Ден на правото ни на здраве и чиста околна среда

Граждански и неправителствени организации^[1] от България обявиха 31 октомври за Ден на правото ни на здраве и чиста околна среда.
На този ден преди година десетки екомислещи граждани от цялата страна организираха протестен митинг срещу политиката на Министерство на околната среда и водите на тема „Три години корупция, конфликт на интереси и пропиляване на евросредства в екологичната администрация”^[2]. С официални ноти до премиера те поискаха оставките на Нона Караджова, Евдокия Манева, Ивелина Василева, Ваня Григорова, Малина Крумова, Галина Симеонова, Климентина Денева и всички служители на министерството – виновни за реализацията на частни и общински проекти, с които пряко се вреди на природата и на човешкото здраве. Част от тях все още са в министерството и продължават да разпределят евросредства за вредни проекти.
През 2013 г. протестът ще се проведе пред МОСВ и Министерство на здравеопазването, като основната му цел ще е въвеждането на законов регламент за отстояния на опасни производства от жилищни сгради. Гражданските организации инициираха национална гражданска инициатива за промяна на сегашните наредби на МОСВ и МЗ, която е подкрепена от лекари, еколози и експерти в областта на околната среда и общественото здраве.

Исканията на гражданите

Национална гражданска инициатива на неправителствените организации и граждански структури цели въвеждане на регламент на задължителни здравни изисквания, на ясни и конкретни критерии за Районните здравни инспекции относно задълженията им по чл.18 и чл.19 от Наредба № 36 от 29 юли 2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол, на Закона за здравето, на Закона за опазване на околната среда и свързаните с него поднормативни актове, както и повишаване на качеството на живот в България чрез създаване на условия за здрава селищна среда. В действителност, въпросите, свързани с оценка на здравния риск и спазване на здравните изисквания към устройството на урбанизирните територии са тясно свързани и са императивна част от процедурите по Закона за опазване на околната среда и подзаконовите нормативни актове, касаещи извършването на екологична оценка (ЕО) на планове и програми^[3] и оценка на въздействието върху околната среда(ОВОС)^[4] на инвестиционни предложения.
Съгласно изискванията на Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми и Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда в съответните доклади се съдържат раздели, разглеждащи възможния здравен риск при осъществяване на плановете, програмите и инвестиционните предложения, за които се отнасят. В тази връзка с последната редакция на Наредба № 36 /ДВ. бр.38 от 17 Май 2011 г./, конкретно с въвеждането на чл.16а, чл. 16б и чл.16в и с измененията на чл.17, чл.18 и чл.19 се регламентира задължението на органите на държавния здравен контрол да извършват оценка на съответствието със здравните изисквания на инвестиционни проекти и проектни разработки по искане на физически или юридически лица, да участват в процедурите и вземането на решение по екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда и да съгласуват устройствени схеми, общи и подробни устройствени планове.
Цитираните нови и изменени членове на Наредбата препращат към приложение № 4 и приложение № 5, съгласно, които органите на държавния здравен контрол трябва да изготвят писмени заключения по инвестиционни проекти и проектни разработки. Нито в текстовете на Наредба № 36, обаче, нито в приложенията, са посочени конкретни указания за здравни изисквания и прагове или критерии, на които трябва да отговарят съответните инвестиционни проекти и проектни разработки.
Не са разработени и допълнителни указания от страна на Министерството на здравеопазването към районните здравни инспекции във връзка с вменените им задължения.
По тази причина е налице противоречива практика по отношение на издаването на здравни заключения от страна на РЗИ по идентични по своя характер инвестиционни проекти и проектни разработки. Най-смущаващото, обаче, е, че липсата на регламентирани ясни прагове или критерии за здравни изисквания създава сериозен риск за увреждане здравето на хора в районите, в които се реализират тези инвестиционни проекти и проектни разработки.
Единствените прагове или критерии с посочване на конкретни хигиенно-защитни зони, бяха регламентирани в Наредба 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, която обаче беше отменена с изменението и допълнението на Наредба 36 /ДВ. бр.38 от 17 Май 2011 г./. С нейната автоматична отмяна, без реално широко обществено обсъждане и консултации между заинтересуваните ведомства, автоматично отпаднаха и тези единствени регламентирани критерии за здравни изисквания, свързани с отстоянието на обектите по различните видове производствени дейности предвид степента на въздействие върху околната среда, с оглед на които органите за държавен здравен контрол даваха мотивирани здравни заключения за конкретните инвестиционни проекти.
Наред с това с автоматичната и немотивирана отмяна на Наредба 7 за хигиенните изисквания за здрава селищна среда отпадна нормативното изискване и за задължителна преценка на здравния риск при изграждането на инсталации и заводи за опасни производства като хлор, арсен, амоняк, горивни шисти и т.н.
