Джордж Патън: Реч пред 3-та американска армия

Реч пред 3-та американска армия
Автор: Джордж Патън
Речта е произнесена пред подразделенията на Трета американска армия през пролетта на 1944 г., по време на подготовката за десанта в Нормандия. Ген. Патън е държал много пъти това слово в различни варианти, но никога от написани бележки. Следната версия е цитирана от книгата на Джордж Форти "Войските на Джордж Патън".


Искам от вас да запомните, че никое копеле не печели война като загине за страната си. Човек може да направи това като накара друго копеле да загине за своята. Всичко, което сте чули за това, че Америка не иска да се сражава, че иска да остане извън тази война, са пълни глупости. Американците обичат да се бият. Всеки истински американец обича битките. Когато сте били деца, всички вие сте се възхищавали на стрелеца-шампион, на най-бързия спринтьор, на играчите от голямата лига и на най-добрите боксьори. Американците обичат победителите и не толерират губещите. Американците винаги играят за победа. За мен не значи нищо човекът, който е изгубил и се е усмихнал. Ето защо американците никога не са губили война и няма да я изгубят. Самата мисъл за загуба е омразна за американците.


Армията е отбор. Тя живее, храни се, спи и се бие като отбор. Въпросът за индивидуалността е пълна глупост. Копелетата, които пишат за това в "Сатърдей поуст" не знаят нищо за истинската битка. Ние имаме най-добрата храна и оборудване, най-добрия дух и най-добрите хора по света. Жал ми е за горките копелета, срещу които ще се бием. Ние не само ще убием тези копелета, но и ще извадим проклетите им черва и ще ги използваме, за да смажем веригите на танковете си. Ще избием въшливите германски копелета до крак.


Някои от вас сигурно се чудят дали ще се справят на бойното поле. Не се тревожете за това. Мога да ви уверя, че всички вие ще изпълните дълга си. Нацистите са врагът. Избийте ги. Пролейте кръвта им. Застреляйте ги в корема. И когато сложите ръка върху лигавото нещо, което допреди миг е било лицето на най-добрия ви приятел, тогава ще знаете какво да направите.


Не искам да чувам думите, че ние държим позициите си. Ние постоянно напредваме и не искаме да държим нищо друго, освен врага. Ще го държим здраво за носа и ще го побъркваме през цялото време. Ще минем през него без никакви проблеми.


Когато се върнете вкъщи, трябва да можете да кажете нещо. След 30 години, когато седите край камината и държите внучето си на коленете, а то ви попита: "Ти какво прави през Втората световна война?", вие няма да го преместите на другото коляно, да се изкашляте и да кажете: "Ами…, ринах тор в Луизиана."


Не аз трябваше да командвам тази армия. Дори не трябваше да съм в Англия. Нека първите копелета, които ще разберат това, бъдат проклетите германци. Искам да ни видят и да извикат: "Това пак е проклетата Трета армия и онзи кучи син Патън!"


Добре, кучи синове, знаете как се чувствам. Ще бъда горд да ръководя вас, чудесни момчета във всяка битка по всяко време. Това е всичко.


Източник
  • "Патън за лидерството", Алън Акселрод, изд. "Класика Стил", София, 2002, превод Антония Колева
Цитирано от: Forty, George. The Armies of George S. Patton. London: Arms and Armour Press, 1996


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.