Договор на цар Михаил Асен с дубровчаните от юни 1253 година

Договор на цар Михаил Асен с дубровчаните от юни 1253 година[1] Автор: неизвестен

В името на Господа Бога наш Исуса Христа. В годината на воплощението на Господа наш Исуса Христа 1253, месец юни, в деня на свети Вита, индикт единадесети, за да съществува чисто приятелство и делото на чистата любов, както е било изпърво между светото и преславно царство на цялата българска и гръцка земя на Ивана Асеня и между общината на славния наш град Дубровник, както са живели в правда, любов и в истина, още повече да расте и плод да даде, както ти, светият и верен в Христа Бога цар самодържец на цялата българска земя господин Михаил Асен, роден от благоверни и свети царе, отдавна желаеше това. Аз, Марсили Георги, по повеля на славния венециански дож, княз на град Дубровник, и всички съдии и съветници, цялата община на преславния наш град Дубровник, малки и големи, верни приятели на твоето свето царство, като желаехме отдавна да имаме любов с царството ти, кълнем се в Бога и в светото Евангелие божие, и в светата Дева Мария, Негова майка, и в честния животворен кръст, и в светите апостоли Петър и Павел, и в блажените четирима евангелисти Марко, Матей, Лука и Йоан, и в светите мъченици на Господа Власий, Лаврентий, Петър и Андрей, наши светители, и във всички светии, които са угодили на Господа Бога, и се обещаваме пред твоето велико свето царство да държим против злотворството на неверния крал Урош и срещу неговия брат и рода му, и против всички, които живеят в неговата земя, и против онези, които биха имали в тяхната земя някакво владение, ако бъдат неверници и неприятели на твоето свето царство, така също да бъдат неверници и неприятели на нашия град Дубровник. Ако ли някой от гореказаните или всички се обърнат към твоето свето царство и преславното ти царство ги приеме за приятели, то и ние да ги имаме за приятели. Ако ли Урош или някой от гореказаните от неговия род бъде враг на нашия град Дубровник, да бъде враг на твоето свето царство. Ако ли някой от гореказаните бъде приятел на града Дубровник, твоето високо царство да го има за приятел. И ако Бог помогне на твоето свето царство да изпъди твоя и нашия враг Урош от сръбските земи, и брат му Владислав и техния род или други властелини, и се обърнат към града Дубровник, ние да ни ги приемаме, нито тяхното слово, но да им вредим, доколкото можем. И светото ти царство да не сключва без нас мир с Урош, и нас да не ни оставя без да сключим и ние мир с него, и още повече да бъдем с твоето свето царство против Урош, твоя и нашия враг, и против целия негов род, и против онзи, който би бил после на неговия престол, и заедно война и мир да имаме с тях през живота на твоето свето царство и нашия. На светото твое царство ще дадем помощ според нашата мощ по крайбрежието, по море и по суша, и ако Бог помогне на твоето свето царство и завземеш Рашката земя с всичките и предели, и нам Бог помогне да завземем всички градове и крепости, които са крайбрежни и подчинени н рашкия престол, да ги предадем на светото твое царство, с добра вяра, без загуби, или на онзи човек, който би бил изпратен от твоето свето царство, според нашата мощ. Когато ние узнаем, че твоето свето царство е навлязло в сръбска земя, то ние де се приготвим най-много в продължение на две седмици, след като чуем, с цялата наша сила и мощ, и да се отправим по море против крайбрежните градове и земи с онези люде, които се намират по това време в града Дубровник, като оставим, обаче, толкова люде, колкото да могат да пазят дубровнишкия град. И ако Урош или неговият брат Владислав или някой друг от неговия род или властелин би пожелал да ни увреди или би ни увредил, то твоето свето царство да ни помага според своята мощ против тях, и да им вредиш. Людете и търговците от светото ти царство и от севастократора, зет на светото ти царство, и имуществото им, ако дойдат в нашия град Дубровник, да бъдат пазени и закриляни в Дубровник и в неговите предели, подобно на самите дубровничани, и да стоят в Дубровник по своя воля и да направят свое тържище, като продават и купуват, без всякакъв данък и без всякаква щета, и да не им се взима никакъв данък, нито на врати, нито на мост, нито на брод, нито на път, а да си купуват всякаква стока, каквато им е потребна: злато, сребро, одежди и златни тъкани, или що друго им трябва, освен пшеница, която не бива да се изнася извън града Дубровник без повеля на княза, който по това време би бил в дубровнишкото княжество. Така също и людете и търговците на преславния град Дубровник, които идват в земята на светото ти царство и в земята на зетя на светото ти царство севастократор Петър, да купуват и продават свободно в казаните земи без щета всякаква стока по своя воля, и да не им се взема мито или някакъв данък, нито в града, нито на събор, нито в села на търговци, нито на мостове, нито на реки, нито на пътища, но да бъдат