Български притчи или пословици и характерни думи/Ч

Ч

Чавга говна яла, море не подмъща.
Чака да му дойде хабер отдолу.
Чака да му пусне Господ печени врабчета (да яде).
Чака като вълк овче мъди да капнат.
Чака като изстинал слънце.
Чака като св. архангел да ми земе душата.
Чакай в текето, ще едеш чорба.
Чакай да се наям, че ако остане, ще ти дам.
Чакай да кажа тату, да ви не реже порезаниците — казал един попски син на друго едно селско момче. „Чакай пък аз да кажа на мама да не меси, че да видим кому оното ще реже баща ти.“
Чакай кога дойде задушница да ядеш боговица — казват тому, що иска да му дадат нещо по-добро да яде.
Чакай, кога му дойде времето.
Чакай, кога му израсте върба в задникът.
Чакай, мари пущино, да си не тръснем нейде чолът. — Хаджийката тъй викала на камилата.
Чакай мене, чичо, чакай мене, бачо. — От приказката за дето се обаждало нещо в стомаха на челяка.
Чакай ти да те стопля аз тебе ей сега — т.е. да те обадя на конака да те запрат.
Чакал си на майка си в коремът девет месеца, а сега не можеш да почакаш.
Чаками да ни улови заец, че да ядем.
Чамав не е чумав.
Чаршийския пазар не приляга (прилича) на домашния (къщния).
Час търпене, година почивка.
Чаша пълна, жена гладна. — Казва се на пиениците.
Че ва не съм крастава.
Че ва не съм излязъл от плевня.
Че ва щеш са понадява.
Че га го е правил баща му на воденица. — Много говори.
Че гато го змееве любят. — Крее, вехне, мършавее и бледнее.
Че гато го е взела на заем. — По малко дава.
Че гато го е със свещ търсил.
Че гато е държан в тъмница. — Много еде.
Че гато е държан на въже.
Че гато му са потънали гемиите в Черно море.
Че гато му са дяволи затикнали (срали) в ушите.
Че гато на камане хоратиш. — Кога някой не отговаря.
Че гато с чужди уста гваче. — Тому, комуто са не яде, а яде.
Че гато са близнаци, близначета родени. — 1) деца, които си приличат; 2) които се обичат.
Че гато са го кълвале мисирките. — Казва се за грапавите.
Че знам ли го, тука яде, тука спа.
Че кой ти е крив.
Че малко ли вятър вее.
Че малко ли прах са дига.
Че (ще) му плати на стриг мухи — т.е. когато стригат мухите — никога. Соф.
Че (ще) са оправи, като въже в вреча. Кюст.
Чевги го ели, да го едат.
Чевги да го едат, или:
Чевги щат го я`.
Чедо си раждаш, брата не можеш.
Чека като сирота за нещо.
Чел съм му паричките. — Купил съм го.
Челащисвах за тебе, та гюджеле за мене.
Челото ми открито, лицето ми чисто.
Челото ти премерям.
Челяд няма, луд да няма. Руска.
Челяк без кусур не бива.
Челяк без книга пън недодялан, или
Челяк неучен, дърво недодялано.
Челяк без подадине, дърво без плод.
Челяк в неволя са хвата за дърво и камък.
Челяк да знае кога ще умре, сам ще си изкопае гроба.
Челяк да са мъчи, пък Господ да приръчи.
Челяк да е, а не магаре.
Челяк доде е жув, се са учи и пак неучен умира. Или: Челяк са учи доде умре, или
Челяк са учи до смърт.
Челяк доде й жув, се й пари.
Челяк е в нужда (неволя) досетлив.
Челяк е по-як от камъка, по-слаб от шипчана пръчка.
Челяк е отвътре пъстър. — Не е като другите животни.
Челяк и чудо.
Челяк като изгуби нещо, и в пазвата си го търси.
Челяк кога сбърка, да виж как зле хърка.
Челяк кога шастиса, опаки го втриса.
