и що облачи.
  • Токо ми що е у Бога.
  • Токо ми що ми си дал от твоите ръце.
  • Токо ми тойзи глас Божи.
  • Токо мъртви зной да ма не спопадне. Криворечна.
  • Токо на мене новата клетва не оставила.
  • Токо на християнската вяра да не похулиш.
  • Токо на честния кръст не плювал.
  • Токо от глад да не умирам.
  • Токо от мене вятър месо да не носи.
  • Токо по слънце весел да ходи.
  • Токо са куча кръв не налокал.
  • Токо си е залудо не мъчил.
  • Токо си му чогол.
  • Токо туй ми останало.
  • Токо чифутска (турска) вяра да не вярвам.
  • Толкоз атове препращяха и не ни напрашиха, та едно магаре ли?
  • Толкоз вражба и кражба за Колада, месо пак да няма.
  • Толкоз да ходя по света, че колкото едно теле да са не науча са порева.
  • Толкоз е тя.
  • Толкоз косурец в царската дъщеря има.
  • Толкоз лайна имахми, сега дойде и лайнушко.
  • Толкоз ми е злосторник и напакостил.
  • Толкоз ми чини.
  • Толкоз ми яд и зла чест.
  • Толкоз риба за пара.
  • Толкоз си е твой. — Казва се, кога падне някой.
  • Толкоз яд за цял свят.
  • Тому грах, оному боб, а на себе си празен джоб.
  • Тому къс, оному къс, а на тебе гол гъз (пръст).
  • Томуз хатър, ономуз хатър, на тебе си кахър.
  • Топ пукна, байрама премина.
  • Топли пепела.
  • Топлите извори ги благословила света Богородица.
  • Топло вино (ляб) бий жена.
  • Топло ли е гърнето, топли са достовете.
  • Тополата е висока, ама свраките серат по нея.
  • Топръва Мара ке отвара. Щип.
  • Торба отишъл, торба си дошъл — т.е. глупав.
  • Точи`, Ангелия, пий кабаделия.
  • Точи зъби за печени прасета. — Ще му се да стане чорбаджия.
  • Точи кръв на памук.
  • Тоягата дето е тънка, там се троши.
  • Тоягата е благословена.
  • Тоягата е Боже дръвце.
  • Тоягата е от рай излязла.
  • Тоягата има два края.
  • Трае като немтур. Щип.
  • Траже под воло теле. Щип.
  • Тражил, та нашъл.
  • Трай, брашно, трай.
  • Трай, душо, черней, кожо.
  • Трай, душо, търпи, кутро, в петък си благо ял.
  • Трай, коньо, за (до) зелена трева.
  • Трай, конье, скоро пролет иде, или скоро е Гергьовден.
  • Трай, магарице, марта настига.
  • Трай, магарче, дори трева нарасне.
  • Трай, че няма край.
  • Трампосва врана за гарга.
  • Трам-баба, лум-баба — за биене на тъпан.
  • Трачи-лъж е — т.е. бащата на лъжата.
  • Трева да пасе, та да се 'ране. Щип.
  • Трева, на която са смееш, на портата ти изниква.
  • Трева сланена не е веч зелена.
  • Тревата рекла: „Не ма е от пасенето, ами от изкореняването.“
  • Трезен го мисли, пиян го дума.
  • Трезния са не валя в калта, а пиения.
  • Трепере като гол (дърт) циганин.
  • Трепере като циганин пред хараччия.
  • Трепере, като че го е взъзнало.
  • Трепере като лист.
  • Трепере му сърцето като на пиле перцето или като на голо пиле дупето.
  • Трепере му сърцето като на мършав заяк.
  • Трепере му сърцето като на манга дървцето.
  • Тресайка е. Щип. — Скъперник е.
  • Треска да го тресне, като бранмарска врекя. Щип.
  • Треската казвала, че когото хваняла веднъж, девет години го познавала, ако да не са борчлиите да я бъркат.
  • Треската е от млада булка по-белалия, иска да я икрамосваш.
  • Треската от тежката болес по` се (не) търпи.
  • Треснало те, да те тресне. Соф.
  • Трети път баба, право ще (си) каже.
