В памет покойном J. С.

В памет покойном J. С. Автор: Васил Попович

От младост до старост въпроси, решенйя
тревожат живота човешки;
от младост до старост мечти и стремленйя,
безсмислица, страсти глупешки…
        Стига, човече!
        Заспи, о душе, спокой се!
Отегна веч тялото в мъки и стражби,
насити се с мирски пощевки;
зимата налегна, погинват надежди,
напразно и късно е веке!
        Стига, човече!
        Заспи, о душе, спокой се!
Студено й наокол и мрак неприятен,
чело ти от пот се обляло,
глава ти е сива от скрежа омразен,
сърце ти се й веч вледенило.
        Стига, човече!
        Заспи, о душе, спокой се!
Възпри се, философе, труженик вечен,
задачата й трудна и несбъдна;
махни по-добре размишления празни,
часът наближава, веч мръква.
        Стига, човече!
        Заспи, о душе, спокой се!
Не теб е остало света да оправяш,
да връщаш годините злати;
и с сълзи горчиви ти л’ ще лекуваш
дълбоки му гнусави рани?!
        Стига, човече!
        Заспи, о душе, спокой се!
Под кръста могилен е краят на всичко,
под него се струпват редовно:
богатство, свобода и щастие човешко,
под него й решение тревожно.
        Стига, човече!
        Заспи, о душе, спокой се!
Време е, звонът веч дрънна наречен,
минута напред ил подир —
все толкоз: побързай под камък надгробен,
глава си склони и в мире речи:
        Стига, човече!
        Заспи, о душе, спокой се!

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.