Челяк когато няма какво да му са иска, по` го петимисва.
Челяк мисли едно, Господ дава друго.
Челяк на челяк е дявол.
Челяк на себе си сичко прощава.
Челяк не знае какво ще му дойде до глава.
Челяк не знае какво му носи утрешния ден.
Челяк не може да знае всичкото.
Челяк не умира, додето му не доде.
Челяк остарява, сърце не остарява.
Челяк от круша да падне, пак си почива.
Челяк от магаре да падне, пак тряба да са поомисли.
Челяк предполага, Господ разполага.
Челяк са по приказката познава.
Челяк са със късметя си ражда.
Челяк сам си сере на късметя.
Челяк са хваща (лови) за язика, а говедото за рогата.
Челяк са в пъкълът приучва и обръчва.
Челяк (човек) се дави и у вода до глежъни. Лом.
Челяк стани`, коне кради`, метли вържи`. — Тур.: „Адам ол, битр чал, сюпюрче баала.“
Челяк с хитрос' сдържа аслана, а със сила щурец биле не може да улови.
Челяка (човека) го гол заравят.
Челешки теглила са много, или
Челяшко тегло (теглило) край няма.
Челещина — магарещина.
Чемери да го земат.
Чемери Гано — устрели мъжо.
Чер като въглен.
Чер като дявол.
Чер като циганин.
Чер като катран, кисел като оцет, горчив като пелин.
Чер като опален пън.
Чер като на тиганя дъното.
Чер орел, бял орел.
Чер челяк, черноок челяк, чернобрадат, черномустакат, черномустакичестичък.
Червата ми да се повлекат, ще му изпълня трапът.
Червата ти да се повлекат. Клетва.
Червата ти да се влачат по земята, учкурите ми са, казвай.
Червеи да го ядат.
Червен като битолски просяк.
Червен като божур (трандафел).
Червен като рак.
Червен като просяк.
Червен мангър изгубя ли са?
Червен наш на дупка, две каки ти прескочи.
Червен Петко по-червен, на вършецът прогорен.
Червената ябълка е червива (е най-гнила).
Червеничко, мъначко, царя от път отбива. — Ягодата.
Черви му са гребенът.
Червяк му яде сърцето.
Чер(ен) като вапирин.
Чер(ен) като кютюк.
Черепът е от цяло.
Черква без хора, ритам ти попът, или
Черква без облага, пуста остала.
Черква гради, град съсипва.
Черквата е да се молят в нея.
Черна кокошка бели яйца носи.
Черна сряда, сух вторник.
Черна чума на бял кон.
Черна чума и гръцки калугер двоица братя са.
Черния бял не става никога.
Черно, бяло, в гърне вряло.
Черно като жужел. Казват и: Червено като жужел.
Черноочко, белолико, името му Велико.
Черно сено на бял сняг.
Черно слово на бяло книже.
Чесан баща ти, чесан майката ти, ти отде зе тъзи меризма.
Честа тръница път няма. От песен.
Честит ви Великден.
Честит като момин баща.
Честит св. Илия у ореси. Лом. — Казва се, кога гърми.
Честит ти Гурльо.
Честита булка.
Честита ви Коледа. — Така честитят някои по Коледа сланината.
Честита му година.
Честита радос'. — На сватба и годявка.
Честита ти шапка, Райко. — Не е моя, баева е.
Честити и доброчести.
Честито ти царско, аре. — Тъй се смеят на сливенци.
Честому госту, зад врата е место.
Честта е по-скъпа от пара.
Честта е като жена.
Честта му не работи.
Честта на домът е царска чес'. — Тур.: „Ръс падишахън дър.“
Четат му са кокалите.
Четверток, петок, хоп-тири в неделя два дни остана булка да стана.
Четвъртък, несвъртък.
Чете като по вода.
Чете като по книга. — Разказва добре.
Чете ми залъците (къшеите). — Гледа ме, като ям.
Чете му молитва.
