Декларация за независимост на Чехо-Словакия

Декларация за Независимостта на Чехо-Словашкия Народ от Нейното Временно Правителство: 18 октомври MDCCCCXVIII
(Prohlášení nezávislosti československého národa zatímní vládou československou: osmnáctého října MDCCCCXVIII)
(превод)[1]

В този тежък момент, когато представителите на Хохенцолерн предлагат мир, за да спрат победоносното настъпление на Съюзническите армии и да осуетят разпадането на Австро-Унгария и Турция, и когато Хабсбургите обещават федерализацията на империята и автономия на неудовлетворените националности, които са под тяхно управление, ние, Чехо-Словашкият Национален съвет, признат от Съюзническите и от Американското правителство като временното правителство на Чехо-Словашката държава и нация, в пълно съгласие с декларацията на чешките депутати, изготвена в Прага на 6 януари 1918 година, и осъзнавайки, че федерацията, и още повече, автономията, не означават нищо при управлението на династията на Хабсбургите, изготви и обяви тази наша декларация за независимост.

Правим това, защото вярваме, че никой народ не би трябвало да бъде принуждаван да живее под суверенитет, който той не признава, и поради нашето твърдо убеждение, че нашата нация не може да се развива в една фалшива федерация на Хабсбургите, която само е една нова форма на денационализирано подтисничество, което изстрадахме през последните триста години. Смятаме, че свободата е първата предпоставка за федерация, и вярваме, че свободните нации на централна и източна Европа могат спокойно да се федерират, ако сметнат това за необходимо.

Ние правим тази декларация въз основата на нашето историческо и естествено право. От седми век ние сме били независима държава: и в 1526 година, като независима държава, която се състоеше от Бохемия, Моравия и Силезия, ние се присъединихме към Австрия и Унгария в отбранителен съюз срещу турската опасност. Ние никога не сме доброволно отказали от нашите права като независима държава в тази конфедерация. Хабсбургите нарушиха договора с нашата нация като незаконно незачетоха правата ни и не спазиха разпоредбите на конституцията на нашата държава, която те се бяха клели да изпълняват. Следователно от сега нататък ние отказваме да бъдем част от Австро-Унгария под каквато и да е форма.

Ние предявяваме правото на Бохемия да бъде отново съединена с нейния събрат Словакия, някога част от нашата национална държава, по-късно откъсната от нашата национална територия и преди петдесет години инкорпорирана в Унгарската държава на маджарите, които чрез нечуваното насилие и безмилостно подтисничество на подвластните им раси са изгубили всякакво морално и човешко право да управляват други, освен себе си.

Светът познава историята на нашата борба срещу подтисничеството на Хабсбургите, която се усили и стана систематична след Австро-Унгарския дуалистичен компромис от 1867 година. Този дуализъм е само безсрамна организация на груба сила и на експлоатация на мнозинството от малцинството; това е политическа конспирация на германците и унгарците срещу нашите, както и срещу другите славянски и латински нации на монархията. Светът познава историята на нашите претенции, които самите Хабсбурги не смеят да отрекат. Франц Йозеф по най-тържествен начин многократно призна суверенните права на нашата нация. Немците и унгарците се противопоставиха на това признаване; и Австро-Унгария, прекланяйки се пред пан-германците, стана колония на Германия, и като неин преден пост на Изток, провокира последния балкански конфликт, както и сегашната световна война, която беше започната от самите Хабсбурги без съгласието на представителите на народите.

Ние не можем и няма да продължим да живеем под управлението, пряко или непряко, на насилниците на Белгия, Франция и Сърбия, и на бъдещите убийци на Русия и Румъния, убийците на десетки хиляди наши граждани и войници, и съучастниците в безбройни нечувани хуманитарни престъпления, които бяха извършени в тази война от двете дегенерирали и безотговорни династии. Ние няма да останем част от една държава, която няма оправдание за своето съществуване, и която отказвайки да приеме основните принципи на модерната световна организация, остава една изкуствена и неморална политическа структура, пречеща на всяка движение към демократичен и социален прогрес. Хабсбургската династия, обременена с огромно наследство от грешки и престъпления, е постоянна заплаха за мира в света, и ние смятаме, че е наш дълг съм човечността и цивилизацията да спомогнем за нейното падане и премахване.

