Български притчи или пословици и характерни думи/Ф
- Фала Богу луд мъж.
- Фил са с петел не бори.
- Ф(в)ред та търсих, дядо попе. — У дома ходи ли? — Сал у вас забравих да ида.
- Френец незнабожник. — Тур.: „Франсъз имансъз.“
- Фтасал и прекиснал.
- Фтасал му брънчо за зелник.
- Фукарлък — маскаралък.
- Фукна да бяга.
- Фърка, дано побърка.
- Фърка, дор прецърка.
- Фърка по небето.
- Фърка, фърка, дор побърка.
- Фърлй зад тебе, да намериш пред тебе.
- Фърли ми са от душата.
- Фърли са, Станка, метна са Станка. От песен.
- Фърлил кокал помежду им.
- Фърлил петалата.
- Фърлил топът. — За длъжник.
- Фърлих го в водата.
- Фърлих камък подире му, да са не върне.
- Фърля божурите (божура).
- Фърля му като на куче.
- Фърчи му фърчилото.
- Фърчи като муха без глава.
- Фъца, фъца, нафънка си.