Дописка от село Висока

Дописка от село Висока, днес Оса, Солунско, вестник „Съветник“, №29, 7 октомври 1863. Правописът е запазен.

Висока, 20 септемвриiй.
Во 24 брой на почтеннй-тъ ви вѣстникъ со радость видохме да обнародвате похвалното-то постоянство на соседни-тѣ ны единородци Леприговчани (или както Фенеръ ги вика Ерисовчани) за да не прикознаватъ искана-та отъ владикѫ-тѫ си заплатѫ. То наистина е похвално за наши-тѣ сосѣди и нiе не можихме да не сподѣлиме радость-тѫ за драги-тѣ надѣжби, що народъ-тъ чека отъ разбънденiе-то на тiя братiя. Но и за насъ нѣма ли нѣщичко да ся напише? И нiе не сме ли Бугари! Гленда се, дописникъ-тъ ви бѣше заборавилъ насъ сиромаси-тѣ, защото сме на високо мѣсто, по коя причинѫ добыхме и името-то Висока, па онъ не може отъ толку долу, дѣка се нахожда во блатистiй-тъ Солунъ, да ны виде. Ами и нiе по наша сиромашiя, като Бугари що сме, ето що направихми.
Отъ ланѣ още отворихме бугарско училище, повеке отъ любопытство да видиме да ли пѫнтъ-тъ по кой-то вьрвеше училище-то ни, сирѣчъ дотогавашното ли гърцко ученiе бѣше причина що чанда-та ни не напрендваха во образованiе-то, или нѣкоя друга? Вандишно-то обаче испитанiе на ученици-тѣ на училище-то ни изевиха истина-та. Ченда-та ны на еднѫ годинѫ озгорѣ се научиха прѣзъ майчинъ си ензикъ толко, колко во дѫлжина-та на толко-тѣ поминали години не можиха никакъ да напрендватъ по рѫковотство-то на гръцко-то ученiе. То се харно и добро, но таѫнъ годинѫ ни зѣха учитель-тъ[1] ни во Сѣръ, дѣка го главиха за бугарскiй учитель и пѣвецъ во цьрква-та св. Антонiя, па сега не знаиме на каква стока ке паднеме, защо като досегашнiй-тъ учитель, ако не много ученъ, обаче народенъ и ревностенъ, едвамъ ли ке найдиме.
Второ що направиха Височане-тѣ, е согласiе-то со което они се упрѣха и не припознаха Солунскiй-тъ надъ Гърци-тѣ митрополитъ кюръ Неофита. Доста време лежаха затворени во Солунъ за за тѫзъ причинѫ коджабашiа-та на Н. Прев. управитель-тъ ни ги оправда и ги прати въ селото-то да си глендатъ работата-та. Г-нъ Неофитъ пѫнтоващемъ по селата нигдѣ не му дадоха нищо, а селяни-тѣ отъ селата Новосело, Хортачъ, Лайново, Айватово, Балжа, Дремиглава, Юваница (Ювезна), Лѫнгандина и друзи-тѣ по високiй ридъ, отъ Негованъ до Сухо, за да се избавуватъ по лесно отъ назбори-тѣ (надуманiе - кандѫрдисванiе), со коитѣ онъ се мѫнчеше да ги наклони за да го припознаѭтъ и да му дадѫтъ заплатѫ-тѫ, они, велямъ, прибѣгнаха на слѣдно-то: „Св.владико, Висока е най-пьрво село мегю насъ, хади първемъ тамо, нѣка те припознаѭтъ нейни-тѣ жители, нѣка ти платятъ то що сакашъ, па послѣ ке видиме и нiе, тога може да се чине нѣкое чаре.“
Неофитъ разбра, шо нужда бѣше да си вьрне стрѣли-тѣ противъ сиромашка Висока. Онъ испрати първом и поиска Височани-тѣ да ходатъ при него. Они му се отговориха устнѣ, чи не можатъ да ходатъ защо никаква работа не ги кане. Сетнѣ прати готваръ-тъ си со дiаконъ-тъ да ги готватъ мѣсто, защото ке грендѣлъ владика-та. Они имъ показаха ханъ-тъ, койтъ нарочито е направенъ за пѫтници. Дяконъ-тъ со готваръ-тъ се върнаха назадъ со той отговоръ, като видоха, чи никой не ги приближаваше во село-то.
Неофитъ глендащемъ постоянство-то ны и разбиращемъ, що ако ходе самъ ке му се опратъ Височане-тѣ юначке, за не се осрами испратилъ е до нихъ амфиполскiй-тъ епископъ Антима, който отъ малко врѣме му е намѣстникъ. Епископъ-тъ дойде въ Висока; слезналъ во гостиница-та, защото кѫщи-тѣ височански иматъ низки врати, па не го берели. Повикна чорбаджiи-тѣ, мегю които се отличюва Г-нъ Димитъръ Малама, и имъ рекалъ за му плататъ по нова-та уредба на Народно-то Собранiе владищина-та, за която носе и царско ираде. Височане-тѣ му отговориха: „Нiе никакво наше народно собранiе не знаиме да е станало, за уреди заплата на владици-тѣ. Народно-то Собраниiе за което Ваше Прѣосвещенство казувате е было гърцко и уредба-та коя оно направило се отнесува на Гърци-тѣ за Гърци-тѣ владицы. По тая мисла и Царско-то Правителство на Негово Величество всѣмилостивiй-тъ царь Султанъ Абдул-Азиса издаде и ви даде на рѫнка ираде-то, което носите. На насъ, като сме Бугаре, не се отнесува оно, но само на Гърци-тѣ. Царско-то Правителство издаде реченно-то ираде за улесненiе на Христѣни-тѣ и прѣкѫсванiе на владишки-тѣ злоупотрѣбленiя, а не за го земите вiя на