Гарван

Гарван Автор: Райко Жинзифов

Гарван, гарван, защо гракаш?
Гарван, птицо чърна.
В сухи гранки тук-там скакаш.
Не ли искаш зърна?

Гарван, кажи, кажи, клетник,
какви вести носиш?
Гарван, гарван, ти зол вестник,
не ли жалост носиш?

Замълкни де, онемел би!
Сърдце не раздирай.
Не гракай, окаменел би!
Щастье ми не гибай.

В сухи гранки гарван скакат,
он не искат зърна.
Он за лошо, диво гракат,
гарван, птица чърна.

"Зла съдбина, зла съдбина.
Стигна лудо, младо,
тебе с млада ти дружина
как чамаво стадо.

Тому, кой бе вам защита
скина - велит птица -
клета съдба без да пита
на живот му жица.

Младо с млада ти дружина,
скитай се как скитник,
зеде клета ви съдбина
трети ваш защитник.

Трима беха, погинаха
в една полгодина,
в вечен живот поминаха,
горка ви съдбина!"

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.