Чете му параклис. — Съди го, гълчи го.
Четем са на пръсти.
Четири гърци, пет капитана.
Четири очи от две по-добре видят.
Четиридесетгодишно царуванье (добруванье) не става.
Четмото му не му гледам аз нему.
Четниците не зачитат (за грях).
Чеш ли, куме, печено прасе, или да се не харчим. Соф.
Чеше му са гърбът за тояга.
Чеше са като крастава коза.
Чешеш ма, дето ма не сърби.
Чигаво, бегаво, който го има, негово.
Чии да са бичина, да са наши телчиня. Соф.
Чий кон яаш, негова песна пой. Кюстендил.
Чийто плет си градил, той да та награди.
Чин-чин, чий си син. — Калимана братов син.
Чини му се, че щото фърчи, се` са яде.
Чист како помия. Кюстенд.
Чист като гълъб.
Чиста Мара и пречиста и цървуля й у гърнето.
Чиста работа.
Чисти болери.
Чисти и пречисти.
Чисти му са ръцете. — Не краде.
Чисти ясли, празни хамбари.
Чисто до нищо.
Чисто и пречисто, с гъз потиснато.
Чисто като в чифутска чершия.
Чисто като в цигански ишлик. Или: Чист че гато се е родил в цигански ишлик.
Чисто небе от гръм са не бои.
Чисто сребро от ръжда са не бои.
Чисто сребро (злато) ръжда го не (хваща) лови, или
Чисто злато го кися не лови. Соф.
Чисто сърце излиза на лице.
Чифте пищови на голи ребра.
Чифте хаджия по гробищата ходи. — Който ходи дваж на Божи гроб, остава без хляб и ходи по гробищата да проси.
Чифутин без кел не бива.
Чифутин кога задлъжнее, рови старите тефтери.
Чифутина не питай ходи ли на черква.
Чифутска чаршия.
Чичо господе! Дай ми грош да си купя череши.
Чичо, колко даваш кекешките?
Чичо Пенчо, тук ли си, ба.
Човаля си го върже.
Човек доде не потроши, доде не разсипе, може ли да се научи? — Тъй казал един поп, когато го гълчал владиката защо разсипал конката.
Човек доде е жив, се` е пари.
Човек доде се пази и Бог го пази.
Човек е човек, човек е и магаре.
Човек знае и две, и двеста.
Човек кога няма каквото му се ревне, по` го жалей.
Човек, който секи ден посно ял, не го проваждай за масло.
Човек, който все боб ял, не го проваждай за месо.
Човек не е цвете да го помиришеш и познаеш какво е.
Човек неучен, дърво недодялано.
Човек прави от лихос', а па Господ от милос'.
Човек с добра душа.
Човек с едно око и одая с един прозорец.
Човек се учи, доде умре, и пак остава ненаучен.
Човек се учи от що му се случи.
Човек се гледа напред, като тиква на плет.
Човек си чува (пази) лебо.
Човек човека събаря и човек човека въздига.
Човек, що тегли, от него са учи.
Човека доде го не излъжат, не се науча нищо.
Човека и с камънье да го товарят (претискау), като има живот, пак ще живей.
Човеците са ангели, човеците са и дяволи.
Човешко око не са насища, или
Човешко око насита няма.
Човешко око шепа пръст го напълня, друго нищо.
Човешко сърце е от месо, превръща се — т.е. лесно се придумва.
Човешко теглило край няма.
Човешкото око са не насища.
Човещината не е далеч от магарещината.
Чогол ми е.
Чокай си го сам.
Чокон са чокат.
Чорап нали е, разтяга са.
Чорба има ли, чорбалановци колкото щеш.
Чорба ял, кокал не видял, или
Чорбаджия чорба ял, кокали не видял.
Чорбаджия вино куса, децата му пепел лижат. Соф.
Чорбаджие чорба ядат, сиромаси сарма ядат.
