Гарванът

Гарванът Автор: Едгар Алън По

„Гарванът“ - илюстрация на Едуард Мане към френския превод на поемата, 1875 г.

В късна нощ - преди години - сам над книгите старинни,
безотраден, вниквах, жаден, в знания незнайни тук; -
скръбен, търсех без сполука мир във тайната наука -
но оборен в сънна скука, чух внезапно бавен звук.

А пурпурните коприни на завесите старинни
пълнеха нощта пустинна с ужаси при всеки звук.
Примълнял до изнемога, в зло предчувствие, в тревога,
аз се ободрявах строго: - "Някой гост дошъл е тук!
Туй е някой гост нечакан, закъснял без покрив тук;
някой гост - и никой друг!"

И дори с внезапна дързост тръгнах към вратата бързо,
като казах: "Извинете! Да! Дочух аз смътен звук; -
но унесен дремех в скука, а тъй слаб и тих бе звука,
че когато се почука, аз не се опомних тук..." -
И отворих, за да видя кой тъй късно чука тук? -
Вън бе мрак - и никой друг!

И в бездънний мрак загледан, трепнех вцепенен и бледен
в странни сънища, що никой смъртен не познава тук.
Но отекна в миг в простора като звук на бог от хора
глух и тъжен зов "Ленора" - от скръбта ми свят отзвук.
То бе моят зов "Ленора" - и на него чух в отзвук
само ек - и никой друг!

Но унесен в мисли скъпи, в стаята едва пристъпих,
чух - и този път по-силно - пак таинствения звук -
"В прозореца непрестанно удря някой клон случайно
и във тази нощ потайна ужаси вселява тук.
О, на тази страшна тайна, знам, причината е тук -
вятърът - и никой друг! "

През завесата пурпурна блъснах прозореца бурно
и през него в миг се втурна с горд полет и рязък звук
гарванът от мойто златно и свещено Безвъзвратно -
и във моята стая пуста, тъкмо над вратата тук -
върху бюста на Палада кръг изви и кацна тук
гарванът - и никой друг!

И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен
бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:
"Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,
гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.
Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?"
Той програкна: "Nevermore!"

Чух, но своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах; -
не намирах - и пак дирех смисъл в този отговор. -
Никой смъртен - уверявам! - не е бивал посещаван
в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;
на вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор
и да грака: "Nevermore!"

Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,
сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.
Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:
"Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор -
както всичко - безвъзвратно! - пак далеч от моя взор!"
Грак отвърна: "Nevermore!"

Този отговор таинствен бе умел, но бе единствен,
сякаш го е чул от клетник, който сам и в разговор
е повтарял в скръб и горест, като припев в черна орис,
орис на беди и горест, на неволи и позор -
с укор спрямо свойта орис на неволя и позор
и той беше: "Nevermore!"

Бях учуден, изненадан, а той все тъй горд и хладен
впил бе - строг и безпощаден - във душа ми огнен взор.
Взех кресло и седнах мрачен. И размислях озадачен
има ли, макар невзрачен, смисъл в този отговор?
Що предсказва, горд и мрачен, той в своя отговор
с туй зловещо "Nevermore!"

И във спомени погълнат, мислех и седях безмълвно
сам пред тоя дух прокълнат от Плутоновия хор.
Ах! - в креслото осветено нявга двама ний блажено
смеехме се оживено тук след весел разговор. -
Но в креслото осветено няма пак, склонила взор,
тя да седне: - "Nevermore!"

В миг... по меките килими сякаш стъпки чух незрими -
сякаш стъпват серафими, пратени от божий хор.
- "То в скръбта ти за Ленора бог на ангелите с хора
миг забрава ти изпраща! - викнах аз с възрадван взор. -
Пий и забрави Ленора! - Спри с надежда в бога взор!"
Грак отвърна: "Nevermore!"
 
"О! - извиках, в страх обземан. - Птица, ил дух на Демон,
ти предсказваш! - О, кажи ми, гост, дошъл от друг простор,
в тоя дом на ад превърнат, дом от ужаса обгърнат,
дето радостта посърна и погасна моят взор,
в Галаад утеха нявга ще ли види моят взор?"
Той предсказа: "Nevermore!"

От надежди изпреварван, викнах аз, готов да вярвам:
"- Предскажи, о древен Гарван - там, зад синия простор,
дето божий Рай сияе, ще ли видя и узная
взетата от бога в Рая в ангелския светъл хор,
що зовът Ленора в Рая ангелите в божий хор?" -
Той отвърна: "Nevermore!"

"Не! - извиках, пламнал в огън. - Този грак е твойто сбогом!
Чуй! Иди си ти отново в черния Плутонов хор!
Не оставай знак за спомен тук от теб, о вероломен!
Остави ме сам бездомен! - Махай се от моя взор!
Чуй! Изтръгвай от сърце ми своя клюн и своя взор!" -
Той програкна: "Nevermore!"

И стои над бюста бледен, тъй зловещо в мен загледан,
сякаш Демон всепобеден впива своя огнен взор.
Бди с тържествена осанка - и над всичко хвърля сянка.
И от тази сянка, скрила и лазури, и простор -
знам - уви! - душата няма - към лазури и простор! -
пак да литне: - "Nevermore!"

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.