  • Трешчен е. Щип. — Въртоглав е.
  • Три бука за две вретена. Серес.
  • Три години три бели, сега таз четвъртата — рекъл един циганин.
  • Три дни остана булка да стана.
  • Три дни, два дни, нали сми гладни.
  • Три дни да му са много. Клетва.
  • Три дни длъг. Щип.
  • Три дни работи, за два дни живот.
  • Три дни са доста и за най-милия госта.
  • Три добрини тежко да събереш.
  • Три за грош и една придавка. Соф.
  • Три попове, един дядо.
  • Три пръста в кръста.
  • Три пеят, две играят.
  • Три хайдути, девет капитани.
  • Три циганки, цяло хоро.
  • Тригодишна треска.
  • Тригодишна треска да го 'ване. Щип.
  • Тригодишни зайчи лайна го проводила да й търси за цяр.
  • Триж го поглъща.
  • Триж го рязах, се` по-късо.
  • Трие ми сол на главата.
  • Трие ми лук по носът.
  • Трие му репон на зъбите.
  • Трийси и девет дена в мед вряла, затуй сладка; още един ден да е повряла, за нея би света измрял.
  • Трила баба лен, да са мине ден.
  • Трима братя с един калпак. — Троица бракя со едно рало гащи. Скопска.
  • Трима едного не чакат.
  • Трима троичка не чакат.
  • Трима мир ме шока шум. Арнаутска. — Юнак добър с много другари.
  • Трима, тримина, три мина, колко мина бяха.
  • Триста без Христа не струват нищо.
  • Триста вучи да го едат. Щип.
  • Триста гарвани един ги камък разпръсва.
  • Триста лакардии за пара. Щип.
  • Триста лека да го не излекуват.
  • Триста мечки под една фойна.
  • Триж по пет — петнайси, и две — седемнайси, колко стават?
  • Тропна Трена на вретено, пръдна Мара на хамбара.
  • Тропнала е Зивра с месевки.
  • Труд печели.
  • Труда му е кяр, а калеврите дар.
  • Труди са, мъчи са и Бог ще ти помогне.
  • Трудът е на човека здравие и живот.
  • Трудът над всичко надвива, или всичко пробива.
  • Трупат са като орли на мърша.
  • Трупът му вътре, главата му вън. — На гвоздея.
  • Тръгнал като без оно на годеж. — Не си приготвил каквото му трябва.
  • Тръгнал по крив път. Щип.
  • Тръгнали са старци с кола за зайци; ходили са два дни, дошле са гладни.
  • Тръгнало му магарето низ бърдо. — Назад му върви.
  • Трън му код опашката. Щип.
  • Трън, трън, кръвчица, пусни, дедо, масчица. Щип.
  • Трън и бодил са боде.
  • Трън му на устата и ейца във ръката.
  • Тръндафел без тръне и либе без пречка не бива.
  • Тръндафела прави и тръндафел, и тръне.
  • Трънк чаша, трънк пара. Щип.
  • Тръне коси, бодли гласи.
  • Трънка праскови ражда ли?
  • Трънлива круша — зъл прът.
  • Тръпки ма побиват.
  • Тръпни му кожата.
  • Тръпница да го сретне, да не го измине. Щип.
  • Тръснал му вълната. — Бил го.
  • Тръч коза на планина; Марта жена и аз жена.
  • Трябва всичко да са не разбира.
  • Трябва да му са чете молитва.
  • Ту го види, ту го чуй.
  • Ту ти, дядо, кроеното, ту ти, бабо, совалката.
  • Ту на клинец, ту на плоча бие.
  • Тугята кокошка големи яйца носи. Щип.
  • Тужице, туго, утре на друго. Соф.
  • Тузи (тази) не е болка за умиране. Дем. Хис.
  • Туй брашно та бие, жена, тебе.
  • Туй вето — друго, ново.
  • Туй го имах аз в ръцете си (че го изпуснах).
  • Туй го прави марта, Господ я има хабер, я няма.
  • Туй е много персенчиесто.
  • Туй е тя новата.
  • Туй коте — тиквениче, не е мартениче.
  • Туй ми било на късметя.
