Джайлана рано ранила

Джайляна рану, мамо, ранила
рану на лозе, мамо, да иде,
лозету да си, мамо, йобиде.
Дуде си повет, мамо, прерипне,
рипна падарче, мамо, фана я.
Джайляна почна, мамо, да плаче:
Пусни ма, аго Ракип, пусни ма,
чи ми я майка, аго, мащеха!
Мълчи ми, Джайлян, море, не плачи,
я ша та хитру, Джайлян, науча,
ка да си кажеш, Джайлян, на майка:
“Гердан ми са, мамо, разкъца,
цял ден съм, мамо, збирала
и утра ш’ида да збирам.”

Източник

• Слушана от Милике Садъкова от село Крибул.
• Записал: Петър Селяшки.
• Сп. Родопи, кн. 1, 1967, с. 36.

Това произведение представлява фолклорна творба и като такава e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за авторското право и сродните му права на Република България.