Валуевски циркуляр
18 юли, 1863 г.
Циркуляр на министъра на вътрешните работи Пьотр Валуев до Киевския, Московския и Петербургския цензурни комитети от 18 юли 1863 г.
От дълго време в нашата преса се води дебат за възможността за независима малоруската литература. Тези спорове бяха предизвикани от произведенията на някои писатели, които повече или по-малко се отличаваха със своя талант или оригиналност. Напоследък въпросът за малоруската литература придобива друг характер поради чисто политически обстоятелства, които нямат нищо общо с литературните интереси. Предишните произведения на малоруски език бяха предназначени само за образованите слоеве на Южна Русия, но сега поддръжниците на малоруската народност насочиха вниманието си към необразованите маси, а онези от тях, които се стремят да осъществят политическите си планове, под предлог за разпространение на грамотността и образованието се заеха с издаването на книги за начално четене, буквари, граматики, географски справочници и др. Сред тези личности има много хора, чиито престъпни действия са разследвани от специална комисия.
В Санкт Петербург някои хора дори събират дарения за издаването на евтини книги на южноруски диалект. Много от тези книги вече са предадени на Цензурния комитет в Санкт Петербург. Значителен брой от същите книги са представени и на Киевския цензурен комитет. Последният има особени опасения относно разрешаването на споменатите издания, като се имат предвид следните обстоятелства: обучението във всички училища без изключение се провежда на общоруски език и използването на малоруския език в училищата не е разрешено никъде; самият въпрос за ползите и възможностите за използване на този диалект в училищата не само не е решен, но дори повдигането на този въпрос се приема от мнозинството малоруси с възмущение, което често се изразява в пресата. Те съвсем основателно твърдят, че не е имало специален малоруски език, няма такова нещо и че диалектът, използван от обикновените хора, не е нищо повече от руски, само че развален от влиянието на Полша; че изцяло руският език е също толкова разбираем за малорусите, колкото и за великорусите, и дори много по-разбираем от диалекта, измислен за тях от някои малоруси и особено от поляците, т.нар. украински език. Мнозинството от самите малоруси упреква членовете на тази група, които се опитват да докажат обратното в сепаратистките си идеи, които са враждебни на Русия и пагубни за Малорусия.
Това явление е още по-неприятно и заслужаващо внимание, защото съвпада с политическите планове на поляците и може би дължи появата си на тях, ако се съди по ръкописите, които са били представени на цензурата, и по факта, че повечето от малоруските произведения всъщност идват от поляците. Накрая, киевският генерал-губернатор също смята за опасно и вредно издаването на превода на Новия завет на малоруски език, който в момента се разглежда от духовната цензура.
Като се има предвид, от една страна, сегашното тревожно състояние на обществото, предизвикано от политическите събития, и от друга страна, като се има предвид, че въпросът за обучението на грамотността на местните диалекти все още не е окончателно решен със закон, министърът на вътрешните работи сметна за необходимо, в очакване на бъдещото разглеждане на [този въпрос] от министъра на народното просвещение, оберпрокурора на Санктпетербургския синод и началника на жандармерията, да нареди на цензурата да разреши отпечатването само на такива произведения на езика, които са в областта на изящната словесност; да спре преминаването на книги на малоруски език, както духовни, така и образователни, и изобщо предназначени за основно четене от народа. Този указ беше подложен на най-високо внимание от страна на императора-цар и Негово Величество благоволи да го одобри с царското си одобрение.