  • Туй на други поп вангеле.
  • Туй не е от бегликя.
  • Туй не е попара.
  • Туй, от което са умния засрамя, с него са лудия превъзнася.
  • Туй хоро витото, довечера битото.
  • Туй шу-шу-шу издаде Габрово.
  • Туй ще ми го харижеш, туй ще ми го дадеш, а туй ще ти го зема. — Тъй рекъл някой арнаутин.
  • Туй ще му и кучка завлече.
  • Туй ще му отрие и гурелите.
  • Туй ще му умие и очите.
  • Туй, що ми кажеш, тъй да ми бъде; туй, що ти желиш, то да ти бъде.
  • Тук е леглото на морните псета.
  • Тук на света и рая, и пакъла.
  • Тук-таме, че нийде.
  • Тука баба, тука трап.
  • Тука баща ти, тука аз; де за други място — рекла жена на детето си, като приговаряло, че баща му ще вземе две жени. А когато рекло други път, че майка му ще вземе два мъжа, тя казала: „Ей оттук място и оттука друго.“
  • Тука бивол не може, магаре ли ще поможе.
  • Тука е Божи гроб и Света гора.
  • Тука ли си, Еньо? — Питаш ли ма защо съм дошла. — Говори се на Еньовден за магиите.
  • Тука ма хич не бива. Или: Тук съм най-скъсан.
  • Тука плачат, таме скачат.
  • Тука пеят, там са смеят, таме пърдят.
  • Тумба-лумба два дни, а до века гладни, или
  • Тумба-лумба за три дни, уф та леле до века, или
  • Тумба-лумба за три дни, ох-леле за се` дни. Дебър.
  • Тумба-лумба шикалка, няма сватба никаква.
  • Тупа-лупа, дъще, сгледниците вкъщи.
  • Тупа-лупа, дъще, една оста в бърдо.
  • Тупан кога пра' ке фане, он тогай кукя ке свърте. Щип.
  • Тупани и зурли да му се събират. Щип.
  • Тупанът е голем, ама е празън. Пирот.
  • Тупни го, да му приседне.
  • Тупни го, да си опули очите.
  • Тупни му самарят и го пусти да брули круши. — Изпъди го.
  • Турбалник — циганин.
  • Тури лудия на високо, да маха с крака.
  • Тури си очилата, или
  • Тури си зъркелите.
  • Тури тези, извади онези.
  • Тури тука, гуди там, или
  • Тури тука, за да туриш там.
  • Турил е памет в главата.
  • Турил ли си нещо, че търсиш?
  • Турил му черно камъче в краката.
  • Турил някому си бълха в ухото.
  • Турил някому си червей в главата.
  • Турил си главата в торбата.
  • Турил ти го Роло от Негован и Бацко от Цръклевци.
  • Турила шарлаганджият със чизмите. — Тъй казват, кога е наляно много масло в чорбата.
  • Турили му чавче по голъба.
  • Туриха му гемче.
  • Турни брашно, прави пита.
  • Турни я в боята и я носи като своя.
  • Турска сила, българска неволя.
  • Турски не знам и стовните[2] не дам.
  • Турски ясак ден и до пладне държи.
  • Турци го не щат и ний го не саками. Соф.
  • Турците за 500 години научиха да изядат на камилата палдъма, а българите за пет години ще погълнат камилата със самаря.
  • Турците кажат: „Тархана е“, а българите: „Кубус и сланина.“
  • Турците с кола зайци ловят. — Турчино със кола зайци лове. Щип.
  • Турците със сила, гърците с книга, докарали са ни до този хал.
  • Турците са куча вера.
  • Турчин видиш ли, пари иска; други видиш ли — и той пари.
  • Турчин вяра има ли? Или:
  • Турчин вяра няма.
  • Турчин и аджемин едно лайно раздвоено.
  • Турчин и калугер са двама върли оберници — един със сила, други със молитва.
  • Турчин и куче се` едно е.
  • Турчин като не намери кокошка, и сврака ядва.
  • Турчин като забогатее — жена зима, а българин — къща прави.
  • Турчин приятел недей има.