рѫнци, за му искривувате смисла-та и за притѣснувате Христѣни-тѣ насила за ви плащатъ то, което не прiематъ никой отъ Христѣни-тѣ и когато само нѣколко отъ разни фенерци-владици испратени човѣци, които носеха име-то народни представители, со владишко-то само, или може бы, и на подкупници-тѣ имъ старѣйшини, още избиранiе, сѣ енвиха в Ц/градъ като прѣдставители на христiанскiй-тъ народъ па се собраха та направиха устави и уредби за владишки заплати и пр. По той начинъ они излагаха и народъ-тъ христiанскiй, кого лънживо преставуваха и Царско-то Правителство което довѣрещемъ надъ пълномощни-тѣ имъ подписани само от разни велможи, кои-тѣ бѣха се събрали тога, - не зборваме за друзи мѣста, не за насъ, во Солунъ - нарочнѣ затова и подвьрдени отъ фенерскiй-тъ митрополитъ, хи приѣ и справедливо за представители, па подтвърди нихни-тѣ рѣшенiя, като народна христенска воля. По вiя причини, согласнѣ со царска-та воля, нiе ке прiемаме тiя уредби цьрковни, коитѣ по царска милость ке излезатъ отъ народно ни собранiе во Цариградъ, и во койтъ ке се представляваме. Онiя коитѣ подписаха пълномощiе-то на Киркочо, представитель, как-то казувате на цѣла Мѫнкедонiя (πάσης Μακεδονίας), онiя пакъ сѫ длъжни за прiематъ и рѣшенiя-та на това собранiе, во което хи представуваше онъ, и та е мислиме смисла-та на царско-то ираде, що носите, и което нiе почитащемъ съ дѫлбоко уваженiе го бакнуваме и надъ глави-тѣ ни го турваме, но прътивъ негова благодѣтелна и народоспасителна воля неможиме да вървиме.“ - „Е глави, глави! големи и дебели бугарски! се отговори епископъ-тъ, сакате да се сапротивете на добро-то, което Велика-та Цьрква майка-та ви се гриже да ви чине, па ке си загубите секакви добрини и ке се расите отъ коренъ!“ - „Нiе, никакво добро не чакаме отъ мащеха-та ни гърцка В.Цьрква. Секое добро нiе го чекаме отъ Милостиво-то ни Правителство на Н.Вел.Султанъ-тъ, онъ ни е татко, онъ и майка! никого друго не познаваме надъ глави-тѣ ни господарь, и никой другъ надваръ отъ Н.Величество нѣма право за се гриже за насъ, коитѣ му сме вѣрни подданници, и само на негова-та щедра милость и отческа грижа се надѣваме за добиванiе-то на цьрковни-тѣ ни правдини и за напрѣдка-та на наше-то умственно развитiе и вообще за благоденствiе-то на ситѣ подданици, що лежатъ подъ славнiй му щитъ. Богъ за му уячява Държава-та и за му дарува благополучни дни, па на негова животъ нѣма да се плашиме, че е възможно да се рассипиме отъ гоненiя-та на душмани-тѣ на обще-то добро!“
Епископъ-тъ си побѣгна осраменъ и само Айватово се принуди за заплати на митрополитъ-тъ 17 лири турски, защо не имъ освящаваше цьрквата. Неофитъ тiя пари хи слага за заплата-та му, но селяне-тѣ хи слагатъ за освященiе-то на цьрква-та имъ. Нie се научихме, че онъ отъ ядъ отиде во св.Горѫ. Богъ да му просте грѣхове-тѣ!
Отъ брой 100 на гърцкiй-тъ вѣстникъ Анатоликосъ Астиръ се извѣщаваме, че отъ Солунъ се избралъ за избиранiе-то на гъркiй-тъ патрикъ представитель Г-нъ Димитрiй А.Икономо, или какъ Солунъ го знае Балдадоро. Анат.Астиръ, се разбира, като казува че се избралъ отъ Солунъ, подразумѣва че той почтенъ господинъ и гражданинъ ке представи во гърцка-та цьрква само димогеронди-тѣ Солунци, гърцки-тѣ подданници и нѣколко още Цинцари, а не епархiя-та солунска, защото епархiя-та не се опитала за това нѣщо, и първъ пѫнть сега отъ Анат.Астиръ чюе за него. Обаче и ако се опитуваха села-та и Българе-тѣ, отъ градъ-тъ не ке се бъркаха на подобно дѣло.
Настоятелството на училище-то ни прiело единъ листъ отъ Българска Пчела даромъ испратенъ отъ настоятелството ѝ въ Солунъ, но не знаиме кой е посвятитель-тъ му. Кой и да е обаче, цѣло село му обенвуваме наше-то благодаренiе и признателность за посвенщенiе-то му. Тоже и единъ родолюбецъ отъ Сѣръ ни испраща даръ единъ листъ отъ Съвѣтникъ, кому изевихме частно и писменно наше-то благодаренiе и признателность. Желаещемъ обаче, щото благодаренiе-то на единъ родолюбецъ да не е извѣстно само въ колело-то ни, но и во обще-то на народъ-тъ ни, нiе извенуваме и прѣзъ вѣстникъ-тъ тая обща на селяни-тѣ ни признателность, коитѣ до сега не знаили были, нито видѣли вѣстници на майчинъ си ензикъ.
Дано си-тѣ Бугари заможни да вьрлатъ вниманiе-то си кѫдѣ злощастна-та и сиромашка-та вая бугарска страна.

  1. Христодул Божиков от село Сухо.