Декларация за създаване на държавата Израел
Земята на Израел беше родното място на еврейския народ. Тук беше създадена духовната, религиозна и политическа идентичност на евреите. Тук те за първи път основаха държава, създадоха културни ценности от национално и универсално значение и предоставиха на света вечната Книга на Книгите.
След като бяха насилствено прогонени от тяхната земя, евреите запазиха вярата си в нея и никога не спряха да се молят и да се надяват, че някога ще се върнат, както и че ще възстановят върху нея своята политическа свобода.
Подтиквани от тази историческа и традиционна привързаност, евреите се стремяха във всяко следващо поколение да се установят отново в древната си родина. В последните десетилетия те масово се завръщаха. Пионери и защитници, те превърнаха пустините в градини, възстановиха еврейския език, построиха села и градове и създадоха благоденстваща общност, която контролира своята икономика и култура, обича мира, но знае как да се защитава, която донесе благословията на прогреса за всички жители на страната и която се стреми да стане независима нация.
През 5657 (1887) година по искане на духовния баща на Еврейската държава Теодор Херцъл беше свикан Първият Циониски конгрес, който обяви правото на еврейския народ на национално възраждане в неговата собствена страна.
Това право беше признато в Декларацията Балфур от 2 септември 1917 година и потвърдена в мандата на Лигата на Нациите (Обществото на народите), който в частност предостави международна санкция на историческата връзка между Еврейския народ и Ерец-Израел, както и правото на Еврейския народ да построи отново своя национален дом.
Катастрофата, която наскоро сполетя Еврейския народ – избиването на милиони евреи в Европа – беше друга ясна демонстрация за спешността да се разреши проблема на липса на родина и дом чрез основаването отново в Ерец-Израел на Еврейската държава, която ще отвори широко вратите си за всеки евреин и ще предостави на Еврейския народ статута на пълноправен член на обществото от нации.
Оцелелите от нацисткия Холокост в Европа, както и евреи от други части на света продължаваха да мигрират към Ерц Израел, без да имат страх от трудности, ограничения и опасности и никога те не спираха да отстояват тяхното право на живот на достойнство, свобода и честен труд в техния национален дом.
По време на Втората световна война Еврейската общност на тази страна допринесе своя дял в борбата за свобода и миролюбивите нации срещу силите на нациското зло и чрез кръвта на своите войници и военните усилия спечели правото да се смята всред народите, които основаха Обединените нации.
На 29 ноември 1947 година Общото събрание на Обединените нации прие резолюция, която призова за създаването на Еврейска държава в Ерец-Израел; Общото събрание изиска жителите на Ерец-Израел да предприемат такива стъпки, които бяха необходими, от тяхна страна за прилагането на резолюцията. Това признаване от страна на Обединените нации на това право на Еврейския народ да основе своя държава е неотменимо.
Това право е естественото право на Еврейския народ да бъде господар на своята собствена съдба, както всички други нации, в негова суверенна държава.
Ние, членовете на Народния съвет, представители на Еврейската общност на Ерец-Израел и на циониското движение, сме се събрали в деня на прекратяването на Британския мандат над Ерец-Израел и по силата на нашето естествено и историческо право и по силата на резолюцията на Общото събрание на ООН, декларираме създаването на държавата Израел в Ерец-Израел, която ще бъде известна като държава Израел.
Обявяваме, че от момента на прекратяването на мандата тази нощ, вечерта на Шабат, 6 ияр, 5708 (15 май 1948 година) до създаването на избираеми, редовни органи на държавата в съответствие с Конституцията, която ще бъде приета от избрано Учредително събрание не по-късно от 1 октомври 1948 година, Народният съвет ще действа като Временен Държавен съвет и неговият изпълнителен орган, Народната администрация, ще бъде Временното правителства на Еврейската държава, която ще се нарича Израел.
Държавата Израел ще бъде отворена за имиграция на евреи и за подслон на бежанци; тя ще подпомага развитието за полза на нейните жители; тя ще се основава на свободата, справедливостта и мира, както са си ги представяли пророците на Израел; тя ще осигури пълно равенство на социалните и политическите права за всички жители независимо от тяхната религия, раса или пол; тя ще гарантира свободата на религията, съвестта, езика, образованието и културата; тя ще пази Светите места на всички религии; и тя ще бъде вярна на принципите на Хартата на Организацията на обединените нации.
Държавата Израел е готова да си сътрудничи с агенциите и представителите на Обединените нации при прилагането на резолюцията на Общото събрание от 29 ноември 1947 година и ще предприеме стъпки, за да осъществи икономическия съюз на целия Ерец-Израел.
Обръщаме се към Обединените нации да подпомогнат еврейския народ при изграждане на неговата държава и да приемат държавата Израел в обществото на нациите.
Призоваваме в разгара на яростната атака, предприета срещу нас от месеци, арабските жители на държавата Израел да съхранят мира и да участват в изграждането на държавата Израел на основата на равно гражданство и съответно представителство във всички временни и постоянни институции.
Протягаме ръка до всички съседни държави и техните народи и предлагаме мир и добросъседски отношения и се обръщаме към тях да установят връзки на сътрудничество и взаимопомощ със суверенния еврейски народ, който се е установил в неговата собствена земя. Държавата Израел е подготвена да даде своя дял в общото усилие за напредъка на целия Среден изток.
Призоваваме евреите от диаспората да се обединят около евреите на Ерец-Израел в задачите на имиграция и изграждане и да стоят до тях в тяхната велика борба за осъществяване на вековната мечта – спасението на Израел.
Влагайки нашето доверие в Скалата на Израел, поставяме подписите си на тази прокламация в тази сесия на Временния Държавен съвет върху земята на родината, в град Тел Авив, във вечерта на Шабата, 5 ден на ияр , 5708 (14 май 1948 година).