Декларация за независимост на Гърция
(Η ΔΗΛΩΣΗ ΤΗΣ ΕΛΛΗΝΙΚΗΣ ΑΝΕΞΑΡΤΗΣΙΑΣ)
Докато Матерних и неговите съюзници се намесваха, за да спрат реформите в южна Европа, гърците се надигнаха срещу техните поробители и обявиха своята държава свободна и независима. Това беше източник на дълбоко задоволство за всички либерали на Запад, които изтърпяха толкова много разочарования след откриването на Виенския конгрес. В Гърция беше свикано конституционно събрание, което след като прие временна конституция, издаде следния манифест:
Ние, потомците на мъдрите и благородни народи на древна Гърция, ние, които сме съвременници на просветените и цивилизовани нации в Европа, ние, които виждаме преимуществата, които те ползват под непроницаемата защита на закона, смятаме, че е невъзможно повече да страдаме и търпим със страх и самопрезрение жестокото робство на отоманската сила, под което пъшкахме повече от четири века. Тази сила не слуша разума и не знае друг закон освен нейната собствена воля, като нарежда и разпределя всичко по деспотичен и произволен начин. След толкова дълго робство ние решихме да вземем оръжията и да си отмъстим на тази страшна тирания, несправедлива в самата си същност – безпримерен деспотизъм, който не може да бъде сравнен с никое друго управление.
Войната, която водим срещу Турция не е на някоя фракция или резултат на размирици. Тя няма за цел да донесе полза само на определена част от гръцкия народ; това е национална война, свещена война, война, чиято цел е да възвърне отново правата на индивидуалната свобода, на собствеността и на достойнството – права, на които цивилизованите народи на Европа, нашите съседи се радват днес; права, които жестоката и нечувана тирания на отоманите щеше да ни лиши – и самият спомен, за които те щяха да задушат в сърцата ни.
Тогава, дали сме с по-малко разум от другите народи, така че да останем лишени от тези права? Дали нашата природа е толкова долна, така че да бъдем смятани, като незаслужаващи да им се радваме, осъдени да останем потиснати под вечно робство и подложени, като товарни животни или като прости машини, на абсурдните капризи на един жесток тиранин, който като долен разбойник е дошъл от далечни земи, за да извърши нашествие в нашите граници? Природата е дълбоко гравирала тези права в сърцата на всички хора; закони в хармония с природата са ги направили така свещени, че нито три, нито четири века – нито хиляди, нито милиони векове – могат да ги разрушат. Силата и насилието са били способни да ги ограничат и да ги парализират за година, но силата може да ги възроди в тяхната пълна сила, на която те преди това са се радвали; нито ние сме спрели в Гърция да защитаваме тези права чрез оръжия, когато ни се е отворила такава възможност.
Като изграждаме върху основата на нашите естествени права, и като желаем да се асимилираме с останалите християни в Европа, нашите събратя, ние започнахме война срещу турците, или по-скоро, обединявайки цялата наша изолирана сила, ние сформирахме единна армия, която твърдо е решила да постигне своята цел, да бъдем управлявани от мъдри закони или да бъдем унищожени. Ние вярваме, че не заслужаваме като потомци на великите народи на древна Елада да живеем в едно състояние на робство, което повече подхожда на неразумни животни, отколкото на рационални същества.
Изминаха десет месеца, от както започнахме тази национална война; всесилният Господ ни помогна, и въпреки че не бяха достатъчно подготвени за такова голямо предприятие, нашите оръжия навсякъде бяха победители, преодолявайки силовите пречки, с които се сблъскахме и все още се сблъскваме. Трябва да се борим със ситуация, която е изпълнена с трудности, и ние полагаме всички усилия, за да ги преодолеем. Следователно, не би трябвало да изглежда странно, че не успяхме от самото начало да обявим нашата независимост и да се наредим до всички цивилизовани народи на земята, крачейки редом с тях. Беше невъзможно да се заемем с нашето политическо съществуване преди да сме установили нашата независимост. Вярваме, че тези причини могат да оправдаят в очите на нациите, нашето закъснение, както и да се утешим за анархията, в която се намираме …
Епидаурус, 1 януари /12 януари 1822 година, Първата година на нашата независимост