  • Турчин просо купува, кадъна му хортува: „Що ти й, аго, това просо, малко ли си нямами, пълно гърне до гърло, няма вътре ни зърно.“
  • Турчин със сила, поп с молитва, за нас нищо не остана.
  • Турчино, кукурчино, недей ходи у дома, че имами лош петел.
  • Турчино дослука на коляното му.
  • Турчину са не показвай, гърку са не подмазвай.
  • Турчинът гледа три работи: гърбът си, гърлото си и кефът си.
  • Туря, ама го не оттуря.
  • Туря вълка за верен, лисицата за послушка.
  • Туря масло на огъня.
  • Туря рашето на лицето си, да го не е срам.
  • Туря са на голямата клечка.
  • Туря чуждо просо в наш'та пченица.
  • Турям та и та изваждам.
  • Тъз година на вратило, до година на грабило.
  • Тъз пустата, черната, преднята, та ма еде — ще ма изеде. — Тъй думала една жена на комшия си, който отивал на Добруджа, да каже на мъжа й да си доде, че не можела да му пасе свините, а най-вече черната свиня, която била напред.
  • Тъз стена знай ли нещо, та и аз.
  • Тъзи бълха няма да те ухапи, защо я убиваш.
  • Тъй го искам, то не става, а каквото Господ дава.
  • Тъй го орисали орисниците.
  • Тъй да е пистил, отколе да е станал хаджия.
  • Тъй да ма турска сабя не порази.
  • Тъй да ма чужди ръце не превъртат.
  • Тъй да ми Господ децата опази.
  • Тъй да ми е приета молитвата към Господа.
  • Тъй да не ходи на кръс' и ръце.
  • Тъй знае дядо Бае, тъй плаши децата.
  • Тъй зли порок ме не гонил.
  • Тъй ма живина не гризла.
  • Тъй ма пушка не убила.
  • Тъй ме Бог от людска напаст уклонил.
  • Тъй ме жив огън не съжегъл (изгорил).
  • Тъй ме напред с крака не носили, или
  • Тъй ме чужди крака не носили.
  • Тъй ме не клело мало и голямо.
  • Тъй ми се земята не радовала.
  • Тъй му било писано, или
  • Тъй му било писано на небето, или
  • Тъй му било писано на главата.
  • Тъй му било писано и орисано.
  • Тъй мъханит по гора не скачал.
  • Тъй не ходи за чужди очи.
  • Тъй от гладна смърт да не умре.
  • Тъй пепела да не свети вместо семето.
  • Тъй са магарешка глава не носи.
  • Тъй са мами куче въз баир.
  • Тъй съм го купил, тъй го продавам.
  • Тъка-щеш, ако си прела.
  • Тъкмо едно куче не викат Караман.
  • Тъкмо св. Неделя ядове ми донела.
  • Тълчи му пепер на главата.
  • Тъмбора свириш, прокопсия искаш.
  • Тъмната нощ шахатин няма.
  • Тъмницата е далека; затвори си очите да я намериш.
  • Тъмницата е за луди (за хората) направена.
  • Тъмницата не е обична къща.
  • Тъмно в рог; барам, барам — няма слог.
  • Тъмно като в рог.
  • Тънка като баба. Кюст.
  • Тънка като топола.
  • Тънка Стана — гюл фидана; шъта, ходи като меца.
  • Тънка, тънка като каца.
  • Тънка, тънка, че навънка.
  • Тънка Яно, де пръчката.
  • Тънкато моме, Тънкато, не карай гъска на блато (че е блато богато).
  • Тънки ребра, дълги ръце.
  • Тънко копси кокона — булгар диплофаги.
  • Тънко копси тънкофай, ама чобан (булгар) диплофай.
  • Тънко преде пред нея — т.е. срамува се пред нея.
  • Тънок като свиня. Щип.
  • Тънок като пръст.
  • Тънък като върлина.
  • Тъпан без брецало. Видин.
  • Тъпан прах не държи.
  • Тъпче като пуяк.
  • Тъпче са, та не казва.
  • Тъпче са като вол. Ахъчелеб. — Много яде.
  • Тъпчи ми по гроба, не ми бутай салт джоба.
  • Търбух няма прозорци.
  • Търбух няма уши.