Тези производства не са включени в Приложение № 1 от Закона за опазване на околната среда /посл. Изм. от 24.04.2012 г./, тоест те не подлежат на задължителна ОВОС, а само на преценка за провеждане на процедура по ОВОС, която се извършва в условията на оперативна самостоятелност от РИОСВ.
По данни на Националния център по обществено здраве и анализи, в България се увеличават случаите на злокачествени заболявания. През 2011 г. броят на болните е 264 739 души, в т.ч. новооткрити 32 969 души. Като основна причина за онкологичните заболявания Световната здравна организация определя концентрацията във въздуха на токсични вещества /тежки метали, летливи органични съединения, ароматни въглеводороди и т.н./. Проучване на СЗО сочи също, че годишно 2,4 милиона души умират преждевременно вследствие на излагане на фини прахови частици.
Не по-малък е проблемът и с алергичните и респираторните заболявания, които също са вследствие на лошата селищна среда. На Министерство на здравеопазването са данните, че близо 60 % от децата в България страдат от дихателни заболявания.
В тази връзка гражданските и неправителствените организации считат, че извършваният от органите за държавен здравен контрол скрининг върху инвестиционните проекти и проектните предложения е част от програмата за превенция на тези заболявания.
Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, чл.6, изрично посочва задължението на държавите-членки да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че органите, които биха имали отношение към проекта поради конкретните си задължения в областта на опазването на околната среда, имат възможност да дадат своето мнение относно информацията, предоставена от възложителя, както и относно искането за разрешение за осъществяване на проекта. За тази цел държавите-членки предвиждат подробни указания във връзка с осъществяването на консултациите.
С измененията на Директивата се предвижда към тези органи да бъдат включени и местните органи на територията, на която се изпълнява проектът, ако тези органи и компетентният орган или органи са различни субекти. За тях също трябва да има ясен регламент за отстояния на опасни производства от жилищни сгради.
Възстановяването в правния мир и императивния регламент на хигиенно-защитни зони за видовете производства е в унисон и на Директива 96/82 на Съвета от 9 декември 1996 година относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, чието съображение 22 има следния текст: „[…] за да се осигури по-голяма защита на жилищни райони, значително използвани обществени места и райони от особен природен интерес или с по-голяма чувствителност, необходимо е политиките за използването на земята и/или останалите съответни политики, прилагани в държавите членки, да отчитат нуждата от спазване в дългосрочен план на подходяща дистанция между такива райони и предприятия, представляващи такива опасности, а когато става дума за изградени вече предприятия, да се вземат предвид допълнителни технически мерки така, че рискът за хората да не нараства“.
Въвеждането на по-ясни и по-конкретни критерии за определяне на разположението на депа за отпадъци по отношение на местните жилищни сгради, училища или здравни заведения, с цел да се осигурят по-надеждни гаранции срещу потенциалните рискове за здравето на човека и околната среда се препоръчва в Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2012 г. относно въпросите, повдигнати от вносители на петиции, във връзка с прилагането в държавите-членки на Европейския съюз на Директивата за управление на отпадъците и на свързаните с нея директиви (2011/2038(INI)).
Предлагането от гражданските и неправителствените организации допълнение е в съответствие и с целите на Проекта на Стратегическа рамка на политиката на здравеопазването за подобряване здравето на нацията през периода 2014 – 2020 г., изготвен от МЗ, по-конкретно за подобряване на показателите за качество на живот по отношение на заболеваемост от болести, предавани чрез водата или предизвикани от контаминирани с вредни агенти храни и на относителен дял на хората, живеещи в зони с увреждащи здравето замърсители на екологичната среда.
Въвеждането на ясни прагове и критерии за изготвяне на здравни заключения по инвестиционни проекти и проектни разработки с възможно въздействие върху здравето на хората ще окаже и положителен икономически ефект за самите инвеститори, потребителите и държавата. В момента инвеститорите получават безпроблемно разрешения за реализация на инвестиционни проекти, дори и за опасни производства, тъй като липсва конкретна методика и регламентирани здравни изисквания, по които органите на държавния здравен контрол да извършват превантивни измервания на здравния риск. Този здравен риск се установява впоследствие – когато започне реалното замърсяване на въздуха, почвата, водата, респективно, когато има реални щети върху здравето на хората. От това губят всички – и самите инвеститори, и хората, и държавата.

Източници

1. сдружение "ДЕН", Коалиция за устойчиво развитие, Граждански инициативен комитет - с. Баня, Граждански инициативен комитет - гр. Ямбол, Граждански инициативен комитет - Самоков, сдружение "За един по-добър живот", сдружение "Хармония"
2. сдружение "ДЕН"
3. Министерство на околната среда и водите
4. Министерство на околната среда и водите