Български притчи или пословици и характерни думи/Я

„Български притчи или пословици и характерни думи“

Я

^[1]

• Я бах, я тах^[2]. — Или бах, или тах.
• Я бюлюкбаша, я бозаджибаша.
• Я гледайте, деца, как се дедо хеца, по-надолу гиди, гугла ти са види.
• Я го тражим у Софию, он у Дупницу.
• Я го гледай ти него, кучето н'едно.
• Я го чувай, мари, къде ходи по книгата по дъното.^[3]
• Я да видим Христа, как е той разпнат.
• Я играйте хубаво, я ще бия някого.
• Я иди са обръсни ти.
• Я и мене, чичо, че да видя два свята.
• Я кажи пепел — Фефел. — За пиянец.
• Я корави, я морави.
• Я (си) карай, Кольо, куцото магаре, на сбор да идем.
• Я ли съм (я), или не съм (я).
• Я мечката, я мечкаря.
• Я ми кажи вратня, да ядеш от куче ручило.
• Я ми кажи плевня — да те кълве щрък.
• Я на заем, я на вяра, кога как се докара и ние щем изкара.
• Я недей граца.
• Я недей ма лая, че ма познаваш.
• Я опули се, я ти й опулвет. Милад.
• Я са млад жени, я са млад покалугери.
• Я са обръсни ти на припек.
• Я си гледай хурката.
• Я си карай (води) магарето.
• Я тахт, я бахт.
• Я чакай, бачо, и мене.
• Ябанджийско куче опашката му между краката бива.
• Ябълката не пада далеч от дънеря си.
• Ябълка(та) белена, круша(та) небелена.
• Я'ва баба гнили круши.
• Явява се като закопано имане и се изгубва.
• Я(д)ваш ли, куме, печено прасе.
• Ягка река с потоци.
• Яглия сирене, кучешка мешлина. Враца.
• Ягнешките кожи повече на пазар.
• Яд ли та е на турчин, моли Бога да пропие ракия.
• Яд ли та е на българин, моли Бога да се хване у даавия.
• Ядат са като риби.
• Яде баба и пие, и за дяда мисли.
• Яде баба и пие, сърце не й лови.
• Яде го като печен хляб.
• Яде като бивол. Много.
• Яде като влък. Бързо.
• Яде като върколак.
• Яде като коти. Малко.
• Яде като мечка. Нечисто.
• Яде като мечка, а работи с клечка.
• Яде като попов син.
• Яде му гърбът пръст. — Завалих го.
• Яде си майната.
• Яде торлашки.
• Ядем като здрави, работим като мрави.
• Ядене, пиене, колкото му душа сака.
• Ядове, та (на) купове. Соф.
• Яж, бабо, дренки.
• Яж, бабо, да растеш, да си яка да вършеш.
• Яж, бабо, та расти тънка и висока.
• Яж зеле из твойта градина.
• Яж и пий с приятеля, ама пазарлък не прави.
• Яж, Пено, сирене, че си овчаро сакала.
• Яж, пий и весели се.
• Яж, пий — леле, мри.
• Яж плода, не питай от какво дърво й.
• Яж по малко и си купи.
• Яж по малко и бъди на себе си слуга.
• Яж, Райке, до хляб майке.
• Яж сякакво, ама сякакво не думай.
• Язди си магарето.
• Яздоколник.
• Язик е без кокали.
• Язика понякога глава сече.
• Язика по-зле сече от ножа.
• Язикът кости няма, но кости троши.
• Язък за масрафа.
• Язък за момичето, изгоря момчето.
• Язък за сапуня — казват, като подразумяват оногоз, който мил магарето си със сапун, че изхабил и сапуня, и труда си; или булата, която изхабила сапуня да мие арапина да стане бял.
• Яйце да хвърлиш, няма де да падне.
• Яйце да земеш от него, и то желтък няма.
• Яйце стриже ли са?
• Як като бик.
• Як като катър.
• Яка вяра като сврачи мозък.
• Яка й скелята, ами ти пак са пази.
• Яки души имат, девет души имат.
• Яко е магарето.
• Яко като счупено яйце.
• Ял му съм попарата.
• Я-ли щеш, коньо, зоб.
• Яла гъска лед и пила гъска вода. Панаг.
• Яли какъв е долеба мъж.
• Яли млишка. — Биле три сестри пелтек, щели да додат да ги сгледват. Майка им заръчва да си мълчат и да не говорят пред сгледниците. Тя се загъвикала да послужи гостите. В това време изскача една мишка и едната извиква. Другата рекла: „Мълчи мали, нали лечи мама да не холтувами.“ А третята: „Нето съм подумала, нето ма е еня.“
• Ялла, Боже, помози, да одерем сто кози.
• Ялла, Боже, помози, мечка страх, мен не.
• Яремите на диван дигнати.
• Яри ги като петел.
• Ясно като цъкло.
• Ясно като ден.
• Ясно като мляко прясно.
• Ясно небе от гръм се не бои.
• Ясно небе, голям студ.
• Яху, мяху, аз не знам, дай пари да го дам, или
• Яху, мяху не знам, без пари няма да го дам.

1. Тук са пренесени и 32 пословици, които започват с „яде“, „яж“, или „ял“ и в първото издание са писани с ѣ. (Б.р.).
2. Я бахт, я тахт. Или всичко, или нищо. (Срв. по-долу. — Б.р.)
3. Тия думи са лично за П. Р. Славейкова. Още малък, той рано знаял повечето от черковните молитви, а баща му имал обичай да го води със себе си по селата и манастирите на Търновско, когато ходел да продава котли. Като останели да нощуват в някоя къща, той карал малкия си син да чете обичайните молитви, а в един от тия случаи накарал го да изчете повече от молитвите, които знаял, преди лягане. Когато малкият Славейков се задълбочил и четел непреривно тия молитви, мъжът обърнал вниманието на жена си, като изрекъл думите: „Я го чувай мари…“ По книгата по дъното се често чува; също и стигнал на книгата на дъното, т.е. прочел я, и преносно: всичко знае, много учен.