Ние отхвърляме твърдението, изпълнено със светотатство, че властта на династиите Хабсбург и Хохенцолерн е с божествен произход. Ние отказваме да признаем божественото право на кралете. Нашата нация избра Хабсбургите на трона на Бохемия по нейна собствена воля и със същото право ще ги свали. Ние следователно обявяваме династията на Хабсбургите незаслужаваща да бъде водач на нашата нация и отхвърляме всички нейни претенции да властват в чехо-словашката земя, като ние тук и сега обявяваме, че ще бъдем един свободен и независим народ и нация.

Ние приемаме и ще се придържаме към идеалите на модерната демокрация, тъй като те са били вековните идеали на нашата нация. Ние приемаме американските принципи, както са изложени от президента Уилсон: принципите на освободеното човечество, на действителното равенство на народите, и на управленията, чиято справедлива власт произтича от съгласието на управляваните. Ние, нацията на Комениус, не можем да не приемем тези принципи, които са изразени в Американската Декларация за независимост, принципите на Линколн, и на Декларацията за правата на човека и гражданина. За тези принципи нашата нация проля кръвта си преди петстотин години в паметните хусиски войни, за тези същите принципи, до нейните съюзници в Русия, Италия и Франция, нашата нация пролива своята кръв днес.

Ние само ще очертаем главните принципи на конституцията на Чехо-Словашката нация; Окончателното решение по отношение на самата конституция ще се вземе от законно избраните представители на освободения и обединен народ.

Чехо-Словашката държава ще бъде република. В нейния постоянен стремеж към прогрес тя ще гарантира пълна свобода на съвестта, религията и науката, литературата и изкуството, словото, печата и правото на сдружаване и на петиции. Църквата ще бъде отделена от държавата. Нашата демокрация ще почива върху всеобщо избирателно право, жените ще бъдат политически, социално и културно равнопоставени с мъжете. Правата на малцинствата ще бъдат защитени чрез пропорционално представителство, националните малцинства ще се ползват с равни права. Управлението ще бъде в парламентарна форма и ще признае принципите на инициатива и на референдум. Постоянната армия ще бъде заменена с милиция.

Чехо-Словашката нация ще извърши дълбоки и всеобхватни социални и икономически реформи; Големите поземлени владения ще бъдат предоставени на местните жители, благородническите титли ще бъдат премахнати. Нашата нация ще поеме полагащата ѝ се част от предшестващия войната австро-унгарски дълг, като дълговете от тази война ние ще оставим на онези, които са ги натрупали.

В своята външна политика Чехо-Словашката нация ще поеме своята част от отговорността в реорганизацията на Източна Европа. Тя приема изцяло демократичните и социални принципи на национализма и ще се придържа към принципа, че всички договори и пактове трябва да бъдат сключвани по открит и честен начин и без тайна дипломация.

Демокрацията е победила теократичната автокрация. Милитаризмът е победен – демокрацията е победителка – върху основата на демокрацията човечеството ще бъде реорганизирано. Силите на мрака са послужили за победата на светлината. Дълго лелеяният век на човечността е в зората си.

Ние вярваме в демокрацията, ние вярваме в свободата и завинаги в свободата.

Съставено в Париж на 18 ден на октомври 1918 година.

Професор Томаш Г. Масарик, министър председател и министър на финансите

Генерал доктор Милан Р. Стефаник, министър на националната отбрана

Доктор Едуард Бенеш, министър на външните и вътрешните работи

  1. Declaration of Independence of the Czechslovak Nation By Its Provisional Government, New York, October Eighteenth MDCCCCXVIII