свободни на всяко място, и да пребивават и ходят по своя воля, и да се връщат и да бъдат пазени и закриляни техните личности и тяхното имущество. Ако пък се случи смърт на някой човек, или търговец от твоето свето царство, или човек или търговец на височайшия севастократор Петър в дубровнишкото княжество, или със завещание или без завещание, и да бъде без дружина, разпореждаме да бъде описано цялото имущество на този покойник, и когато твоето свето царство изпрати свое писмо за него, да го дадем, и от имуществото на този покойник да не се изгуби нищо от нас. Така също, ако на дубровнишки люде и търговци се случи смърт, или със завещание или без завещание, в земите на твоето свето царство и в земите на високия севастократор господин Петър, а не биха имали дружина, имуществото на този покойник да бъде запазено от твоето свето царство и да се предаде на оногова, който би бил изпратен за имуществото на горепосочения покойник с писмо от господина дубровнишкия княз. А ако людете на твоето свето царство или на Петър, височайшия севастократор, имат да предявяват някакъв правен иск срещу човек от дубровнишкото княжество, ние се задължаваме да извършим съдебно правораздаване за него без каквито и да е съдебни разходи и без какъвто и да е данък, според нашия закон. Така също да има справедливост за нашите люде в земите на твоето свето царство и на севастократора Петър според закона на вашето свето царство и на височайшия севастократор Петър без какъвто и да е данък и без съдебни разноски. Никакво поръчителство да няма между твоето свето царство и нас, докато не се отсъди по справедливост. И ако Бог помогне на светото ти царство и завладее сръбската земя, ние да си имаме онзи стария закон с тях, който е имал градът Дубровник, и да стоим с всички сръбски и крайморски земи и градове според онези закони, които сме имали с тях преди петнадесет години, които са изминали досега. И ако Бог помогне на твоето свето царство и станеш господар на цялата сръбска земя, някои зли люде да не създават неприязън между светото ти царство и нашия град, но любовта всякога от добро на по-добро да расте. Земите и селата и владенията от земята и по суша от селата и владенията от земята и по суша от селата от селата и владенията от онези земи и онези села и владения, които Господ Бог ще помогне бързо да бъдат завладяни от твоето величество, искаме да ги отбележим. Гореказаните дядови наши земи и села и владения начеват от църквата на свети Георгия срещу стария град Епидавър, после отиват до църквата на свети Петра, а от църквата на свети Петра отиват до църквата на свети Пократа, а от църквата на свети Пократа държат горе връх Белома, и слизат до водениците, а от водениците държат горе и отиват към мелниците, дори до Влашица, а от Влашица като държат височините, които са над Шумет, и отиват до извора, а от онази страна на извора като държат височините, които са над реката, и стигат дори до височините, които са над Корила, и от Корила държат височините, които са над Затон и над Полица и над Орешец, и стигат до църквата на света Текла; всички казани земи и села и владения, които от върха от всички казани височини слизат до морето, всички са наша дядовина. А онзи закон, който съществува относно митото за солта между сръбския крал и града Дубровник, да го поддържа и светото твое царство, а именно, половината от печалбата от всичката сол, която се продава на рашките люде, да има твоето свето царство, а другата половина да има дубровнишката община, както бе в стария закон. И светото ти царство да държи за нас стария закон, а именно от река Дрин до Неретва митото за солта да не се взема на друго място, освен в Дубровник. И ако Бог помогне на твоето свето царство да завладее всички крайбрежни градове, нашата светла майка, Църквата, майката на всички наши църкви, да владее онова, което е владеела по всичките градове или по суша, или епископии, или манастири, или църкви, или попове, или някаква друга правдина, която е имала от стари времена – да ги има свободно, както е писано в старите книги с правдини. А ние, цялата община на нашия град Дубровник, малки и големи, да сме задължени да правим да се заклеват всички князе, които с времето ще бъдат в Дубровник по волята на славния венециански дож, да държат това обещание през време на своето князуване, когато се кълнат за дубровнишкото княжество. И ако ние престъпим тази клетва и това обещание, да ни съди Бог и тази клетва както на този свят, така и на онзи, и ние и нашите деца да имаме запрета и гняв от високия римски папа навеки и всичко писано по-горе да имаме и искаме да държим, като пазим клетвата и почитта на и службата, които сме задължени да оказваме на господина дожа на венецианската община, докато съществува светото твое царство и ние. Това обещание и това писание, за да получи по-голяма потвърждение, е подпечатано с печата на общината и на славния Марсилий Георги, княза на нашия град Дубровник.