Чорбаджийкоо, отвори ми да вляза. — Кукуригу! — е` петлите. Джав, джав! — е` кучетата, близо е селото. — Циганин закъснял вечер и тъй се разговарял в пътя.
Чорбата хубава, ама лъжиците малки.
Чорлава й главата.
Чу го вук, удави го. Кюст.
Чу ли, буле, гайда.
Чува като врана горния сноп.
Чувай, Марчо, че те викат на годеж.
Чувай, Пейо, че те викат на Колекювец на сбор.
Чуваш ли, Петко, че те кликат на сватба.
Чуди са в коя воденица да (си) сипе житото.
Чуди са, че гато е видял някому гъзът.
Чуди се като куче в сливи.
Чуди са, Петко, май са, как ще борча да плати.
Чудни дела твои, Господи, вся премудростию сотворил его.
Чудно чудо до три дни.
Чудно чудо — чудо направям. — Заканвание, че ще направи нещо необикновено.
Чудо и помен.
Чудо псета, мари, ухапаха вълкът, или
Чудо и кучета мари, изядоха вълкът.
Чуе, ама не види.
Чуе, ама не хае. — Кога викат някого, та се обажда, а не иде.
Чуж' в чужбина трябва все черно да вапсува.
Чуж' кон среди водата са зима.
Чуж' кон да възседнеш, насред път да отседнеш.
Чуж' кон крака няма, чужда жена коси няма.
Чужда болес' подкожничка.
Чужда жена кости няма.
Чужда жена не е жена.
Чужда ръка не милва.
Чужда храна вълк храни.
Чужда чорба не храни, или ситос' не държи.
Чуждата кокошка е по-голяма, или
Чуждата кокошка мисирчи яйца носи, или
Чуждата кокошка по-големи яйца носи, или
Чуждата кокошка нам се види патка.
Чуждата кокошка е по-голяма от нашата гъска.
Чужди пари пръсти горят.
Чужди пари своя пазва не топлят.
Чужди ръце сърбел не чешат.
Чужди ръце голема грижа. Кюст.
Чуждите гледат в главата, а свой в краката. Тур.
Чуждица не е своица.
Чуждият хляб е на коляно.
Чуждия хляб със сълзи са яде.
Чуждия сякога чуж'.
Чуждо гърло не е чувал, не мож го върза.
Чуждо жито лесно са за Бог да прости раздава.
Чуждо иманье своя стока не става.
Чуждо куче да си свива опаш.
Чуждо седло не е меко.
Чуждо храни — вълк си храни.
Чуждо цвеке рано цъфти.
Чуждото яйце е с два жълтъка. Пир.
Чуждото го бий с коматя. — Ако държиш чуждо на вратата си, храни го.
Чуждото е се` по-хубаво и по-сладко.
Чуждото кое-как, а своето с коматя.
Чуждото магаре на пътя са разтоварва.
Чуждото насред пътя са зима, или
Чуждото и на Великден са зима.
Чуждото пиле са излупва из чуждото яйце.
Чуждото си е се` чуждо, или
Чуждото свое не става.
Чуй тръбата, гледа торбата.
Чуй цигулка, търси булка.
Чука му пипер на главата. — Мъчи го.
Чукай желязото, доде е топло.
Чукай за живите, че и за умрелите.
Чукани пъни, главни изгорени.
Чуканица че ви удари. Соф. — На децата, кога чукат.
Чул го и махалджията.
Чул та Господ. Благословия.
Чул, та са не видял. Клетва. На отговор, кога са обажда: „Чувам.“
Чула котката, че лайното й става за цяр, и тя зела да го рови да се не намира.
Чума та ръгнала, ръгло.
Чума от чума бои ли се?
Чумава ли съм, та не доодиш у дома. Лом.
Чумата и ножът не убиват толкоз хора, колкото убиват виното и ракията.
Чумо ниедна. Лом.
Чунким, санким и белким са троица братя.
Чунким ги е Господ дал, как ли ги е събрал.
Чупи жегъла. — Шава, не пристава.