  • Търбух шега не знае.
  • Търбухът му като тъпан.
  • Търговец, който са не смята, скоро слуга става.
  • Търговец — търга бъзе.
  • Търговията очи иска.
  • Търколила се тенджерата, че си намерила капака.
  • Търколило са гърнето, та си нашло хлупакта. Ахъчелеб.
  • Търколило се тенджерето, нашло си капако. Щип.
  • Търлеж скаче, та плаче; жени ме, мамо, жени ме. Соф. — Кога разиграват таралеж.
  • Търпелив слуга ползува са от господаря си.
  • Търпението преобърта черничевото дърво на коприна.
  • Търпи, бабо, за хубос'.
  • Търпи, душо, доще Великден, или до Великден.
  • Търпи, душо, за Бога (Бога ради).
  • Търпи, душо, да са спасеш.
  • Търпи, душо, черней, кожо.
  • Търпи, душо, трай, кожо. Лом.
  • Търпи злото, да не доде по-лошето.
  • Търпи и кърпи. Или: Търпеж — кърпеж.
  • Търпи като бивол.
  • Търпи ли ми търпилото.
  • Търпи, млада невеста, мъж е туй, или
  • Търпи, млада невеста си. Панагюр.
  • Търпи на циганина, че и на ботуша му ли?
  • Търпи на агата, та и на лайното му ли?
  • Търпи, старче, магарче.
  • Търпи, трай, че няма край.
  • Търпило има, давило нема. Пирот и Панагюр.
  • Търпявам, стига да стана юнак като тебе.
  • Търпял си в майка си девет месеца, сега не можеш ли да потърпиш три часа.
  • Търсата му таквази.
  • Търси баба гнили круши.
  • Търси бусамачо.
  • Търси белата си.
  • Търси белата си със свещ.
  • Търси бълхи в чужди ръце.
  • Търси врана за отбрана.
  • Търси вълна по ейцето.
  • Търси вълна под езика на бълхата.
  • Търси го като прилеп кандило.
  • Търси го като игла в плява.
  • Търси го със свещ.
  • Търси грозде на трън.
  • Търси да вади на калът очите.
  • Търси игла в плява.
  • Търси игла в плевника.
  • Търси игла в сламеницата.
  • Търси кирия на сух път.
  • Търси кой гьол е по-дълбок.
  • Търси кьоравото (шаранче).
  • Търси на дъното баща си. — Казва се, на който рови в паницата, кога яде.
  • Търси на трън кравай.
  • Търси огън на ланско огнище, или
  • Търси огън на пусто (старо) огнище.
  • Търси си боят със свещ.
  • Търси си яката от него.
  • Търси у циганина (циганката) кисело мляко.
  • Търси хляб преди погачата.
  • Търси щърк да му вади зъмчета.
  • Търси юнето под бика.
  • Търсил клинеца — загубил плочата; търсил плочата — загубил магарето; търсил магарето — загубил себе си.
  • Търсила Мара коланя, че си засрала герданя.
  • Търсила си го, намерила си го.
  • Търсих ръжена, не го намерих. — На пещника (огнището) търси ли? — Не ми доде на ум.
  • Търти дупе на орех, ядка да каже.
  • Търтил са е нейде някой вълк.
  • Търтих го на пясъка.
  • Търчи, Боже, та слушай — кога лош човек хвали някого.
  • Тъща зетю масло вари, доде му зло вкъщи увари.
  • Тъща ти умряла — казват, кога дойде някой вкъщи и завари хазаите на трапеза в края на яденето. Казват и: „Умряла майка ти или баба ти.“
  • Тя е на края, отрежи я. — Казва се на тогоз, който се оплаче, че го боляло глава.
  • Тя не рече ни тебе „куку“, ни томува „куку“, а мен рече „куку“, че имам триста у пазухата.
  • Тя са е простряла като някоя лисица на пътя.
  • Тянка, Тянка, има ли за мен сянка, или
  • Тянка, Тянка, ти си моя сянка.
  1. Лява не зная що е. (П. Р. Сл.).
  2. Туй не ще е „стовна“, но друго нещо, за което не зная. (П. Р. Сл.)