Два гълъба
Два гълъба Автор: Димитър Подвързачов |
- Два гълъба – разказва дядо ви Крилов –
- живели дружно, братски, със любов.
- Един за други се тревожели,
- един без друг, речи, не можели.
- Не щеш ли ти, кой знае по каква причина,
- внезапно текнало му на едина
- да литне по света.
- "Влече ме – казва – да отида по чужбина,
- тук мисля, че загивам в пустота
- и простота.
- Ще видя там забележителни неща,
- ще се разсея на простор,
- ще разширя и своя кръгозор!"
- Напразно увещавал го със жар
- отчаяният му другар:
- "Недей отива… Кой знай що те чака…
- Тъй сам-самин… неопитен и млад…"
- Не искал нищичко да чуй смелчака
- и литнал към широкий свят.
- Обаче скоро си изпатил зле –
- рояк беди го връхлетял.
- Тук буря поносила гордите криле,
- там ястреб пък едва не го изял.
- На друго място някой си хлапак
- го шибнал във главата с прашка –
- докато най-подир душата му юнашка
- се свила, и тогаз се върнал пак –
- оскубан, мокър и пребит
- във родний край честит.
- О, вий, които си таите блян
- света да пообиколите
- и столиците знаменити –
- не бързайте със своя план!
- Най-първо тази басня прочетете
- и разберете
- морала, скрит във нея:
- добре е да поскиташ из чужбина,
- дори не само за една година –
- за две, за три, за осем най-добре е,
- но трябва здрава подготовка
- и сигурна екипировка –
- по-просто казано: командировка!
- Източник
- Димитър Подвързачов: Басни на сайта на Znam.bg
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко. |