А тези са имената на онези лица, които са се клели да бъде това обещание твърдо и крепко: първом славният властелин господин Марсилий Георги, княз дубровнишки. Съдиите: Бубана Петровик, Доброна Ломпридик, Фоко Слабик, Матея Болачик, Паскали Крусик. Съветници от малкия съвет: Якоб Негомирик, Доброслав Раненик, Волкас Иваник, Петър Матевовик, Маргарит Стиливик, Григор Петроник. От намаления съвет: Грубеша Гудулик, Михаил Пеженик, Тодор Будачик, Коленда Чрънешик, Андрея Волкевик, Чръне Витоник. Общински съветници: Димитри Менчетик, Палма Пикураревик, Коленда Ломпиновик. Общински застъпници: Гоислав Крусик, Петър Жуна Богданик, Жун Раненик. Ощински застъпници: Никола Пиченежк, Петър Сретич. Онези, които държат имуществото на света Богородица: Паска Градик, Вали Проклечик. Съветници от големия съвет: Връсайко Проданчик, Марин Чимик, Барби Кусик, Петър Мангеровик, Марин Хобужик, Русин Петровик, Алекси Чреноловик, Михаил Ктунчик, Вита Доброславик, Менчага Ломприк, Вита Геталдик, Михаил Бинчулик, Геваси Бочинчик, Филип Моврешик, Михаил Маинеревик, Петър Гангулик, Богдан Пежиновик, Петър Крусик, Русин Белчик, Матия Донатевик, Марин Пикураревик, Климент Мернух, Васили Прибавик, Марин Бинчулик, Петрона Бундик, Пругъл Донатевик, Мартин Сачибабик, Андрея Чревик, Пругл Михоилик, Петър Карнизик, Петър Мачиневик, Паска Чипоник, Палма Гачик, Марин Вилан, Власи Нариклик, Петрона Добровик, Дамян Боченчик, Жун Чревик, Жун Зръзовик, Власи Чанкиник, Петър Чаканик, Пологрин Визолик, Андрея Поборик, Андрея Гоиславик, Жун Болеславик, Вита Барборик, Матев Верестовик, Матия Растик, Филип Пичинежък, Жун Пикураревик, Михаил Розиновик, Павел от кнеза Маижалека, Андрея Бенешик, Никулица Мартинужик, Сосен Вита от Чрънете, Жун Волвчик, Жун Гледик, Палма Маскик, Матрин Челпа, Никула Церевик, Власи Русиновик, Георги от княза Трипуна, Трипун от княза Юде, Ломприжик Моврешик, Марин Гамик, Ивалица, Павел Сарачик, Михаил Маркушик, Бочин Прасетик, Марин Кисоник. И за цялото това писание Мартол Гулеривик, бан от дубровнишкия княз и от цялата община на града Дубровник, по волята на господина дубровнишки властели, като позвъниха звън за събор, както и според дубровнишкия закон, за своята душа и за цялата дубровнишка община потвърди и се закле да държи.

Бележки

1. Иван Дуйчев (1944), Изъ старата българска книжнина, книжовни и исторически паметници от второто българско царство, София: Хемус, стр. 46-54.